Кристин Хана
Съдбовен път (25)

Глава 23

На следващата сутрин Джуд се събуди рано и се облече внимателно.

— Това не е погребение — обади се Майлс, когато я видя в кухнята.

— Наистина ли? А го чувствам точно така. Чакам те в колата — каза тя, отдалечавайки се бързо от него. Последното нещо, от което изпитваше нужда точно сега, беше моралното му превъзходство или от още безкрайни въпроси за това какво щяха да правят. Разбира се, майсторът на дзен искаше да изследва идеята, че навлизането на Лекси в живота им щяло да ги излекува. Предната нощ, когато се бяха прибрали от Зак, за пръв път в брака им тя му бе казала да си затваря устата.

Майлс очевидно бе научил урока си, защото не каза нищо, когато взеха Грейс от детската градина, оставиха я в заниманията „Глупавото мече“ и оттам потеглиха за Сиатъл.

В един часа Зак се присъедини към тях във фоайето на Смит Тауър, а в един и десет седяха в един ъглов офис, от който се откриваше гледка към залива Елиът и остров Пайн. От това прекрасно място островът представляваше хълм с гъсти зелени гори сред стоманеносиньо море, който изглеждаше необитаем.

— Скот ми е изпратил жалбата директно в офиса — уведоми ги Бил, след като приключиха с увертюрите. — Алекса Бейл иска да промени плана за родителски права, при който Зак единствен разполага с тях.

— Иска да ми отнеме Грейс? — запита Зак, изпъвайки се върху стола. — Тя си мисли, че аз съм лош баща?

— Не, всъщност не е така. Тя иска съвместно упражняване на родителските права — отговори Бил.

— Как може да го постигне? — запита Джуд. — Тя се отказа от родителски права при раждането на Грейс.

— Плановете за родителски права рядко пъти остават непроменени, Джуд. При този случай Алекса ще има нужда да демонстрира една значителна промяна в обстоятелствата, което излизането от затвора със сигурност й осигурява.

— И какво ще се случи? — попита Зак.

— Първо, ще направим необходимото: изслушване, което само ще установи, че обстоятелствата й са се променили достатъчно, за да продължи. След това идва преразглеждането на делото за временно съдебно разпореждане. Това ще установи упражняването на родителските права или съдебен процес за предстоящо решение на правата върху посещение. Реално го виждам като минимум една година, преди да стигнем до съда. Съдът ще назначи социален работник, който да реши какви са най-добрите интереси на детето и да представлява интересите на Грейс.

— Това звучи доста скъпо — обади се Майлс. — Как може да си го позволи?

— Възможно е да е намерила някакъв адвокат от организацията за юридическа помощ. Или някой, който може да работи по случая безвъзмездно — каза Бил.

— В най-добрия случай тя ще получи права за посещения; в най-лошия — съвместно упражняване на родителските права. Само че имайте предвид това: съдът ще държи на събирането с майката, освен ако тя пределно очевидно не става за такава или представлява опасност за Грейс.

— Искаш да кажеш, че оттук нататък тя ще бъде завинаги част от живота ни — каза Джуд.

— Тя вече е — отвърна Майлс. — Тя е майката на…

— Не говорех на теб — изсъска Джуд към съпруга си. После се обърна към адвоката им и каза: — Но тя е неподходяща. Изостави Грейс при раждането й и никога оттогава не й прати дори картичка за рождения ден. Не разполага с никаква работа, няма близки хора тук. Собствената й майка е била углавна престъпничка и наркоманка. Кой може да каже с какви хора се е сприятелила в затвора? Ние в никакъв случай не бихме искали Грейс да има достъп до подобни хора.

— Мамо — обади се Зак, напрягайки се на стола си. — Стига. Това дори не е честно. Лекси не прилича по нищо на майка си.

— Ще трябва да воювате с нея за това — каза Бил, стрелвайки Зак със стоманен поглед. — Сега вие сте баща. А не гимназист. Ваше задължение е да предпазвате Грейс, а за да го направите, е наложително да запазите правата си. Ако Алекса получи родителски права, дори и частични, кой може да каже дали няма да хукне нанякъде с Грейс? А и тя е направила избора си, доколкото разбирам. Никога не е поддържала връзка с Грейс. Нито веднъж. Това много трудно може да ми вдъхне някакво топло чувство към нея като родител. Ние ще направим всичко, което е в най-добрия интерес на дъщеря ви. Като минимум за момента, трябва да не й позволяваме да влиза в контакт с Грейс.

— Абсолютно — произнесе Джуд.

— Как може това да е в най-добрия интерес на Грейс? — запита Зак. — Лекси е майка й.

Бил отвори една папка.

— Аз ще ви кажа кое е в неин най-добър интерес. Прочетох досието на Алекса от затвора, Зак, не е много красиво. Има причини, поради които са удължили присъдата й с допълнителни шест месеца. Сбивания. Неспазване на правилниците. Няколко пъти са я хващали да си купува наркотици в затвора. Валиум, освен всички други, доколкото разбирам. Ти знаеш каква е била тя, Зак, но затворът променя хората и изглежда така, сякаш твоята Алекса е направила някои много погрешни избори там. Ти вече изобщо не я познаваш. Наистина ли си мислиш, че Грейс е в безопасност с такава майка?

— Наркотици? — запита Зак, навъсвайки се.

— И като добавим семейната й история. Не мисля, че е онова момиче, което помниш, Зак. Тя е прекарала много време в карцера. Разбила е носа на някаква жена — каза Бил. — И наистина може да бъде опасна.

Зак рухна обратно в стола с тежка въздишка.

— Наркотици — произнесе той отново, клатейки глава.

— Ще воюваме с нея — заяви Джуд. — Нямаме избор.

Бил кимна.

— Добре. Ще подам документите с отговора ви и ще ви кажа за кога е насрочено изслушването.

* * *

— Аз отново им причинявам болка, Скот — каза Лекси, крачейки из офиса на адвоката си.

— Да — отвърна Скот. — Предполагам, че не искат да им напомняш за… какво се е случило.

— Какво направих.

— Това, което си направила, не те категоризира изобщо, Лекси. Тук изобщо не става дори и дума за теб. Тук става дума за дъщеря ти. Ти я обичаш и тя се нуждае от теб. Ето върху това трябва да се съсредоточим сега. Това е, върху което можеш да упражниш контрол. Мъката на семейство Фарадей си е техен проблем.

Тя отново бе изпитала най-силния шок само като бе видяла Зак. Желанието й към него я караше отново да побегне и да се скрие. Колко дълго беше възможно да го обича?

— Видях колко много я обича Зак — каза тихо Лекси.

— Не става въпрос за него. Или за тях. Или за това, което си направила. Става въпрос за Грейс. Какво е чувството, Лекси, когато една майка обърне гръб на дъщеря си?

Лекси спря като закована и се втренчи в адвоката си.

— Благодаря ти. Това вече поставя нещата в нов ракурс.

Интеркомът му иззвъня. Скот се пресегна и вдигна слушалката.

— Хей, Би… Бил Брайн, а? Добре, благодаря. — Той постави слушалката на мястото й, отвори календара върху бюрото си и си записа нещо. След това вдигна поглед към Лекси. — Трябва да бъдеш силна, Лекси.

— Опитвам се.

— Наистина силна — каза той. — Те отвръщат на удара.

* * *

Два дни по-късно Лекси отново беше в съдебната зала. Достатъчно беше да прекрачи прага й и в съзнанието й нахлу порой от болезнени спомени. Толкова много, че когато Скот я помоли да се облече в черно, тя му отказа. Нямаше никакво желание да пресъздава онзи проклет ден. Вместо това в деня преди изслушването мина отново през магазина за дрехи втора употреба и си купи една дълга до глезените морскозелена пола, един почти неносен пуловер с деколте, само един или два нюанса по-светъл, и чифт бронзови сандали.

В новите си, вече женски дрехи тя се опитваше да се чувства по различен начин в сравнение с онова момиче в черно, което навремето бяха извели оковано от съдебната зала.

Усети Скот да я приближава. Той нежно я докосна по рамото.

— Тук са — каза й.

Почувства как гръбнакът й се изпъна, а косата на тила й настръхна. Опита се да не се обръща, но беше ли възможно да го направи? Силата, която я тласкаше към Зак, беше прекалено мощна.

Сърцето й прескочи удар, когато го видя. Костюмът му беше същият, който бе носил тогава на бала; сега беше обтегнат на гърдите му до скъсване.

„Мога ли да те целуна, Лекси?“

Тя извърна поглед от него, опитвайки се да прогони спомена. Двамата със Скот се доближиха до масата от лявата страна в съдебната зала; Зак се присъедини към адвоката си на масата от дясната им страна на пътеката.

Специалният пълномощник влезе последен. Представляваше пълен мъж с блестяща плешива глава, с очила, легнали върху покрит със сини вени картофен нос. Съдебният пристав, елегантен азиатец в униформа, се усмихна ярко, когато зае мястото си.

Специалният пълномощник приглади робата си и седна.

— Тук сме за изслушване — изрече той, прелиствайки документите върху бюрото си, докато накрая намери каквото търсеше. — Става въпрос за промяна в план за родителски права. Господин Джейкъбс?

Скот се изправи, прошепвайки на Лекси да направи същото.

— Госпожица Бейл е подала жалба до този съд за промяна на плана за упражняване на родителски права. През 2004 г. госпожица Бейл беше едно обикновено момиче в последния клас на гимназията, влюбено за пръв път и изпълнено с надежди за постъпване в колеж. Отличните оценки и академичният успех й осигуриха стипендия в университета във Вашингтон. На осемнайсет години тя мечтаеше да стане адвокат.

Едно лошо решение обаче през една лятна нощ промени всичко за моята клиентка и семейство Фарадей. Въпреки че Закари Фарадей е бил обещал да бъде шофьор след парти с консумиране на алкохол в гимназията, той не спазва обещанието си и консумира алкохол. Неговата сестра близначка Мия също пие цяла нощ. И ето така по един трагичен начин Алекса предлага да кара колата до дома на семейство Фарадей. Разстоянието е било по-малко от километър и половина.

При катастрофата Мия загива. По онова време аз съветвах Алекса да не се признава за виновна и да се бори за свободата си, но Алекса е млада жена с изключително силно чувство за морал и това какво е редно и грешно. Така че тя се призна за виновна и отиде в затвора, надявайки се присъдата й да изкупи грешката й.

Не е знаела в онзи момент, че е бременна. Първоначално е планирала да даде детето си за осиновяване, но Зак я изненадва, като предлага да отгледа дъщеря им. Тя беше толкова благодарна и изпълнена с чувство за вина заради смъртта на Мия, че се съгласи да даде на Закари пълни родителски права.

В затвора Алекса получава бакалавърска степен по социология и се надява сега да получи и магистърска, така че да може да помага на други млади момичета, изправени пред сериозни трудности в живота си.

Тя е една чудесна млада жена и не изпитвам никакво съмнение, че ще представлява отличен пример като майка за дъщеря си. Щатът изпитва силен интерес при повторното събиране на майките с децата им. В този случай е абсолютно ясно, че клиентката ми е променила съществено ситуацията си и заслужава да се събере с дъщеря си. — Скот докосна ръката на Лекси и завърши: — Благодаря ви. — Двамата седнаха.

От другата страна на пътеката се изправи Бил. В малката съдебна зала с посивелите й стени и износен под той представляваше внушителна фигура със скъпия си сив костюм и строг профил.

— Не може да има никакво изслушване за промяна на плана за упражняване на родителски права в този случай. Госпожица Бейл отива в затвора за убийство при управляване на моторно превозно средство. Углавно престъпление категория А. — Той спря и стрелна с внушителен поглед Лекси. — „Парди“, Ваша чест. Това е на по-малко от час път с кола от остров Пайн. Не й се е налагало да бъде откъсната от живота на дъщеря си. Избрала е да не бъде майка. Когато Закари Фарадей пише писма във връзка с дъщеря им — дори изпраща снимки, — госпожица Бейл връща писмата неотворени. Тя не пише писма на дъщеря си и не се обажда по телефона. През целия си престой в затвора тя нито веднъж не прави опит за комуникация. Една бивша съкилийничка на госпожица Бейл — момиче на име Касандра Войочески — ще свидетелства, че госпожица Бейл й е заявила в прав текст, че никога повече не възнамерява да види дъщеря си.

Едва ли е изненадваща липсата на майчинско чувство у госпожица Бейл. Собствената й майка е била престъпничка и наркоманка. Доколкото е известно на всички нас, госпожица Бейл има проблем с наркотиците.

В заключение ние молим споразумението за упражняване на родителски права да остане непроменено. Госпожица Бейл не е подходяща за родител и нейните обстоятелства не са съществено променени от момента, когато тя доброволно се е отказала от правата върху детето си. — Бил кимна още веднъж и седна.

Съдията почука с един молив върху бюрото.

Лекси буквално остана без въздух в очакване на решението му. Думите на Бил бяха отприщили цял поток отрова в кръвта й. Тя усещаше как буквално вените й горят.

— Тук имаме изслушване, при което да продължим напред — заяви съдията. Той отвори лаптопа върху бюрото си и натисна няколко клавиша, взирайки се в екрана. — Назначавам дата за съдебно изслушване на 19.04.2011 г. Устройва ли това адвокатите?

И двамата адвокати изразиха съгласието си.

— Цяла година? — прошепна Лекси. — Това не…

— Тихо — изрече остро Скот.

Съдията продължи:

— Дотогава нека продължим с предложението за временна заповед за започване на събирането. Аз ще назнача един процесуален представител, който да изследва проблемите и интересите в случая и да докладва откритото на този съд. — Той се разрови сред някакви книжа. — Ще назнача за тази цел Хелън Адамс. Ако тя има конфликт с графика си, ще известя и двете страни. И сега относно временния план. Господин Джейкъбс?

Скот отново се изправи.

— Госпожица Бейл търси незабавно събиране с дъщеря си и моли за издаването на временно разрешение за съвместно упражняване на родителските права.

Бил се изправи.

— Това е нелепо. Госпожица Бейл няма работа, няма пари и няма къде да живее. Как е възможно да поеме отговорността за съвместно упражняване на родителски права за това малко дете? Освен това госпожица Бейл не притежава никакви родителски умения. Както ви посочих преди това, собствената й майка е била наркоманка, която я изоставя, така че госпожица Бейл няма никаква представа как се отглеждат деца. Може би след няколко обучения за упражняване на родителски грижи ще бъде готова да поеме някакви ограничени права, но не и в този момент. Също така не трябва да пренебрегваме нито лошото поведение на госпожица Бейл в затвора — тя много често е била изпращана в карцер през 2005 г. за побой и вземане на наркотици, нито риска, който представлява за възможно отвличане на детето. Единствените й близки хора са във Флорида. Кой може да гарантира, че тя няма да се опита да вземе Грейс със себе си във Флорида? Тя вече е демонстрирала пълно пренебрежение към закона. Ние предлагаме да няма никакви посещения и да няма никакви опити за събиране, докато не бъде променен планът за упражняване на родителски права следващата година. Това ще даде на госпожица Бейл време да демонстрира искрените си желания по отношение на упражняването на родителски права.

— Ваша чест! — изрече Скот, изправяйки се. — Това е един с нищо неоправдан удар. Госпожица Бейл няма никакъв проблем с наркотици. Просто…

Съдията вдигна едрата си ръка.

— Ще позволя срещи с присъствие на социален работник между клиентката ви и дъщеря й. Поради сложността на тази ситуация и възникналото крайно разделение, един професионален специалист по събиране на родители и деца ще надзирава всяко посещение, освен ако някой от близките на детето не се съгласи да присъства. От този момент до датата на насроченото съдебно заседание този съд ще получава доклади от назначения от съда процесуален представител. — Той удари с чукчето си върху бюрото. — Следващото дело.

Лекси усети как това малко изтропване върху бюрото отекна в гръбнака й. Обръщайки се към Скот, тя се опита да запази усмивка върху лицето си заради самия него. Той бе положил толкова много усилия. Не искаше да разбере как решението за надзиравани посещения я бе отвратило. Тя вече бе прекарвала неведнъж в такава стая под бдителните очи на някой безстрастен професионален служител; само че тогава тя бе заемала мястото на малкото момиченце. Сега заемаше мястото на незаслужаващата доверие майка.

— Аз искам да прекарвам време с нея, това е, което има значение, нали така?

Скот я хвана за лакътя и я насочи към страничната врата. Вече в коридора, той я поведе към един тих ъгъл.

— Съжалявам, Лекси.

— Недей да съжаляваш. Знам, че даде всичко от себе си. А аз трябва да я виждам. Да я опозная. Ще докажа на всички тях, че заслужавам още един шанс. Една година е страшно дълго време. Може би тогава…

— Не е толкова просто — прекъсна я той.

— Какво искаш да кажеш?

— Съдът иска някой професионален социален работник да присъства на посещенията ти, някой, специализирал в трудни случаи на събиране на родители с деца.

— Това го чух.

— Услугите на такива хора струват много, много скъпо.

Непозната горчивина връхлетя Лекси, оставяйки неприятен вкус в устата й.

— Разбира се, че трябваше да се сетя, че винаги става дума за пари.

— Аз ще започна да търся подходящ човек. Трябва да има някакъв начин да се справим с това, но единственото нещо, което реално виждам, е да помолим някой от семейство Фарадей да присъства на срещите.

— Да. Това със сигурност ще се случи.

— Не се предавай, Лекси. Ще продължа да правя каквото мога.

— Разбира се — отвърна тя, премятайки чантата на рамото си. Нямаше търпение да се измъкне от тези нелепи момичешки дрехи. Трябваше да се сети още от самото начало. Цялата юридическа система беше устроена така, че хора като семейство Фарадей да получават всичко, което искат. — Тръгвам си, Скот. Благодаря ти. — Тя понечи да се отдалечи.

Той я сграбчи за ръката.

— Не прави никакви глупости, Лекси.

— Като какво например? Да обичам дъщеря си? — Гласът й се прекърши при тези думи, тя рязко се извърна и тръгна с бърза крачка.