Данила Комастри Монтанари
Надеждата умира последна (31)

XXVIII
Шестият ден преди Идите на юли

— С два превъзходни трупа в ръцете си тръгнал да търсиш някаква котка… внимавай да не я домъкнеш тук, алергичен съм! — избухна Кастор. — По-добре да мислим за наметалото!

— Ако момичето не го е изпрало, би могло да ни отведе до някоя улика — каза Аврелий, разглеждайки внимателно плата. — Гледай тук: вълнените нишки на мястото, където пресата за гладене не е могла да опъне напълно гънките, са много степани. Освен това, като го погледнеш на фона на светлината, се забелязва един по-тъмен ореол… хайде, донеси ми леген с вряла вода!

Не след дълго сенаторът потопи в съда едната част от плата, търкайки го енергично. Лека-полека водата започна да се оцветява.

— Засъхнала кръв… — установи Кастор, навъсвайки чело. — Мислиш ли, че убиецът е бил ранен?

— По-вероятно е да е избърсал ножа си след престъплението, а това означава, че е имал намерението да го отнесе със себе си, укривайки го навярно под тогата си.

— Но с оглед на това, че всички квирити се отправят към Форума с представително облекло, пак се намираме в ситуацията, в която цялото римско гражданство попада в списъка на заподозрените — разсъди освободеният роб.

— Според свидетелите нито Валерий, нито Токул са носели тоги през онази сутрин. Пълководецът не е могъл да скрие нищо под прилепналата си туника; Токул пък е носел през рамо обичайните си големи дисаги…

— За какво му е трябвало да си губи времето да чисти ножа, щом е мислел да го сложи в чантата си? — възрази доста учуденият секретар.

— Имаш право. Всичко това би могло да означава, че виновният не е нито Валерий, нито Токул, а някой съвсем друг човек! — заключи обърканият Аврелий. — При това положение трябва на всяка цена да разширя отново периметъра на разследването около вдовицата на консула.

— Уви, господарю, вече не си добре дошъл в нейния дом: казано направо, Корелия заплаши, че ще насъска кучетата си по теб само ако дръзнеш да прекрачиш прага й…

— Тогава, Касторе, подготви някое и друго кюфте, с което да ги умилостивя, защото въпреки това имам намерение да отида при нея!