Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (8)

V
Седмият ден преди Календите на юни

На следващата сутрин Кастор седеше на мраморния ръб на calidarium в домашната баня, изсипвайки от време на време по някоя капка хвойново олио в него, където на косъм от водата се подаваше главата на плуващия Аврелий.

— Ако не друго, сега поне знам от кого да се пазя — каза сенаторът, излизайки от басейна.

— Не е толкова просто, domine. Трябва да са поне двама тези, които желаят смъртта ти, защото пълководецът има непоклатимо алиби за часа на престъплението — разочарова го секретарят.

— Откъде знаеш? — попита Аврелий, докато разперваше ръце, за да могат робините да го подсушат както трябва.

— Заговорих се с някои от безделниците, които живуркат от сутрин до вечер в базилика Емилия, забавлявайки се да слушат пледоариите. Знаеш добре, че в Рим един голям процес за корупция има по-забележителен успех от който и да е театрален спектакъл, затова мнозина от тях ми потвърдиха, че в онази сутрин Валерий е бил в последните редици, седнал удобно върху възглавницата на своята преносима табуретка, водещ си бележки на pugillares.

— Ама Викус Лакус Фунданис не е толкова далече от базилика Емилия: достатъчно е да прекосиш Форума на Цезар и онзи на Август, за да стигнеш до него. Що се отнася до свидетелите, имай предвид, че могат да бъдат подкупени — отбеляза Аврелий.

— Но все пак Валерий е говорил и с Апий Остилий, най-възрастния член на сената — заяви Кастор, подавайки на господаря си кратера с изстудена cervesia, от който вече бе успял да изпие доста.

— Domine, не разбирам защо се хабиш и задълбочаваш толкова, когато имаш в ръцете си перфектния виновник: измамения жених. Кой повече от Метроний би искал да те види в лодката на Харон?

— Глупости! — избухна патрицият. — Запознах се с Коренелия във вечерта преди престъплението.

— И веднага направи удара. Не го ли считаш за необичайно?

— Може да се учудиш, Касторе, но много жени ме намират за що-годе привлекателен! — отговори му сенаторът.

— Ясно е, domine; дебела кесия като твоята би завъртяла главата на всяка една жена — отвърна му александриецът, но много внимателно, за да не го накара да се почувства удовлетворен. — Сигурен ли си, че консулът не те е чул, докато си определял среща на жена му?

— При това положение как би могъл да ме обърка с Антоний? — отбеляза Аврелий, загръщайки се със сухия чаршаф.

В стаичката за масажи го чакаше красивата Нефер, изправена в средата на стъклено-мозаечния под, като плодник сред цветни венчелистчета. Патрицият се усмихна, предвкусвайки докосването на опитните й ръце, способи да го накарат да забрави убийци, наемници и други тям подобни неприятности. Ала секретарят, непоколебим, прекъсна вълшебството.

— Може би консулът е искал да ти попречи да пристигнеш при Корелия. Залагам десет сестерции на него!

— Знаеш ли къде се е намирал в момента на убийството? — попита Аврелий, приемайки облога.

— В дома си. Най-възрастният член на сената Остилий, на път за Форума, го е посетил малко преди третия час, за да го помоли да подкрепи една петиция срещу публичната аморалност. Веднага след това консулът се е затворил в таблинума и е излязъл оттам едва на обяд.

— Domus със сигурност има задна врата, от която Метроний е могъл да се измъкне, без никой да го забележи.

— Да, но в четвъртия час един от робите сервитьори му е поднесъл ientaculum. Робът си спомня добре този момент, защото току-що бил чул водния часовник да пищи.

— Значи, ако консулът е успял да напусне дома си, би трябвало да е имал на разположение малко повече от час, за да отиде и да се върне от Субура — заразсъждава умислено Аврелий.

— Не ти ли се струва, че това е недостатъчно време, за да убие Антоний? — прецени Кастор.

— Винаги е по-добре да се направи проверка… — реши сенаторът, докато Нефер приключваше с размазването на мускусното олио върху гърдите му. — Изпрати ми нубийците, какво чакаш?

— Да ми се издължиш, domine. Наложи се да възнаградя щедро с шест аса роба сервитьор…

— Толкова малко? — удиви се Аврелий, свикнал да му представя астрономически сметки.

— И петнайсет сестерции за безделниците, които лагеруват в базилика Емилия! — приключи с херувимски гласец Кастор, протягайки грабливата си ръка към кесията на господаря.