Мия Шеридан
Гласът на любовта (19)

Глава 18

Бри

На следващия ден звънът на телефона ме изтръгна от съня. Погледнах часовника. Четири сутринта? Какво ставаше, по дяволите?

— Ало — промърморих сънено, след като натиснах бутона за приемане на разговора.

— Скъпа? — Беше Маги.

— Здравей, Маги, какво се е случило? — попитах обезпокоено.

— Скъпа, приемам предложението ти да работиш днес в кухнята. Норм не е мигнал през цялата нощ, изповръща си червата — извини ме за подробностите — и няма да може да дойде в закусвалнята. Ако не искаш, ще разбера. Но в такъв случай ще се наложи да окачим табела „Затворено“ на вратата.

Замислих се за секунда. Знаех, че затварянето на закусвалнята дори само за един ден ще се отрази зле на финансите им. Децата им бяха пораснали, но бях чувала Маги да споменава пред своя приятелка, че през последните няколко години двамата с Норм работят до изтощение, за да спестят пари за пенсия, тъй като не са можели да заделят нищо, докато децата им са били в колежа.

— Разбира се, че ще се заема, Маги.

Тя изпусна облекчено въздух.

— Добре, супер. Много ти благодаря, съкровище. Да се видим там след малко?

— Аха. Предай на Норм моите най-добри пожелания бързо да оздравява.

— Непременно, скъпа, благодаря.

Затворих. Днес щях да готвя за други хора. Поседях няколко минути, но не изпитвах особена тревога, само малко се притеснявах дали ще успея да изпълня поръчките. Може би защото вече бях готвила за Арчър или просто защото се чувствах по-спокойна и можех да контролирам емоциите и страховете си. Във всеки случаи нямах много време да се замислям над това. Трябваше да отида в закусвалнята и да подготвя кухнята.

Взех набързо душ, облякох униформата, изсуших косата си и я свих в кок на тила, за да съм сигурна, че е прибрана. Изведох Фийби, нахраних я и изхвръкнах през вратата.

Десет минути по-късно вече влизах в закусвалнята Маги очевидно беше дошла преди няколко минути.

— Ще ти помогна да подготвиш всичко — посрещна ме тя. — Макар че менюто е съвсем просто. Ако умееш да приготвяш бъркани яйца, омлети, бекон и палачинки, ще се справиш. Не предлагаме нищо сложно.

Кимнах.

— Мисля, че ще се справя, Маги. Само предупреди клиентите, че днес е първият ми ден като готвач и се надявам, че ще се отнесат с разбиране, ако поръчката им закъснее с няколко минути повече от обичайното.

— Ще се погрижа за това — увери ме Маги.

Двете се заехме да вадим от хладилника всички продукти, необходими за приготвянето на омлет, и да ги подреждаме в кутии върху плота зад грила, за да е по-удобно за работа. Маги разби няколко кори яйца, изсипа ги в големи купи и ги сложи в хладилника под плота, за да са ми подръка и направо да изливам сместа в тиганите за омлет. Половин час по-късно всички продукти и съставки бяха готови. Маги свари кафето и обърна табелката върху вратата от „Затворено“ на „Отворено“.

След няколко минути звънчето на вратата започна да дрънчи и първите клиенти пристигнаха.

Прекарах цялата сутрин в приготвяне на омлети, пържене на резени бекон и хаш браунс^[1] и изливане на тестото за палачинки на Норм върху грила. На няколко пъти закъснях с поръчките — за пръв път готвех в тази кухня за толкова много хора и при ограничено време, но като цяло бях доволна от работата си. Видях, че Маги също е доволна, съдейки по смигванията и усмивките, които ми хвърляше през шубера.

— Страхотно се справяш, скъпа! — окуражаваше ме тя.

Когато броят на поръчките малко намаля, започнах да добавям някои свои съставки в блюдата: малко чесън в омлетите, лъжичка сметана в бърканите яйца, прясно мляко вместо вода в сместа за палачинките — все неща, на които татко ме бе научил.

Докато разтребвах кухнята и се приготвях за обяда, приготвих своите специални салати: от картофи с бекон и паста с печени пиперки, които бяха любимите блюда в нашето кафене. Усмихвах се, докато ги приготвях, сърцето ми не се изпълваше с тъга, а ликуваше, задето поддържах жив спомена за татко.

Обядът мина много по-добре от закуската, тъй като вече бях свикнала с кухнята и всички уреди работеха идеално.

Маги разказваше на всички клиенти за двете нови „специални ястия“ и до дванайсет и половина всички порции бяха изядени.

— Възторжени отзиви за двете салати, скъпа — оповести Маги с усмивка. — Смяташ ли, че можеш да приготвиш няколко пак утре?

— Разбира се — ухилих се щастливо.

Към три часа, когато закусвалнята затваряше за деня, двете е Маги бяхме капнали от умора, но през смях плеснахме длани за „дай пет“. Бях изтощена, но щастлива и доволна.

— Утре ще ти трябвам ли отново?

— Надявам се, че не. Вярвам, че Норм вече ще е по-добре, но ще ти позвъня, ако се наложи. — Тя ми смигна. — Ти наистина свърши отлична работа в кухнята. — После се замисли за миг. — Дори когато Норм се върне, може би няма да имаш нищо против да приготвяш онези салати всеки ден?

— С удоволствие.

Радостна и усмихната излязох от закусвалнята и се запътих към колата си. Почти бях стигнала до нея, когато редом с мен спря полицейска патрулка с Травис зад волана.

Спрях до колата си и зачаках Травис да угаси двигателя и да излезе.

Той приближи към мен с малко принудена усмивка на лице.

— Здрасти, Бри.

— Здравей, Травис — усмихнах се аз.

— Това вярно ли е?

Усмивката ми се стопи.

— Кое да е вярно? — попитах, макар да се досещах за какво ме питаше.

— Че Арчър ти е повече от приятел? — Той се облегна на колата ми и скръсти ръце пред гърдите си, приковал поглед в мен.

Въздъхнах, сведох поглед за минута към земята, сетне вдигнах очи към Травис.

— Да, Травис, вярно е. — Пристъпвах от крак на крак, чувствайки се малко неловко пред този мъж, когото бях целунала. — Всъщност аз, хм, се срещам с него.

Той се разсмя.

— Срещаш се с него? И как така? — Изглеждаше истински объркан.

В гърдите ми тутакси избухна гняв и аз изправих рамене.

— Как така? Защото той е добър човек — умен и мил и… защо изобщо ти обяснявам? Виж, Травис, истината е… аз го харесвам и не съм се опитвала да те подвеждам, когато излязох на среща с теб. Но тогава не бях съвсем сигурна какво става между Арчър и мен. Сега вече знам. И се надявам, че ще разбереш, когато ти кажа, че не желая да излизам с друг мъж. Само с него. С Арчър.

Той присви очи насреща ми. Върху лицето му проблесна гняв, но също толкова бързо изчезна, той се овладя и сви рамене.

— Слушай, на мен това не ми харесва. Аз те харесвам, така че да, не ми е приятно да го чуя. — Травис стисна устни. — Но виж, след като си намерила начин да общуваш с Арчър, как мога да ти се сърдя? Онова хлапе преживя трудни времена. Не съм такъв егоист и смятам, че и той заслужава да бъде щастлив. Така че… пожелавам ви всичко най-добро, Бри. Честно.

Издишах и реших да пропусна покрай ушите си коментара му за „хлапето“ и да не му напомням, че всъщност Арчър е с два месеца по-голям от него. Нямаше смисъл да издребнявам.

— Благодаря, Травис — казах. — Оценявам го. Приятели?

Той изпъшка.

— Олеле. Приятелска зона. — Но после се усмихна и този път усмивката му изглеждаше искрена. — Да, приятели.

Аз му се усмихнах широко и издишах облекчено.

— Добре, супер.

Двамата се усмихвахме около секунда, сетне той килна глава настрани, сякаш обмисляше нещо.

— Виж, Бри, цялата тази ситуация ме накара да осъзная, че съм бил голям кретен, задето не съм се опитал да се сприятеля с Арчър. Може би прекалено бързо съм го зачеркнал, смятайки, че мълчанието му означава, че той няма желание да бъдем приятели. Навярно аз съм този, който не се е постарал достатъчно.

Кимнах развълнувано.

— Да, той само иска да го възприемат като нормален човек, Травис. Но изглежда, никой в града не го прави. Те просто го игнорират, преструват се, че не съществува. — Намръщих се.

Той кимна, внимателно изучавайки ме.

— Ти си добър човек, Бри. По-късно тази седмица ще намина у тях да се видим.

— Това би било чудесно, Травис — засиях аз насреща му. — Мисля, че Арчър ще се зарадва.

— Добре — усмихна се той. — А сега ще вървя да удавя скръбта си в черешовия пай на Маги.

— Закусвалнята е затворена — предупредих го, направих тъжна физиономия, после се усмихнах.

Той ми се усмихна в отговор.

— Аха, но Маги още е там и когато види печалното ми лице, ще ми даде едно резенче. — Смигна ми. — Приятен ден.

Тихо се засмях.

— На теб също, Травис. — Качих се в колата и през целия път до вкъщи припявах с радиото.

* * *

Един час по-късно взех душ, облякох тъмни, прилепнали дънки и светлосиня тениска и оставих косата си пусната. След десет минути спрях пред имота на Арчър с Фийби в кошницата. Отворих портата, която бе леко открехната, и пуснах Фийби на земята, за да изтича при приятелите си.

Облегнах велосипеда на оградата и поех по дългата входна пътека тъкмо когато той се появи иззад къщата, облечен с прокъсани дънки, работим ботуши и нищо друго. Гърдите му леко блестяха от потта и той им изтриваше с ръка капките пот от челото си. Очевидно отново работеше по някоя от многобройните си постройки.

Стомахът ми се сви при вида на красивото му тяло и аз си помислих колко силно копнея да го видя цялото — всяка негова частица. Скоро? Надявам се, много скоро.

Той ми се усмихна и закрачи по-бързо; в гърдите ми запърха рояк пеперуди. Аз също забързах насреща му.

Когато почти стигнах до него, се затичах и се хвърлих в обятията му. Той ме хвана и ме вдигна високо във въздуха. Засмях се щастливо, а Арчър ме завъртя, докато беззвучно се смееше.

Приближих лице към неговото и страстно го целунах, потъвайки в сладостта на канела, примесена с неговия неповторим вкус. Обсипах с целувки страните му, усмихната и омаяна от соления привкус на кожата му.

Арчър ме гледаше така, че се почувствах най-желаната жена на света. Изражението му беше едновременно развълнувано и щастливо. Съзнавах, че аз бях причината за тези силни емоции. Сърцето ми се разтопи и стомахът ми отново се сви. Плъзнах палец по бузата му и сведох поглед към него.

— Липсваше ми днес — промълвих.

Арчър ми се усмихна и очите му ми казаха всичко, което не можеха ръцете, докато ме държеше здраво. Той приближи устни към моите и жарко ме целуна.

След няколко минути се изтръгнах от обятията му, за да си поема дъх.

— Ти май наистина много бързо се научи да се целуваш, нали? — Той беззвучно се изкиска, а гърдите му се тресяха до моите.

След това ме пусна на земята и ми каза с жестове:

— Днес си много щастлива.

Кимнах и двамата се отправихме към дома му. Влязохме в кухнята и той наля две чаши с вода, докато му разказвах за готварските си подвизи в кухнята на закусвалнята.

Арчър отпиваше от водата и наблюдаваше оживеното ми бърборене, доволен, че съм щастлива. Какъв мил и чувствителен мъж! Гърлото му се движеше с всяка глътка вода и белегът се разтягаше. Млъкнах и се наклоних напред, за да го целуна, и мигом си спомних това, което вчера ми бе разказал за Виктория Хейл, злата кучка. Що за отвратителен демон трябва да си, за да сториш това, което тя бе причинила на Арчър, знаейки, че той трябва до края на живота си да живее с този недостатък. По този начин го бе изолирала и го бе накарала да се чувства ограничен и непълноценен. Не бях жесток човек, но когато се сетих за това, се изпълних с желание да й причиня физическа болка, и бях сигурна, че няма да изпитам дори капка вина.

Обвих ръце около талията на Арчър, склоних глава на гърдите му и се заслушах в ударите на сърцето му. Извърнах лице към топлата му кожа, притиснах нос в нея, вдъхвайки мъжкия му аромат. После езикът ми се стрелна навън, за да го вкуся, и почувствах как нещо твърдо се допира до корема ми. Прилепих се още по-плътно към него и здраво го прегърнах, а той леко потрепери.

Арчър зарови гальовно пръсти в косата ми, а аз простенах със затворени очи. Отворих ги, за да го погледна, и видях, че ме съзерцаваше със същото изражение на благоговение, което караше сърцето ми бясно да бие. За няколко секунди двамата просто се взирахме един в друг, сетне Арчър завладя устните ми със своите, езикът му нахлу в устата ми, топъл и влажен, и се плъзна в блажена милувка по моя. В слабините ми избухнаха искри и аз се притиснах по-силно към Арчър, за да угася огъня, лумнал между краката ми. Но това само го възпламени още повече.

— Арчър — отроних задъхано, прекъсвайки целувката.

Той ме пусна, очите му изпепеляваха моите, а в погледа му се появи едновременно нервно и гладно изражение.

— Знам, че обичаш да усещаш ръцете ми в косата си. Покажи ми какво още ти харесва и как искаш да те докосвам. Научи ме на това, което обичаш.

Докато ръцете му се движеха бавно, изписвайки думите, дишането ми се учести и усетих влага между краката си. Макар че въпросът му прозвуча много еротично, аз също се почувствах малко несигурно. Досега никой не ме бе питал за това — и аз не знаех какво да правя, откъде да започна. Преглътнах мъчително.

Без да откъсва поглед от мен, Арчър ме поведе към дивана и нежно ме положи върху него. Примигнах към него и прехапах устна. Застанал така над мен, възбудената му мъжественост опъваше дънките и той приличаше на всяка моя сбъдната фантазия. Само че явно не ми е достигало въображение, защото никога не ми е хрумвало да забуля прекрасното лице на героя на моите фантазии с изражение на благоговеен трепет и желание. Никога не съм го дарявала с такива великолепни очи с цвета на отлежало уиски, обрамчени с тъмни мигли. Не бих могла да знам, че някъде в този луд, пренаселен свят съществува Арчър Хейл, създаден специално за мен.

И в този миг го разбрах. Влюбвах се в този красив мълчалив мъж, който ме изливаше с поглед. Ако вече не бях влюбена.

Той седна на дивана редом с мен, приведе се и нежно ме целуна. После се отдръпна, прокара отново ръка през косата ми, докато не застенах. Това ми харесваше. Може би, ако Арчър просто галеше косата ми през цялата нощ, това щеше да ми бъде достатъчно — може би. Добре де, нямаше да бъде. Но при все това щеше да бъде прекрасно. Усмихнах му се, а той ме погледна въпросително.

— Шията ми — прошепнах. — Обичам да ме целуват по шията.

Той мигом се наклони и плъзна меките си устни по шията ми. Отметнах глава назад, въздъхнах и на свой ред зарових пръсти в меката му, гъста коса.

Арчър експериментираше, нежно засмукваше чувствителната кожа под ухото ми, после обсипваше с леки целувки извивката на шията ми, достигайки до гърлото ми, а моите стенания му подсказваха кое най-много ми харесва. И както винаги, моят любим беше добър във всичко, което правеше — бързо се научи как да ме накара да дишам учестено, да се извивам под него.

С нарастването на възбудата ми станах по-дръзка и придърпах главата му надолу към гърдите си. Той веднага разбра, наведе се и ги обхвана с шепи, за да почувства тежестта им.

Очите му се впиха в моите, пламтящи от желание. После отново насочи внимание към тялото ми, повдигна тениската и я измъкна през главата ми. Погледът му обходи тялото ми, докато лежах там само по скромен бял дантелен сутиен, и Арчър рязко пое дъх.

Пресегнах се, разкопчах го и оставих да падне настрани. Очите на Арчър леко се разшириха и се приковаха в гърдите ми. При други обстоятелства навярно щях да се почувствам неудобно, но неподправеното желание, струящо от очите му, и изражението на искрен възторг бяха толкова силни, че цялата запламтях под погледа му.

— Ти си най-красивото създание, което някога съм виждал.

— Можеш да ме целунеш там, Арчър — пророних. Толкова отчаяно исках да почувствам как топлата му, мека уста смуче зърната ми, че изпитах почти физическа болка.

Очите му заблестяха и той тутакси се наклони към мен, сякаш точно това бе искал да направи и само бе чакал указанията ми.

Ахнах и изпъшках, когато езикът му облиза едното зърно, после — другото. Кръвта забушува във вените ми, не можах да се сдържа и бедрата ми се извиха нагоре, търсейки освобождение от бясната възбуда, пулсираща между краката ми.

Арчър продължаваше да ме дразни и да смуче зърната ми, докато не започнах да се задъхвам от екстаз и агония.

— Арчър — едва успях да промълвя. — Това е прекалено. Трябва да спреш.

Той вдигна глава и ме погледна, смръщил вежди.

— Не ти ли харесва? — попита.

От устните ми се отрони тих, измъчен смях.

— Не, прекалено много ми харесва — отвърнах и прехапах устна.

Той наклони глава, изучвайки ме настойчиво, сетне кимна.

— Нужно ти е освобождение — каза. — Покажи ми как да го направя с ръка.

Примигнах насреща му.

— Добре — прошепнах. Осъзнах, че продължавам да използвам гласа си вместо ръцете, въпреки че сега помежду ни имаше разстояние. Свалих ги от талията му и заговорих с жестове:

— Свали дънките ми.

Той незабавно започна да разкопчава копчето и ципа на дънките ми, сетне се изправи, за да ги свали. Възбудата му издуваше неговите и сякаш напираше да изскочи. Той също се нуждаеше от освобождение. Отчаяно копнеех да го почувствам вътре в себе си, но знаех, че щеше да му бъде за пръв път. Реших, че все още не сме стигнали дотам. Нямаше защо да бързаме.

Арчър се върна на мястото си редом с мен и отново ме погледна въпросително. Взех ръката му и внимателно я пъхнах под ластика на бикините. Усещах, че вече са мокри.

Той нерешително протегна ръка и когато пръстите му докоснаха гънките и се плъзнаха в моята влага, аз простенах и отметнах глава. Отдръпнах единия си крак до облегалката за дивана, за да му е по-удобно. Пръстите му ме докосваха и леко проникваха малко по-навътре. Усещането беше прекрасно.

След минута ръцете на Арчър се придвижиха надолу, той смъкна бельото ми и отново нежно подпря крака ми до облегалката. Придвижи се нагоре и прокара пръст по устните ми, вперил поглед в лицето ми. Бях напълно открита и уязвима пред него в най-интимната поза. Но странно, изобщо не се стеснявах. Когато пръстът му докосна чувствителната и гореща пъпка, аз ахнах, простенах и се притиснах към дланта му. Очите му блеснаха и той започна да гали женствеността ми с кръгови движения, а аз стенех и мятах глава от една страна на друга. Чувствах как кръвта ми пулсира и започва да кипва.

— По-бързо, моля те — умолявах го аз.

Арчър ускори ритъм, пръстът му обхождаше клитора ми в отговор на моите викове и стенания. Той толкова силно ме възбуди, че само след няколко минути тялото ми се стегна и после бе залято от божествен водопад на удоволствие, толкова мощно и помитащо, че изкрещях името на Арчър, извих гръб в дъга и се срутих върху дивана.

Когато отворих очи. Арчър се взираше в мен, устните му бяха леко разтворени, а лицето му отново изразяваше онази смесица от възхита и желание.

Той се премести по-нагоре по дивана, нежно ме целува и закачливо захапа устните ми. Почувствах усмивката му и се усмихнах до устните му.

Но после, когато леко се размърдах, той внезапно пое дъх и аз си спомних, че също се нуждае от освобождение.

Без да промълвя нито дума, започнах нежно да го побутвам назад, докато не се озова седнал на дивана облегнал гръб на облегалката. През цялото време очите му ме следяха в очакване какво ще стане по-нататък. Изправих се и вдигнах нагоре увитите около глезените ми бикини, за да не се спъна в тях.

Коленичих пред него и без да откъсвам поглед от лицето му, разкопчах дънките му. Той нетърпеливо ме наблюдаваше.

Буквално нямаше никаква представа какво смятах да направя. О, господи. Знаех, че Арчър е живял тук изолирано, но се питах дали неговият чичо някога му е говорил за секс… чудех се какво знае той за заниманията между един мъж и една жена в спалнята. Или върху дивана във всекидневната.

Смъкнах надолу дънките му и освободих члена му. Взрях се за секунда в него, устните му леко се разтвориха. Определено бе щедро надарен от природата. Както всичко останало в него, и тази част беше красива. Изглеждаше болезнено твърд.

Вдигнах поглед към него. Той продължаваше да ме наблюдава, сега върху лицето му се четеше неувереност.

— Ти си красив — казах му с жестове и той видимо се отпусна.

Наклоних се напред и облизах леко върха на ерекцията му, а той подскочи и рязко си пое дъх. Погледнах го със задоволство. Очите му бяха огромни, с разширени зеници.

Отново се наклоних и го облизах по цялата му дължина. Дишането му стана накъсано и аз чувах как се опитва да си поеме въздух.

Продължих да го галя с устни и език, а когато се отдръпнах, за да видя дали това му харесва, той се притисна към мен, а очите му ме умоляваха да продължа. Усмихнах се леко и продължих.

Арчър вдигна ръце към главата ми и отново зарови пръсти в косата ми, а аз не спирах чувствените си ласки.

След по-малко от минута почувствах как Арчър задиша по-шумно, докато притискаше бедра към лицето ми. Още няколко тласъка и той застина, отдавайки се на екстаза. Преглътнах и го облизах за последно, преди да вдигна глава и да го погледна.

Сега ръката му бе заровена в косата му, той бе сграбчил кичура, паднал на челото му, и ме гледаше така, сякаш току-що бе открил Свещения Граал. Усмихнах се самодоволно.

— Хубаво ли е? — попитах с жестове.

Арчър само кимна, върху лицето му сияеше онова изражение на благоговейна възхита. Надигнах се, покатерих се в скута му и впих уста в неговата. Няколко минути той ме целува страстно, после се отдръпна.

— Ще го направиш ли отново?

Засмях се кратко.

— Да. Не веднага — ухилих се, — но да. Ще го направя.

Отново го целунах, станах от скута му и започнах да се обличам, докато Арчър обуваше дънките върху тесните си бедра. Сега бях видяла по-голяма част от него, но не цялата. Нямах търпение да го видя напълно гол. Умирах от желание да почувствам кожата му, докато той се движи в мен. Потреперих. Въпреки че само преди няколко минути бях преживяла оргазъм, усетих как по вените ми се разлива топлина.

Отново се покатерих на коленете му, целунах го по шията и плъзнах език по нея, за да почувствам соления му вкус. Преди да дойда, той бе работил на двора и леко се бе изпотил, но аз обожавах всичко в него. Вдишах дълбоко, когато Арчър обви ръце около мен и силно ме притисна към гърдите си. Чувствах се в безопасност и защитена, преливаща от щастие.

След минута вдигнах глава и попитах:

— Арчър, твоят чичо, той говорил ли ти е за… секса?

Малко се изчервих, тъй като не желаех да го засрамвам.

Каква странна ситуация, да седя в скута на най-сексапилният мъж, когото някога съм познавала — красив двайсет и три годишен мъж, — и да го питам дали знае какво е секс. Не че много се тревожех как ще се справи в тази област. Очевидно той много бързо се учеше и беше отличник. Предполагах, че знае за репродуктивните функции на секса; навярно бе изучвал биология. Ала дали знаеше за многообразните неща, които мъжете и жените правеха заедно?

Арчър сви рамене.

— Не. Умът му не се интересуваше от подобни неща. Изглежда, той винаги решаваше някакви проблеми в главата си — или защитаваше нашата собственост. Веднъж, когато бях на тринайсет години, го попитах за секса и той ми даде две-три списания. — Отвърна поглед, леко смутен. — В тях имаше няколко статии… и аз разбрах основното. — Намръщи се и за миг ме изгледа изучаващо. — Притеснява ли те това, че аз никога не съм…

Преди да успее да продължи, аз поклатих глава.

— Не, Арчър. Ти си най-сексапилният мъж, когото някога съм познавала. Дори в онзи ден, когато спря на паркинга, за да ми помогнеш, бях привлечена от теб. Дори с брадата и дългата ти коса. — Усмихнах му се и той ми отвърна с усмивка.

— Мисля, че ни е много хубаво двамата, нали? — закачих го, целувайки шията му.

Той ми се усмихна с искрена усмивка и кимна. После ме целуна по устните.

Няколко минути се целувахме и прегръщахме, а аз вдъхвах възхитителното ухание на кожата му. Можех да седя така цял ден.

Вдигнах глава, когато си спомних по-ранния си разговор с Травис.

— Между другото днес видях Травис в града и той ме попита дали може да дойде тук, за да се види с теб.

Арчър смръщи вежди, но не каза нищо. Не му споменах, че бях излязла на една среща с Травис. И без това тя не означаваше нищо, а и аз никога не съм имала чувства към Травис, така че защо сега да повдигам този въпрос?

— Както и да е — продължих, — той призна, че се чувства виновен, задето не се е опитал да има по-добри отношения с теб. — Арчър повдигна вежда. — Каза, че щял да намине при теб тази седмица.

Арчър доби недоверчиво изражение.

— Какво? — попитах. — Не го ли харесваш?

Смъкнах се от коленете му и седнах редом с него на дивана, за да можем по-лесно да общуваме с жестове. За краткото време, откакто го познавах, двамата много добре си говорехме с езика на жестовете; използвахме съкращения, ясни и на двамата, изричайки само част от думите, или, както се казва, разбирахме се от половин дума. Сега ни отнемаше два пъти по-малко време да образуваме изречения, отколкото преди няколко седмици.

Арчър вече говореше много по-добре жестомимичния език, отколкото при първата ни среща, учеше се от мен, докато общувахме. Все пак аз съм говорила на него през целия си живот. Той ми беше като втори език. А Арчър го бе учил само по учебник и за пръв път го прилагаше на практика. Само преди няколко седмици той говореше по букви думите, за които не знаеше жеста, но сега се справяше много по-добре.

— Не, не особено — каза Арчър. — Той е груб и лош с хората, Бри. — Челюстта му се стегна при някакъв спомен или може би няколко и той се втренчи в пространството.

— Не съм го виждал от няколко години — с изключение на случаите, когато съм го срещал да кара из града полицейската кола.

Взрях се изпитателно в него.

— Е, мисля, че той се е променил. Наистина е симпатичен и добър човек, може би ще му дадеш шанс, когато дойде да те види? Няма ли да е хубаво да имаш роднини в града, с които да поддържаш отношения?

Замислих се, че бих дала всичко на света, за да имам поне един човек, когото да нарека член на семейството си — бих положила всички усилия, да изгладя отношенията си с него, стига да имах възможност. И исках същото за Арчър. Тормозеше ме мисълта, че той през цялото време живее тук сам и си няма никого другиго освен мен. Искаше ми се да има приятели, семейство… исках той да бъде щастлив, да бъде част от обществото.

Арчър все още изпитваше съмнения, но явно се повлия от надеждата, която, сигурна съм, бе изписана върху лицето ми, и попита:

— Ти искаш да му дам шанс?

— Да — бавно кимнах.

Той продължи още минута да се взира в мен.

— Добре тогава, ще му дам шанс — рече просто.

Обхванах лицето му в шепи, наведох се и целунах меките му устни.

— Знам, че за теб не е лесно. Благодаря ти — изрекох на глас, допряла устни до неговите.

Той кимна, притегли ме отново към себе си и здраво ме прегърна.