Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (36) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

20.

След като нарочно изкараха „Зодиак“ върху вълнолома, Мадок и Боунс също паднаха във водата, но за разлика от Джейд, Роуз и Кисмет, останаха там, като наблюдаваха и изчакваха.

И изчакваха още.

Планът беше прост. Разделяй и владей, въпреки че в случая самите те щяха да разделят силите си. Кисмет, Джейд и Роуз щяха да излязат на брега с надеждата да привлекат повече убийци след себе си и — отново надежда — щяха да стоварят върху тях мощта на сферата, за да ги победят. Докато тримата се занимаваха с тази задача, Мадок и Боунс щяха да се снишават в буквалния смисъл на думата, оставайки частично потопени в прибоя, и да се крият зад останките от „Зодиак“, докато дойдат лодките. След като въоръжените мъже захапеха примамката, двамата щяха да се промъкнат на борда на една от лодките, да надвият останалия екипаж, след което двете групи щяха да се обединят и да се насочат обратно към Плимут, като изоставят своите нападатели на вълнолома.

Прост план. И далеч от съвършенството.

Изоставеният „Зодиак“, в който се бяха вкопчили Мадок и Боунс, едва се държеше на повърхността, като последователно се блъскаше във вълнолома от щормовите вълни, след което биваше извличан към морето. Температурата на водата беше хипотермичните 10 градуса, но двамата с Боунс бяха обучени да се справят и с по-сериозни условия по време на тренировките си като военноморски тюлени и можеха да преценяват възможностите си. Мадок реши, че ще могат да останат във водата поне половин час, ако им се наложи, може би дори повече. Нямаше да бъде приятно. Всъщност съчетанието от блъскането на вълните, студа и непрестанното врънкане на Боунс за това какво му се било смалило, си беше същински ад.

Кисмет и останалите щяха да бъдат изправени пред различни проблеми. Кисмет вече два пъти беше доказал способността си да управлява тайнствения талисман и Мадок бе уверен, че новият му приятел отново ще се справи, но никой не можеше да предскаже какво ще се случи, когато опита да използва сферата, за да създаде електрическо поле в дъжда. Имаше съвсем реален шанс сферата да даде на късо и да ги остави беззащитни, или дори да убие с ток Кисмет, но той ги бе уверил, че е в състояние да се справи каквото и да се случи.

Най-големият проблем с плана им беше, че всичко зависеше от това дали лошите щяха да направят точно това, което на Мадок му се искаше. Ако не захапеха примамката и не излезеха на вълнолома, за да преследват Кисмет и останалите, всичко щеше да бъде напразно.

Но какъв друг избор имаха? „Зодиак“ нямаше да издържи още дълго. По-добре беше да го заменят с твърда земя под краката си. В най-лошия случай щяха да попаднат в патова ситуация, което беше по-добре, отколкото да се издавят в Ламанша.

Не им се наложи да чакат дълго. Сиво-черните твърдокорпусни надуваеми лодки, военната версия на „Зодиак“, се приближиха предпазливо, с пуснати в обратен хол витла, след което дадоха малък напред, за да се задържат на около двайсет метра от скалите. Мадок преброи осем души — по четири във всяка лодка — като всичките бяха от глава до пети в черно бойно снаряжение. Или магьосниците на Алия имаха отдел за специални операции, което беше малко вероятно, или тези хора работеха за „Прометей“.

Един по един по трима мъже от двете лодки скочиха безстрашно във водата. Изчезнаха под повърхността, за да се появят няколко секунди по-късно в разпенения прибой. Измъкнаха се върху скалите, като се придвижваха на четири крака като раци. Двамата кормчии осветяваха бреговата линия с прожекторите си, докато всичките шест мъже успеят да се измъкнат, след което форсираха двигателите си и оттеглиха лодките назад от вълнолома, така че да не бъдат в прибоя.

— Ако ще го правим… — започна Боунс.

— Знам — прекъсна го Мадок, като с мъка сдържаше зъбите си да не тракат от студ. — Аз поемам десния. Ти вземаш левия.

— Нали? — изръмжа Боунс. — За да ме накараш да плувам по-далеч.

Грамадният мъж потопи глава под повърхността и изчезна, преди Мадок да успее да му посочи, че няма разлика в разстоянията до двете РИБ лодки. Мадок поклати глава, мислено прецени разстоянието до лодката, след което си пое дълбоко дъх, гмурна се и заплува под вода.

Подгизналите му дрехи намаляваха плаваемостта му до такава степен, че трябваше с усилие да се държи потопен. Тъй като можеше да задържа дъха си доста повече от две минути, нямаше нужда да излиза на повърхността, преди да е стигнал там, където искаше да излезе. Нямаше истински риск кормчиите на двете лодки да ги видят, освен ако не преместят прожекторите си право към мястото, където щяха да излязат на повърхността, но Мадок вярваше в закона на Мърфи — ако нещо може да се обърка, то ще се обърка — и се подготвяше съответно. Годините практически опит му даваха почти свръхестествено усещане къде се намира по отношение на другата лодка, но въпреки това си остави щедър прозорец за грешка, просто за всеки случай.

Когато беше доста уверен в позицията си, той се остави да изплува на повърхността. Забеляза силуета на по-близката надуваема лодка още щом показа глава от водата — там, където я очакваше, на около петнайсет метра, точно по средата между него и прибоя.

Идеално!

Завъртя се така, че да е с лице към кърмата на лодката, и започна да се придвижва през водата с бавен бруст, като държеше само очите и носа си над водната повърхност. Отначало можеше да забележи само очертанията на мъжа, седнал на лоцманското място, но щом наближи и ъгълът му на виждане стана по-остър, мъжът се скри зад издадения извънбордов двигател.

Доближи се, плувайки кучешката, протегна една ръка и я сложи върху корпуса на двигателя, за да остане на достатъчно разстояние от лодката, докато е готов за действие. Двигателят все още работеше на празни обороти, но това можеше да се промени всеки момент и без предупреждение. Последното, което Мадок искаше, бе някоя вълна да го хвърли към витлата точно когато набират скорост. Внимателно, така че да не предава вибрации през корпуса, се придърпа по-близо, като се придържаше за пластмасовата кърма, точно отдясно на кожуха на двигателя, а след това бавно, скришом започна да се издърпва нагоре, върху пластмасовия шурц и…

Замръзна, когато осъзна, че гледа право в дулото на пистолет.

„По дяволите! — помисли си Мадок. Колкото и да беше внимавал, мъжът някак беше усетил присъствието му. — Дотук бяхме с безшумното приближаване. Дано поне Боунс да има по-голям късмет“.

Дулото беше само на няколко сантиметра от лицето му, достатъчно, за да може даже при слабата светлина да види, че е пригодено за 5.56 милиметрови патрони — някакъв вариант на „АК-15“. Определено не беше оръжие, което магическият орден на Алия би пуснал в употреба. Беше толкова близо, че при други обстоятелства щеше да бъде изкушен да сграбчи дулото, да го отмести настрани от лицето си и да го издърпа от ръцете на стрелеца, но несигурната му позиция върху кърмата на лодката правеше подобно действие рисковано. Не беше напълно невъзможно, но достатъчно рисковано, за да обмисли какви други опции има.

Вдигна очи, погледна покрай дулото към лицето на мъжа, който държеше оръжието. Мъжът се усмихваше — голяма гладна усмивка, която накара Мадок да си помисли за Кумчо Вълчо и Червената шапчица.

„Ой, бабо, колко са ти големи зъбите…“

— Дейн Мадок! — възкликна ухиленият мъж, сякаш бяха стари приятели, които не са се виждали от години. — Е, бих излъгал, ако ти кажа, че съм изненадан да те видя. АБЧ, щях да съм разочарован, ако не беше опитал нещо подобно.

През Мадок пробяга студена тръпка, която нямаше нищо общо с температурата на водата. Не разпозна лицето на усмихнатия мъж, но гласът не можеше да се сбърка. Или пък упоритата употреба на този израз.

АБЧ!

Това беше името, което беше дал на безликия водач на ударната група на „Прометей“, която се бе опитала да вземе от тях сферата в Аванпоста в Антарктида.

— Не — прошепна Мадок. — Няма начин. Ти беше мъртъв!

Мадок беше сигурен в това. АБЧ се беше набил на изкованото от адамантин острие на томахавката, която първо ги бе отвела до сферата, а след това бе събудила силата й. Брадвичката беше преминала през гърдите му. Нараняването беше смъртоносно. Убийствено, дори при най-добрите обстоятелства и незабавна медицинска намеса.

АБЧ се ухили отново.

— Но не за дълго.

Една вълна разклати лодката под тях и водата обля Мадок, но оръжието, насочено към него, не помръдна.

— Как е възможно?

АБЧ се разсмя.

— Питай брат ми. Не, почакай! Предполагам, че няма да имаш такава възможност. — Замлъкна за секунда, след което добави: — Защото, нали знаеш, ще бъдеш мъртъв.

Мадок не обърна внимание на заплахата…

„Брат ли?“

… Но от другия край на карабината водачът на „Прометей“ изпъна рамене и сгъна показалеца си около спусъка.