Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (7) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

5.

Командирът на щурмовата група се ухили, щом забеляза горещия бял пушек да се издига над преследваната цел. Двайсет и четири метровата моторна яхта беше все още поне на половин миля от тях, прекалено далеч, за да се види екипажът дори с помощта на модерните очила за нощно виждане, но димът нямаше как да не се забележи.

— Е, това обяснява защо забавят ход — каза той в прилепения до гърлото си микрофон на тактическото радио „Моторола“. — Изглежда, че са повредили двигател. Бъдете нащрек, господа. Знаят, че се приближаваме, и ако са въоръжени, можем да очакваме топъл прием.

Петимата стрелци потвърдиха, че са го чули, с приглушено мърморене. Вече бяха заели прикритие зад планширите на двайсетметровия катер със заредени и готови за стрелба оръжия при пръв знак за ответен огън.

Водачът им смяташе, че е по-лесно просто да надупчи като швейцарско сирене лодката от разстояние, но началникът му беше обещал премия, ако успее да докопа някакъв ценен материал — компютри, ръкописни бележки и фотографии, артефакти — а това щеше да бъде много по-трудно осъществимо, ако пратят моторната яхта на дъното.

Тайно се надяваше противниковият екипаж да се предаде без бой. Тогава със сигурност щеше да е много по-лесно да го избият.

Изчака да доближат на стотина метра от носещата се по течението яхта, преди да даде заповед да намалят ход. Другият кораб се виждаше неясно сред димната мараня, а соленият въздух носеше миризмата на горящо масло, но на палубата не се забелязваше никаква дейност.

На командира на щурмовата група това изобщо не му хареса.

— Някой вижда ли нещо? — полугласно попита той в микрофона.

Отговорите дойдоха един по един и всичките бяха отрицателни.

Заместник-командирът, който стоеше зад него и насочваше катера с помощта на щурвала на открития мостик, обобщи накратко:

— Или се крият под палубата, или са се разкарали от лодката.

Инстинктът подсказваше на командира, че другият екипаж е все още на преследвания съд, но трябваше да обмисли всички възможности.

— Не виждам спасителната им лодка. Възможно ли е да сме пропуснали, когато са я спускали на вода?

— Щяхме да я видим с бордовата инфрачервена камера.

— Не и ако гребат.

Заместникът му сви рамене в тъмнината.

— Добре, нека приемем, че са все още там и чакат да ни нападнат, когато се опитаме да се качим на борда. Искам да наблюдаваш всички шлюзове, докато се прехвърлим там и започнем да претърсваме от горе надолу.

— Няма ли да дадем изстрел над тях? Да им дадем шанс да се предадат?

— Не. Защо да хабим патрони? Водачът отново натисна микрофона си. — Готови за действие по мой сигнал. И ако видите нещо да мърда, стреляйте на месо.

Тласъкът, който разтресе корпуса на яхтата в момента, в който затъмнената лодка на преследвачите им се блъсна в „Морска пяна“, беше за Мадок сигнал, че е време за действие. Стисна окуражително рамото на Кори, след което потопи глава под повърхността на черната вода и задвижи краката си в мощни ножични тласъци. Дългите плавници за гмуркане на краката му добавяха допълнителна енергия към всеки тласък, което му позволяваше да се движи с минимални усилия през водата и по-важно, да създава минимално раздвижване на повърхността, което би могло да бъде забелязано, ако някой от другата лодка гледа към него.

Изхождайки от предположението, че нападателите ще бъдат по-многобройни, Мадок бе взел решение да избегне директна конфронтация с тях. След като запали една кофа с машинно масло близо до люка на двигателя, за да симулира повреда, двамата с Кори, който беше единственият член на екипажа без военен опит, се бяха спуснали във водата откъм защитената страна на лодката. Мат Барнаби щеше да остане на борда, за да „поздрави“ абордажната група.

Мадок държеше едната си ръка протегната пред себе си, като непрекъснато поддържаше контакт с корпуса на „Морска пяна“, докато не достигна ватерлинията. Макар да не можеше да види нищо, знаеше, че другата лодка е там, точно пред него, и ако не внимава, може да си удари главата в корпуса й. Дори да не загубеше съзнание от удара, със сигурност щеше да разкрие присъствието си на екипажа, което щеше да му отнеме основното преимущество — елемента на изненадата.

Протегна две ръце напред и започна да опипва, докато не срещна нещо твърдо — борда на другата лодка. Притисна пръсти в него, усещайки леките вибрации, които се пораждаха от слабото полюляване на катера в спокойното море. Знаеше, че високо над него абордажната група прескача от едната лодка на другата, за да завладее плячката си.

Нямаше много време.

Отново започна да тласка с крака, като се движеше бързо, но равномерно, докато не достигна другия борд на катера. Безшумно излезе на повърхността близо до носа и започна да се придвижва назад към кърмата. Въпреки че небето беше облачно и криеше луната и звездите, мракът над повърхността в никакъв случай не беше пълен. Ивица от слаба синьо-зелена светлина грееше във водата близо до задния край на лодката — това беше биолуминесцентният планктон, който въртящите се витла бяха раздвижили — а в небето се виждаше сребристо сияние, което отбелязваше мястото на луната над облаците.

Като се движеше бавно и равномерно, за да не разклати лодката, Мадок изпълзя на платформата за къпане, където смъкна плавниците си и извади своя „Валтер“ от херметичната кесия, в която го беше мушнал, за да не се намокри. Тъкмо се канеше да погледне светещия циферблат на часовника си, за да види колко време му остава, когато чу пукването и свистенето на сигналната ракета „Орайън Старблейзър“, която се издигна на сто и петдесет метра в небето.

Мадок приведе глава и извърна очи от малкото червено слънце, което изникна високо над главата му.

„Тъкмо навреме, Кори!“ — помисли си той, като се претърколи над напречната преграда.

Знаеше, че сигналната ракета ще гори само няколко секунди, но през това време шансовете им щяха да се изравнят за кратко и ако нападателите използваха някакви приспособления за нощно виждане, което беше почти напълно сигурно, определено щеше да получи преимущество за малко. Ярката светлина можеше временно да блокира приборите за нощно виждане и дори за кратко време да ослепи хората, които ги носеха.

Мадок претърси с насочен пистолет задната палуба за цели, но нямаше никого. Явно всички лоши се бяха прехвърлили на „Морска пяна“.

Продължи движението си, като се насочи към подвижната стълба, която водеше към открития мостик, а след това бързо се изкатери нагоре. В мига, в който главата му се показа над палубата, забеляза, че на щурвала има някого. Не се виждаше много повече от човешки силует, очертан в червено. Носеше черна бойна екипировка, а главата му беше скрита под качулка и прибор за нощно виждане, който, изглежда, се опитваше да рестартира. Главата му се завъртя рязко към Мадок, а ръцете му се спуснаха към пистолета, мушнат в кобура на колана му.

В този момент сигналната ракета изгасна, потапяйки отново света в тъмнина.

Мадок стреля веднъж, а проблясъкът от дулото му разкри, че целта му вече се е изместила, след което той премести прицела си и направи още два изстрела.

Нощта избуха в безразборна стрелба.

Мадок изскочи на открития мостик и се хвърли по очи върху палубата. Беше почти напълно сигурен, че е уцелил мъжа с двата си изстрела. Дори да не беше, скоро щеше да го уцели. Във всеки случай стрелба се чуваше само откъм „Морска пяна“. Явно абордажната група се беше сблъскала с лека съпротива.

„Пази се, Мат!“

Ръцете му започнаха да опипват наоколо, докато не срещнаха неподвижната форма на човека, когото току-що беше застрелял. Пръстите му се плъзнаха по познатите повърхности: оплетка от номекс и найлон, подобни на облеклото, което носеше, когато отиваха на мисия с морските тюлени. Мъжът носеше нападателна жилетка, окичена с джобчета за пълнители, гранати и друго оборудване. Мадок продължи да опипва, докато ръцете му не попаднаха на онова, което търсеше — уреда за нощно виждане на мъжа.

Смъкна го от главата му и го сложи пред очите си, докато търсеше с пръст къде е бутонът за включване.

Като се изключи бледата ивица по средата на дисплея — остатъчният образ на сигналната ракета — светът се разкри пред него в цялото великолепие на монохромната картина, оцветена в зелено. Първото нещо, което видя, беше неуспелият нападател, проснат по гръб на палубата пред него. Мъжът беше все още жив и се гърчеше, стенейки от болка, докато се опитваше да запази съзнание. Изстрелът на Мадок беше попаднал точно където трябва, но тактическата жилетка на противника му беше повече от средство за носене на допълнително оборудване. Имаше подплънки от кевлар и бронирани плочи, които успешно бяха спрели куршумите на валтера му.

Мъжът изведнъж отвори широко очи, а зениците му се разшириха, за да се приспособят към тъмнината. На екрана на прибора за нощно виждаше изглеждаха като пламтящите сфери на някакво свръхестествено същество.

„Не може да ме види“ — помисли си Мадок.

В този момент мъжът протегна рязко ръце и го сграбчи за гърлото.

Мадок инстинктивно се опита да се освободи от пръстите му, което го накара да изпусне прибора за нощно виждане и валтера си. Не успя да постигне много. Хватката на мъжа се усещаше като желязна примка около шията му. Чувстваше пулса си, усещаше как кръвта с мъка си пробива път, преди да достави жизненонеобходимия кислород до мозъка му. През мъглата чуваше как мъжът крещи, викайки другарите си на помощ.

Мадок знаеше, че няма да може да се освободи от хватката на мъжа, поне не в оставащите една-две секунди, преди да изгуби съзнание, така че потисна първобитния инстинкт да се съпротивлява и вместо това реши да посрещне опасността лице в лице. Протегна ръце и сграбчи главата на мъжа, след което заби чело в основата на носа му.

Болката от удара просветна като мълния в черепа на Мадок. Звукът на разтрошен хрущял отекна в главата му, но за щастие смъртоносната хватка отслабна достатъчно, за да се освободи от нея. Изтласка мъжа настрани от себе си и започна да блъска главата му в палубата, докато не престана да се съпротивлява.

Мъглата в мозъка му започна да се разсейва и Мадок чу, че някой вика отдолу в отговор на призивите за помощ. Поне част от абордажната група се връщаше обратно на катера, за да помогне на другаря си. Нямаше идея с колко противници ще му се наложи да се разправя, но знаеше, че валтерът му няма да бъде достатъчен, за да ги спре, особено като се имаше предвид, че носеха бронирани жилетки.

Трябваше му нещо по-мощно.

Започна да опипва в тъмнината, бързо намери тактическата жилетка на зашеметения мъж, отвори рязко един от джобовете и измъкна отвътре сферичен обект с размерите на топка за бейзбол. От тук нататък остави действието на мускулната си памет. Уверено смъкна металния предпазител, промуши пръст през колелцето, висящо от взривателя, издърпа го, след което почти с безразличие подхвърли осколочната граната на задната палуба на катера.

Веднага щом гранатата напусна ръката му, Мадок се преметна през пулта за управление и се смъкна по наклонената надстройка на предната палуба. В слабата светлина успя да забележи човешка фигура, която се движеше право към него. Чу се вик, след което се видяха проблясъци от дулото на оръжието, щом мъжът започна да стреля. Във въздуха покрай Мадок зажужаха куршуми, а плексигласовите прозорци се напукаха от множеството попадения. Мадок продължи да се движи и се претърколи към стрелеца, като се молеше гранатата да се взриви, преди противникът му да го е надупчил. Надстройката навярно щеше да предпази и двамата от взрива и смъртоносния дъжд от горещ метал, но Мадок се надяваше експлозията да отвлече вниманието на мъжа достатъчно дълго, за да може…

Последва блясък, след което той се усети като безтегловен и тялото му се завъртя в спирала надолу в мрака.