Метаданни
Данни
- Серия
- Разследванията на Публий Аврелий (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Spes ultima dea, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Весела Лулова Цалова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- maskara (2024)
Издание:
Автор: Данила Комастри Монтанари
Заглавие: Надеждата умира последна
Преводач: Весела Лулова Цалова
Година на превод: 2015
Издание: първо
Издател: Книгоиздателска къща „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: италианска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Излязла от печат: 2015
Редактор: Райчо Радулов
Технически редактор: Стефка Иванова
Коректор: Мери Великова
ISBN: 978-954-398-429-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11148
История
- — Добавяне
XIII
Идите на юни
На следващата сутрин Публий Аврелий Стаций търси секретаря из цялата къща, без да успее да го намери. Едва към втория час гъркът се прибра и беше достатъчно само да дъхне в лицето на Парис, за да накара интенданта, строг въздържател, да се олюлее, сякаш е излял в гърлото си цяла делва с вино.
— Все още не съм говорил със слугинчето, но за компенсация ти нося две новини, една хубава и една лоша… — зафъфли Кастор, видимо подпийнал.
— Започни с първата — поощри го патрицият.
— Нахлух в кухните на консула, престорвайки се на търговец на вина, благоразположен да опитат безплатно стоката му. Снабден с подобен пропуск, не ми трябваше много време, за да разбера кой е съобщил на Метроний за забежката на съпругата му. Касае се за един роб камериер, на когото няма да му е за пръв път да прави подобни доноси. След това си изясних, че въпросният роб спи с кръчмарката от близкия thermopolium, погрижих се да се свържа с жената, за да й предложа сделка в замяна на някое и друго недискретно сведение по отношение на любовника й — съобщи Кастор, докато с разсеяно движение подаваше на господаря си сметката за разходите.
— Двайсет когнии лошо вино, платено скъпо и прескъпо! О, божества, луд ли си? — избоботи разярено патрицият.
— За да вляза под кожата на кръчмарката, трябваше все пак да купя нещо от нея! Впрочем този харч изобщо не беше излишен, защото почерпих с виното слугите на консула, които пък поеха ангажимента да ме уведомят, ако Метроний реши да нахлуе тук с меч в ръка, за да те заколи.
— А останалото?
— Отиде при vigiles от втора кохорта, които ще пият за твое здраве. Командирът им Леонтий ти е задължен, защото си го отървал от бремето на разследването; той и без това си има достатъчно проблеми с пиромана от Есквилин и подозира, че искат да го снемат от длъжност, откакто са му тропосали един усърден сътрудник със задачата да разследва пожарите. Склонен е да ти помогне, ако ти поемеш отговорността пред началниците му; и за да използвам, че така или иначе бях там, го помолих да постави под наблюдение къщата на Глафира, след като толкова много те интересува.
— Браво, Касторе, но съм любопитен да разбера, колко от виното си запазил за собствена консумация? — попита Аврелий своя секретар, опитвайки се да стои далече от радиуса на вонящия му дъх.
— Съвсем малко, domine, имам изтънчен вкус и пред гадното вино от кръчмата предпочитам отличното сетино от твоите лозя. Ти самият ще ми го предложиш, когато разбереш какво съм научил от кръчмарката! — каза александриецът, навеждайки се да съобщи нещо, което е толкова интересно, че да подтикне господаря да му отвори амфора с едно от най-добрите вина. — Както те предизвестих, втората новина обаче е лоша — продължи Кастор, но не преди да утоли обилно жаждата си. — Разбрах от vigiles, че центурионът Азелий е умрял преди пет години.
— За Херкулес, без втория легионер ще е невъзможно да бъде опровергана думата на Реций! — избухна Аврелий в плен на отчаянието си.
— Още повече че този последният е потънал вдън земя и не може да бъде намерен, domine — преувеличи секретарят. — Преобърнах морета и планини, за да го измъкна от бърлогата, но всичко се оказа напразно. Очевидно няма никакво намерение да се покаже.
— Няма никакво съмнение, че Валерий го е скрил някъде, защото се страхува, че мога да го премахна. Няма да е нито за пръв, нито за последен път, когато някого го вадят от Тибър, преди още да е успял да даде показания.
— Сложи край на това ненужно издирване, господарю, и си избери подходяща изкупителна жертва, която да обвиниш за смъртта на стария Цепион…
— Все още си убеден, че аз съм виновникът, нали?
— Хм, с цялата си искреност ти признавам, че имам известни съмнения — призна си освободеният роб. — Знаел си, че пълководецът не е имал никакво намерение да се подчини на заповедта на сената, а като добавка си се въргалял в леглото с жена му: две отлични причини, за да се отървеш от него!
— Касторе, след повече от петнайсет години съвместен живот с теб е утешително да разбера, че се ползвам с пълното ти доверие — иронизира го Аврелий.
— Не съм аз човекът, когото трябва да убедиш, domine, а Валерий!
— Налага се утре да се срещна със сестра му.
— След всичко, което ми съобщиха Кирия и кръчмарката, на твое място ще съм доста нащрек, господарю. Ти си твърде склонен да се предаваш пред женските ласкателства, а тя ще се опита да те улови в мрежата си със законни или незаконни средства, само и само за да застане пред жреца на Юпитер…
— Ще бъде забавно да си изясним до каква степен е готова да се напъне, за да постигне своята цел! — предвкусваше Аврелий.
— Не са толкова любовните й предложения, от които се боя, domine, колкото препратките й към твоята сенаторска dignitas. В края на краищата винаги си оставаш латински варварин, колкото и да си се ошлайфал покрай дългото ти общуване с един благородник, в чиито вени тече чиста елинска кръв — потвърди с парадиращо високомерие секретарят, който, както всички знаеха, беше плод на мимолетното сношение между александрийска блудница и клиент с неустановена раса. — Валерия ще се позове на всичките ти тъпи римски добродетели, които изповядваш, като например чувството ти за достойнство, честност, справедливост… а може да си помисли да направи и още по-лоши неща! На твое място бих си облякъл кожена lorica под дрехите, domine: изобщо не сме сигурни, че под наметалото на убиеца се е криел мъж!
— Касторе, нали не си мислиш, че един изтънчен патриций може да си позволи да отиде на среща с дама, въоръжен като Хектор под стените на Троя! Без да смятаме това, че ризницата ще развали линията на моята нова туника — отхвърли идеята му Публий Аврелий, смеейки се.
— Както искаш, но помни, че съм те предупредил! — апострофира го гъркът, както обикновено.
И както обикновено, думите му изобщо не бяха взети под внимание.