Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (45) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

5.

Кемерхисар, Турция — една седмица по-късно

— Знаех си, че ще стане ужасна каша — промърмори Юрая Боунбрейк — Боунс, и тръсна глава с отвращение.

— Млък! — изсъска младият блондин, който държеше пистолет до шията на Джейд Ихара.

— Какво искаш, Блек? — попита Дейн Мадок.

— Знаеш какво искам — изсмя се Арамис Блек. — Дай ми ги веднага или тя ще умре.

Арамис Блек — това беше името, с което мъжът се беше представил преди няколко дни, когато за първи път се запознаха с него, но едва ли беше същото като на кръщелното му — беше магьосник. Не фокусник, който разчита на ловкостта на ръцете си, а същински чародей, изучаващ тъмните изкуства, което, помисли си Мадок, може би обясняваше как беше успял да се промъкне незабелязан и да се появи сякаш от нищото, да сграбчи Джейд и да й опре револвер до гърлото.

Блек принадлежеше към окултната общност, базирана в Плимут, Англия, и понастоящем ръководена от една екзотична красавица с гарвановочерни коси на име Алия Сирулиън. Алия и Блек, заедно с останалите членове на ордена си, доскоро бяха пазители на предполагаемо магически талисман, който те наричаха Магна на илюзията — обсидианово огледало, открито в руините на един храм в Централна Америка през XVI век. Смяташе се, че е било притежавано от известния окултист доктор Джон Дий, който го използвал за предсказания и пророчества.

Мадок нямаше идея дали нещо от цялата тази история е вярно, но самото огледало беше достатъчно истинско. Знаеше това със сигурност, защото заедно с Джейд, Боунс и новите им другари Роуз Гриър и Ник Кисмет бяха откраднали Магна на илюзията от съкровищницата на ордена на остров Дрейк в Плимутския залив.

„Откраднали“ може би не беше правилната дума.

Алия ги беше подмамила в клопка, за да си присвои другите две реликви, които бяха тяхно притежание: Апекса — амулет от син камък във формата на пирамида, открит преди повече от век от предшественик на приемния баща на Кисмет, и една черна метална топка, която бяха нарекли „сферата“, но Кисмет понякога я наричаше „аномалията“, открита в скована от лед пирамида в Антарктида само преди седмица.

Трите предмета — Апексът, кълбото и огледалото — изглежда, бяха части от набор; три от четири, всеки представляващ различен алхимичен елемент — огън, земя, вода и въздух — и всеки беше свързан с отделен цвят от мистичните карти таро — жезли, дискове, чаши и мечове. Търсенето на четвъртата реликва беше отвело Мадок и приятелите му в развалините на древната Тиана посред Анадолското плато в Централна Турция.

Алия искаше всичките четири реликви, като вярваше, че те ще я дарят с безсмъртие и други свръхестествени способности. Освен това бе изразила желание да убие Ник Кисмет, за да отмъсти за смъртта на съпруга си, който беше загинал, докато се опитвал да открадне Апекса от Кисмет. Петимата си бяха разменили ролите с Алия и магьосниците й, след като бяха избягали с трите артефакта, което изглеждаше на Мадок като справедлива компенсация за всички неприятности, които им бяха причинили.

Алия Сирулиън несъмнено имаше различно определение за „справедливо“.

Боунс сви рамене в отговор на заплахата.

— Убий я. Дреме ми на красивия орлов черокезки нос.

Джейд го изгледа гневно.

— Ако искаш да се сменим, Юрая?

— Тя просто ще бъде първата, която ще умре — изсъска Блек и разтърси Джейд за по-силен ефект. — За да не би да си помислите, че ще можете отново да ни извъртите малкия мръсен номер, който ни погодихте на остров Дрейк, знайте, че срещу вас в момента са насочени дулата на снайперски пушки.

— „За да не би да си?“ — подигра му се Боунс, като хвърли изкосо поглед на Мадок. — Кой говори така?

Мадок не обърна внимание на приятеля си. Хапливите шеги бяха начинът, по който Боунс се бореше със стресовите ситуации. Всъщност — и с всички други ситуации.

— Как успяхте да ни откриете? — попита Мадок.

Любопитството му беше искрено, понеже бяха положили изключителни усилия, за да прикрият придвижването си от Англия до Турция, но всъщност не разчиташе да получи отговор. Истинската цел на въпроса му беше да спечели време. Заплахата със снайперистите прозвуча като блъфиране. Насред равното поле, където се намираха руините, нямаше много места, които да предлагат пряка видимост, въпреки че на северозапад имаше горичка, където един стрелец би могъл да се изкачи достатъчно високо, за да ги вземе под прицел. Мадок още не беше напълно готов да нарече това твърдение блъф.

Зад него се обади друг познат глас, за да даде отговор на въпроса му.

— Търсите Табула Смарагдина — заяви Алия Сирулиън. — Къде другаде бихте отишли?

 

 

Табула Смарагдина — Изумруденият скрижал — беше алхимически или, по-точно казано, магически текст, за който се твърдеше, че съдържа тайната рецепта за създаването на материя прима, първичната материя — ключовата съставка в така наречения философски камък, който може да бъде използван за сътворяването на еликсира на вечния живот или за превръщането на основните метали в злато.

Текстът бил добре известен, предаван от човек на човек през вековете, превеждан и изучаван от велики мислители като Роджър Бейкън, Албертус Магнус, сър Исак Нютон и дори Карл Юнг. Тон включвал един от основните принципи на алхимията — „както отгоре, така и отдолу“, но също така намеквал за връзката между материята и енергията, която нямало как да бъде разбрана преди зората на атомната епоха. Произходът на краткия текст — само четиринайсет реда — остава неизвестен, но най-старите документирани сведения сочат, че бил намерен в персийския ръкопис от осми век, наречен „Китаб сир алхалика“ — „Книга на тайната на сътворението и на изкуството на природата“, която се приписва на човек на име Балинас. Балинас, наричан също псевдо-Аполоний Тиански, твърдял, че я изкопирал от една изумрудена плоча (което обяснява името й), която бил намерил в скривалище под статуята на Хермес в град Тиана.

Мадок беше готов да игнорира историята като измислица, ако не беше фактът, че Ник Кисмет беше видял нещо, поразително приличащо на изумрудена плоча, в едно видение, което беше имал с помощта на Магна на илюзията. Нямаше много съмнения, че Изумруденият скрижал — не текстът, а самата оригинала плоча — е четвъртата реликва на стихиите.

 

 

Мадок обърна глава в посока на гласа и видя Алия с двама въоръжени мъже от двете й страни, вероятно други членове на нейния окултен орден.

— Очевидно вече имате сферата от ледената пирамида — продължи Алия. — Това е единственото обяснение за силата, с помощта, на която ни победи в Плимут. Остават само мечовете — само стихийният талисман, представляваш въздух. Изумруденият скрижал.

Мадок сви рамене.

— Легендата твърди, че Балинас открил Изумрудения скрижал в един тайник под статуята на Хермес в Тиана. Тук изглежда точно като подходящото място да започнем търсенето.

Алия се изсмя студено.

— Не ти ли е хрумвало, че други са претърсвали това място преди теб? — поклати глава недоверчиво. — Невежеството ти е доказателство, че не си достоен да притежаваш талисманите на стихиите.

— Това пък какво би трябвало да значи? — попита Боунс.

Алия махна с ръка.

— Тук няма статуя на Хермес. Няма храм.

Този факт беше нещо, което Мадок и останалите бяха научили още преди да се качат на борда на полета за Анкара, Турция. Руините в Тиана се състояха основно от няколко арки, които поддържаха един римски акведукт и обществена баня. Останалата част от града, който някога бе представлявал важно поселище в региона, водещо началото си още от времето на империята на хетите през второто хилядолетие пр.н.е., беше изчезнала, погребана под пясъците на времето.

— Може би вече я няма — отстъпи Мадок.

Алия отново се разсмя.

— А пък ти си представяше, че ако намериш мястото, където някога е стояла, подземието магически ще се разтвори пред теб, както е станало с Балинас?

— Случвали са се и по-странни неща — сви рамене Мадок.

Всъщност бяха се надявали точно на това. Четирите реликви на стихиите бяха свързани по някакъв начин, взаимодействаха си видимо, когато се намираха близко една до друга. Надеждата им беше, че трите реликви, които бяха в тяхно владение, щяха да бъдат като компас, който да ги отведе до четвъртата.

— Толкова ли е трудно да го повярваш? — добави Боунс. — Стига бе! Аз пък си мислех, че вярвате в магии — проточи последния звук и после добави: — Черна магия с голямо „Ч“.

Бяха научили, че окултистите предпочитат това определение, за да разграничат своите „сериозни“ магически занимания от фокусите, които илюзионистите правеха по сцените.

— Дай ми талисманите на стихиите — нареди Алия, а тонът й стана студен и твърд като лед — и ще ви пусна да си тръгнете.

— Шегата настрана — рече Боунс, — но не са у нас. Кисмет и Роуз ги взеха. Не ни казаха къде са ги занесли.

— Някъде, където ще са в безопасност от теб — потвърди с кимване Мадок. — Нали не си си представяла, че ще се разкарваме с тях в раницата просто така?

Алия присви очи, сякаш фокусираше в лазерен сноп енергията на чистата злоба в тях.

— В такъв случай няма нужда повече да си губя времето с вас, нали?

— Именно — вметна Боунс. — Чао!

Алия се обърна към хората, които стояха до нея.

— Убийте ги.

Мадок пое дъх през стиснати зъби.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? Тук, посред открито поле?

Устните на Алия се извиха в неприязнена усмивка.

— Да виждаш някого наблизо?

— Нека позная. Подкупила си местната полиция да държи всички настрана, така че да нямаш свидетели.

Алия наклони глава.

— Както казах, знаех, че ще дойдете тук. — Извърна се и махна с ръка, сякаш сече нещо, знак, че има желание да сложи кран на разговора. Завинаги.

— Чакайте! — бързо добави Боунс. — Излъгах.

— Каква изненада! — Алия не погледна към него, но двамата въоръжени мъже обърнаха глави към Боунс. Вдигнаха пистолетите си и ги насочиха към него.

Боунс продължи:

— Когато казах, че не знам къде Кисмет ще отнесе онези магически финтифлюшки… Това беше лъжа. Знам къде.

— Мисля, че лъжеш — сви рамене Алия. — Но няма значение. Вас ви намерих. Ще намеря и него.

Въоръжените мъже заобиколиха отзад Мадок и Боунс, като поддържаха дистанция от няколко метра.

— На колене! — заповяда един от тях. — Ръцете на тила. Пръстите преплетени.

— В някой филм ли го видя? — отвърна му Боунс.

— Вярвай ми, в истинския живот е съвсем различно.

— Изобщо не звучеше изплашен, което беше повече, отколкото Мадок можеше да каже за себе си.

„Къде ли е Кисмет?“ — зачуди се той.

Някой го ритна в сгъвката на коляно, кракът му се подгъна и го накара да коленичи.

— Чакайте! — проплака нов глас. Женски глас.

Мадок вдигна глава и видя Роуз Гриър да се приближава с вдигнати ръце. Ремъците на раницата й се виждаха ясно — минаваха над раменете й, промушваха се под ръцете й. Сърцето на Мадок се сви. В раницата бяха две от реликвите — сферата и огледалото.

— А, каква изненада! — Алия изгледа Роуз. — Сега вече липсва само един. Къде е Ник Кисмет?

— Той е там някъде. Наблюдава ни. — Роуз държеше главата си вирната непокорно, но в гласа й все още се долавяше слабо треперене. Погледът й срещна този на Мадок. Каза да ви предам, че се е погрижил за снайпера. Освен това каза, че трябва да гледате къде е точката на лазера.

Ефектът от тези думи върху магьосниците на Алия беше незабавен и драматичен. Мъжете започнаха да въртят глави наоколо, да се оглеждат дали не са белязани с червената точка на лазерния прицел, при което вниманието им се измести от тримата им пленници, което най-вероятно беше целта на съобщението на Кисмет.

Противно на популярното схващане, лазерните прицели рядко се използват при стрелба на големи разстояния, а когато ги употребяват, обикновено светлината е в инфрачервения диапазон, невидима без помощта на прибор за нощно виждане. Лазерите, които правят видима червена точка, така популярни във филмите и в телевизионните програми, обикновено се използват само с леко стрелково оръжие. Ефективният им обсег е само около двайсет и пет метра, като размера на „точката“ расте с разпръскването на снопа светлина с разстоянието. При разстояния, по-големи от сто метра, осветената област може да достигне повече от метър в диаметър.

Мадок все още не бе убеден, че наистина има снайперисти, но за момента имаше значение единствено фактът, че магьосниците — Блек и Алия в това число — са заети да проверяват дали самите те не са на мушката. Тъкмо това беше отвличането на вниманието, което беше нужно на Мадок и Боунс, за да вземат инициативата в свои ръце.

Двамата мъже се изстреляха от коленичило положение и с лекота надвиха и обезоръжиха двамата неосъществени палачи. В миг двамата магьосници се оказаха на земята, а пистолетите им сега сочеха към самите тях. Джейд изненада Блек, а също и Мадок. С лекота се дръпна надолу от пистолета, опрян до шията й, след което се завъртя в хватката на Блек, за да забие коляното си в слабините му с такава сила, че даже Боунс съчувствено изохка.

Алия, която беше без оръжие, а сега вече и без хора, направи неуспешен опит да избяга, но стигна само до най-близката арка, преди иззад нея да се подаде една ръка, която я сграбчи.

Беше Ник Кисмет, въоръжен не със снайперска пушка, а със зловещ на вид нож кукри, който беше хванал в саблен захват. Върхът на острието беше само на сантиметри от окото на Алия.

— Предупредих те какво ще се случи — рече той с нисък и заплашителен глас.

Алия се опита да се отскубне, но когато не успя, го наплю.

— Хайде! Убий ме! Така, както уби и съпруга ми.

Изражението на лицето на Кисмет се промени и омекна малко. Той въздъхна и свали няколко сантиметра ножа.

— Добре, хвана ме! Блъфирах. Никога не съм искал съпругът ти да умира. Нападна ме, аз се защитих, а той падна. Ако искаш, го наречи самозащита, ако искаш — нещастен случай. Не исках да го убивам, нито пък искам да убивам теб.

— Мислиш ли, че ми е притрябвало милосърдието ти?

Кисмет поклати глава.

— Не ме интересува какво искаш. Но ако продължаваш така, някой ще бъде наранен и ти гарантирам, че няма да бъда аз.

— По-добре го послушай — посъветва я през смях Боунс. — Мислиш си, че разбираш от черна магия? Повярвай ми, нищичко не знаеш.

— Нямате представа какво знам — отвърна Алия.

Мадок се зачуди дали жената бе заподозряла какъв е истинският смисъл на думите на Кисмет. Няколко години по-рано Кисмет се бе впуснал в търсене на тайната на безсмъртието и бе успял да я намери. Сега не само че изглеждаше двайсет години по-млад от истинската си възраст, но можеше да се възстановява дори от смъртоносни наранявания и само за минути раните му заздравяваха. Самият Мадок нямаше да го повярва, ако не беше станал свидетел как само преди няколко дни Кисмет се съвзе от смъртоносен електрически удар.

Но въпреки че Кисмет беше неуязвим, останалите не бяха, затова постоянното преследване на Алия и магьосниците й се превръщаше в сериозен проблем, особено като се има предвид, че изглеждаха доста нетърпеливи да извършат преднамерено убийство.

Кисмет свали напълно острието, но не освободи ръката на жената от желязната си хватка.

— Явно сме в патово положение. Не мога да те оставя постоянно да ни преследваш и понеже не смятам да те убивам, изглежда, че остава само една-единствена възможност. Ще трябва да дойдеш с нас.

— Чакай, чакай малко! — Гласът на Мадок се присъедини към хора от протести. Всички — от Джейд и Роуз до останалите магьосници — имаха да кажат нещо по това предложение.

Алия предпазливо изгледа Кисмет.

— Би ли го направил? Като знаеш, че съм се заклела да те унищожа?

Кисмет само сви рамене.

— Казвали са ми, че лошите момичета са ми слабото място.

Лицето на Алия се изкриви от погнуса.

— Само в мечтите ти!

— Ник — изкашля се Мадок, — не можем да й се доверим. Ще се обърне срещу нас при първа възможност. Дори да не й се удаде такава, не можем да пътуваме със заложник.

Кисмет продължи да се взира в Алия.

— Не е нужно да бъдеш наш заложник. Виж, и двамата искаме да намерим Изумрудения скрижал. Вече имаме три от четирите стихии. Това ни дава преимущество. Но ти знаеш повече за него от всички ни. Така че нека да работим заедно.

— И когато го намерим?

— Ще му мислим тогава. Ако изобщо искаш да го видиш, с нас е най-добрата ти възможност.

Мадок се спогледа с Боунс, който само поклати тава.

— Ако пуснеш змия в джоба си, тя само ще те ухапе — заяви той със замислен вид, сякаш цитираше някаква важна индианска племенна мъдрост.

— Не ми е приятно да го кажа — обади се Джейд, без да откъсва очи от Блек, когото държеше на мушката на отнетия от него пистолет, — но съм съгласна с Боунс. Тя е отровна. Не можем да й се доверим.

Мадок тръсна глава.

— Не, Ник е прав. Ние не сме хладнокръвни убийци. — Той се обърна към Алия. — И не сме единствените, които търсят скрижала. По-разумно е да работим заедно.

— Ако откажеш — рече Кисмет, все още загледан в жената — или пък ако ме убедят, че не можем да ти вярваме, ще те оставим някъде. Най-вероятно някъде по средата на нищото, далеч от телефони и пътища.

Алия отново присви очи, но изражението й изгуби малко от злъчта си.

— Как да откаже човек на такова предложение?