Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (14) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дейн Мадок (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Elementals, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sqnka (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2021)

Издание:

Автор: Дейвид Ууд; Шон Елис

Заглавие: Стихиите

Преводач: Радослав Христов

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-969-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14014

История

  1. — Добавяне

12.

Брулещият вятър над отворената кабина беше хапещо студен и пронизваше шала и маската върху лицето на Мадок, сякаш бяха направени от тензух. Въпреки това той скърцаше упорито със зъби срещу мразовитите пориви и стискаше дръжките на кормилото така, като че ли бяха единственото нещо, което го спираше да изпадне в несвяст. Приближавайки низината, започна да различава човешките фигури, които бяха наобиколили неподвижните шейни. Не му беше нужно да ги види ясно, за да предположи, че най-вероятно притежават сериозна огнева мощ.

Мадок съобрази, че имат само едно преимущество пред тях: командосите в долината не знаеха какво се бе случило в скованата в лед пирамида и нямаха представа кой се намира в шейната на въздушна възглавница, която се носеше надолу по склона право срещу тях. Тази несигурност щеше да продължи само докато въоръжените мъже осъзнаят, че тримата са облечени в парки на фирмата „Норт Фейс“ вместо в бели камуфлажни комбинезони.

— Залегнете — подвикна на другите. — Ще се опитаме да си пробием път.

Би предпочел да завие настрани, да заобиколи дъното на долината и да остави между себе си и командосите колкото е възможно по-голямо разстояние, но идеята, че наистина управлява шейната по стръмния склон, беше по-скоро неоправдан оптимизъм.

Склонът започна да преминава в равнина и Мадок усети, че шейната забавя ход. Сега вече можеше да види другите шейни на въздушна възглавница, които се очертаваха ясно на фона на хоризонта, а право пред тях се намираше ратракът, в който беше печката заедно с цялото им оборудване и храна. Беше изкусително близо, но в същото време недостижимо далеч.

Даде газ до дупка и се опита максимално да се отклони от засадата. С ъгълчето на окото си забеляза раздвижване, командосите наскачаха извън неподвижните си шейни… сочеха към тях… стреляха.

Стреляха?

Стъклопластът отляво на Мадок избухна с шумен трясък в порой от отломки. Почти веднага след това над долината отекна втори пукот — острият гръм на автоматична карабина.

Мадок зави надясно или поне се опита да го направи. Завиването на шейната на въздушна възглавница се осъществяваше посредством завъртане на управляващите крила на задвижващия винт, но машината имаше много силна инерция, която трябваше да се преодолее. Държеше се по-скоро като хокейна шайба, отколкото като кънка за лед. Вместо да промени посоката си, превозното средство започна да се върти около оста си, като правеше зашеметяващи криволици по леденото поле и в същото време продължаваше да се движи горе-долу в предишното направление. Мадок бързо коригира грешката си, като насочи носа на шейната в желаната посока на движение.

Чуха се още няколко изстрела, но нито един от тях не достигна целта си, а след няколко секунди стрелбата спря напълно. Един бърз поглед назад разкри причината.

Командосите ги преследваха.

Мадок прецени, че имат около триста метра преднина пред противниковите шейни, което беше напълно в обсега на техните карабини. Още не бяха започнали да стрелят, но беше само въпрос на време, преди оловото отново да полети към тях. Всеки опит за отклоняваща маневра само щеше да намали разстоянието помежду им. Продължи да кара с пълна газ, но знаеше, че няма да може да надбяга куршумите.

— Роуз! — викна Мадок, без да гледа назад. — Ако знаеш как да накараш това кълбо да работи, сега му е времето.

— Опитвам се! — отвърна Роуз.

Мадок се зачуди дали това не беше обяснението как бяха успели да се измъкнат от капана относително здрави и читави.

Боунс се наклони над рамото му и викна в ухото му:

— Пич, надявам се, че имаш резервен план!

— Работя по въпроса — отговори Мадок. Погледна индикатора за горивото. Резервоарът беше три четвърти пълен, но нямаше никаква идея за колко време ще им стигне. Станция „Новолазаревская“ беше на поне двеста и петдесет километра. Брегът беше по-близо, но нито една от двете възможности не означаваше, че там непременно ще намерят безопасност, ако командосите решат да ги преследват през целия път.

Ако пък не можеха да стигнат толкова далеч, тогава нямаше никакво значение. Щяха да замръзнат до смърт на края на света.

Повтаряше се ситуацията с нападението в открито море. Превъзхождани по брой и по въоръжение. Без място за криене и без шанс да се измъкнат от врага си. Което оставяше само една възможност.

„Дежавю за пореден път“, помисли си Мадок.

— Имам идея — подвикна през рамо, после добави: — Няма да ви хареса.

Боунс го тупна по рамото.

— Освен ако не става дума да се завъртим обратно и да караме един срещу друг, аз съм съгласен.

Мадок направи гримаса под шала си.

— Амиии…

— Мамка му! Бъзикаш ли се? Това ли ти е планът? И какво ще направим, със снежни топки ли ще ги замеряме?

Мадок погледна през рамо към Роуз, която бе коленичила в най-широката част на шейната, прегърнала кълбото с ръце.

— Роуз! Ще го бъде ли силовото поле?

Роуз го погледна и сви безпомощно рамене.

Боунс изпусна въздишка.

— Добре де, давай да го правим!

Мадок кимна и стисна здраво ръкохватките.

— Дръжте се!

Зави рязко надясно и както преди, шейната на въздушна възглавница започна да прави пируети, като се въртеше в кръг, без незабавно да промени посоката си. Също така бързо Мадок изправи управляващите перки и спря въртенето точно по средата на оборота, когато шейната гледаше в обратната посока. Машината се разтресе, щом инерцията поде неравна битка с въздуха, който излизаше със сила от витлото. Шейната забави ход, спря за миг, после започна да се движи напред, обратно към долината.

Четирите противникови шейни се носеха срещу тях като светкавици. Сто метра… седемдесет и пет метра, строени един до друг като войници. От приближаващите машини се стрелнаха оранжево-жълтите езици на пламъците от дулата на автоматите им. Сега вече бяха толкова близо, че дори да искаше, Мадок нямаше да може да завие, за да избегне сблъсъка.

— Дръжте се! — изкрещя той, но в същия момент шейната се наклони под тях и излетя във въздуха. Усещането изведнъж се смени с чувството за безтегловност, докато машината им падаше, но то също продължи само миг. Шейната се стовари върху леда, отскочи и се плъзна по повърхността му.

Мадок се изправи с мъка. Шейната изглеждаше непокътната. Можеше да предположи само едно — че по някакъв невероятен начин бяха подскочили нагоре и над другите машини.

Дали Роуз не беше успяла да накара кълбото да създаде около тяхно защитно поле?

Погледна назад и видя, че Роуз и Боунс са се вкопчили в мъртва хватка в пейката, за да не изпаднат от шейната, но явно бяха невредими.

Дъното на долината пред тях изглеждаше чисто, но за съжаление единствената посока, в която водеше, беше нагоре по стръмния склон на планината. Мадок знаеше, че шейната с въздушна възглавница щеше да се справи с изкачването командосите го бяха направили, когато ги бяха последвали в ледения тунел — но тогава щяха да се забавят и да употребят много гориво.

В този момент се случи нещо, което прати студена тръпка надолу по вече и без това измръзналия гръб на Мадок.

Сякаш изникнал от нищото, над черната планина се показа огромен самолет. Имаше същите очертания като „Ил-76“, който ги беше превозил над Южния ледовит океан — широк корпус, високо разположени крила с четири двигателя и задни стабилизатори и криле, монтирани над вертикалния рул, но за разлика от онзи самолет, този беше боядисан в скучен сив военен цвят. Самолетът се спусна надолу, изпълвайки долината, и след това просто прелетя над тях. Мина толкова близко, че Мадок инстинктивно се сниши. Погледна бързо нагоре и видя, че шасито е спуснато напълно, а задната товарна рампа вече е свалена.

Самолетът щеше да се приземи. Лошите бяха повикали подкрепления.

„Мамка му!“ — помисли си Мадок. Сякаш другото вече не им стигаше.

Боунс крещеше нещо, но ревът на реактивните двигатели заглушаваше думите му.

Мадок обърна глава назад, готов сам да вика към другите.

— Роуз, ако си разбрала как да управляваш това чудо, сега е момен…

Остатъкът от изречението му изчезна в последвалата нова шумна експлозия, не отчетливия пукот на автоматите, а нещо много по-силно, отривисти гръмове, сякаш звукът от множество фойерверки беше усилен десет хиляди пъти.

Право зад тях от нищото разцъфтя второ слънце, ярко като супернова.

Мадок инстинктивно разбра какво се бе случило и след като завъртя шейната в нов сто и осемдесет градусов завой, за да погледне, подозренията му се потвърдиха.

Гигантски леден шлейф отбелязваше мястото, където огромният самолет бе докоснал повърхността, но цялото разстояние дотам се беше превърнало в бойно поле от огън и лед.

Боунс издаде триумфален вик.

— Мамка му! Пич, видя ли какво стана?

Мадок кимна безмълвно.

Сред подобните на гейзери струи пара, които се издигаха от разтопения в миг лед, десетина по-малки огньове изпращаха към небето колони от черен дим. Това бяха отломките от поне една от шейните с въздушна възглавница, както и тлеещите тела на командосите, които се бяха возили в нея, разхвърляни безразборно по леда.

Докато самолетът прелиташе над тях, беше задействана системата му от противоракетни контрамерки. Магнезиевите ракети, които се изстрелваха на снопове, бяха защитна мярка, създадена, за да заблуди ракетите с топлинно насочване, като им осигуряваше термална цел, която беше по-гореща даже и от самолетните двигатели, но някой на борда на самолета я беше употребил като оръжие срещу командосите.

— Това беше „С-17“ — продължи Боунс. — Самолет на ВВС. Никога не съм мислил, че ще го кажа, но да викнем „Ура!“ за кавалерията!

Мадок огледа терена пред тях. Самолетът — „С-17 Глоубмастър“, ако идентификацията на Боунс беше правилна — беше създал виелица от лед и пушек, но в края на тази буря се виждаше нещо, което се отдалечаваше настрани под прав ъгъл.

Поне една от шейните на командосите беше оцеляла.

— Да оставим празненството за после — подхвърли Мадок. Подаде газ и шейната се устреми напред.

Щом наближиха изкуствената ледена буря. Мадок видя, че машината на командосите завива и се насочва към тях. С ъгълчето на окото си забеляза, че от другата страна още една шейна прави подобна маневра и се приготвя за нападение, но след това светът се разтвори в мъглата от хвърчащ лед.

Шейната се тресеше и подскачаше през пламтящите отломки, но след няколко секунди облакът се разнесе достатъчно, за да видят кацналия върху леда „С-17“. Двигателите му все още изхвърляха вълни от горещ въздух. Рампата към товарния му отсек беше спусната гостоприемно, а в горната й част се виждаха две фигури, които махаха с ръце към тях в знак, че трябва да побързат.

Сред рева на реактивните двигатели Мадок успя с труд да долови резкия пукот на автоматна стрелба. Фигурите на рампата реагираха на стрелбата. Едната от тях се мушна обратно в самолета, а другата извади пистолет и отвърна на огъня.

Мадок остави газта на максимум, така че само за секунди преминаха оставащото разстояние до рампата, минаха покрай мъжа, който все още стреляше с пистолета си по преследващите ги командоси, и се мушнаха в товарния отсек.

Сякаш бяха погълнати от някакво гигантско чудовище.

Мадок отне газта, но машината беше набрала прекалено много инерция, за да спре просто така. За щастие товарният отсек беше празен. Мярна някакво движение пред себе си — човек, който се претърколи настрани, за да се махне от пътя им, но след това предната преграда изпълни полезрението му, така че едва му остана време да се стегне преди неизбежния удар.

Катастрофата не беше толкова силна, колкото очакваше. Шейната вече беше изгубила повече от постъпателната си скорост, но рязкото спиране все пак го изхвърли от машината и го запрати право в преградата. Зимните дрехи му осигуриха някаква защита, но ударът изкара въздуха от дробовете му.

В продължение на няколко секунди можеше само да лежи зашеметен и неподвижен. Чу някакви викове, а след това усети как плочите на пода вибрират все по-силно, щом самолетът започна да се движи, да ускорява.

Той излиташе.

Мадок не можеше да направи нищо друго, освен да се държи здраво, докато самолетът набираше скорост, а след това подът под него се наклони, щом започнаха да се изкачват в небето. Когато най-сетне се изравниха, Мадок седна.

Боунс и Роуз предпазливо слизаха от шейната. Историчката все още държеше загадъчното кълбо. Зад тях, в далечния край на дългия като тунел товарен отсек, рампата се издигаше. Мадок мярна за последен път покритата с лед долина и характерната черна пирамида, преди вратата да се захлупи, затваряйки ги в търбуха на звяра.

Успяха! Бяха в безопасност.