Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (56) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

16.

— Нали ти казах, че се съгласи да отиде с него единствено за да ни спаси — прошепна Джейд в ухото на Мадок.

Мадок само я изгледа гневно с пръст, притиснал до устните си, за да я накара да пази тишина, макар да беше очевидно, че не я е чул никой извън малката им група.

След като се справиха с електронната ключалка на входа, бързо се придвижиха към хранилището. Повечето врати бяха оставени отворени, сякаш на хората на Хаузър не им се е занимавало да ги затварят.

Провериха камерите за сигурност, но все още никъде не се виждаше дори следа от групата на Хаузър. Въпреки това брадвичката на Роуз продължаваше да сочи пътя им като стрелката на компас. Цялата задна стена на хранилището беше разположена по такъв начин, че да бъде скрита от камерите за наблюдение. В момента стената се беше завъртяла настрани и разкриваше още едно помещение. А в това вътрешно хранилище откриха чудеса, които бяха трудни за вярване. Имаше витрини, в които бяха изложени невероятно красиви и очевидно много скъпи предмети — корони и амулети, скиптри и мечове, но най-впечатляващата част от колекцията бяха статуите. Имаше поне две дузини статуи, разположени в редици като теракотената армия в гробницата на император Цин Шъхуан в Китай, с изключение на това, че всяка от тях беше висока между два и половина и три метра, извисяваха се доста над Мадок и явно бяха направени от чисто злато. Статуите забележително приличаха на живи хора и изобразяваха мускулести мъжки и пищни женски фигури, всяка от които излъчваше сила и чувственост. На Мадок му напомниха на изваяни гръцки богове.

Най-голямата изненада обаче бяха гласовете, които се носеха сред гората от извисяващи се метални фигури. Мадок и останалите се промъкнаха напред, достатъчно близо, за да могат да наблюдават какво става, без да бъдат забелязани. Едва ли имаше такава опасност, тъй като групата, заобиколила златния ковчег, беше толкова съсредоточена върху мощните реликви на стихиите и върху задачата да се подредят според древната магическа мъдрост, че Мадок и спътниците му със същия успех можеха да се намират в алтернативна вселена.

Джейд, разбира се, беше права. Кисмет следваше плана на Хаузър, защото смяташе, че тяхната безопасност е поставена на карта.

Трябваше да му кажат, че заплахата на Хаузър е блъф, но как?

Няколко точни изстрела щяха да разредят опозицията, но ако веднъж започнеха да стрелят, не беше ясно как ще се развият нещата. Освен това оставаше фактът, че Хаузър притежава реликвите и знае как да ги използва. С лекота можеше да отрази атаката им със силово поле или да ги изпържи с мълнии.

Но скоро съдбата реши да ги облекчи. Хаузър подаде раницата с реликвите на Кисмет.

— Какво става тук? — промърмори Боунс.

— Може би се страхува от радиационно отравяне — предположи Роуз. — Може би това е единственото нещо, което е в състояние да го убие.

— Това е добре да се знае — рече Боунс.

— Но то би убило и Ник — додаде Кристиан Гарал с глас, който издаваше безпокойството му. — А ние също сме твърде близо.

Мадок разучи групата, която се бе събрала около ковчега на Александър. Нямаше спор на кого са верни петимата въоръжени мъже, но как стояха нещата с Леда? На чия страна беше тя?

Ако се съдеше по взаимодействието й с двамата и синове, отговорът беше, че е на своя страна.

— Трябва да разделим групата. — Мадок обърна глава към Боунс. — Мислиш ли, че ще можеш да им отвлечеш вниманието по някакъв начин? Нещо, което би извадило от играта няколко от хората им?

— Разделяй и владей? — Боунс присви очи замислено, след което на лицето му се изписа широка усмивка. — Знам точно какво трябва да направя.

— Професоре, върви с него. Щом сте в позиция, дай сигнал по радиото. След това ще ви известя, когато ние сме готови, и ще ви изпратя броя на целите, които са тръгнали към вас. На глас, ако мога, но ако няма как иначе, ще натисна микрофона три пъти.

Боунс кимна и се обърна към Професора.

— Ще видиш, че ще ти хареса.

След като двамата се отдалечиха, Мадок насочи вниманието си към ставащото под тях, Кисмет се беше доближил до златния ковчег и се мъчеше да подреди реликвите. Беше очевидно, че имат някакво вредно въздействие върху него.

— Какъв ти е планът? — попита Гарал.

Мадок набързо описа какво очаква от Гарал и останалите, а после изчака с моторолата, притисната до ухото си. Силата на звука беше намалена до такава степен, че само той да може да чуе краткото напукване на статичното електричество, щом Боунс му съобщи, че са заели позиция.

Мадок даде знак на останалите да бъдат готови, после натисна бутона на микрофона и прошепна:

— Действай!

В продължение на няколко секунди не се случи абсолютно нищо. Точно пред тях Кисмет беше успял да пренареди артефактите на стихиите и последвалата промяна почти накара Мадок да забрави за плана им.

Сферата беше станала полупрозрачна и очевидно се пълнеше с някаква субстанция, която приличаше на втечнена светлина.

Изведнъж се разнесе съкрушителен звук, сякаш автобус се блъсна в тухлена стена, който отекна из цялото хранилище. Секунда по-късно се чу нов грохот, после още един и още един, като всеки следващ ставаше все по-силен. Групата на Хаузър определено беше сепната от шума. Както и Мадок.

„Боунс, какво, по дяволите, направи току-що?“

Получи отговора няколко грохота по-късно, когато забеляза раздвижване сред статуите от лявата си страна. Прекатурваха се като кегли за боулинг, защото всяка статуя събаряше още една или две във верижна реакция. Мадок не беше сигурен как Боунс е успял да отприщи този ефект на доминото, защото всяка статуя навярно тежеше тонове, но веднъж започнало, падането не можеше да бъде спряно.

Ковчегът в центъра беше на няколко метра разстояние от зоната на падането, но въоръжената група въпреки това отстъпи няколко крачки. Всяко падане предизвикваше ударна вълна, която разтърсваше пода и раздвижваше въздуха. Дори след като последната статуя беше паднала, еченето от сгромолясванията продължаваше да отеква в оглушителна какофония из голямото хранилище.

Въпреки това Ник Кисмет не помръдна през цялото време. Стоеше като замръзнал, подобно на статуя, сякаш беше в транс, а от обсидиановото огледало избиваха бели мъниста от светеща енергия, които попиваха в сферата.

Хаузър жестикулираше към хората си, крещеше думи, недоловими заради продължаващия грохот. Трима от тях се отделиха, най-вероятно за да установят причината за бъркотията. Мъжете се доближиха внимателно до статуите.

Щом тримата въоръжени наемници се скриха зад статуите, като се придвижваха толкова внимателно, сякаш се бояха, че ще последва нова серия от палавия, Мадок натисна три пъти бутона за връзка, като се надяваше, че Боунс ще получи съобщението му. Изчака още няколко секунди, след което вдигна ръка.

— Сега!

Той и останалите изскочиха в унисон от скривалищата си и всеки от тях насочи оръжието си към предварително уговорената цел. Мадок се прицели в Хаузър и извика:

— Свалете оръжията! Никой да не мърда!

Мадок беше инструктирал другарите си да стрелят при първия знак за враждебност, но се надяваше, че само демонстрацията на сила ще бъде достатъчна да спечелят битката без нито един изстрел. Не се боеше да пролее кръв, но предпочиташе такъв изход, защото нямаше представа какво ще се случи, ако куршумите полетят. Гарал очевидно знаеше как да държи огнестрелно оръжие, но Роуз, Джейд и Джими не изглеждаха чак толкова уверени. Ако пропуснеха или просто се поколебаеха, незначителното им числено превъзходство щеше да се стопи.

Хаузър се завъртя в посока към гласа, а изненадата бързо отстъпи място на гняв.

— Мадок!

Останалите двама от хората му се бяха напрегнали, но благоразумно не се опитваха да вдигнат оръжията си.

— Не се шегувам! — добави Мадок, хванал здраво пистолета си. Лицето на Хаузър се виждаше точно над светещата точка на оптичния му прицел. — Едно погрешно движение и сте мъртви. За теб това може да не значи много, Хаузър, но се обзалагам, че хората ти са на друго мнение. А сега вдигнете горе ръце. Всички!

Щом двамата бандити се подчиниха неохотно, Мадок направи още една крачка напред и пое риска да хвърли бърз поглед покрай Хаузър към застаналия зад него Кисмет.

— Ник, добре ли си?

Кисмет не му отговори веднага, което накара Мадок да повтори въпроса си. Този път получи отговор.

— Стойте настрана — дрезгаво предупреди Кисмет. — Тук не е безопасно.

„Без майтап!“ — помисли си Мадок. На глас каза:

— Трябва да се измъкваме оттук.

— Не е толкова просто. Това нещо прави ихор.

Мадок знаеше думата от гръцката митология. Ихор беше кръвта, която течеше във вените на боговете. Не беше сигурен какво значи това в сегашния контекст, но явно беше нещо лошо.

— Реликвите са у теб, така че ти командваш парада.

— Изкарай всички оттук. Сега, след като вече знам, че сте в безопасност…

Пукането на изстрели от пушка прекъсна думите му. Не се чу някъде наблизо, но все пак беше в хранилището — няколко изстрела, направени в бърза поредица и не от едно и също оръжие. Боунс и Професора бяха влезли в престрелка с тримата главорези, които бяха отишли да проучват падането на статуите.

Останалите двама трепнаха и започнаха боязливо да се оглеждат, сякаш преценяваха шансовете си да предприемат някакви действия, но в крайна сметка от възможността се възползва Хаузър. Мадок дръпна спусъка, като знаеше, че изстрелът му ще изведе Хаузър само временно от играта, но закъсня с част от секундата. Хаузър приклекна под куршума и се метна към Кисмет. В същия момент двамата бандити се хвърлиха в противоположни посоки в търсене на укритие зад падналите статуи, като стреляха в движение с автоматите си.

В хранилището настана хаос. Из въздуха полетяха куршуми, като хвърляха искри от ударите си в твърда повърхност или просто просвистяваха безобидно в нищото. Мадок се сниши, като се опитваше бързо да прецени какъв избор има. Не беше богат. Събори Леда на пода и я издърпа в относителна безопасност зад каменния постамент, върху който беше ковчегът на Александър. Не знаеше на чия страна е тя, но реши, че ще бъде по-ценна жива, отколкото мъртва.

Изправи се на едно коляно в търсене на цел и с крайчеца на окото си мярна, че Кисмет и Хаузър се борят, а сглобената реликва на стихиите е между двама им. Обектът не беше закрепен за нещо, но въпреки това оставаше неподвижен и във вертикално положение, солиден като мачтата на знаме, а двамата мъже продължаваха да се борят за надмощие.

Усети очите на Кисмет върху себе си и погледна към него. Мъжът крещеше нещо, което бе едва доловимо в грохота на битката.

— Махайте се оттук!

Мадок нямаше представа какво планира Кисмет, но съветът беше добър. Сграбчи Леда за ръката и я дръпна след себе си, като се насочи към края на кръга от статуи, където чакаха останалите. Смътно усети, че има някаква промяна в силата на огъня. Джими и Гарал се опитваха да подавят, доколкото могат със своите ловджийски пушки, отпора на бандитите. Мадок успя да стигне само до средата, когато зад него ярък взрив от светлина и топлина изпълни хранилището. Незабавно го последва ударната вълна, която го хвърли на пода, и двамата с Леда се проснаха по очи.

Помисли си, че е било експлозия, може би от ръчна граната, но не се чу никакъв звук. Всъщност дори стрелбата беше престанала. Разтърси глава, за да се отърве от ефекта на взрива, и се изправи с мъка на крака. Леда все още лежеше на пода зашеметена, но преди Мадок да е успял да й протегне ръка, забеляза, че гледа назад към мястото, където бяха застанали преди малко. Където синовете й се биеха за контрол над талисмана на стихиите.

Мадок също погледна и незабавно видя какво бе предизвикало взрива.

На пръв поглед изглеждаше, че Кисмет е отстъпил контрола над реликвата на Хаузър. Хаузър я беше прегърнал с две ръце, докато Кисмет не само, че я бе пуснал, но и беше отстъпил няколко крачки назад.

Но в реликвата нещо се беше променило. Вече не вибрираше със същата честота както преди, нито пък от повърхността на огледалото се изливаше ихор. Всъщност Магна на илюзията вече не беше в допир с изумруда. Вместо това явно сферата и огледалото се бяха завъртели на обратно, така че изумрудът, все още увенчан с Апекса, стърчеше право отгоре над сферата, а огледалото беше най-отдолу.

Мадок незабавно разбра какво се бе случило. Кисмет бе отлепил изумруда от обсидиановото огледало и беше прекъснал образуваната схема. Това беше причинило избухването, което бе съборило Мадок. Реликвата беше сглобена отново по друг начин.

Ръцете на Хаузър се движеха отчаяно, опитвайки се да разделят реликвите и да развалят направеното от Кисмет, но вече беше прекалено късно. Сферата изхвърляше огнената субстанция, която се беше събрала в нея. Блестящият ихор, който се отцеждаше от огледалото, се беше събрал в разтопена лъскава топка под реликвата на стихията.

Кисмет грабна нещо от земята — беше раницата на Роуз — и бръкна вътре. Когато я измъкна, в ръката си стискаше своя нож кукри. Без дори момент колебание се хвърли срещу брат си и замахна с ножа в широка напречна дъга. Хаузър ококори очи и приклекна. Вместо да му отсече главата, само върхът на острието го докосна, като прокара червена линия по бузата му. Хаузър пусна плячката си и направи няколко бързи движения наляво-надясно, за да избегне нов удар с кукрито. В същото време светещата топка ихор падна от огледалото, но не достигна до пода. Вместо това се пукна като сапунен мехур и се изпари в блестящ облак, който се издигна във въздуха, а после, сякаш засмукана от вакуум, се разнесе във всички посоки.

Вниманието на Мадок все още беше съсредоточено върху Кисмет и Хаузър, така че само бегло забеляза как мъглата от ихор се събира над статуите, кондензира бързо в миниатюрни капчици по металната им повърхност, след което попива в тях. Но скоро усети някакво движение с крайчеца на окото си и обърна глава, за да види по-добре какво става.

Не беше нито зрителна измама, нито оптична илюзия. Навсякъде около него златните гиганти започваха да помръдват.