Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (26) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

10.

След кратък престой в разпрострелия се псевдоград, който представляваше станцията „Макмърдо“, групата се отправи към центъра за хеликоптерни операции, където се качиха на борда на очакващия ги „Бел 212“ за полета до работната площадка. Тъй като Кисмет бе споменал инженерна фирма, Мадок очакваше да завари малка армия от бачкатори, които опъват индустриално оборудване и изправят подпори за вертикалните сондажи, но щом доближиха, всичко, което видя, беше една яркожълта фестивална шатра, която изглеждаше безнадеждно изгубена върху неприветливия бял пейзаж, на около двеста метра от обозначената площадка за приземяване.

Докато шофьорът на камиона с горивото се занимаваше с доливането на резервоарите на вертолета, пътникът му се насочи към Кисмет и останалите. Отметна назад качулката си, като разкри дълга до раменете черна коса и младежко, но остро и силно обветрено лице, отчасти скрито зад чифт огледални авиаторски слънчеви очила.

— Не те очаквах да се върнеш толкова скоро — рече той, като стисна ръката на Кисмет.

— Нещата се развиват бързо — отвърна Кисмет, след което се обърна, за да го запознае с групата. — Това е Джейсън Куин, това е Мадок, Роуз и… ъъ, Боунс. Джейсън е старши директор по проектите в АПГН.

Мадок беше запознат с АПГН — съкращението идваше от „Алпийски проучвания и географски наблюдения“. Базираната в Колорадо компания, основана първоначално през 1902 г. от президента Теди Рузвелт като научна агенция, натоварена със задачата да води проучвания и строежи в студен климат, в крайна сметка беше станала частна, превръщайки се в една от водещите световни компании за гражданско строителство, макар че продължаваше да поддържа близки връзки с правителството на САЩ.

Куин поздрави един по един новодошлите, но когато си стисна ръка с Боунс, едната вежда се повдигна зад огледалните му очила, а на лицето му се появи дяволита усмивка.

— Боунс, а? А пък аз си мислех, че ще търсим цял, запазен труп.

— Като стана дума — намеси се Кисмет, — има ли някакъв прогрес?

— Моля ви, кажете, че сте намерили вкочанения труп и че можем да си ходим у дома — с надежда се обади Боунс.

Мъжът се ухили.

— Елате и вижте сами.

Отведе ги пеша до палатката. Под просторния жълт навес, заобиколена от камари сняг, който приличаше на прясно навалял, имаше три метра широка дупка, а дълбочината й се криеше в сянката.

Шегата на Боунс за риболова явно не беше толкова далеч от истината, но всъщност беше лов в леда с помощта на модерни технологии.

До дупката стоеше странна машина, която приличаше на кръстоска между робот — октопод и диск за кълцане от най-големия кухненски комбайн в света.

— Това е нашето бебче — обяви Куин, като посочи към устройството. — Наричаме го Ледения червей. Представлява автономно устройство за пробиване на лед, снабдено с радар и микровълнови сензори.

На Мадок му се стори, че усеща отсянка на гордост в тона на Куин. Същата гордост долавяше в гласа на Боунс всеки път, когато използваха своя подводен робот с дистанционно управление, който той с любов наричаше „Ума“.

— Режещата глава е покрита с диамантни остриета — продължаваше Куин. — Диамантът е практически най-добрият проводник на топлина, което означава, че режещата част може да се върти на високи обороти, без да разтопи леда и да превърне това място в кишав кошмар. Манипулаторните ръце служат само за да го държат на място. Всичко това… — посочи към камарите от сняг, натрупан около тях — е остърган лед с обем около сто седемдесет и пет кубически метра. Използваме мощни вентилатори, за да създадем отрицателно въздушно налягане. С негова помощ изсмукваме леда от шахтата.

— Така, както го казвате, звучи лесно — отбеляза Мадок.

Куин сви рамене.

— Може да се каже много за използването на подходящия инструмент за дадена работа. За съжаление Леденият червей може да ни отведе на не повече от петнайсет сантиметра от желаната аномалия. Ако отидем по-дълбоко, сме изложени на риска случайно да повредим целта. — Той отиде до една маса близо до машината и се приведе над поставения върху нея лаптоп. — Вижте това.

Няколко щраквания с мишката събудиха компютъра, а още няколко показаха зърнест монохроматичен образ. Не беше нужно много въображение, за да се видят очертанията на човешко тяло, свито така, сякаш човекът беше легнал да си почине.

— Мисля, че това е нашият човек — обяви Куин. — Но остатъкът от работата трябва да се свърши по трудния начин.

— Подледов риболов — простена Боунс.

— За съжаление — потвърди Куин. — Веднага щом Къртис приключи със зареждането на вертолета, ще спуснем въжетата, за да можеш да слезете долу. — Спря за миг. — Предполагах, че ще искаш лично да извадиш тялото.

Кисмет кимна.

— Ще се спусна долу с вас — заяви Мадок. — Двама души работят по-бързо от един. — В отговор на въпросителния поглед на Кисмет добави: — Така и така съм тук, мога да свърша някаква работа. Какво друго има за вършене?

Да избегне скуката беше само една от причините, поради които Мадок доброволно си предложи услугите за работа в изкопа. Истината беше, че търсенето на Кисмет беше разпалило собственото му любопитство.

Очакваше някой от другите в групата да му оспори това право. Очакваше Джейд да поиска да отиде вместо него, тъй като тя бе осигурила доказателството, което беше довело Кисмет тук. Очакваше да чуе Боунс да заяви, че е по-добър катерач. Очакваше Куин да се направи на началник и да извади някакви доводи на загриженост за тяхната безопасност.

Но никой не каза нищо. Джейд го погледна безизразно. Куин сви рамене. Боунс просто промърмори:

— Ами аз със сигурност няма да се пъхна в тази дупка от замръзнал лед.

Кисмет просто кимна.

— Благодаря.

Мадок погледна Джейд многозначително и после кимна към Боунс.

— Вие двамата… Само не се убивайте един друг, става ли?

— Не гледай мен — намръщи се Джейд.

Мадок знаеше, че е по-добре да не пита повече, но се съмняваше, че ще има някакви проблеми. Търканията между бившето му гадже и най-добрия му приятел бяха пожарен триъгълник^[1] — извади един от ъглите от уравнението, а именно Мадок, и няма да избухнат пламъци.

После се обърна към Роуз.

— Още нещо…