Гордън Диксън
Световете на хаоса (19)

Осемнадесета глава

— Така се случи — рече Амид, докато водеше Хал през приятния лабиринт от стаи и преходни пространства, които съставляваха дома му, — че хората, които искат да говорят с теб, вече са тук. Докато ти се обличаше, аз се залових да звъня и се оказа, че всички са свободни.

— Хубаво — отвърна Хал.

Той крачеше редом с далеч по-дребния мъж, като ограничаваше скоростта си до тази, която възрастта диктуваше на Амид.

Това самоограничение изневиделица му напомни колко крехък е всъщност другият мъж. Като се имаше предвид напредъка на екзотичната медицинска наука, Амид трябваше да е в доста напреднала възраст, но не чак толкова стар, разбира се, колкото Там Олин. Въпреки всичко той бе твърде стар според всички обикновени човешки представи.

— Нямам никаква представа — подхвана Амид, — докъде се простират твоите знания за нашите обичаи. Все пак знаеш, предполагам, че и ние тук, на Мара и Култис — също както и на Дорсай, на практика нямаме никакви управляващи органи. Решенията, които засягат всички ни, се превръщат в грижа на онези хора, чиято сфера на дейност е очевидно най-близка; и ние останалите на практика приемаме решението, което тези опитни умове предлагат за конкретната ситуация — макар че всеки, който пожелае, има възможност да възрази.

— Само че вие обикновено не възразявате? — подхвърли Хал.

— Не — Амид повдигна глава към него и му се усмихна. — Както и да е, въпросът е там, че четиримата, с които ще разговаряш, не са политически водачи на области или групи, а хора, чиито области на изследвания им дават възможност най-добре да оценят и изтълкуват твоите способности. Моите собствени изследвания на Дружествените светове например ме правеха особено подходящ да схвана какво си направил на Хармония и какви могат да бъдат резултатите от това. Останалите са допълващи експерти.

— И всички в области, които се прилагат в онтогенетиката?

— Онтогенетиката лежи в дъното на почти всичко, което вършим… — и Амид рязко млъкна. Бяха стигнали до входа на нещо, което представляваше не толкова стая, колкото портик или балкон, подаващ се извън стената на цялата къща. Отвъд грациозните къси перила на парапета не се виждаше нищо друго освен небето и далечните върхове на някакви широколистни дървета. На балкона имаше само няколко празни реещи се във въздуха платформи за сядане. Амид се обърна към Хал.

— Подранили сме — каза той, — и това ни дава още една възможност. Ела с мен от другата страна на хола.

Обърна се и поведе Хал към стаята, чийто вход беше срещу балкона. Хал го последва леко смръщен. Беше много подозрително колко удобна се оказа тази възможност да му кажат нещо. Възможно беше това да е напълно случайно, както предполагаха думите на Амид, ала също така възможно бе той да се кани да му каже нещо, което екзотиците биха искали Хал да знае, преди да разговарят с него, само че туй нещо да е такова, че те не биха искали той да има прекалено време да поразмисли над него.

— Би трябвало да ти обясня, за да не се учудваш на факта, че някои от хората, с които ще говориш, може да ти се видят неоснователно подозрителни към теб — Амид затвори вратата зад себе си и застана, вперил поглед в лицето на Хал. — Ти, струва ми се, каза, че Уолтър Наставника ти е преподал поне основите на онтогенетиката?

Хал се поколеба. Когато беше на петнадесет години, щеше без колебание да отговори, че знае много повече от основите на онтогенетиката. Сега обаче, от висотата на зрелия си ръст, след пет години жизнен опит с доста хора от два чужди свята, той откри, че както стои на Мара лице в лице с един роден екзотик, усеща как вътре в него нещо го възпира.

— Основни знания. Да! — отговори Хал.

— Тогава ти съзнаваш, че онтогенетиката е в основата си изследване на отделни хора по отношение на тяхното влияние върху текущата и миналата история, като целта е да се идентифицират ония модели на действие, които могат да ни помогнат да развием еволюционно една подобрена форма на човека?

Хал кимна утвърдително.

— И също така знаеш — продължи Амид, докато вървеше към една малка квадратна масичка с гол плот, който очевидно бе изсечен от някакъв оцветяващ светлината камък, — че извън своята статистическа основа и биологичните си схващания, работата винаги е била силно теоретична. Ние наблюдаваме и се опитваме да прилагаме резултатите от нашите наблюдения, като се надяваме, че колкото повече знания натрупваме, толкова повече ключове ще можем да открием, докато най-накрая ще бъдем в състояние да видим един ясен модел, който да ни отведе до еволюиралата форма на човека.

Той направи пауза, вече застанал до масичката и пак погледна към Хал.

— Струва ми се, знаеш, че точно този наш интерес от натрупване на такива познания ни доведе до това да осигурим по-голямата част от средствата, които направиха възможно изграждането на Последната Енциклопедия; първоначално като институция в град Сейнт Луис на Земята, а по-късно в сегашния й вид — като спътник в орбита около този свят. Макар че, както също би следвало да знаеш, в момента нито Екзотиките, нито някой друг притежава Последната Енциклопедия.

— Зная — рече Хал.

— Добре тогава, исках да подчертая, че има безброй начини да се изобрази потенциалът на един индивид.

Амид прокара крайчеца на показалеца си отдясно наляво по плота на масичката до него и върху повърхността на светлия камък се очерта една линия, следваща движението на пръста му. Той пресече линията, която беше очертал, с втора, под прав ъгъл спрямо първата.

— Един от най-простите начини да се изобрази неизмереният генетичен потенциал на расата във всеки даден момент… — и той прекара друга хоризонтална линия, която се издигаше под лек наклон спрямо абсцисата на координатната система, — ни дава нещо, което изглежда като бавно издигаща се крива. Всъщност тази линия е само едно усредняване на множество точки, които са разпръснати както над, така и под основната линия, където точките над линията се отнасят до определени исторически развития, които са лесно проследими до действието или действията на някои индивиди…

— Като Донал Грейм и факта, че той е направил от четиринадесетте свята едно единно законово и икономическо цяло? — попита Хал.

— Да — Амид го погледна за миг и продължи: — Само че, точките могат да се отнасят и до по-дребни исторически развития от това. Дори до единични действия на неясни индивиди, за които ни бяха нужни няколко столетия, за да ги идентифицираме. Така-а…, точките под основната крива се отнасят за индивидуални действия, които могат само с известна вероятност да се отнесат към причинно-следствените връзки, към историческите развития, които ни засягат…

Той млъкна и погледна Хал.

— Разбираш ли какво говоря?

Хал кимна.

— Получава се така — обърна се пак Амид към графиката, — че всеки път, когато правим такова графично представяне, ние неизбежно откриваме определени индивиди, които са представени чрез точки както над, така и под линията. Хората, оказващи развиващ исторически ефект, често пъти се представят с точки под линията, обаче ефектът от тях се проявява над линията, където техните точки показват ясна връзка между техните действия и определени исторически резултати. За беда, точките под линията не са показател за евентуалната поява на точки над линията при всеки индивид. Всъщност често пъти точките под линията се отнасят за хора, които изобщо не оказват никакъв ефект над линията.

Амид поспря отново и пак погледна Хал.

— Е, всичко това може да означава както всичко, така и нищо — продължи той след малка пауза. — Всички подобни трудове, както казах, са теоретични. Резултатите, които получаваме по този начин, могат да нямат нищо общо с истинския процес на еволюцията на човечеството. Във всеки случай е редно да знаеш, че този вид насочено напред пресмятане е един от методите, които използваме, за да изследваме и оценяваме онтогенетичната стойност на всеки даден индивид и на вероятността неговата личност да е в състояние да повлияе на текущата история.

— Разбирам — каза Хал, — и предполагам, че в настоящия момент аз съм един от онези, които се означават с точки под линията, но не и с точки над нея.

— Точно така — отвърна Амид. — Разбира се, ти си млад. Има много време да покажеш ясно влияние върху настоящата история. А и досега твоите ефекти под линията са впечатляващи. Факт е обаче, че докато не покажеш някакви преки резултати над линията, твоят потенциал да го направиш си остава само потенциал и оценките за това, което може би ще бъдеш в състояние да изпълниш през живота си, са само въпрос на индивидуално мнение.

Той се поколеба.

— Разбирам какво ми казваш — подтикна го Хал.

— Както и очаквах — отвърна почти мрачно Амид. — Аз самият, изхождайки от познаването на моята собствена конкретна специалност и като виждам какво си извършил за това кратко време, докато си бил на Хармония, сега те оценявам като човек, от когото мога да очаквам да бъде високоефективен — ефективен в мащаб, сравним единствено с мащаба на Донал Грейм по неговото време. Това обаче е само мое мнение. Мисля, че тук ти ще откриеш, че някои от хората с които ще говориш, може би разглеждат твоят потенциал просто като една възможност — и то на базата на същите тия изчисления, които ме карат да мисля по тоя начин.

Амид млъкна. За момент Хал престана да го забелязва, потънал в собствените си мисли.

— Ами тогава благодаря — рече той най-накрая, като се отърси от мислите си. — Хубаво беше от твоя страна да ме предупредиш.

— Има и още нещо — каза Амид. — Преди малко споменах, че ти правиш впечатление на далеч по-възрастен, отколкото те помня на кораба за Хармония. Всъщност това е нещо повече от едно мое субективно мнение. Последните ни тестове за теб показват определени резултати, които никога по-рано не сме откривали освен при твърде зрели хора — хора поне на средна възраст. Аз просто потвърдих това, като се опирах на собствените си усещания. Но ако по някаква причина, която ние все още не можем да проумеем, ти наистина си необичайно зрял, това може да се окаже нещо, което да подтикне част от ония, които в момента се съмняват, към туй да покажат предпочитание към мнението на човек като мен за твоята потенциална ефективност, стига да успеем да намерим обяснение за това. Ти можеш ли да се сетиш за нещо, което да обяснява тази зрелост?

— Кога сте правили тези тестове? — Хал се вгледа в очите на дребния човек.

— Напоследък — отвърна Амид. Ответният му поглед не трепна. — През последните няколко седмици.

— Нерали?

— Това е част от нейната работа — каза Амид.

— Без да спомене на човека, за когото се грижи, че тя прави такива тестове?

— Трябва да разбереш — рече Амид, — че тук е заложено твърде много. В добавка съществува фактът, че ако субектът знае, че се правят тестове, това може да повлияе на резултатите от тях.

— И какво друго е открила тя за мен?

— Нищо — отвърна Амид, — за което вече да не знаеш сам. Но аз те попитах дали имаш някакво обяснение за тези индикации за необичайна зрелост?

— Опасявам се, че не — отговори Хал, — освен ако това, да те отглеждат трима мъже, които до един са над осемдесет години, няма нещо общо.

— Не и по някакъв начин, който да можем да го разберем — Амид се позамисли за момент. Едно рязко махване на ръката му над повърхността на масичката изтри всички линии по нея. — Ако обаче наистина измислиш някакво обяснение, докато разговаряме този следобед, ще ти предложа да го съобщиш. Мисля, че това ще бъде единствено в твоя полза.

— По какъв начин? — запита Хал.

Амид обърна гръб на масичката и тръгна към вратата на стаята. Хал тръгна заедно с него.

— Тогава ще бъдем по-склонни да ти се доверим и съответно да ти помогнем с това, което вече имаме на ум — обясни дребният мъж. — Както не преставам да изтъквам, има известно разделяне в мненията на тези от нас, които сме отговорни да вземем решение по отношение на теб. Ако ти ни се видиш човек, на когото наистина бихме могли да възложим нашите надежди за бъдещето, това може да се окаже ужасно полезно за теб. От друга страна, ако — както мислят някои от нас — правилният поглед към теб покаже, че ти в най-добрия случай си само съвършено случаен фактор в настоящия исторически процес, тогава нашите два свята ще бъдат крайно несклонни да се поставим в зависимост от твоите евентуални действия.

Той влезе през вратата в хола и поспря.

— Поразмисли над това — каза и отново се насочи към вратата на балкона. — Останалите вероятно вече са тук. Ела.

Хал го последва. Излязоха от стаята, минаха през хола и излязоха на балкона, където сега имаше двама мъже и две жени, седнали в полукръг с лице към вратата. Единият от мъжете носеше небесносиня роба и очевидно бе много стар. Другият беше, кльощав мъж със сива роба и изглеждаше резервиран. Едната от жените беше дребна и чернокоса, облечена в зелена дреха, а другата беше по-висока, с неясна възраст, бронзова кожа, къдрава кафява коса и кехлибарена роба. Две празни платформи, чиито облегалки бяха обърнати с гръб към вратата, допълваха кръга. Амид поведе Хал към тях.

— Позволете да ви запозная — каза Амид, когато седнаха. — Отляво надясно пред теб са Нони, архивар за Мара…

Нони беше дребната чернокоса жена в зелено. Изглеждаше някъде в средата на тридесетте, лицето й имаше доста остри черти, а очите й бяха твърдо фиксираха Хал.

— За мен е чест — каза й той. Тя кимна.

— Алхонан от Култис. Алхонан, Хал, е специалист по културни връзки.

— За мен е чест.

— Много се радвам, да се запозная с теб, Хал — рече Алхонан, кльощав човек, чийто глас бе също така сух и резервиран, както и целият му вид.

— Падма, Вътрешната Свръзка.

— За мен е чест — рече Хал. Не беше преценил от пръв поглед колко стар в действителност е човекът на име Падма. Лицето на екзотика, което виждаше сега, все още имаше сравнително малко бръчки, дланите, които стискаха краищата на подлакътниците на неговата седалка, не бяха с прекалено сбръчкана кожа, нито с подути вени, ала крайната неподвижност на тялото, непомръдващите очи и други сигнали — твърде слаби, за да могат да се опишат съзнателно. Те излъчваха впечатление за една почти противоестествена възраст. Това тук наистина беше човек, който можеше да съперничи по древност с Там Олин. А и титлата, която носеше, представляваше загадка. Хал никога не беше чувал за Вътрешна Свръзка между екзотиците. Всеки един от тях би могъл да бъде Свръзка, тоест назначен, на някое конкретно място или служба. Обаче Вътрешна Свръзка… и с какво?

— Добре дошъл — отрони Падма и гласът му, който не беше нито необичайно дрезгав, нито дълбок, нито слаб, сякаш дойде от малко по-далеч.

— И Чейвис, чиято специалност е малко трудно да ти я опиша — каза Амид към рамото му. — Смятай я за специалист по исторически кризи.

Хал трябваше да откъсне очи от взора на Падма, за да погледне към жената с кехлибарената роба на черни фигурки с неправилна форма.

— За мен е чест — каза той на Чейвис.

— Приемам го като комплимент — отвърна тя и се усмихна. На възраст можеше да бъде от близо тридесет до шестдесет и няколко години, ала гласът й беше младежки. — Времето може да покаже, че ти си бил чест за нас.

— Седни — каза Амид.

— Това ще изисква известна работа — отговори Хал на Чейвис, докато сядаше отново. — Не мисля, че има някакъв шанс да открия четирима екзотици като вас, които да са се събрали заради мен, освен при много необичайни обстоятелства.

— Само че ние сме събрали тук да говорим именно за много необичайните обстоятелства, нали така? — разнесе се гласът на Амид откъм платформата вляво от Хал. Двамата седяха с обърнати към полукръга на другите лица. Въпреки това в атмосферата на балкона ясно се чувстваше, че Амид не е с Хал, а с онези, които седяха срещу него.

Едно усещане задейства друга нотка на тъга у Хал. Тъй като споменът за Уолтър Наставника все още беше много силен, от всичките три култури, с които бе свикнал да мисли, че има силна връзка, точно екзотиците бяха хората, от които беше очаквал най-много чувствителност и разбиране. Сега обаче той седеше в почти интелектуален дуел с мечове с хората пред себе си. Долавяше тяхната загриженост — преди всичко за оцеляването на собствения им начин на живот и едва на второ място към собствения му интерес към човечеството като цяло. Инстинктивно му хрумна, че те демонстрират един рафиниран егоизъм — егоизъм не за тяхна лична сметка, а заради принципа, на който те и тяхната култура винаги бяха посвещавали своите хора. Ако искаше да има някаква надежда за оцеляване на човешката раса, той трябваше да ги накара да прогледнат отвъд този егоизъм.

Като наблюдаваше лицата около себе си, вътрешната увереност на Хал в неговата кауза оклюма. Възможно беше, както бе казал Амид, неговите тестове да са показали, че той е необичайно зрял. Само че в настоящия момент Хал беше изправен пред общо няколко столетия живот и обучение на хората срещу него. Всичко, с което разполагаше, за да се справи с това, бяха неговите двадесетина години жизнен опит и може би към шестдесет часа интензивно мислене в условията на пълно изтощение и силна треска.

— Колко знаеш за историята на мелезите като цяло? — гласът на Нони го извади от неговите емоции. Тя имаше изключително чист контраалт. — По-конкретно имам предвид, разбира се, кръстоските между културите на Дорсай, Дружествените светове и Екзотиките.

Той извърна лице към нея.

— Зная, че са започнали да забелязват по-често тяхната поява преди около шейсет-седемдесет години — отговори Хал. — Зная, че не им е обръщано особено внимание като група допреди петнайсет-двайсет години, когато те започнали да се самоназовават Други хора, показали тези свои харизматични умения и създали своята организация.

— Всъщност — каза Нони, — тяхната организация води началото си от едно споразумение за взаимопомощ между двама души, които били дорсайско-екзотични мелези — мъж на име Даниел Спенс и жена, известна по нашему само като Дебора. Те живели заедно на Сета преди четиридесет и две стандартни години.

— Това са били първите, които се нарекли „Други“ — вметна Алхонан. Нони му хвърли бърз поглед.

— Както повечето близки партньорства между мелезите — продължи тя, — физическата връзка не продължила дълго, но споразумението останало и през следващите пет години то бързо се разшири, докато в него се включили над три хиляди души — според оценката седемдесет и девет процента от всички мелези между трите главни Отцепени култури, живели по онова време. И Спенс, и Дебора сега са мъртви; от двадесет години сегашният върховен водач на организацията е един мъж на име Дахно, който е председателствал срещата на лидерите на Другите в твоя дом по времето, когато твоите възпитатели са били убити.

— В такъв случай него съм видял през прозореца — каза Хал. — Едър, пълен мъж, но не дебел, с масивно телосложение и черна къдрава коса.

— Това е Дахно — заяви Алхонан с коректен плътен глас.

— Той е синът на Даниел Спенс и Дебора — каза Нони. — По-късно те двамата си взели и едно друго момче на около единадесет години — с около шест години по-малко от Дахно и според данните, които можахме да съберем, той е бил техен племенник от друг свят, подобен на Хармония, като първоначално е бил оставен там при някакви роднини на Спенс за отглеждане. В това обаче може би се крие нещо повече. Блейс настоява, че именно това се е случило. Съмнително е обаче дали дори той знае със сигурност вярно ли е това, или не. Във всеки случай, Блейс е голям лидер; очевидно е по-умен от Дахно, макар че изглежда предпочита Дахно да носи робата на върховен водач. Ти вече си се срещал с Блейс.

— Да — потвърди Хал. — Досега три пъти и последния път, когато бях в онази затворническа килия на Хармония, разговарях с него. Дахно съм го виждал само веднъж — онзи първи път, но моето усещане е, че сте прави. Блейс е както по-способен, така и по-интелигентен.

— Да — меко каза Чейвис. — Всъщност ние се чудехме защо всъщност той като че ли се задоволява с второто място. Моето собствено предположение беше, че той просто няма особено голямо желание да води.

— Може би — рече Хал. — Или пък изчаква своя час — през ума му като тъмна сянка на облак набързо премина трескавият спомен за Блейс, който сякаш се бе извисил неимоверно над него, докато Хал лежеше на койката в затвора на милицията. — Но ако той е по-добър от Дахно, в крайна сметка ще трябва да стане лидер. Той няма да има никакъв друг избор.

Последва миг на мълчание от страна на хората около него, който се удължи забележимо, докато най-сетне Нони го прекъсна.

— Значи ти мислиш — рече тя, — че в крайна сметка ще си имаме работа именно с Блейс?

— Да — отговори Хал. Едното крило на тъмния облак все още засенчваше ума му. — Дори ако се наложи той да отстрани самия Дахно.

— Добре — отсече Нони. В гласа й имаше суховата рязкост и той се принуди да се освести, за да насочи към нея цялото си внимание, като отхвърли сянката от себе си. — Във всеки случай, стигнахме дотам да се изправим срещу нещо, с което не сме подготвени да се справим. Имаше един момент, когато за всички нас, дето сме тук, мисълта, че е възможно да възникне някакво социологическо развитие, което да не сме в състояние да контролираме, би била немислима. Сега сме по-наясно. Ако се бяхме задвижили да озаптим мелезите дори преди две десетилетия, може би щяхме да успеем. Само че някои от нас бяха заслепени от примамливата надежда, че те биха могли да се окажат първата вълна от онова еволюционно развитие на човечеството, за което през последните четири века се оглеждахме и работихме така усилно.

Нони мрачно се вторачи в Хал.

— Аз бях една от заслепените — призна тя.

— Всички бяхме така — намеси се далечният глас на Падма.

Отново се възцари тишина, която продължи с частица от секундата по-дълго, отколкото Хал усещаше, че е нормално.

— Крайният резултат обаче беше появата на една историческа сила под формата на Другите, на която нашата сегашна междузвездна цивилизация няма противодействие и която не може да контролира — продължи Нони. — Организираната междупланетна престъпност винаги е била нещо, което чисто материалните трудности и разходите за междупланетни пътувания са правили непрактично. И тя щеше да си остане също тъй непрактична за Другите, ако не беше фактът, че някои от тях са развили това харизматично умение…

— Ако само някои успяват да го контролират, то би трябвало да го наричаме не умение, а по-скоро заложба, нали така? — подпита Хал, като изведнъж отново си припомни как Блейс се извисяваше над него в килията…

— Вероятно — съгласи се Нони. — Но каквото и да е — умение или заложба — точно то прави организацията на Другите ефективна. С негова помощ дори само шепа от тях могат да манипулират ключови фигури в различни правителства и на различни планети. Това им дава политическа власт и финансови резерви, с каквито ние не разполагаме. Дори не е нужно нещо повече от едно голямо малцинство в тяхната организация да притежава тази харизматична заложба, макар и да изглежда, че те са способни да си я предават един на друг, та дори и на някои от техните последователи — което пък, като помисля, отговаря на твоя въпрос защо наричаме това умение, а не заложба…

— Тогава да разбирам ли, че вие не сте способни да го предавате на собствените си хора тук на Мара или на Култис? — прекъсна я Хал.

Нони се вторачи в него и стиснатите й устни очертаха права линия.

— Очевидно използваните методи до един са екзотични — отвърна тя. — Работата е просто там, че Другите изглежда са способни да ги използват с повишена ефективност.

— Това, което имам предвид — поясни Хал, — е, че те могат да правят нещо, което вие тук, на Екзотиките, изглежда не можете да повторите. Това не ви ли звучи като нещо, което се основава на специфична заложба?

— Може би — погледът на Нони бе като замръзнал.

— Казвам това, защото мисля, че може би ще съумея да ви обясня защо те могат да го правят — каза Хал. — Започвам да вярвам, че зад това използване на въпросните методи, които споменахте, действа една сила, която е била култивирана единствено в Дружествената култура — стремежът да проповядваш, да въвеждаш хората в своята вяра. Вижте тия следовници, за които казахте, че са способни да прихванат и да използват нещо от онова, което използва малцинството на Другите. Бас държа, че сред тях няма да откриете и един, който като за начало да не е продукт на Дружествената култура или пък дете на поне един родител, който е неин продукт.

Последва ново продължително мълчание, проточило се пак с частица от секундата.

— Интересен довод — отбеляза Нони. — Ще го разгледаме. Обаче…

— Ако аз съумея да накарам някой роден на Хармония или Асоциация да дойде да се обучава при вас — настоя Хал, — дали вие бихте пожелали да проверите ще успеете ли да развиете от неговата личност някой харизматичен лидер от ранга на Другите?

Нони и останалите се спогледаха.

— Разбира се — отговори Падма. — Разбира се.

— Бихме се радвали — заяви Нони. — Не бива да си мислиш, че ние сме безразлични към това, което ти може би си в състояние да ни предложиш. Работата е просто там, че времето е фактор. Ние сме подложени на силен натиск от страна на Блейс да те предадем на него и или ще се наложи да го сторим, или ти ще трябва много скоро да напуснеш Екзотиките. През този кратък период трябва да ти кажем някои неща. В наша полза е да се придържаме към темата.

— Мисля, че това, което се опитвам да ви кажа, поне донякъде се отнася до темата — отговори Хал. — Но както и да е, продължавай.

— Това, което се опитвам да направя тук — започна Нони, — е да ти изложа нашето положение и неговата предистория. А също така и да се уверя, че ти разбираш основанията за нашето безпокойство и какво бихме желали да се направи при това положение.

— Продължавай — насърчи я Хал.

— Благодаря. Откъдето и да идва тяхното харизматично умение или заложби, остава фактът, че то е ключът към успеха на Другите. Разбира се, те не могат да го използват, за да ни контролират, нито нас, нито дорсаите и поне някои от дружествениците. В добавка изглежда, че по неидентифицирани от нас причини навсякъде има известен процент хора, които не се поддават на това влияние, като такива са най-вече по-голямата част от хората на Старата Земя. Само че ако Другите могат да използват уменията си, за да контролират по-голямата част от човечеството, не им трябва да правят нищо друго. Както започнах да обяснявам, нашата настояща цивилизация на четиринадесетте свята не разполага с никакво противодействие срещу техните заложби. Резултатът е, че Другите натрупаха такава власт и богатства, че могат да спечелят чисто икономически дори срещу нас. Те просто имат твърде много чипове, с които да залагат. Сами по себе си нашите два свята не могат да се сравняват с техните ресурси на международния пазар. В резултат Мара и Култис бавно се превръщат в техни икономически заложници, при все че Другите не са предприемали никакви преки действия, за да установят контрол над нас. Все още не!

Нони замлъкна. Хал кимна.

— Да — рече той. — Продължавай.

— Това, към което непрекъснато се връщам — каза Нони, — е, че ние не можем да сторим нищо, за да ги спрем. Очевидно и световете, които те контролират, също няма да ги спрат. Хората от Старата Земя никога в историята си не са действали заедно за каквото и да било и доколкото самите те до голяма степен са имунизирани спрямо харизматичното влияние, вероятно просто ще продължат да игнорират Другите, докато един ден не се събудят и видят, че са заобиколени от тринадесет други свята, всички до един под контрола на мелезите, и нямат никакъв друг избор, освен и те да се подчинят. Дружествените планети са вече наполовина завладени и е въпрос единствено на време докато местните им жители, които Другите контролират на Хармония и Асоциация, да получат пълната власт на тези два свята. Така остава единствено Дорсай.

Нони пак направи замлъкна.

— Както казваш — здравомислещо отбеляза Хал, — така остава единствено Дорсай, който бавно умира от глад поради липсата на възможности неговите хора да работят на други планети.

— Да — намеси се Алхонан, — обаче прощавай, Нони, но това е в моята област. Тази гладна смърт изисква време, а Дорсай е единственият свят, в който Другите никога няма да се опитат да завземат със сила. В крайна сметка те може и да се окажат в състояние да го направят, обаче разходите ще са такива, че просто няма да си струва. Всъщност ако дорсаите са готови временно да се удовлетворят с положението на изостанала планета и да се лишат от техническите и другите предимства, който биха им дали връзките с останалите населени светове, те биха могли да се установят в едно ограничено, но независимо съществувание за век или повече, като се хранят с онова, с което ги снабдяват океаните и неголемите площи суша на техния свят. А те са достатъчно упорити, за да го направят.

— С други думи — бърже вметна Нони, — дорсаите все още имат време да действат и това е важно, защото единствени те от всички Отцепени култури все още разполагат с възможности да спрат Другите. Фактически те притежават способността напълно да отстранят заплахата от Другите.

Тя млъкна. Хал се вторачи в нея и на балкона се възцари най-дългата пауза от всички досега.

— Това, което намекваш — каза той най-сетне, — не е за вярване.

Нони отвърна на погледа му, без да каже нищо. Хал хвърли бърз поглед по кръга и видя, че всички останали също като нея седят и чакат.

— Това, за което намекваш, е една дорсайска кампания за убийства — заяви Хал. — Нали това имаш предвид? Дорсай да елиминира Другите, като разпрати отделни хора, които да ги убият? Дорсаите никога няма да го направят. Те са воини, а не убийци.