Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (5)

II
Единайсетият ден преди Календите на юни

Беше почти обяд, когато Публий Аврелий, излязъл в отлично настроение от вилата си на хълма Яникул, се спря, за да се възхити на своя град, който се разпростираше оттатък Тибър като полегнала жена, която току-що се е откъснала от прегръдката на любовника си. Докато очите му блуждаеха над арените и големите базилики, чак до хълма Капитолий, където златните керемиди върху храма на Юпитер блестяха на слънцето, патрицият благодари един път в повече на сляпата съдба, че се е родил римски гражданин, когато огромни маси народ все още тънеха във варварство и робство.

— Хей, къде сте? — извика, застанал на площадчето, потърсвайки по навик верните си нубийски носачи, но след това се сети, че ги беше отстъпил на Антоний Фелиций за целия ден, и извика един обществен паланкин.

Преди да се отправи към дома си, хвърли последен поглед на крайградската си резиденция, купена на смешно ниска цена от министър Нарцис, благодарение на коварната измама на Кастор, секретаря му — „момче за всичко“, на когото всякакъв тип мошеничества страшно му се удаваха. Ремонтът й, започнал след нахлуването на пострадалите от наводнението, които бяха намерили подслон в нея по времето, когато Тибър бе излязъл катастрофално извън бреговете си, все още продължаваше, но господарските покои, почистени и белосани, бяха повече от удобни да посрещат дамите му, желаещи дискретност, най-вече чаровната съпруга на консула, която си бе тръгнала няколко мига преди това.

— Към хълма Виминал! — заповяда патрицият и след малко носачите достигнаха до остров Тиберина, завивайки зад Театъра на Марцел, за да избегнат хаотичното задръстване по Императорските форуми. Набързо се озоваха на Аргилетум и започнаха да се катерят към Викус Патрициус, чак до върха на хълма, където далече от градската суматоха се издигаше старинният дом на Аврелиите.

Сенатор Стаций слезе от носилката и блажено се протегна. Все още долавяше върху тялото си парфюма на Корнелия, с която беше прекарал дълга и много приятна утрин, и когато прекрачи, свирукайки си, прага на своя domus, се чувстваше благоразположен към целия свят.

— Добре ли се забавлява, domine! — попита го безочливо Кастор.

— Много — призна си развеселено Аврелий. — Корелия е деликатна жена и фактът, че се е омъжила за Павел Метроний, подправя авантюрата ни с щипка неизвестност; превръща я, така да се каже, в по-интересна… Излагането на някоя и друга умерена опасност упражнява стимулиращ ефект върху мен.

— Ако това са били силните усещания, които си търсил, тогава си изпуснал голяма възможност: Антоний Фелиций е бил току-що намушкан с нож близо до Форума на Август, докато е слизал от твоята носилка, облечен с твоите дрехи!

— Аврелий, Аврелий, добре ли си? — извика Помпония, докато влизаше тичешком в таблинума, разминавайки се с vigiles, които си тръгваха, след като бяха разпитали сенатора.

Чак след като беше напълно сигурна, че приятелят й е жив и здрав, матроната се отпусна на дивана с покрусена физиономия:

— Дотърчах дотук със свито сърце; казаха, че си умрял!

— Кураж, domina, нищо не се е случило: гърбината на господаря е яка — утеши я секретарят. — Изпращам един слуга, за да успокои конника Сервилий, твоя августейши съпруг, и веднага след това ще ти приготвя нещо питателно.

— Благодаря ти, Касторе, но съм на диета — възкликна госпожата, която стоически отказваше храна заради опитите да намали теглото си. — Докторът ми позволява само студена вода.

— Водата подува прекомерно стомаха, докато виното абсорбира мазнините — придаде си важност александриецът, размесвайки с вода добре отлежалото Фалерно. — Това ще ти помогне да се отпуснеш, докато чакаме Хортензий да приготви вечерята.

Archimagirus на Публий Аврелий се славеше като най-добрия готвач във Вечния град и чувайки името му, лакомата Помпония се почувства изкушена.

— Моля те, само маруля или сос от накъсани на дребно билки — прие колебливо.

— Същите подправки, които Хортензий използва за своите прочути равиоли с плънка от свинско месо! Със сигурност ще ти харесат и маринованите аспержи, спомагащи за бързо отслабване.

— Стига да са без никакви добавки…

— Разбира се, само с дузина яйчени жълтъци и няколко лъжици зехтин от остров Крит, от онзи хубавия — увери я Кастор.

Няколко секунди по-късно Помпония, която изгаряше от нетърпение да я убедят да хапне, вече се бе излегнала до сенатора в открития триклинум под лозниците.

— Цял Рим изпадна в смут, когато се разнесе мълвата, че са дръзнали да покушат живота на сенатор. Добре, че убиецът не е уцелил истинската си мишена: не че имам нещо против Антоний, но — казано между нас — смъртта му не ми се струва голяма загуба — прецени безмилостно матроната, докато се подкрепяше след дългото гладуване.

Аврелий изпита известно неудобство, почти чувство за вина към човека, който може би е бил убит на негово място:

— Антоний Фелиций се радваше на голяма популярност във Вечния град. Без съмнение много жени ще останат неутешими, като се започне от съпругата му, която, доколкото разбрах, е бременна.

— Вдовица на по-малко от двайсет години; за нея ще е тежък удар! — съгласи се матроната. — Кажи ми обаче имаш ли идея кой се е опитал да те убие?

Сенаторът разпери ръце:

— Абсолютно не… нямам нито един враг на този свят!

Кастор, който в този момент влизаше с кратер, пълен със затоплено сетино, избухна в неудържим смях.

— Защо ти е толкова смешно? Може би познаваш някого, който би искал да ме види мъртъв? — попита смаяният сенатор.

— Цял куп народ, господарю — отговори гъркът — Най-вече всички онези, които си вземал на подбив с твоите подигравки, или тези, чиито съпруги си съблазнил. Не, не се прави, че падаш от облаците, domine — добави след това пред Аврелий, който го гледаше с удивено изражение. — Отлично знаеш, че не навсякъде си добре приет. Освен това си твърде богат, което е предостатъчно, за да разпали завист; а пък и демонстрираш твърде недостатъчно уважение към онези неща, които съгражданите ти все още считат за свещени ценности, като семейството, религията, античните обичаи на предците и тям подобни глупости. Ако към това добавиш и изобилната доза от патрицианска арогантност, както и незаслужения ти късмет като любовчия, бих допуснал, че има мотиви да бъдеш мразен, при това в излишък.

— Кастор казва истината; не можеш да се правиш, че нищо не се е случило! — притисна го Помпония.

— Утре ще отида да изкажа съболезнованията си на Токул. Междувременно ще можеш ли да ме снабдиш с някаква информация за семейството му? — каза патрицият, осъзнавайки, че си мечтаеше престъплението да се окаже само плод на най-обикновено уреждане на сметки, в което той не е имал никакво участие.

Погледът на твърде любопитната матрона се оживи неестествено. Колекционирането на новини, скандали и клюки беше храна за душата й и твърде рядко някоя тайна — дори тези от брачното ложе на Месалина — оставаше такава за нея, ако проявеше интерес, защото разполагаше с гъста шпионска мрежа, съставена от робини, прислужници, шивачи и фризьори, които държеше на служба при себе си.

— Междувременно и конникът Сервилий, който толкова добре се вписва в обществения живот, би могъл да ни съобщи нещо за Павел Метроний, новия консул — подсказа секретарят, който слагаше измамения съпруг начело на списъка със заподозрените.

— От къде накъде? — удиви се матроната.

— Чисто и просто от любопитство — побърза да я отклони Кастор. — На твое място, господарю, бих държал под око и Лентул, банкера Корвин, най-възрастния член на сената Апий Остилий, министър Нарцис и много други, които си настъпил по мазола… а не на последно място, и нашата грациозна императрица.

— Ако е бил някой от тях, нямам изход — отбеляза Аврелий с нотка на примирение в гласа. — В Рим наемният убиец струва по-малко, отколкото луксозната куртизанка!

— Тогава въоръжи робите и излизай само обграден от голяма свита! — настоя александриецът.

— Не, Касторе… — поклати глава патрицият — Няма да е по-различно от това да се затворя собственоръчно в Мамертинската тъмница. Всъщност има само един начин, с който мога да се защитя: да открия кой е убил Антоний Фелиций. Затова — на работа!