Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (11)

VIII
В навечерието на Календите на юни

— Само това ни липсваше — простена секретарят, като започна да си скубе косите. — Кой те би по главата, о, небесни божества, да защитаваш някого си, когото дори не харесваш!

— Тъпаците, които го унижаваха, изобщо не бяха по-добри от него; без да смятаме, че се забавлявах много! — омаловажи случката патрицият.

— Затова сега твоите многоуважаеми колеги ще те принудят да си платиш скъпо: кога ще престанеш да се забъркваш в неща, които не те засягат? — измърмори раздразненият грък.

— Стига, Касторе — заповяда му Публий Аврелий, — по-скоро се налага да преминем към действия: изпрати един слуга при куртизанката Глафира да я помоли за среща.

— Чинция ще се почувства зле — сви се в черупката си освободеният роб, опитвайки се да го накара да се откаже.

Всъщност на най-известната и скъпа хетера в Рим й прислужваше подбрано множество много красиви слугини, които доста харесваха Кастор…

— Не се притеснявай — увери го сенаторът, — ще остана при нея само за кратък разговор. Разбрах, че Антоний Фелиций е бил неин клиент.

— Ще направиш добре, ако се снабдиш с въоръжена охрана, вместо да обръщаш наопаки живота на клетия Фелиций! Не чу ли какво ти каза кръчмарят?

— Ако, както изглежда, предопределената жертва съм бил аз, тогава има твърде голяма вероятност виновникът да е Валерий, колкото и да ти се струва невъзможно.

— Може би е платил на наемен убиец…

— Скоро и това ще узнаем; изпратих му послание, с което го поканих тук, за да обсъдим проблема по мъжки.

— И според теб, докато сладко-сладко си бъбрите, той най-спокойно ще си признае за убийството?

— Не, но се надявам все пак да разбера мотивите за неговото негодувание по мой адрес.

— Мисля, че ти вече ги знаеш, господарю — потвърди Кастор с необичайна сериозност. — Но ако след толкова много години съвместен живот все още ми нямаш доверие… — добави засегнато.

— Честно казано, имам някакви подозрения. Смъртта на пълководеца Квинт Валерий Цепион, баща на генерала, беше вследствие на твърде неясни обстоятелства. Освен това настъпила по доста странен начин. Беше застигнат от стрела, изпратена чак вътре в палатката му. Аз самият обаче веднага щом се върнах от Рим, разказах произшествието на сина му, който не изрази дори минимално недоумение относно случилото се.

— А сега, когато вече са минали двайсет години оттогава, започва изведнъж да те обвинява. Нещо не ми се връзва тази история, domine; сигурен съм, че криеш тайни от мен. Впрочем не разбирам какво общо има куртизанката: по онова време тя трябва да е била току-що родена!

— Глафира се е виждала с Антоний.

— И какво от това?

— Аз не бих бил толкова сигурен, че убиецът се е объркал. Вярно е, че клетият Фелиций, погледнат отзад, доста приличаше на мен, но въпреки това имаше специфична походка, която никой не би объркал с моята. Знаем, че нападателят му го е следвал известно време, преди да го намушка, следователно е трябвало да забележи разликата.

— Сигурен ли си наистина, господарю? Съгласен съм, че се радваш на определена популярност, но не може да претендираш, че цяла Субура разпознава твоята походка — възрази секретарят.

— Враговете ми се загнездват в богаташките части на града, а не в Субура, и се боя, че от днес броят им значително се е увеличил. Сега обаче слагаме точка на всичките тези бръщолевения: подготви ми банята, кажи на Азел, че имам нужда да пооправи брадата, косата и веждите ми, и се обади на Нефер, че трябва да ми изреже ноктите.

— Каква подготовка само за някакъв си разпит… — каза злобно гъркът, заемайки се да мобилизира армията от слугини и теляци, които, въоръжени със стригили, бръсначи и volsellae, щяха да се погрижат господарят им да има представителен вид за предстоящото посещение.

 

 

За да предразположи желаната куртизанка за срещата, Публий Аврелий беше сложил към поканата и сумата за цялата нощ, съобразена с нейната тарифа. Отваряйки посланието, Глафира не бе успяла да се въздържи и да не възкликне от изненада: щеше да е срамен неуспех за онази префърцунена Чинция, ако й изтръгнеше един толкова щедър клиент!

Къщата на хетерата на хълма Есквилин се намираше малко извън центъра; но уединеното й положение не се считаше за недостатък, а напротив, правеше я особено подходяща да посреща посетители, които никак не бяха склонни някой да ги забележи.

Цените в тази част на Вечния град бяха започнали отскоро да се повишават, защото само допреди няколко десетилетия на тази потискаща зона й се носела лоша слава заради изоставените гробища, в които от векове плебеите бяха погребвали мъртъвците си. Но откакто властни люде бяха започнали да купуват терените по хълма, за да засаждат своите разкошни градини, цените на недвижимите имоти се бяха покачили значително и можеше да се предположи, че в бъдеще щяха да стигнат до звездите. Публий Аврелий, влизайки във вестибюла, си помисли, че ако Глафира е купила имота си в правилния момент, изглежда, тя е много, ама много прозорлива жена.

Господарката ще дойде веднага… — Слугинчето, по-черно от орехово дърво, изглеждаше около петнайсетгодишно и вървеше изправено като вретено, а върху дясното си рамо носеше мъничко бяло коте, което едва пазеше равновесие.

На Аврелий му бяха достатъчни само няколко секунди, за да си състави мнение за вкуса на човека, който бе избирал обзавеждането, както и за цената му — каристийски мрамор в изобилие, ръчно гравирани мебели, завеси от тънко ленено платно, сребърна покъщнина и някой и друг антикварен предмет, естествено, не от тези за няколко сестерции, които можеха да се намерят на равното пред Саепта Джулия. Без съмнение това бяха подаръци от богати покровители. Глафира си живееше живота…

— Добре дошъл, сенаторе — посрещна го куртизанката, заставайки неподвижно в средата на стаята: един потенциален клиент имаше право да оглежда стоката, колкото иска и без да бърза.

Капризният патриций задържа погледа си върху нея твърде дълго. Глафира беше доста слаба, а очите й толкова странни, че с мъка биха могли да се определят като красиви: големи, наподобяващи хоризонтални разрези над високите й скули, светли, необичайно сиви, чийто цвят направо плашеше и в Рим по навик го приписваха само на вещиците.

— Ненапразно Глафира означава елегантност — направи й комплимент Аврелий, който имаше афинитет повече към странните физиономии, отколкото към напълно съвършените. Жената беше в унисон с дома си; никаква вулгарност, никакъв намек за баналния й занаят: в Рим имаше много матрони, на които тя можеше да дава уроци за добър вкус.

— Какво мога да направя за теб? За тази нощ вече съм ангажирана, но в който и да е друг момент…

— Разбрах, че си се срещала с Антоний Фелиций. Бих искал да ти задам няколко въпроса относно него.

— Откупил си щедро времето ми, сенаторе. Питай, без да се притесняваш.

— Как се запозна с него?

— Павел Метроний ни запозна: той също е мой клиент, въпреки че сега с новия си брак се появява твърде рядко.

— Кога за последно видя Антоний?

— Пет или шест дни преди смъртта му — потвърди без колебание жената, докато се настаняваше на едно диванче, чийто вид напълно потвърждаваше, че не е вмъкнато в обзавеждането само за да благоприятства разговорите. — Оплакваше се от скъперничеството на брат си… Между другото ще се наложи да го потърся, защото клетият Антоний ми остави една неплатена сметчица.

— Съмнявам се, че Токул ще се съгласи и ще бръкне в кесията си, за да ти я осребри — заяви Аврелий, за да не подхранва у нея лъжливи илюзии.

Върху челото на жената се изписа малка тревожна бръчка.

— Ох, ама че нещастие! Разчитах на тези няколко сестерции, за да платя на шивачката и тъкача! — каза изтормозено, взирайки се междувременно в сенатора с поглед, предвестник на обещания.

„Като истинска професионалистка не иска нищо — прецени Аврелий. — Чака мъжа срещу нея да й предложи.“

— Хм, ако нямаш какво друго да ми съобщиш… — разочарова я патрицият, давайки вид, че си тръгва.

— Почакай, да не би да искаш веднага да си ходиш! — спря го хетерата, изплясквайки с ръце, за да повика прислужницата. — Опитай поне ликьора от виолетки, който приготвям за гостите си! Или предпочиташ вино от остров Кос, овкусено с вода от морето?

Публий Аврелий, въпреки че се изкуши от многото деликатеси, беше ужасно жаден и дръзна да й поиска нещо странно.

— Имаш ли случайно студена cervesia? попита, залагайки репутацията си на изтънчен пияч.

— Cervesia? — ужаси се куртизанката. — Това е варварска напитка!

— Но утолява жаждата — обясни й патрицият. — Няма значение, приемам с удоволствие чаша вино от Кос.

Чернокожата робиня влезе с амфора и два бокала от ковано сребро.

— Върви, ще се справя сама! — заповяда й Глафира, взирайки се под око в госта си. „Cervesia — помисли си възмутено, — горчив буламач с цвят на урина!“ Как е възможно да харесва на сенатор Стаций, който минава за един от най-изисканите мъже в Рим?

Трябваше обаче да се научи да я пие, ако този екстравагантен патриций евентуално й станеше клиент. Започна да крои планове как преди всичко трябва да направи така, че да го накара да му мине през ума тази идея, навеждайки се с грациозно движение, за да му покаже, че гърдите й нямат нужда да бъдат придържани от никакъв strophium.

Докато се разтакаваше наведена над него, от деколтето й се подаде фино синджирче и висулката му леко се разлюля, докосвайки бузата на патриция.

— Много е красива! — възкликна Аврелий, но в мига, в който тя разбра, че говореше за висулката й, изпита гняв.

Сенаторът разгледа щателно перфектно изработеното бижу, което представляваше кацнала пчела, която си почива след полета с леко прибрани назад крилца. Всеки детайл от миниатюрното насекомо беше възпроизведем поразително точно посредством много фини златни гранулки, но кукичката, която го свързваше с верижката, бе огъната доста грубо, сякаш е била повредена и набързо поправена.

Междувременно хетерата се опитваше да надвие своето разочарование, като си казваше наум, че славата на Стаций като женкар със сигурност е несправедливо присвоена, защото, вместо да се възхищава до насита на великолепния й бюст, този глупак се интересуваше единствено и само от висулката! Обидена, изпита за миг желание да отпрати набързо този толкова негалантен посетител, но веднага се възпря, тъй като тъкачът щеше да дойде утре, за да си поиска парите, но не само той, а и мебелистът, кроячът, шивачката, ювелирът…

— Кажи ми още нещо за Антоний — подхвана пак мъжът.

— Изглежда, напоследък постоянно те е посещавал…

— Така е, идваше често. Странно ли ти се струва, Публий Аврелий? — каза куртизанката, намигайки му коварно.

— Означава, че много си му харесвала.

— Твърде много, но жена с моя занаят не може да си позволи прекалено обсебващи любовници. Навярно не би трябвало да го казвам, но тъй като този клетник вече е мъртъв…

— При това, без да си плати сметката — подчерта Аврелий с усмивка.

— Антоний Фелиций беше темпераментен мъж и безлична съпруга като Балбина не можеше, естествено, да задоволи нуждите му — продължи хетерата.

— Имаше ли някакъв порок, обичаше ли перверзните? — поиска да разбере сенаторът, изпълнен с любопитство.

— Беше само много ревнив.

— Към една хетера? — попита патрицият с нарочно невярващ тон.

— Учудваш ли се? — отговори му засегнато жената. — Много мъже, ако можеха, щяха с удоволствие да ни заменят със съпругите си, знаейки добре, че в края на краищата с нас ще се окажат много по-щастливи и с по-малко рога!

„Метроний — помисли си веднага сенаторът… — Метроний, който й е бил постоянен клиент, преди да се ожени за непринудената Корелия…“

— След смъртта на Антоний в душата ми зейна огромна празнина. Не знам собствено как ще успея да я запълня! — въздъхна куртизанката, решена да даде на патриция всички възможни поводи.

— Би могла да си намериш нов клиент — предложи й Аврелий.

— Ще трябва да е изключителен човек… — изгука тя, премигвайки на парцали.

Не и като Антоний, винаги зависим от стиснатия си и сприхав брат! Сенатор Стаций беше свръхбогат и би платил сметките й, без дори окото му да мигне…

— Мисля си за Парис, моя администратор. Страда от неизлечима свенливост — разочарова я Аврелий.

— Има проблеми в леглото ли? — поинтересува се Глафира с изражението на експерт, без в мелодичния й глас да се усети дори най-слаба нотка на раздразнение.

— Да кажем, че не може да се реши да премине прага на спалнята… Дори Чинция опита с него, но безрезултатно!

Хетерата нацупи устни, когато чу името на своята най-ужасна съперница.

— С мен без съмнение ще се почувства удобно. Хонорарът ми обаче ще бъде доста солен, защото клетият Фелиций ме остави в такъв недоимък…

— Антоний ми беше приятел, аз ще платя сметката му. Интендантът ще дойде с парите, така че ще имаш възможност да се запознаеш с него — предложи й патрицият, сбогувайки се.

Жената се изправи, за да изпроводи госта си до вратата, прикривайки разочарованието си зад широка усмивка.

— В моя дом е традиция приятелите да се изпращат с целувка — каза на прага, обвивайки ръцете си около врата му, а Аврелий й отговори с достатъчна увереност, затова Глафира реши да включи в сметката на Антоний и парите за масажистката, парфюмериста и cosmetica.