Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (17)

XIV
Осемнайсетият ден преди Календите на юли

На следващия ден рано сутринта патрицият остави носачите си пред храма на Дивус Юлий, продължавайки след това пеша по Викус Тускус чак до магазина на Созиите, където го очакваше Валерия.

За да се избегне надзорът на генерала, срещата им беше уговорена във вътрешната стаичка зад дюкяна, която известните книжари, прочути вече почти от столетие, с удоволствие бяха предоставили на разположение на отличен клиент като Публий Аврелий.

В препълнената със свитъци кантора за преписване витаеше онзи тръпчив аромат на лепило и мастило, способен да извика веднага в съзнанието на човек шумоленето на папируси, които жадните за наука читатели обичаха да развиват със сладострастна мудност. Патрицият си пое въздух с широко отворени ноздри, оглеждайки се наоколо.

В този утринен час купувачите бяха малко: няколко фанатични колекционери, един уважаван търговец в търсене на някакво поучително четиво, което да подари на своя покровител, и няколко млади освободени роби, привлечени от последното еротично писание на модерен гръцки автор. Аврелий забеляза, че пред тезгяха стоеше доста красиво момиче, което обменяше идеи с продавача, които не беше задължително да засягат литературата, но въпреки това разговорът им, изглежда, беше твърде интересен поне ако се съдеше по съглашателските шушукания и усмивчиците, които прелитаха между тях. Сенаторът веднага разпозна Кирия, която Кастор обстойно му беше описал.

В такъв случай господарката й не можеше да е далече. И наистина не след дълго патрицият последва един от писарите, който го отведе отзад, и веднага щом влезе, се озова лице в лице със сестрата на пълководеца.

— Ave, Гая Валерия!

Мимо волята си Публий Аврелий бе принуден да си признае, че този ден тя наистина бе прекрасна с прозрачния си воал в бледорозов цвят, който се спускаше чак до раменете й, върху които се стелеха черните й коси, събрани в необикновена прическа. Челото й, без твърде модерния в този момент къдрав бретон, беше високо, а натрапчивата му белота подчертаваше гъстите й вежди със съвършена дъгообразна извивка. Очите й бяха очертани деликатно с очна линия, но толкова, колкото да изпъкне блясъкът в тях, без да се изопачава формата им. Безупречната й туника от фин лен, също розова, но в по-наситен цвят, не успяваше да прикрие напълно хармоничните извивки на тялото й, които тя не криеше, но без да парадира с тях, сякаш почти не осъзнаваше красотата им.

— Прекрасна си; изглеждаш като Атина Палада в Партенона — направи й комплимент Аврелий, като прояви изключително внимание да подбере за сравнението си богиня с безукорно поведение.

Въпреки всичко похвалата му, дори и старателно обмислена, се оказа не чак толкова добре приета, колкото очакваше.

— Да, Атина Партенос, девицата Атина… — измърмори полугласно матроната.

— Каква е причината да искаш да се срещнем? — попита сенаторът без никакви предисловия.

— За съжаление, не грешиш: брат ми се закле да те погуби… но процес няма да има, защото ще го възпрепятствам!

— И как? — попита сенаторът, изпълнен с любопитство.

— Осведомиха ме, че преди време консулът Метроний си позволил да поиска от теб нещо твърде лично… — каза, изчервявайки се леко.

— С оглед настоящите отношения между нашите семейства вече няма смисъл да го обсъждаме — опита се да се измъкне дипломатично патрицият.

— Прости ми, че съм недискретна, но при други обстоятелства щеше ли да приемеш?

— Нямам намерение да се женя повторно — заяви Аврелий малко прибързано.

Жената, която не очакваше подобна искреност, преглътна огорчено.

— Слушай, предлагам ти спогодба, която няма нищо общо с личните ни чувства. Брат ми, който е убеден, че си убил баща ни, иска да те изправи пред съда, без да разполага с никакви доказателства, забърквайки ни по този начин всички в ужасен скандал…

Патрицият си помисли, че изглежда, Валерия не знаеше за показанията на центуриона, след като си мислеше, че брат й няма никакви доказателства.

— Но ако ти си негов роднина, той не би могъл да действа, без да опозори самия себе си — продължи хладнокръвно жената. — Що се отнася до мен, въпреки че бях решила да остана вярна на паметта на Херений, моя покоен съпруг, стеченията на обстоятелствата са такива, че ми налагат да върна думите си назад. Благодарение на конюнктурното ни обвързване ще разполагаме с повече време, за да се опитаме да умилостивим Валерий, изтръгвайки глупавите фикс идеи от главата му. Естествено, ще се касае само за фиктивен брак, на който ще сложим край веднага щом се разреши проблемът.

Публий Аврелий я изгледа подигравателно.

— Много щедро предложение, Гая Валерия. За съжаление обаче, единственият аспект от брака, който ме интересува, е този, който ти изключваш още в самото начало.

— Но пък ще разрешиш всичките си проблеми… — настоя тя.

— Не съм достоен за толкова голяма саможертва. При всички положения обаче ти благодаря за предложението — отряза я патрицият, давайки вид, че се приготвя да си ходи.

— Нищо не разбираш! Още преди да се омъжа, аз… — възпря се, а гласът й замря от вълнение. — Приех да стана съпруга на Херений само за да се подчиня на брат си!

Публий Аврелий остана равнодушен. Валерия му хвърли поглед, изпълнен с разочарование и отчаяние.

— Бъди искрен, Стаций, кажи какво не ми е наред? Че съм като Атина Партенос, това не ми е наред, нали?

Мълчанието на мъжа беше по-красноречиво от който и да е отговор и очите на жената се замъглиха от сълзи. Вече ридаеше без никакви задръжки, когато патрицият прецени, че е време да започне да се държи утешително с нея. Лека-полека от приятелски ласки премина към покровителствени прегръдки, а след тези последните към горещо помирение, което предполагаше други, не толкова братски контакти.

Валерия опря главата си върху гърдите му, а воалът се свлече от косите й, оголвайки шия, сякаш изваяна от алабастър. Аврелий залепи устните си върху нея, мислейки си колко хубаво щеше да бъде, ако тя наистина беше искрена. След това с нарочно прибързано движение откопча токата на туниката, оголвайки рамото й. Изглежда, едва тогава жената разбра, че се намира в обятията му.

— О, богове! — прошепна сконфузено, отдръпвайки се незабавно, за да оправи дрехата си. — Не знам как можа да се случи това… толкова съм замаяна!

Аврелий се вторачи в нея с подигравателна усмивка.

— Може да си го спестиш, Валерия, знам ги аз тия номера: девическа свенливост и от време на време някое малко отклонение, така че да не се уталожи желанието. Що се отнася до останалото обаче, трябва да се изчака моментът, когато вече съм разчупил погачата от лимец пред жреца на Юпитер. За да се купи аристократката Гая Валерия, не са достатъчни само някакви трохи; нужно е знатно име и солидно имущество, заедно с титлата domina, естествено — обясни саркастично. — Ако след това се добави и това, че женихът твърде бързо трябва да си пререже вените, за да избегне ешафода, провъзгласявайки вдовицата за своя единствена наследница…

— Какво искаш да кажеш? — заекна невярващо матроната.

— Че нямаш нито сестерция, Валерия; и откакто Херений те изостави с празна кесия, му търсиш заместник в брачното си ложе. В Гърция си се обърнала към квестора Чечина, преговаряла си с командира Руфий, взела си под внимание дори онова уродливо човече, новия проконсул: всичките до един известни и със значителни средства, които обаче веднага са ти дали да разбереш, че очакват и от теб значителна зестра — нанесе удара си Аврелий, изпявайки й един по един, с най-големи подробности, доносите на Кирия. Тогава си дотичала в Рим, подтиквана от желанието да намериш колкото е възможно по-бързо подходящ кандидат, раздухвайки наляво и надясно твоята кристална добродетелност, за да си вдигнеш цената.

— Как си позволяваш да ми говориш по този начин? — смая се Валерия.

— За твое нещастие, мъжете, които са готови да си вземат безимотна съпруга, са голяма рядкост — продължи неумолимо сенаторът. — Защо тогава все пак да не опиташ и с някой екстравагантен патриций богаташ, който няма навика да прави сметка на парите в джобовете на жените? Но уви, въпросният патриций е заобиколен от красиви жени, които винаги са на разположение, и за да му направиш впечатление, трябва да се различаваш от тях: безупречна матрона, непорочна и опърничава, която подклажда огън под пепелта и подхранва от години несподелените си чувства… кой мъж не би бил горд да разтопи подобен леден блок?

— Такава ли ме виждаш, Аврелий? Лицемерка, жалка и користолюбива чак до такава степен? Само като си помисля, че исках да те спася…

— Наистина ли? Жалко, че за да го направиш, е трябвало първо да опразниш бойното поле откъм противници. И тогава си се задействала да държиш под око придвижванията ми, да възложиш на един роб да следи Корелия и да се затичаш да кажеш на Метроний за нашата връзка. Поздравления, Валерия, имаш отлична шпионска мрежа, но моята не й отстъпва! — заключи патрицият, изказвайки безгласната си благодарност на словоохотливата кръчмарка, която беше продала на Кастор тези безценни сведения.

— Ти… ти… — запелтечи разярената матрона, след това му удари звучен шамар с опакото на ръката и се отправи към вратата. На прага се обърна, позеленяла от яд: — Корелия, онази пачавра, жената на Метроний, спи и с брат ми, това знаеше ли го? Що се отнася до мен, ще бъда на първия ред под ешафода в деня, в който ще ти отсекат главата! — възкликна, преди да се втурне към изхода на дюкяна.

Аврелий, излизайки от задната стаичка на книжарницата, с ръка върху ударената буза, си помисли, че определено започваше да става все по-непопулярен: Валерий, Метроний, Корелия, а сега и Гая Валерия.

— Любопитно съвпадение! — каза зад гърба му с мазния си глас Токул. — Първо сестрата на генерала, видимо разстроена; после сенатор Стаций, с алено петно върху лицето. Ако е вярно това, което се шушука из града, вашето сдружение започва с лоши предзнаменования.

— Между нас няма никакво сдружение, Токул е.

— Наистина ли? Всички го смятаха за сигурно… хм, ще бъдеш ли така любезен с оглед на това, че като те гледам, нямаш нищо по-добро за вършене, да ми помогнеш да намеря на Балбина нещо за четене, защото заради тежката бременност е принудена да пази леглото през по-голямата част от деня.

— Млада и симпатична жена като нея със сигурност би харесала любовната поезия. Какво ще кажеш за Овидий? — предложи Аврелий, докато Токул поклащаше глава в знак на неодобрение, защото популярният еротичен автор определено не му допадаше, тъй като бе твърде разкрепостен.

— Тогава й купи Калимах — посъветва го сенаторът, посочвайки му великолепния папирус, изложен на главната витрина.

— Няма ли някой по-евтин volumen? — попита колебаещо се.

— Да, за такива, които не могат да си позволят този… — отговори му сенаторът.

— Разбирам — въздъхна човечето и за голяма изненада на Аврелий плати веднага, без дори да се пазари за цената.

„Започва да се учи — каза си патрицият. — Склонен е да приеме по-маловажните правила, но за нещата, на които наистина държи, ще продължи да бъде непреклонен…“

— Ще задоволиш ли любопитството ми, колега, като отговориш на въпроса ми защо си платил на онази курвичка Глафира? Тя вече се опита да оскубе и мен, изпращайки черната си като катран слугиня със сметката на Фелиций. Аз обаче се постарах да направя всичко възможно, за да не й я платя!

— Това е част от играта — усмихна се Аврелий.

— Като това да купиш свитък, който струва тримесечната плата на един добър занаятчия ли? — попита Токул, посочвайки папируса. — Да се надяваме, че Балбина ще го хареса! По-скоро кажи как върви разследването? Откри ли кой е искал да те премахне?

— Нямам никаква представа. Между другото ти къде беше в този ден?

— Обикалях дълго из града и късно вечерта се отправих към базилика Емилия.

— И ти ли? Значи си срещнал пълководеца Валерий?

— Да, разбира се. През този ден в съда имаше толкова много публика и аз, какъвто съм дребосък, не го забелязах веднага, защото седеше на платнено сгъваемо столче на един от последните редове. Той обаче не ме видя; беше твърде вглъбен в разговора си с най-възрастния член на сената Остилий.

— Срещна ли и други наши общи познати?

— Сенаторе Стадий, какво е това, разпит ли? — възкликна засегнато Токул. — Аз нямам нищо против теб. Признавам си, че допреди известно време те мерех със същия аршин, с който мерех и другите приятели лентяи на брат ми, но напоследък започвам да променям мнението си. Освен това знаеш, че съм ти задължен и нямам предвид избора на Калимах…

— Дали са се целили, или не са се целили в мен, няма значение, но не забравяй, че този, който загуби живота си, беше Фелиций — отговори му патрицият.

— Следователно незаконният му и антипатичен полубрат е първият заподозрян, така ли е? Добре направи, че ме предупреди: от сега нататък ще бъда много по-внимателен какво говоря! — каза Токул, преди да си тръгне, кимвайки набързо за довиждане.