Клое Дювал
Шато край реката (41)

Благодарност

Има истории, за които е толкова лесно да бъдат написани, че от въображението на автора почти сами прескачат върху екрана на компютъра. Други са по-трудни за разказване, изискват по-голяма придирчивост и в емоционален план са като буря, която помита всичко по пътя си и след нея оставате без сили и леко замаяни, чудейки се дали някога ще успеете отново да се върнете към нормалния живот. „Шато край реката“ неоспоримо е част от втората категория. И вероятно нямаше да мога да се измъкна от тази авантюра цяла-целеничка със здрав разум и неразбито сърце без съдействието и ценната подкрепа на хората около мен. Именно на тях днес искам да благодаря:

На моя чаровен принц, без чиято помощ нямаше да успея да загърбя дребните неприятни житейски задължения и да се посветя изцяло на писането на романа и чието остро зрение като на рис ми помогна да премахна спъващите грапавини, които се бяха промъкнали в ръкописа без мое съгласие.

Карин, Селин, Марин, Каролин и Стефани бяха първите, които получаваха от мен пълни с отчаяние послания, но никога не престанаха да ми повтарят, че мога, че ще успея, че нямам право да се изолирам като на някакъв пустинен остров с надеждата, че светът ще забрави за моето съществувание.

Сюзан и Жо Ан ме подкрепяха безотказно и всеки ден ми повтаряха, че трябва да се осланям на принципите на дзен.

Пусон и Поале организираха вечери по женски, за да ме измъкнат от моята вселена и да ми припомнят, че има живот и извън този замък.

И накрая, но не на последно място, искам да благодаря на моята издателка Ан-Лор, която вярваше в мен и ми определи срок, после нов срок и после пак друг и без която романът в буквалния смисъл на думата нямаше изобщо да бъде това, което представлява днес.

И както всеки път, благодаря и на вас, скъпи читатели, за ласкавите думи и затова че имахте достатъчно доверие в мен, за да инвестирате в тази книга част от вашите спечелени с толкова труд средства. Без вас днес този роман нямаше да го има, а и мен — също.