Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (20) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

4.

След като се качи на борда на вертолета, Джейд си сложи чифт слушалки, подобни на заглушители, които, за щастие, свалиха нивото на шума от двигателите до приглушен рев. Професора направи няколко безплодни опита да избърше калта от шапката си, след което също се качи и зае креслото до нея. Безформената шапка лежеше в скута му и изглеждаше нещастна, но не и победена. Кисмет седна от другата страна на пътеката и докато двамата мъже слагаха комбинираните си слушалки, войниците също се сбутаха вътре и заеха всички седалки, както и останалото свободно място. След като последният от войниците беше вече вътре, вертолетът се разтресе и завибрира. Джейд усети неприятна тежест, докато излитаха. През един от страничните прозорци можеше да види как изумрудените простори на Амазония пропадат под тях.

Гласът на Професора прозвуча в слушалките на Джейд:

— Добре, след като вече можем да чуем собствените си мисли — каза с тон даже по-сърдит от обикновено, — нека отново да минем през запознанствата, а после ще ни обясните как точно се оказахте тук. Появяването ви точно в подходящия момент е малко подозрително.

— Бих казал, че появяването ми точно в подходящия момент беше навременно — отвърна спокойно Кисмет. — Но сте прав. Както казах преди, дошъл съм да търся… — поколеба се, после погледна към Джейд. — Да търся вас.

— Ясно — отвърна Професора, без да се опита да прикрие подозренията си.

„А може би е ревност?“ — зачуди се Джейд.

— И така, запознанства, втори опит — подхвърли Кисмет. — Аз съм Ник. Вие сте Джейд. А вие сте… Съжалявам, но не успях да чуя името ви.

— Наричайте ме Пийт. — Професора погледна Кисмет с присвити очи. — Вие сте американец. Да не сте шпионин?

— Не — поклати глава Кисмет. — Работя за ООН. По-специално за Агенцията за опазване на културното наследство.

За първи път, откакто се беше запознала с него, Джейд усети сянка на съмнение. Може би в крайна сметка това не беше спасителна мисия.

Агенцията за културното наследство — АКН, беше силовата организация на ЮНЕСКО — Организацията на обединените нации за образование, наука и култура. Джейд не разбираше напълно политическите или бюрократичните детайли относно дейността на двете организации, но бе запозната с целта на първата от тях. Агентите за връзка на АКН работеха с местни правоохранителни органи, за да гарантират опазването на световното културно наследство и да защитят други уникални културни черти. В работата им често влизаха случайни проверки на археологически разкопки, за да се уверят, че използваният подход отговаря на приетите директиви, и евентуално да открият нелегални вратички за продажба на предмети на изкуството на колекционери.

— Значи работите за Агенцията за световно културно наследство и търсите мен? Защо? Не съм направила нищо нередно — каза Джейд, след което безгласно добави към твърдението си „Поне не напоследък“.

— Не става дума за нищо подобно — категорично разтърси глава Кисмет. — Истината е, че ми е нужна помощта ви за нещо. Нещо, което няма нищо общо с археологията.

— Ако откажа, ще ни изхвърлите ли?

— Просто ме изслушайте.

— Казвайте — сви рамене Джейд.

— Както разбирам, вие сте участвали в изпълнението на завещанието на Джералд Рош.

Джейд размени бърз поглед е Професора.

До смъртта си преди около година Джералд Рош беше световноизвестен със своите теории на конспирацията и автор на няколко книги, посветени на предполагаемото превземане на човешкото общество от „изменящи се“ същества, наречени така заради приликата си с елфите от приказките, които заменяли своите собствени отрочета с човешки деца. Водеха се спорове дали Рош наистина е вярвал, че „изменящите се“ са свръхестествени създания, или са просто метафора за управляващия елит, но след убийството му Джейд и Професора откриха съвсем истинско и изцяло човешко правителство в сянка, което съществуваше от няколко столетия. Самият Рош беше странна личност и всеизвестен колекционер на окултни предмети и други антикварни рядкости, които бяха причината Джейд да се запознае с него.

— Не точно — предпазливо отвърна Джейд. — Работех с доктор Олънби в Британския музей за съхраняването на колекцията, но същинските изпълнители на завещанието имаха други идеи. Произходът на повечето предмети беше, меко казано, неясен — това са думите, които доктор Олънби използваше — така че не се съпротивлявахме много. По-голямата част от колекцията беше разпродадена на аукцион.

Кисмет нацупи недоволно устни.

— Интересува ме конкретно един ръкопис, който може би е бил в библиотеката. Една книга, наречена „Либер Арканум“. Това име напомня ли ви нещо?

Професора се наклони напред.

— Ще трябва да бъдете много по-конкретен от това. „Либер Арканум“ се превежда буквално като „Книгата на тайните“. Всеки алхимик и окултист, който си е знаел цената, е имал своя собствена книга с тайни. Готов съм да се обзаложа, че Джералд Рош е притежавал поне дузина такива.

Джейд забеляза, че изражението на Кисмет се промени. Предишната му увереност беше изчезнала, заменена от нещо, което приличаше почти на смущение или вина.

— Както навярно вече сте предположили, този разговор ни води към теми, които са малко… странни.

— Нямаме проблеми със странните теми — отговори Джейд.

— Ако Рош е замесен — добави Професора, — тогава това е гарантирано.

Кисмет кимна.

— През април 1904 г. англичанин на име Адам Гарал се изкачил в Хеопсовата пирамида в Гиза и прекарал нощта в Кралската зала. Не е ясно какво точно се е случило след това, но когато излязъл от пирамидата рано на следващия ден, носел със себе си странен амулет и твърдял, че го бил открил в скрита стая дълбоко в пирамидата — стая, която никой друг не бил намирал досега. Нарекъл талисмана Апекс^[1], навярно заради формата му. Представлявал ей толкова голяма пирамида — Кисмет вдигна ръка с разтворени на седем-осем сантиметра палец и показалец. — Бил изработен от цяло парче лазурит и върху него се виждало нещо като ръка на скелет, която е сграбчила пирамидата. Адам Гарал бил дребен окултист от онази епоха и за човек като него е било типично да съчинява налудничави истории за произхода на предполагаемо омагьосаната си дрънкулка, но по причини, които не съм готов да споделя в момента, мисля, че е казвал истината.

— И вие се опитвате да откриете Апекса? — предположи Джейд.

— Не — поклати глава Кисмет. — Вече знам къде е. Опитвам се да разбера какво е станало след това. Гарал записал в дневника си, че Апексът му позволил, освен всичко останало, да прочете книга, наречена „Книгата на тайните“, написана на енохиански. Енохианският е кодиран език, измислен от доктор Джон Дий и магьосника Едуард Кели в края на шестнайсети век, макар да твърдели, че всъщност е първият ангелски език, който човечеството говорело, преди Господ да разбърка езиците след строежа на Вавилонската кула.

— Чувал съм го — обади се Професора и намигна на Джейд. — Въпреки фантастичната си история енохианският е поразително сходен с английския език по граматична структура и синтаксис.

Джейд с мъка се сдържа да не се изкикоти.

— Повечето американци мислят, че Исус е говорил английски, така че защо не?

Кисмет се намръщи на тази интерпретация, но продължи да разказва:

— Не се опитвам да потвърдя историята на Гарал, но наистина ми се иска да разбера какво се е случило с него. Явно е открил нещо в онази книга, което го е накарало да се махне от Англия. След това дирите му се губят. Единствената следа, която имам в момента е „Книгата на тайните“.

— Която е написана на енохиански — додаде Джейд. — Енохианския сте свързали с Джон Дий, това ви е довело до Джералд Рош и ви е накарало да прекосите половината свят, за да ме намерите. Причинявате си изключително много неприятности, за да откриете какво е станало с този човек.

Кисмет сви рамене.

— Замалко ви изпуснах в Куско. Наложи ми се да пусна в действие няколко връзки в армията, за да си осигуря превоз дотук.

— За наш късмет. — Джейд се взря продължително в него. — Това не е официална задача, нали? Нещо лично ли е?

Кисмет я изгледа няколко секунди, след което кимна.

— Адам Гарал е моят прапрадядо.

Професора повдигна вежди.

— Значи използвате официални ресурси, за да разследвате лични истории?

— Ако това ви притеснява чак толкова — изстреля в отговор Кисмет, — винаги мога да го направя официално разследване. Но това би означавало да ви изпратя сметката за спасяването ви.

Джейд потисна смеха си и вдигна ръце.

— Добре, значи всички тук сме приятели — обърна се тя към Кисмет. — Преди всичко благодаря ви, че ни измъкнахте. Второ… Съжалявам, но не си спомням да съм виждала книга, наречена „Книгата на тайните“ в къщата на Джералд в Лондон, но това не значи, че не се намира там. Ако искате, с удоволствие те ви помогна да…

— Джейд! — прекъсна я Професора с неодобрителен тон.

Джейд само му махна да мълчи и продължи.

— Ще се обадя на Кели… доктор Олънби. Ако не е у нея, ще знае при кого е отишла.

— Благодаря ви за помощта, но наистина не е нужно да се занимавате с това. Вече ме насочихте в правилната посока. Не бих искал да ви откъсвам от работата ви тук.

Джейд отново погледна през прозореца. От тази височина джунглата изглеждаше измамно спокойна.

— Не бих имала нищо против малко да сменя пейзажа. А! И да си взема душ.