Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (3)

Пролог

Трибунът пришпори коня си леко напред и погледна към равнината, там, където последната центурия от XI легион беше строена по границите на лагера.

В горите наоколо бъкаше от варвари. Внезапно полската тишина бе раздрана от войнствени викове и първата вълна от германи проби леса.

От редиците на легионерите, строени в долината, излезе пълководецът със сребърна ризница, която блестеше под слабото слънце на Севера.

Една крехка ръка даде знак за атака, издигайки извадения от ножницата гладий, и миг след това мечовете ожесточено започнаха да дрънчат и да прелитат копия.

Застинал на хълма, трибунът се взираше в сребристата броня и червеното украшение от пера върху високия шлем в сърцето на разразилата се битка.

Миг по-късно не го видя повече.

Инстинктивно заби пети в хълбоците на коня, за да го пришпори към ядрото на сражението. Ала миг преди да излезе на открито, опъна юздите и подвластен на заповедите, надви импулса си да се втурне към долината.

Едва когато всички варвари бяха нахлули в просеката, ръката му се плъзна към дръжката на късия римски меч.

Чу заповед:

— Образувайте фалангата! — и разпозна, изумен, собствения си глас. Центурионе, затегнете редиците! Конниците да ме последват!

Двайсетина воини застанаха от едната му страна, а няколкостотинте пехотинци се скупчиха зад гърба му, подготвяйки се за атака.

— Легиони на Квинт Валерий Цепион! — извика, а легионерите му отговориха, удряйки меч в щит.

Тогава вдигна гладия си и се заспуска с лудешки галоп към мястото, където видя как сребърната ризница рухна.

Два часа по-късно трибунът крачеше сред мъртвите и агонизиращите под блудкавата воня на кръв. Обърна едно от телата, после още едно и още едно.

— Spes, ultima Dea — зовеше, молейки се да пристигне навреме.

Най-накрая зърна червеното украшение от пера сред русите глави на варварите, проснати по земята. Повдигна го деликатно, разкъсвайки с голи ръце каишката на шлема. Очите под нашлемника бяха затворени, но лицето ведро: помисли си, ликувайки, че е станало чудо и боговете бяха запазили живота му!

На колене, с трескави движения, разхлаби кожените ремъци, освобождавайки стегнатите гърди от затвора на ризницата. Едва тогава видя дръжката на забития в посечения корем меч и погледът му помръкна.

Пое си дълбоко въздух и прекара обратната страна на ръката си по раненото чело. След това взе в обятията си неподвижното тяло, олюля се за миг и пое към легионерите, опитвайки се да удържи сълзите си: помисли си, че ветераните, корави и опитни войници, нямаше да простят подобна проява на слабост на мъж на цели двайсет и три години, макар и след това да забеляза, че очите и на другите оцелели бяха мокри от плача.

Пред кладата, върху която няколко дни преди това беше изгоряло тялото на пълководеца им Квинт Валерий Цепион, сега постави и това на съпругата му.

Не можа да се въздържи и да не докосне с жест, подобен на милувка, бузата на безжизнената жена, а после се обърна към легионерите.

— Удържахме позицията все още да е в наши ръце — каза сдържано. — Изпълнихме заповедите на Рим.