Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разследванията на Публий Аврелий (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spes ultima dea, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2024)

Издание:

Автор: Данила Комастри Монтанари

Заглавие: Надеждата умира последна

Преводач: Весела Лулова Цалова

Година на превод: 2015

Издание: първо

Издател: Книгоиздателска къща „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 2015

Редактор: Райчо Радулов

Технически редактор: Стефка Иванова

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-954-398-429-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11148

История

  1. — Добавяне

Указател на историческите и митологическите герои

АГРИПИНА СТАРША: единствена потомка по права линия на Божествения Август. Съпруга на пълководеца Германик — брат на бъдещия император Клавдий, — която му ражда шест деца, сред които Калигула и Агрипина Млада, майката на Нерон. Убедена, че съпругът й е убит по заповед на Тиберий и майка му Ливия, оглавявала с години партията, която била в опозиция на императора.

КЛАВДИЙ: римски император. Възкачил се на трона след Калигула през 41 г. сл. Хр., възстановил (формално) властта на Сената, дал право на римско гражданство в много от колониите, насърчил социално-политическия възход на т.нар. „конна класа“, засилил господството на империята над Мавритания, Юдея и Тракия. Оженил се трети път за Месалина, а впоследствие се оженил за племенницата си Агрипина Млада, която го накарала да осинови сина й, роден от връзката й с Домиций Ахенобарб, бъдещия Нерон.

ДЕДАЛ: митичният конструктор на лабиринта в Кносос, от който излиза, излитайки с криле, залепени с восък за тялото му, заедно със сина си Икар, който обаче не оцелява в начинанието.

ЕПИКУР: гръцки философ. През 306 г. пр. Хр. основава в Атина философска школа, известна като Градината на Епикур, отворена както за жени, така и за роби. Тема на епикурейските разсъждения била идеята за търсене на щастието; проблем, който философът разрешавал, посочвайки като средство за намиране на щастието атараксията, или трезвото, ведро и уравновесено откъсване от страстите на живота. Прогресивно отдалечаваща се от своята оригинална гръцка матрица и напук на немалкото противопоставяния (сред които и тези на първите християнски мислители), епикурейската философия пожънала голям успех в римския свят благодарение на „популяризацията“, която й направил Лукреций в „За природата на нещата“ (De rerum natura).

ФЕБРИС: антична богиня, на която бил посветен месец февруари. В Рим имало храм на нейно име на Викус Лонгус.

ФИЛИП МАКЕДОНСКИ: баща на Александър Велики. Изречението, цитирано в романа, е съобщено от Цицерон в Писма до Атик (1, 16, 12).

ФУЛВИЯ: матрона със здрава ръка и голяма политическа тежест по време на Гражданските войни, която се омъжва за трибуна Клодий брат на Клодия, наричана от Катул Лесбия — но оставайки вдовица, впоследствие става първата жена на пълководеца Марк Антоний.

ГЕРМАНИК: брат на Клавдий, наследник на трона и силно обичан от народа военен герой, умира твърде млад, вероятно отровен от Планцина по настояване на император Тиберий и майка му Ливия.

МАРК АНТОНИЙ: известен пълководец и дясна ръка на Цезар. След смъртта на диктатора оспорва властта си с потомъка му, твърде младия Октавий; този последният побеждава в битка съперника и съпругата му Клеопатра, след което става император Август.

МЕСАЛИНА: многообичната, но не много вярна жена на Клавдий, който е принуден да я осъди на смърт, когато започва да заговорничи срещу него, за да царува с любовника си Силий.

ОПИМИЙ: консул, чийто мандат съвпада с една изключителна година за производството на вина, някои от които са били съхранени като скъпоценни богатства още сто и петдесет години по-късно.

ОВИДИЙ: автор на Ars amandi, на Метаморфозите и на много други произведения, сред които и един трактат за козметика. Осъден е от Август, чиято родственица вероятно е прелъстил, на вечно изгнание в провинция Понта на Черно море.

ПАРКИ, ИЛИ МОЙРИ: трите богини, които изтегляли нишката на живота и я прерязвали в момента на смъртта.

ПАСИФЕЯ: митична царица на Крит и съпруга на Минос. Увлечена по един бик, родила от него Минотавъра, чудовище с човешко тяло и глава на бик.

ПЛУТОН, или ХАДЕС: Богът на мъртвите, но и на златото.

ПРИАП: древен бог на плодородието, изобразяван с член в ерекция, в Рим считали, че носи положителни влияния и ползи. Нашето (италианско, Б. пр.) рогче е негов пряк потомък.

ПРОЗЕРПИНА: съпруга на Плутон, отвлечена и замъкната в подземното царство на мъртвите.

ЕЛИЙ СЕЯН: преториански префект господствал над Вечния град, тероризирайки го, по време на оттеглянето на император Тиберий на остров Капри. Разкъсван от амбиции, станал любовник на Ливила, снаха на императора и сестра на Клавдий, и с нейна помощ убил съпруга й Друз, за да заеме мястото му като наследник на трона. Разобличен от матрона Антония, майката на неговата съучастница, е убит заедно с децата си, току-що навлезли в юношеската възраст Ливила пък е осъдена да умре от глад от самата си майка, която поискала от Тиберий правото лично да накаже дъщеря си.

СОЗИИ: фамилия книжари, собственици на кантора за преписване, вече известна във времената на Август, разположена във Форума на Викус Тускус, на няколко крачки от статуята на бог Вертумн.

СТРАБОН: античен географ, на когото дължим старателното описание на различни провинции от империята.

ТАНАТОС: гръцко въплъщение на смъртта.