Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (36)

XXXIII
Идите на юли

Публий Аврелий беше изпратил, без никой да знае за това, съобщение на Мумий и сега двамата седяха в popina, намираща се пред сградата на Втора пожарникарска кохорта, наведени над партия felix sex, за да могат да държат дискретно под око вратата на казармата.

„Abemus in cena pullum, piscem, pernam, paonem“ — „Имаме за вечеря пиле, риба, шунка и паун“, обясняваше менюто, изписано върху дървената дъска, която едновременно служеше и за игрална плоскост.

Аврелий хвърли зара и се престори, че отбелязва точките върху плочката, която подаде след това на огнебореца.

— Както виждаш, не сгреши, Мумий. Районите, поразени от огнената стихия, са били закупени от някои известни собственици с цел подготвяне на нови зелени площи…

— И сред тези притежатели е имало и един действащ консул — простена Мумий.

— И самият император Клавдий, желаещ да разшири своите зеленчукови градини: надявам се, че не искаш да обвиниш него!

— Тогава не мислиш ли, че и Метроний е станал съучастник в престъплението?

— По-вероятно е само да си е затворил очите, отказвайки да разкрие как така Есквилин, считан до вчера за един от най-сигурните квартали в Рим, е започнал да избухва доста често в пламъци. Твоите подозрения бяха повече от основателни, Мумий, но истината ти е убегнала, защото си предположил, че спекулацията е била направена от продавачите или купувачите, а всъщност посредниците са тези, които са спечелили от нея цяло състояние! Кастор започнал да се съмнява, когато забелязал, че е твърде лесно да се узнаят имената на старите и новите собственици, но е трудно да се проследят някои странни покупко-продажби, при които едни и същи постройки са минали от ръка на ръка по няколко пъти. Никой от онези клетници на хълма Есквилин не бил вече собственик на недвижимите имоти, когато са били препродадени на високи цени на големците, които са ти известни и на теб, защото някои хитри търгаши започват да се увъртат около тях веднага след нещастието, предлагайки им дребни суми или почти нищо, за да вземат опустошените им къщи…

— Сенаторе, не ме карай да стоя със затаен дъх! — възкликна Мумий с треперещ от вълнението глас. — Кажи ми дали се касае за този, за когото мисля и аз!

— Няма никакво съмнение в това. Погледни печатите под тези споразумения и ще забележиш, че до всяко име съм отбелязал и степента на роднинската връзка на подписалия с определеното лице, същото, което и ти си разпознал според описанието на Зъба.

— Сигурен ли си, че ще го хванем?

— Не го изпускай от очи нито за миг и бъди готов, аз ще отнеса тези договори в сената и тайно ще официализирам обвинението. Междувременно ще заповядаме на огнеборците от седма кохорта да започнат да го следят, за да го пипнат с ръцете в кацата с меда, ако реши да повтори действията си.

— Леонтий, моят пряк началник! Кой би могъл дори да си помисли, че пироманът е самият началник на пожарната команда? Не се и съмнявам, че е твърде вещ при запалването на огъня! — поклати покрусено глава Мумий. — Сега ми става ясно защо не прие ковача, а и защо всеки път ми слагаше прът в колелата, когато се опитвах да разровя до основи случилото се!

— Бил е сигурен, че никога никой не би се усъмнил в него. Ако ти не беше посочил правилното име, когато ти предадох думите на Фамул, никога нямаше да успеем да го открием. И започвайки точно със сметките на Леонтий, Кастор показа как в края на краищата всички опожарени сгради са минали през неговите ръце или на някой негов близък роднина.

— Купувал ги е от отритнатите хорица, които навярно са му благодарили, че се е ангажирал с купчината развалини… — каза отвратеният Мумий.

— За да се продаде теренът на баснословни цени, както се е случило с малката insula, в която е умряло детето.

— Затова ще го заклещим! За съжаление обаче, никога няма да се разбере истинската роля на консула — изропта Мумий. — Твърде е възможно точно той да е предизвикал пожара, който му е коствал живота, защото съм убеден, че е дело на аматьор.

— Според мен обаче просто някой е искал да унищожи доказателствата, заради които е ставало изнудването.

— Защо не и самият консул? Ако успееш да го свържеш със смъртта на твоя приятел…

— Нямаме сигурни доказателства, за да официализираме обвинението, и нито императорът, нито сенатът биха позволили да се спомене името му само на базата на някакво толкова клатещо се подозрение. Напротив, дори съм готов да се обзаложа, че при най-малкото съмнение, че е замесен консулът, сенаторите ще архивират и убийството на Антоний като дело на неизвестен извършител…

— По каква причина, сенаторе? — поиска да разбере блюстителят на реда, навъсвайки чело.

— За да може Рим да продължи да има доверие в абсолютната безкористност на своите магистрати.

— Ама това е истинска несправедливост! — избухна огнеборецът с възмутен глас.

— Но това е, което ще се случи. Задоволи се само с главата на Леонтий, въпреки всичко е добър резултат. А пък и… началническото място във втора кохорта ще се оваканти. Имам намерение да лансирам твоето име, и съм сигурен, че този път никой няма да намери нещо, за което да се противопостави на моя commendatio.

— Мислиш, че и аз съм от онези продажните типове ли? — попита ледено Мумий.

— Всички са такива, зависи само от цената — изпусна се Публий Аврелий.

— Хм, този път доста си се объркал, сенаторе! — настръхна пожарникарят, стискайки юмруците си до такава степен, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— Не искам да те купувам. Просто съм убеден, че в твоите ръце хората от казармата ще дават най-доброто от себе си като ефикасност и почтеност В Рим това е рядка стока и не ми харесва да я разхищаваме по вина на твоята изключителна непреклонност.

— Носят се мълви, че правя кариера благодарение на твоята подкрепа — измърмори Мумий.

— Вярно е, но е вярно също, че препоръчвам само свестни хора.

— В такъв случай приемам — предаде се представителят на реда, поуспокоен.

— Така всичко ще свърши по най-добрия начин: аз ще имам своя пироман, а ти своя убиец. Като си помислиш само колко се боях да не платя скъпо упоритостта си…

— На мен обаче няма да ми се размине. На път съм да разоблича Леонтий, който е зет на Апий Остилий; деканът няма да ми го прости: от сега нататък всеки претекст ще е подходящ, за да ме изхвърли от Курията — въздъхна примирено патрицият.

— Съжалявам, сенаторе. Но ако случайно останеш без работа, винаги можеш да се присъединиш към нас: ти се държа великолепно в деня на пожара! — каза Мумий, за да го утеши.

— Ще бъде по-добре, ако започна да се упражнявам с помпите! — каза Аврелий, сбогувайки се с него.