Мия Шеридан
Гласът на любовта (22)

Глава 21

Бри

В осем часа вечерта дъждът се лееше като из ведро, трещяха гръмотевици, а мълнии прорязваха небето.

Аз седях в стаята си, а Фийби беше сгушена в скута ми. Спомените за онази нощ започнаха да нахлуват в главата ми. Сега вече се справях по-добре, но грохотът на бурята щеше винаги да извиква у мен тогавашното чувство на самота и безпомощност.

Запалих няколко свещи, в случай че електричеството прекъсне. Обикновено свещите създават успокояваща, романтична атмосфера, но тази вечер сенките, които хвърляха върху стените на стаята, правеха бурята още по-страховита и плашеща.

Чух тихо почукване на вратата и се сепнах. Фийби наостри уши и тихо излая. Кой, по дяволите, беше дошъл?

Заради бурята мисълта за него вече се бе мярнала в съзнанието ми и сега сърцето ми заби по-силно. Бавно станах от леглото и се прокраднах на пръсти в коридора. Фийби ме следваше по петите.

Приближих до предния прозорец и надникнах през пролуката на завесата. Едва успях да видя верандата. Арчър се бе облегнал на рамката и вдигна поглед към мен, когато се взрях в него. Сърцето ми бясно се разтуптя при вида на прогизналите му дрехи — дънки, бяла тениска и незакопчан суитшърт. О, господи, той навярно бе дошъл пеша дотук в този порой.

Поколебах се само за секунда, преди да забързам към вратата и да я отворя. В къщата нахлу плющенето на дъжда, изливащ се върху земята около верандата. Силен гръм разтърси вилата, аз леко подскочих и Арчър тутакси пристъпи към мен.

— Какво правиш тук? — попитах.

— Ти не обичаш бури — отвърна той.

Наклоних глава недоумяващо.

— Извървял си километър и половина в дъжда само защото аз не обичам бури?

Той застина нерешително за секунда, извърна поглед и се намръщи. После отново насочи поглед към мен.

— Да. — Замълча, върху лицето му се четеше болка. — Знам, че навярно съм последният човек, когото искаш да видиш сега, но помислих, че ако поседя на верандата, няма да си толкова изплашена. Няма да бъдеш сама.

О, боже.

Не можах да се сдържа, лицето ми се сгърчи и заплаках.

Арчър плахо се приближи към мен и само с поглед помоли за разрешение. Аз кимнах, отговаряйки на неизречения му въпрос, той ме прегърна и ме притисна към гърдите си.

Обвих го с ръце и зарових лице във врата му, вдъхвайки чистото му, дъждовно ухание. Няколко минути плаках беззвучно в обятията му, докато той ме разтриваше по гърба, а топлият му дъх галеше ухото ми, и постепенно се намокрих от подгизналите му дрехи. През тези няколко минути забравих за грохота на бурята и дъжда, леещ се около нас — през тези няколко минути бяхме само аз и той и нищо друго.

Не знаех какво да мисля. Знаех единствено, че това беше правилно. Той все още беше моят най-добър приятел, моето сладко мълчаливо момче и отчаяно ми липсваше. Да, той ме бе наранил, но въпреки всичко аз се бях вкопчила в него, сякаш от това зависеше животът ми.

След известно време се отдръпнах и се вгледах в лицето му. Той толкова нежно ме погледна, че сърцето ми се сви.

— Ти ми причини болка — казах и отстъпих назад.

Облак тъга забули лицето му и той кимна, признавайки вината си.

— Позволи ми да поправя стореното — рече Арчър, — моля те. Искам да го поправя. Какво да направя?

Издишах и отпуснах рамене.

— Ти си правил секс с друга жена, Арчър.

Той поклати глава.

— Не съм правил секс с нея; аз просто… просто бях с нея.

Смръщих вежди и отметнах глава.

— Какво? Аз помислих, че ти си вил… почакай, какво по-точно означава „бях с нея“? — Не знаех какво смята да ми разкаже, но изпитах огромно облекчение, че не бе стигнал докрай с нея.

Той въздъхна, прокара длан по мократа си коса, после тръсна надолу ръката си.

— Аз… стана това… — Отново въздъхна. — Тя ме заведе в задната стая, целуна ме по шията и сложи ръцете ми върху гърдите си. Тялото ми… реагира. — Арчър затвори очи за няколко мига и отново ги отвори. — Тя ми каза, че Травис й е платил, за да прави секс с мен, но на мен не ми се стори редно, затова си тръгнах. Това се случи. Толкова съжалявам. Знаех, че не е правилно. Не го исках. Искам да кажа… аз… господи. — От срам той отново сведе очи.

Изпуснах въздуха, който толкова дълго бях сдържала, тихо се засмях и поклатих глава. Премръзналите студени пръсти на Арчър повдигнаха брадичката ми. Той въпросително ме погледна.

— Предложили са ти танц в скута, Арчър, който е стигнал твърде далеч. Но ти си казал „не“ и си тръгнал. — Погледнах го изучаващо за около секунда. — Защо си казал „не“? Кажи ми.

Няколко секунди той остана мълчалив.

— Защото не искам да бъда с никоя друга освен с теб, Бри. Аз не исках нея. Искам само теб. Искам единствено теб, Бри.

Докато стояхме на прага, вперили очи един в друг, забелязах, че той трепереше, устните му бяха съвсем посинели, а върху верандата се бе образувала локва от водата, която капеше от него.

Дръпнах го вътре.

— О, боже, ти замръзваш — казах на глас, тъй като ръцете ми го държаха. — Трябва да те стоплим.

Заведох го в банята и пуснах душа. Малкото помещение тутакси се изпълни с топла пара. Започнах да смъквам дрехите му — суитшърта, тениската — и той ми позволи, без да откъсва поглед от мен, само от време на време ми помагаше, когато се налагаше. Изрита обувките, а аз коленичих пред него и изух мокрите чорапи от краката му. Докато се изправях бавно, погледът ми се плъзна от корема към гърдите му. В банята внезапно стана още по-горещо. Прехапах устна и вдигнах очи към красивото му лице.

— Ти влез под душа — казах му, когато той остана само по дънки. — Аз също трябва да се преоблека — додадох, свеждайки поглед към мократа нощница.

Арчър кимна, а аз рязко се извърнах и излязох от банята. Затворих вратата зад себе си, облегнах се за секунда на нея и отново прехапах устна. Тихо изпъшках.

— Само ти, Бри — прошепнах. — Само ти можеш да се влюбиш в местния ням отшелник. — Но после се усмихнах. Да, местния ням отшелник, но беше моят местен ням отшелник.

Смъкнах мокрите си дрехи и облякох друга, по-секси нощница. После отидох в кухнята и сложих чайника на печката. Стоях там, гледах дъжда през прозореца и чаках водата да заври.

След няколко минути чух душа да спира и вратата се отвори.

— В кухнята съм — подвикнах тихо.

Арчър влезе само с една кърпа, увита около тесните бедра. Прокара ръка през косата си и ме погледна малко смутено. Едва не ми потекоха слюнки, когато насочих очи към сексапилните му голи гърди и кърпата, едва прикриваща природните му дадености. Мъчително преглътнах.

— Чаят е почти готов — казах и извадих две чаени пакетчета. — Ако искаш, сложи мокрите дрехи в сушилнята, тя е в малкия килер в коридора.

Той кимна и излезе, а аз довърших приготвянето на чая и Арчър се присъедини към мен, докато го носех във всекидневната. Взе едната чаша и двамата се настанихме на дивана. В продължение на няколко минути отпивахме от горещата ароматна течност в приятна тишина.

Накрая той остави чашата си върху масичката до дивана и се извърна към мен.

— Може ли да кажа нещо?

Погледнах го и наклоних глава.

— Разбира се — отвърнах и отпих още една глътка от чая.

Арчър бавно и дълбоко пое дъх, сякаш събираше мислите си.

— През последните два дни мислих много и… аз се опитвах да стана такъв, какъвто ти искаш да бъда, но… това е прекалено за мен, Бри. — Поклати леко глава. — Онази нощ всичко ми беше омразно — шумът, хората, това, че не можех да говоря. — Остана мълчалив за миг, преди да срещне погледа ми. — Най-много от всичко на света искам да те направя щастлива, но… — Отново прокара ръка по косата си.

Оставих чашата си върху масичката пред нас и се преместих по-близо до него.

— Арчър, аз те накарах да си мислиш, че искам да те променя. Заставих те да се чувстваш така, сякаш… сякаш не си достатъчно добър за мен. — Сведох глава, но после отново го погледнах. — Прости ми.

Той сграбчи ръцете ми, стисна ги, после ги пусна.

— Не, вината не е твоя. Знам, че ти се опитваше да… разшириш моя свят. Просто ще го направя, когато съм готов, става ли? Но не знам кога ще стане това. Може да отнеме дълго време, Бри.

Кимнах със сълзи на очи.

— Добре. — Засмях се безгрижно, покатерих се в скута му, възседнах го, наклоних се напред и здраво го притиснах към себе си. — Но само при едно условие — прошепнах във врата му, не желаейки да го пусна точно в този момент.

Той чакаше. Отдръпнах се и заявих:

— Аз да бъда единствената жена, която ще танцува в скута ти.

Арчър се ухили, в очите му играеха пламъчета. Имах чувството, че тази прекрасна усмивка може като нищо да ме накара да умра от инфаркт.

Проблесна мълния и за няколко секунди освети стаята. Въздъхнах доволно и плъзнах език в топлата уста на Арчър. Имаше вкус на канела от пастата за зъби и мед от чая. Езикът му срещна моя, плъзна се възхитително по него, изтръгвайки дълбок стон от гърдите ми. Той обхвана лицето ми в шепи и наклони главата ми, за да проникне по-надълбоко, поемайки инициативата. Бавно и старателно изследва устата ми, докато не се задъхах и не започнах да се извивам в скута му.

През повечето време Арчър беше срамежлив и неуверен, но когато ставаше дума за нещо, което вече бе усвоил, ставаше решителен и изобретателен. Питах се дали го бе забелязал.

Прекъснах целувката, поех дълбоко въздух и наклоних глава, предоставяйки му шията си. Той я обсипа с целувки, като леко ме хапете, а аз прокарвах пръсти през косата му.

Ръцете му се вдигнаха към гърдите ми и той лениво разтри зърната ми през памучния плат на нощницата. Простенах от удоволствие и сграбчих в юмрук кичур от косата му.

Усетих как се възбуди още повече — нищо не ни разделяше освен тънкия плат на вече мокрите ми бикини и хавлиената кърпа.

Протегнах ръка помежду ни и прокарах пръсти по стегнатия му корем. Той рязко пое дъх и мускулите му се свиха при докосването ми. Преместих ръката си по-надолу и го погалих през кърпата, а Арчър ме погледна изпод натежалите клепачи, устните му се разтвориха. О, господи, той беше зашеметяващ. Влага потече между бедрата ми и слабините ми запулсираха от лудо желание.

— Арчър… искам те — прошепнах.

Без да се поколебае нито за секунда, той подпъхна ръце под мен, изправи се и ме понесе към спалнята. Обвих ръце около шията му.

— Предполагам, че това означава „да“ — засмях се аз.

Арчър ми се усмихна. Изглеждаше малко напрегнат и нервен.

Когато стигнахме до спалнята, той ме положи нежно върху леглото и се изправи. Взираше се в мен, а в погледа му се четяха нежност и желание. Ударите на сърцето ми отекваха в ушите ми.

Арчър се извърна към стената и щракна ключа, за да угаси лампата. Свещите все още горяха и осветяваха стаята с меко сияние. Как само за половин час всичко можеше да се промени, помислих си, припомняйки си как допреди малко седях самотна и уплашена в същата тази стая.

Арчър се обърна, развърза кърпата и за миг зърнах великолепното му тяло, преди да сложи коляно върху леглото и да се отпусне до мен. Милостиви боже. Изграждането на каменни дворове, сеченето на дърва и ходенето пеша можеше да се превърне в страхотен рекламен тренировъчен клип, който трябваше да се пусне на пазара. Незабавно.

Устните му отново се приближиха към моите и се сляха с тях в дълга, страстна целувка. След като се откъснахме един от друг, за да си поемем дъх, неговите устни се преместиха към шията ми. Нежно засмука кожата ми, а аз отметнах глава назад и притиснах бедра към твърдата му мъжественост. Той рязко пое дъх, вдигна глава и ме погледна в очите.

Арчър се опираше на ръце, надвесен над мен, затова не можеше да използва ръцете си, за да говори, и аз реших също да не говоря. Изражението на лицето му бе достатъчно красноречиво и ми казваше всичко, което трябваше да знам. На земята нямаше друго място, където би искал да бъде, освен тук с мен, зает с това, което смятахме да направим. И когато се взрях в него, а очите му потъмняха от страст и лицето му се забули от нежност, аз знаех с абсолютна увереност, че единственото място на земята, където бих искала да бъда в този момент, беше тук с него.

Вдигнах ръце, за да му подскажа, че трябва да съблече нощницата ми. Той се наведе, хвана края й и бавно я повдигна, плъзгайки я по ръцете ми, после над главата ми и я захвърли на пода до леглото.

После отново се изправи и без да откъсва поглед от очите ми, подпъхна показалци под ластика на бикините ми и ги смъкна надолу по краката ми. Отместих поглед от очите му към неговата мъжественост и моята женственост запулсира още по-интензивно.

Той стоеше и ме гледаше, а аз започнах леко да се извивам, докато погледът му обхождаше тялото ми. Никога не съм можела да лежа спокойно, докато някой изучава голото ми тяло, но когато очите му срещнаха моите и в тях прочетох: Толкова си красива, аз се отпуснах. Забелязах, че ръцете му леко трепереха.

— Ти също — прошепнах, когато той се надвеси по-близо над мен, мускулите на ръцете му се напрегнаха, за да не ме притисне с тежестта на тялото си, а устните му отново се впиха в моите.

Бавно прокарах пръст нагоре и надолу по твърдите мускули на ръцете му, после по широките рамене. Продължих пътешествието си по меката кожа на изваяния му гръб и спрях до дупето му, плъзнах ръце по стегнатите полукълба, леко ги стиснах и го притеглих към себе си. Усетих как той се усмихва.

Откъснах устни от неговите и също се усмихнах, докато той отново целуваше шията ми.

— Харесва ли ти, когато те стискам за дупето? — попитах с усмивка. Той се усмихна в отговор, все още заровил лице във врата ми.

Отново отпуснах ръце върху твърдите му полукълба и започнах нежно да ги мачкам, притискайки бедра към него. Топлината му възхитително изгаряше кожата ми, заставяйки ме да треперя от желание.

Арчър сведе глава към гърдите ми, обхвана едното зърно с топлата си уста и плъзна език по него.

— О, Арчър! — простенах. — Моля те, не спирай.

Докато дразнеше и хапеше едното зърно, ръката му си играеше с другото, а после обратно.

Аз стенех и притисках бедра към него, търсейки освобождение от сладката болка на желание между краката ми. Бях толкова възбудена, че навярно щях да свърша в мига, в който докоснеше пулсиращата точка на желание между краката ми.

Арчър пъхна едната си ръка между бедрата ми и започна да ме гали с кръгови движения, както му бях показала. Аз стенех в изнемога, тласках бедра нагоре и се търках в ръката му, умолявайки за освобождение; усещах наближаващия оргазъм, все едно ме пробождаха леки електрически импулси.

— О, боже, о, боже, о, боже — задъхано мълвях, мятайки глава. Почувствах как ерекцията на Арчър потръпна върху корема ми, и само това бе достатъчно, за да ме връхлети с все сила оргазмът, разпростирайки се божествено бавно по цялото ми тяло, докато стенех, едва смогвайки да си поема дъх.

Когато отворих очи, Арчър ме гледаше с онази благоговейна нежност, която обичах до болка.

— Безумно желая да те почувствам вътре в мен — пророних.

Той продължи да се взира в очите ми, докато се наместваше между бедрата ми. Преглътна тежко, когато вдигнах колене и широко разтворих крака, за да го поема.

Погледите ни се преплетоха и помежду ни прехвръкна нещо неуловимо, което бях почувствала при първата ни среща, но този път много по-силно.

Подпрях се на лакти и двамата гледахме как бавно прониква в мен, сантиметър по сантиметър, докато ме изпълваше. Когато той спря, го погледнах. Изражението на чисто удоволствие бе толкова ярко и неподправено, че можех само да се взирам като омагьосана в него. Аз съм причината за това изражение. Той пулсираше вътре в мен, а после с един тласък ме завладя докрай. Паднах назад и тихо застенах, а той започна бавно да се движи. Гледах го, хипнотизирана от сменящите се върху лицето му емоции, докато ускоряваше темпа — благоговение, глад, опит да се овладее и накрая предаване пред удоволствието. Арчър сведе поглед и тласъците му станаха по-силни и по-дълбоки, а дишането — рязко и накъсано.

Повдигнах бедра и обвих крака около талията на Арчър. За миг в очите му лумнаха огньове и той зарови лице в шията ми. Тласъците му станаха неравномерни, последва един финален, а сетне той се притисна към мен, движейки бедра и удължавайки удоволствието.

Дълго останахме да лежим така, Арчър, тежко дишайки във врата ми, а аз усмихната, вперила поглед в тавана.

Накрая отпуснах ръце, прокарах леко нокти по дупето му и нежно го стиснах. Почувствах усмивката му, ала той не вдигна глава и не се опита да се раздвижи. Част от тялото му лежеше върху мен, а другата половина беше върху леглото, така че не се чувствах смазана от тежестта му.

— Хей — тихо го повиках, — жив ли си?

Усетих още една усмивка, а после той отрицателно поклати глава.

Тихичко се засмях, а той вдигна глава и сладко се усмихна. Взе лицето ми между дланите си и няколко минути нежно целува устните ми, преди да седне.

Аз също седнах. Трябваше да отида да се измия.

Обхванах бузата му с шепа, леко го целунах, после станах, за да отида гола в банята. Извърнах се и видях Арчър да ме гледа, изпивайки с поглед голото ми дупе. Хлътнах бързо в банята, взех душ и се върнах в спалнята. Заварих Арчър да седи на края на леглото с малко неуверено изражение.

— Сега следва частта, когато ме прегръщаш — усмихнах му се. Той ми се усмихна в отговор, издиша и отметна покривката. Ние се настанихме в леглото, Арчър ме придърпа към себе си, а аз завих и двамата с одеялото. Лежахме с лице към прозореца. Дъждът продължаваше да вали, но вече малко по-кротко.

Бях оставила щорите вдигнати и отвъд се простираше само езерото; никой не можеше да ни види. От време на време в небето проблясваше светкавица, а в далечината отекваше гръм, но бурята си отиваше. Въздъхнах доволно, а Арчър ме притисна още по-силно към себе си.

Лежахме дълго така, докато най-после аз се извърнах към него и прошепнах:

— Толкова много ми липсваше през последните дни.

Той кимна, претърколи се по гръб и отвърна с жестове:

— Ти също ми липсваше. Имах чувството, че ще полудея.

Наведох се над него и целунах гърдите му, а после отпуснах глава. Няколко минути слушах туптенето на сърцето му, докато той си играеше с косата ми.

— Искаш ли да знаеш какво си помислих, когато за пръв път те видях, освен това, че си красива?

Наблюдавах как се движат ръцете му до мен, вдигнах глава и въпросително го погледнах. Той се взираше в мен, кехлибарените му очи сияеха и излъчваха мека топлина.

— Ти беше засрамена и смутена — дори се изчерви — заради онези шоколадови блокчета. — Той се усмихна, наклони се и ме целуна по челото. Сърцето ми заби по-силно.

— За пръв път в живота ми някой се смущаваше пред мен — продължи Арчър. — Обикновено хората се смущаваха от вида ми, но никога заради нещо, което са направили пред мен. Това ме накара да се почувствали като истински човек, Бри. Накара ме да почувствам, сякаш означавам нещо в този живот.

Преглътнах с усилие.

— Ти си истински човек, Арчър. Ти си най-добрият човек, когото познавам — прошепнах и отпуснах глава върху гърдите му.

Той отново ме прегърна и двамата останахме да лежим така, сякаш цяла вечност, наслаждавахме се на близостта си — кожа до кожа, сърце до сърце.

След известно време притиснах нос към гърдите му и вдъхнах чистия му, мъжки аромат. Усмихнах се и отново целунах кожата му. Той протегна ръка и сграбчи дупето ми, аз се сепнах, а после се засмях. Когато го погледнах, върху лицето му грееше широка усмивка.

— Хей, на теб това ти харесва — прихнах аз.

— А какво ти харесва на теб? — попита Арчър с жестове, после ме претърколи и отново ми се усмихна. Подпря лакти от двете ми страни, за да са свободни ръцете му и да може да говори. Моите ръце бяха приклещени, затова изрекох на глас:

— Не съм съвсем сигурна, обаче се обзалагам, че много скоро сам ще разбереш. — Усмихнах му се, а той повдигна вежда, очевидно приемайки предизвикателството ми.

Протегнах се под завивките, погалих го нежно и усетих как той се напрегна при докосването ми.

— Е, беше ли всичко така, както си мечтал да бъде? — ухилих се насреща му.

Моят безмълвен любовник ми се усмихна в отговор и рязко пое дъх, когато продължих да го галя. Кимна енергично, после показа с жестове:

— Дори повече.

Докато го гледах, едната му вежда леко се смръщи.

— Какво не е наред? — попитах.

— Мисля, че трябва да отида в магазина и да купя презервативи. — Той сведе притеснено поглед към мен.

Взрях се внимателно в него и се запитах дали чичо му бе разговарял с него за методите за предпазване от забременяване. Навярно аз трябваше да повдигна темата.

— Те на деветдесет и осем процента предпазват от забременяване — рече той, без да отмества поглед от очите ми. — Така пише върху кутийката в аптеката.

Не можах да се сдържа и се засмях.

— Подиграваш ли ми се? — попита Арчър, но не изглеждаше разстроен.

Сложих ръка върху бузата му и станах сериозна.

— Не, никога. — Поклатих глава. — Аз съм на хапчета.

— Хапчета?

Кимнах.

— Те ме предпазват от забременяване.

Той просто продължи да се взира в мен и аз продължих:

— Наскоро си поднових рецептата, защото облекчават болката при месечните неразположения и… така че…

Арчър кимна, наклони лице, отърка нос в моя, целуна устата ми, двата клепача и накрая върха на носа ми. Усмихна ми се, а сърцето ми подскочи в гърдите.

Арчър вдигна ръце и отметна няколко кичура коса от лицето ми, а аз не откъсвах поглед от него. Той дълго изучава лицето ми, като че ли се опитваше да запомни всичко за мен.

— За какво мечтаеш, Арчър? — прошепнах, тъй като исках да узная какво таи в сърцето си.

Той ме погледа няколко секунди, после се отпусна на колене и ме придърпа към себе си, така че да се озова в скута му. Усмихнах му се, обвих ръце около врата му, но леко се отдръпнах, за да може той да говори с жестове.

Арчър вдигна ръце и рече:

— Преди не знаех достатъчно, за да мечтая за теб, Бри, но някак си ти се сбъдна. Как се случи това? — Потърка отново носа си в моя, а после отново се отдръпна. — Кой е могъл да прочете мислите ми и да изпълни точно това, за което съм мечтал, макар че дори аз самият не съм го знаел?

Издишах, преглътнах буцата в гърлото си и му се усмихнах.

— И аз чувствам същото — промълвих. — Ти също си моята мечта, Арчър. Такъв, какъвто си.

Той отново ме погледна в очите, после ме притегли към себе си и страстно ме целуна, езикът му обходи устата ми, докосвайки ме навсякъде.

Почувствах как отново се възбужда. Седнах, леко го насочих към себе си и се отпуснах върху него, докато той проникна докрай в мен. Арчър рязко пое дъх и ме прихвана за талията, а аз започнах бавно да се полюшвам, движейки се нагоре и надолу.

Всеки път, когато се отпусках, най-чувствителната ми точка докосваше слабините му, изпращайки прелестни искри на удоволствие до всяка клетка на тялото ми. Дишането ми се ускори, отметнах глава назад и започнах да го яздя по-бързо и по-настървено.

Арчър се наклони напред, пое едното ми зърно в устата си и го обходи с език. Заля ме нова вълна на наслада. Чувствах приближаващия оргазъм и забързах ритъма си.

Той дишаше тежко, смучеше и ближеше набъбналите ми зърна, карайки ме да обезумея от страст.

Тялото ми се напрегна и пулсираше около него, когато оргазмът ме връхлетя и аз изкрещях името на Арчър, тръпнейки от блаженство.

Повдигнах клепачи и погледнах очите му, полупритворени и потъмнели от желание. Той пое контрола и проникна дълбоко в мен, а аз се бях вкопчила в него и стенех, гърчейки се в последните изблици на екстаза.

След няколко тласъка усетих, че Арчър е близо до края, устните му се разтвориха, гърдите му тежко се вдигаха и спускаха, а клепачите му се спуснаха, когато той достигна върха.

Той беше толкова красив. Усетих как нещо се стегна в гърдите ми и дъхът ми секна.

Обвих ръце около него и го привлякох към себе си, и двамата останахме съединени, докато дишането ни се успокои.

Арчър ми се усмихна. Аз също му се усмихнах, рухнах върху леглото и доволно въздъхнах.

Той се излегна до мен и заговори с жестове:

— Има ли някаква причина да напуснем това легло през следващите… да речем три или повече месеца?

Засмях се, погледнах го и отвърнах с жестове:

— Не, не съвсем. Искам да кажа, с изключение на това, че ще ме уволнят от работа и няма да мога да плащам наема, и по някое време ще се озова на улицата с целия си багаж.

Той се засмя, гърдите му се тресяха от мълчалив кикот. За един миг отчаяно закопнях да чуя този смях — можех да се обзаложа, че беше дълбок и гърлен — наистина красив звук. Но тутакси пропъдих мисълта. Исках го такъв, какъвто беше. Никога нямаше да чуя смеха му, но това нямаше значение. Имах сърцето му, мислите, самия него. А това беше повече от достатъчно. Всъщност беше всичко.

Прегърнах го и силно го стиснах, сетне се отдръпнах и казах с жестове:

— Ела да вземем заедно душ.

Арчър се усмихна и ме последва в банята, където бързо вдигнах косата си с фиби, после завъртях крана на топлата вода и се пъхнах под струята.

Арчър ме последва и ние поред измихме телата си. Той ме докосваше нежно, почти благоговейно, докато разтриваше душ гела по кожата ми. Изми всяка частица от мен, дори между пръстите на краката, а аз се кисках и дърпах, сочейки с жестове:

— Гъделичкаш ме!

Арчър се засмя и силно ме целуна, а аз измъкнах душ гела от ръцете му и го насапунисах от раменете до пръстите на краката, като отделих особено внимание на стегнатото му дупе — изключително егоистична постъпка. Той имаше фантастично дупе.

Когато водата започна да изстива, се изплакнахме за последен път, излязохме изпод душа и взаимно се подсушихме.

Угасих свещите, после се пъхнахме голи под завивките. Арчър ме привлече към себе си и аз отпуснах глава върху гърдите му, лениво чертаейки с показалеца си кръгове по гладката кожа.

Отвън дъждът тихо трополеше, лунните лъчи сияеха над езерото, разпръсвайки достатъчно светлина, за да видя ръцете на Арчър, когато ги вдигна и заговори с жестове:

— Ти си всичко за мен, Бри.

Повдигнах глава и се взрях в лицето му в полумрака. Как бе възможно той да изглежда едновременно щастлив и тъжен?

— Ти също си всичко за мен, Арчър — заявих. — Всичко. А сега — сънено промърморих — всеки път, когато се разрази буря, ще мисля за теб и за нищо друго освен за теб.