Гордън Диксън
Световете на хаоса (27)

Двадесет и шеста глава

Като ги гледаше как всички бяха седнали насреща му и го наблюдават и чакат, у него внезапно се пробуди съзнанието за нещо, което никога по-рано той не беше усещал.

По-късно то щеше да му стане привично, ала сега бе първото му преживяване; и то го налетя с разтърсващото откровение, че е възможно да настъпи момент, когато цялата Вселена сякаш застива като балетист, застанал на единия си палец, и за част от секундата и двете възможности са равни. Хал откри, че в тоя момент се появява нещо като двойно виждане. Той виждаше сцената около себе си едновременно от две гледни точки — и двете равностойни, но същевременно раздалечени.

Той беше в един и същи миг наблюдател и наблюдаван; за пръв път усети себе си като част от нещо отделно и отстранено. В тоя мимолетен момент отстраняването му от самия себе си за частица от секундата беше съвършено и неговият отдалечен и наблюдаващ ум се оказа в състояние да претегли безстрастно всички неща, включително и себе си.

Уловен в този миг, сега Хал за пръв път проумя как е било възможно ония хора, които са знаели, че ще останат в град Форали под парите на никеловия карбонил, да вземат това решение. Защото в сърцевината на подобен миг се корени едно възприятие, което е свръхчувствително към това да не би решението да бъде повлияно от страх или самолюбие.

Застинал от учудване от това свое ново възприятие, Хал дълго време не реагира на очакващите го лица, както обикновено би направил. В този момент Рурке ди Фачино, почти в другия край на масата от лявата страна на Хал, се обади вместо Аманда.

— Е, Аманда? Ти намекна, че имаш някакви много основателни съображения за да ни събереш на тая среща. Ние сме тук.

Досега Хал не беше схванал колко добра е акустиката на трапезарията. Ди Фачино не повиши гласа си над спокойния разговорен тон, но думите му прозвучаха ясно по цялото разстояние между него и Хал.

— Аз казах, че е възможно да имаме сериозни основания да изслушаме Хал Мейн, Рурке — отговори Аманда, — и мисля, че наистина ги имаме. Едното от тях поне е същото, за което ти споменах. Той е бил изпратен тук от екзотиците от Мара, за да ни предаде тяхното послание. Освен това би могло да се окаже, че имаме и други причини да го изслушаме.

— Добре — каза ди Фачино. — Споменах го само защото, разбира се, не целя да те обидя, и по-рано от време на време се е случвало отделни Морганови да виждат неща, които не съществуват.

— А може би — подхвърли Аманда, — просто са виждали неща, за които другите са били твърде слепи, за да ги видят. Разбира се, и аз не целя да те обидя.

Двамата се усмихнаха един на друг като дружелюбни стари врагове през половината маса. Все още уловен в своя продължаващ момент на наблюдаване на всички останали, Хал откри, че Аманда се откроява сред другите така, както някой много ярък фар може да се откроява сред цяло крайбрежие с по-слаби маяци. Средната възраст на Сивите капитани беше поне петдесет години и тя със своята набиваща се в очите младост изглеждаше като младо момиче, което срамежливо се е промъкнало в мрачноватата сбирка на най-старите на рода и очаква да види колко време ще успее да остане на мястото си, преди да я разкрият.

— Във всеки случай — разнесе се към всички бумтящият глас на Мириам Сонхай, — тук на Дорсай ние нямаме никакви предубеждения към чувствителните хора само за това, че туй, спрямо което те са чувствителни, не е лесно да се измери, претегли или да му се сложи етикет. Надявам се.

И тя се обърна към Хал.

— Какво е това послание от екзотиците? — попита с настойчив глас.

Хал изгледа чакащите лица. В сравнение с ония пет лица, срещу които се беше изправил на Мара, тези тук бяха качествено различни. Външно екзотиците не бяха нервничили, но той беше доловил у всекиго от тях някакъв вътрешен конфликт и несигурност. Хората, които сега седяха заедно с него около масата, не излъчваха такова впечатление за вътрешните си тревоги. Тук те си бяха у дома, а той беше чужденец и тяхната работа беше да решат всяко нещо, което се нуждаеше от решение. На силната дневна светлина, тук и сега нямаше място за призраците и за спомените, който Хал беше открил по-рано в трапезарията. Той се почувства изолиран, безпомощен да стигне до хората и да ги убеди.

— Аз така или иначе бях тръгнал към Дорсай — започна Хал. — Но така се случи, че първо отидох на Мара, и екзотиците, пред които говорих…

— Чакай малко — обади се един масивен мъж на петдесет и няколко години с щръкнала нагоре твърда сива коса, единственият тук с ориенталски черти. Хал прерови в паметта си за името, което беше чул, когато Аманда ги запозна. Спомни си, че я бе чул да произнася Ке Гок или К’Гок. — Защо избраха теб да донесеш тяхното послание, наместо да изпратят някой от своите хора?

— Аз мога да ви кажа това, което те ми казаха — рече Хал. — Аманда може би ви е обяснила, че съм отгледан от трима възпитатели, като единият от тях беше дорсай…

— Между другото, някой тук познава ли семейство, наречено Насуно? — прекъсна го ясният глас на Аманда. — Би трябвало да притежават имение в Сакаланд.

Настъпи кратка тишина, а после мъртвешки бледият мъж, чието име въпреки мнемоничните похвати от някогашното обучение на Хал беше изчезнало по някакъв чудат начин от паметта му, замислено заговори.

— Сакаланд, разбира се, е един от островите в моя район. Зная, Аманда, че ти ме пита за това, когато ми се обади. Само че за времето, с което разполагах, комай не можах да се сетя за подобно семейство. Това не означава, че те не са там — или не са били там преди едно поколение.

— Едва ли е възможно някой да се представя години наред за дорсай, та било то и на Земята, и да не го разкрият — заяви Ке Гок. — Само че аз все още чакам да чуя защо екзотиците са си мислели, че някой, който е възпитаван от един дорсай, трябва да е особено подходящ да ни говори от тяхно име.

— Освен това аз бях възпитаван и от един маранец и един хармониец — каза Хал. — Изглежда те имаха усещането, а и фактът, че съм бил отгледан от хора от техните и вашата култури, би могъл да ме направи по-способен да общувам с вас, отколкото би могъл да го направи някой от тях.

— Все пак е странно — заяви Ке Гок. — Два свята, които са пълни с добре обучени хора, и те да изберат някой от Земята?

— Освен това те направиха изчисления за мен — поясни Хал, — които като че ли са им подсказали, че в този момент аз мога да се окажа исторически полезен.

Хал се беше ужасявал, че ще му се наложи да спомене за това, и подбра най-меките думи, за да поднесе тази информация, тъй като се опасяваше от предубеждението на тия практични люде към всичко теоретично и с неопределен срок, каквито бяха изчисленията на екзотиците в областта на онтогенетиката. Само че никой от хората пред него не реагира антагонистично и Ке Гок не каза нищо повече.

— В какво отношение — запита една слаба, приятна на вид жена, която се казваше Лий и имаше широки, енергични кафяви очи и сиво-черна коса, — са мислели, че ти можеш да бъдеш исторически полезен?

— Полезен при справянето с настоящата историческа ситуация, и особено със ситуацията, създадена от Другите — отвърна Хал. — Това е същата онази ситуация, от която съм обезпокоен и аз. Точно за нея бих искал да говоря пред вас, след като ви предам посланието на екзотиците…

— Аз мисля, че ние ще искаме да чуем всичко, което си ни донесъл — посланието от екзотиците и всичко останало, за което искаш да ни говориш — обади се пак Лий, — но някои от нас първо ще имат свои собствени въпроси.

— Разбира се — съгласи се Хал.

— В такъв случай дали съм те разбрала правилно? — започна Лий. — Екзотиците се тревожат заради Другите и са те изпратили при нас, защото си мислят, че ти ще можеш по-успешно да ни убедиш да мислим като тях, отколкото би могъл да го направи някой от техните собствени хора?

Хал си пое дълбоко въздух.

— По същество — да.

Лий седна с умислена физиономия на мястото си.

— Ами ти, Аманда? — рече ди Фачино. — И ти ли си част от този план да ни склонят да мислим като екзотиците?

— Рурке — каза Аманда, — сам знаеш, че това са празни приказки.

Той се захили.

— Само питам.

— Недей — рече Аманда, — и ни спести времето на всички, дето сме тук.

Хал огледа поред останалите. По лицата им не можеше да се прочете нищо. Той се реши и се хвърли в дълбокото.

— Предполагам, че няма смисъл да ви губя времето, като ви разправям нещо, което вече знаете — започна той. — В момента междузвездната ситуация е почти изцяло под контрола на Другите, а към какво се стремят те в крайна сметка също не е тайна. Те искат тотален контрол; и за да го постигнат, ще трябва да се отърват от ония, които никога няма да им сътрудничат — част от хората на Дружествените светове, на практика почти всички екзотици, както и хората от Дорсай. Идеята на екзотиците е, че Другите трябва да бъдат спрени сега, докато все още има време. Те мислят, че от всички, които се противопоставят на Другите, единствените хора, които могат да го сторят, са дорсаите; така че те ме изпратиха тук, за да ви съобщя, че ако решите да го направите, те ще ви дадат всичко, което имат за даване, ще ви подкрепят по всички възможни за тях начини.

Той спря.

Лицата около масата го гледаха сякаш очакваха да продължи.

— Това ли било? — рече Ке Гок. — И как си мислят, че можем да спрем Другите? Не мислят ли, че ако знаехме как, вече щяхме да сме го направили?

Около масата за момент се възцари мълчание. Хал се почуди дали да заговори, но се отказа.

— Само една минута — обади се мъртвешки бледият старец. — Не е възможно екзотиците да си въобразяват… това не е ли оная стара идея да тръгнем да се правим на убийци?

Все едно че в помещението изплющя камшик. Хал видя вкаменените лица в залата.

— Съжалявам — рече той. — Бях длъжен да ви донеса посланието. Аз им казах, че вие никога няма да го направите.

Тишината продължи още секунда.

— И защо да си бил длъжен? — запита Мириам Сонхай.

— Длъжен бях — търпеливо обясни Хал, — поради факта че предаването на съобщението щеше да ми даде възможност да кажа на всички ви какво аз самият вярвам, че е единственият начин да се справим с Другите.

Ново кратко мълчание.

— Може би — подхвърли ди Фачино много кротко, но въпреки това думите се разнесоха из трапезарията, — те не осъзнават как ни оскърбяват.

— Вероятно не го осъзнават в емоционален смисъл — рече Хал. — Но даже и да го съзнаваха, това не би имало значение. Така или иначе щеше да им се наложи да ви помолят, тъй като те не виждат никакъв друг изход.

— Това, което той ви казва — обади се Аманда, — е, че екзотиците се чувстват безпомощни, а хора, които се чувстват безпомощни, са готови да изпробват всичко:

— Аз мисля, че ти би могъл да им съобщиш от наше име — каза бледият мъж, — че могат да ни помолят отново в деня, когато се откажат от принципите си, с които са живели в продължение на триста години. Само че и тогава нашият отговор ще бъде, че ние не се отказваме от нашите принципи.

Мъжът се огледа наоколо.

— Какво ще ни остане, ако извършим нещо подобно, за да си спасим главите? Какъв смисъл ще са имали всичките тези векове, когато сме живели честно. Ако сега вземем да вършим работата на убийците, ние не само ще престанем да бъдем дорсай, но това ще означава, че ние никога не сме били дорсай.

Никой не кимна и не се обади, но по всички лица около масата се четеше единодушно одобрение.

— Добре — рече Хал. — Ще им го кажа. Сега обаче, след като ви събрах всички тук, мога ли да ви попитам какво възнамерявате да правите по въпроса с Другите, преди те да ви докарат дотам да измрете от глад?

И той погледна Аманда. Тя обаче просто седеше малко назад от масата и наблюдаваше. Тази, която заговори, беше Мириам Сонхай.

— Разбира се, че нямаме планове — рече тя. — Но ти очевидно имаш. Кажи ни ги.

Хал си пое дъх и ги изгледа.

— Аз също нямам конкретен план — начена той. — Обаче смятам, че разполагам с материал, от който може да се направи план. Това, на което той се основава, на което трябва да се основава, е разбирането на историческата ситуация, която доведе до такъв успех на Другите. В основата си това, в което сега сме въвлечени, е последното действие в една епоха от развитието на човека; и Другите са тук, за да ни застрашат, тъй като те отразяват една тенденция, която съществува в расата като цяло; а ние, вие, дорсаите, екзотиците, истинските поддръжници на вярата от Дружествените светове и някои други, разпръснати по всички останали светове отразяваме противоположната тенденция. Естествените исторически сили в човешкото развитие са онова нещо, което превръща този конфликт в окончателно уреждане на сметките. Ние се сблъскваме не просто с амбициите на Другите, а с един Армагедон…

Той продължи нататък. Те го слушаха. Острите, промъкващи се през прозорците лъчи караха дългата гладка повърхност на масата да блести като излъскан от вятъра лед и Сивите капитани седяха заслушани в пълно мълчание, сякаш бяха издялани завинаги на местата, където седяха. Хал чуваше своя глас да продължава, изричайки същите неща, които вече бе казвал на екзотиците, както и много от онова, което сигурно бе казал на Аманда през онази първа нощ. Само че от аудиторията не идваше никакъв сигнал, който да му подскаже, че се е добрал до тях. Дълбоко вътре в него нарастваше страхът, че не успява да го стори. Думите му сякаш излизаха от устата му само за да умрат в мълчанието, запокитени срещу умове, които вече са се затворили за тях.

Хал хвърли бърз поглед към Аманда, надявайки се да получи някакъв сигнал, който да му придаде увереност, но не откри такъв. Тя дори не поклати глава, а нетрепващият й поглед, с който му отговори, не съдържаше никакво послание. Вътре в себе си Хал се отказа. Нямаше никакъв смисъл да продължава да ги държи в плен на своите думи, след като те не чуваха и не преценяваха неговите думи. И в този миг Хал набърже приключи изказването си.

Известно време никой не се обади. Капитаните леко се размърдаха като хора, на които им се е наложило да стоят неподвижни дълго време. Тук-там се чуха прокашляния. Някои подпряха длани на масата.

— Хал Мейн — рече най-накрая Мириам Сонхай. — Какъв точно план имаш за самия себе си? Искам да кажа какво ти самият възнамеряваш да правиш сега?

— Оттук смятам да отида в Последната Енциклопедия — отвърна той. — Това е мястото, където мога да намеря повечето от информацията, която все още ми е необходима за успешно разбиране на ситуацията. Щом се сдобия с цялостна картина, ще мога да ви предложа конкретен план за действие.

— А междувременно? — иронично запита Ке Гок. — Дали просто не ни молиш да стоим в очакване на твоите нареждания?

Хал се почувства отчаян. Отново се беше провалил и нищо не можеше да му помогне. Тук нямаше нито магия, нито призраци. Това тук бе действителността; неразбиране от страна на хора, които виждаха Вселената ограничена до онова, което вече им е известно. У него неочаквано изригна гняв и сякаш нещо сложи яката си ръка на рамото му и го тласна напред.

— Предлагам да стоите в готовност за да получите нареждания от някого — чу той сухия си отговор.

Това, което чу, го потресе. Гласът беше неговият, думите бяха думи, които той знаеше, ала техният подбор и начинът, по който ги произнесе, дойдоха от нейде дълбоко вътре в него — толкова от дълбоко, колкото призраците, които беше чул да разговарят около масата. Хал усети как у него се раздвижи някаква сила.

— Ако имам достатъчно късмет да бъда онзи, който пръв се добере до върха на ситуацията — продължи той със същия нетърпящ възражения глас, — тези нареждания наистина може да дойдат от мен.

— Без да се обиждаш, Хал Мейн — рече ди Фачино, — но може ли да те попитам на колко си години?

— Двадесет и една стандартни — каза Хал.

— Не ти ли се струва, дори на теб — продължи ди Фачино, — че е твърде много да искаш от хора като нас, които познаваме отговорността в по-голям мащаб от време, два или три пъти по-продължително от твоя живот, да приемем теб и онова, което ни предлагаш, изцяло на доверие? И не само толкоз, а и да трябва да мобилизираме цяла планета хора в съответствие с това на едно голо доверие? Ти идваш при нас тук без каквито и да било препоръки освен високия си рейтинг според някаква екзотична теория, като този свят не е един от Екзотиките.

— В тази материя препоръките — отвърна Хал все още сухо, — не означават нищо и никога няма да означават нищо. Ако аз намеря отговорите, които търся, моите препоръки ще станат очевидни за вас, както и за всеки друг. Ако не успея, тогава или някой друг ще трябва да намери отговорите, или никой не ще ги открие. И в двата случая няма да има никакво значение какви препоръки имам. Екзотиците знаят това.

— Така ли? — запита ди Фачино. — Това ли ти казаха?

— Това те ми показаха — заяви Хал. Странното му усещане за вътрешна мощ го водеше неудържимо напред. Все едно някой друг им говореше чрез него и разгорелият се вътре в Хал гняв сега отстъпи място на твърдото като диамант усещане за логика. — Изпратиха ме тук с тяхното послание, за което не таяха особени надежди, че ще се съгласите и то при условие, че аз ще получа възможност да ви изложа как аз виждам нещата, без те по никакъв начин да бъдат съгласни с моите виждания. Ако се окаже, че вие сте ме приели, в крайна сметка те също няма да имат друг избор, освен да ме приемат. Ако не ме приемете, те не поемат отговорност за това, което аз ще ви кажа от свое собствено име.

— Само че, — рече Ке Гок, — ние не те приехме.

— Ако искате да се справите със ситуацията, ще ви се наложи да приемете някого — заяви Хал. — Нали точно вие преди минути казахте, че ако сте знаели как, досега сте щели да спрете Другите. Простият факт е, че не знаете как. Аз знам — може би. И няма никакво време да изчакваме други решения. Толкова е късно, че дори да успеем да сплотим всички сили срещу Другите, тези сили може да се окажат недостатъчни. Вие и екзотиците сте в един и същи лагер, независимо дали ви харесва, или не. Ако не погледнете тази истина в очите, вие и те ще погинете поотделно, така както и вие, и те сте на път да погинете сега. Само че за разлика от екзотиците, вие дорсаите, сте хора на действието. Когато необходимостта от действие назрее, вие не можете да си затворите очите за тази необходимост. Ето защо, единствената надежда за вас и за тях е да се появи някой, който може да поведе и тях и вас — а няма никой друг, освен мен.

— Засега — каза мъртвешки бледият мъж, — необходимостта да приемем някого все още не е доказана.

— Доказана е и още как — Хал впери взор право в почти черните зеници на другия човек. — Дорсаите вече са започнали да гладуват. Бавно…, но това е само началото. И всички вие знаете, че този глад се предизвиква преднамерено от Другите, които освен това причиняват и други неща на други хора. Ясно е, че това не е проблем, който може да стои ограничен единствено между вас и Другите. Тук имаме една част от човечеството, разширила се на много светове, която е против друга част. Вие нямате нужда от мен, за да го видите. Това можете да го забележите и сами.

— Само че — меко каза Лий, — няма никаква гаранция, че това ще се разрази в Армагедон с всичко, което това ще последва за нашите хора, които все пак са бойци.

— Щом смятате, че няма да се наложи, погледнете го от друга страна — предложи Хал. — Тази ситуация се развива вече над тридесет години. С развитието си тя нараства експоненциално — както по броя на въвлечените в нея хора, така и като сложност. Как може да свърши другояче, освен с един Армагедон? Освен ако вие — екзотиците и хората, които са като вас, не склоните да зарежете всичко, в което сте вярвали, за да угодите на Другите. Защото, това ще е единственото нещо, на което в крайна сметка Другите ще се съгласят.

— Откъде си толкова сигурен в това? — запита Лий. — Защо Другите да не спрат, преди да са стигнали толкова далеч?

— Защото ако го направят, само след едно поколение сами ще се окажат изтрити от лицето на земята. И те го знаят — продължи Хал. — Те са яхнали един тигър и няма да посмеят да слязат от него. Те са прекалено малко. Единственият начин да направят живота си безопасен за всеки от тях като отделен индивид е да направят световете, забележете, аз казвам „световете“, всички светове — безопасни за всички тях взети заедно. Това означава да се смени изцяло лицето на човешкото общество. Това означава Другите да бъдат господари, а останалото човечество — техни подчинени. Другите разбират това. Заради всичко, което обичате, вие също ще се наложи да го разберете.

В трапезарията се възцари дълго мълчание. Хал седеше и чакаше все още по странен начин обзет от онази яснота и ожесточеност на мисълта, която го беше връхлетяла.

— Това все пак си е само твоя теория. Тази идея за исторически сблъсък между двете половини на човешката раса — тежко каза Мириам Сонхай. — Как очакваш да се доверим на нещо като това, което никой по-рано не е предлагал?

— Проверете го сами — отговори Хал. — Не са нужни изчисленията на екзотиците, за да се види откога и как са тръгнали Другите, как са прогресирали и накъде трябва да са се насочили. Вие по-добре от мен знаете как намаляват кредитите и другите резерви на вашето общество. Идва време, когато Другите ще притежават душите на всички хора извън вашия свят, които биха могли да ви наемат. Какво ще стане тогава с дорсаите? Какво ще правите вие?

— Само че тази идея, че те са историческа сила и че всички зарове са фалшифицирани в тяхна полза и срещу нас — заяви, поклащайки глава, бледият старец, — означава да зарежем здравия разум единствено заради някаква фантазия.

— А ще наречете ли фантазия това, което вече се случи на всички светове освен на Старата Земя? Там не се е случило още само защото Другите първо трябва да установят контрол над всички останали светове — отвърна Хал. — Специалитетът на Другите е да нападат там, където няма противодействие. В момента срещу тях не съществува защита. Как иначе биха могли да се развият така взривоподобно, за да стигнат до положението на междузвездна сила само за трийсет стандартни години?

Той млъкна и преднамерено изгледа поред всички лица около масата. В очите на Аманда имаше някакъв странен блясък, почти триумфираща светлина.

— Нито една от сегашните култури няма естествена защита срещу тяхната харизматичност — продължи Хал, — и срещу начина, по който са изградили своята организация. Ако в този момент някак си заведете дело срещу всички Други в някой междупланетен съд, готов съм да се обзаложа, че няма да успеете да откриете нито едно законово основание, за да осъдите дори един от тях. В повечето случаи на Другите дори не им се налага да намекнат какво биха искали да се направи. Те привързват към себе си хората с точно такива характери, каквито им трябват, поставят всеки един от тях точно в онова конкретно положение, за което той е най-подходящ, и всеки един върши точно онова, което Другите желаят, по своя собствена инициатива.