Дейвид Ууд, Шон Елис
Стихиите (33) (Аванпост. Мистерия. Магьосник)

17.

— Само искам да попитам очевидното — обади се Боунс, докато се носеха по пътеката в тръс с бързина, доколкото позволяваше тъмнината. — Закъде сме се забързали толкова? Нали имаме трите магически финтифлюшки и очевидно знаем как да ги използваме. Ако се опитат да се закачат с нас, просто ги урочасайте.

— Гледал ли си някога „Вълшебникът от Оз“?

— Че има ли някой да не е?

— Помниш ли как Дороти уби вещиците?

— Разбира се — сви рамене Боунс. — Върху първата пусна една къща, а втората стопи с кофа вода.

— Извадила е късмет. Два пъти. В бункера извадих късмет. Хванах ги неподготвени. Но знаят за тези неща много повече от мен и може би втори път няма да имам такъв късмет.

Мадок се замисли над отговора му, като си спомни как Алия се бе опитала да използва Апекса заедно с Магна на илюзията — опита и се провали. Реши, че Кисмет не е прав. Когато опреше до ползването на силите на стихиите, магьосниците бяха също толкова в неведение, колкото всеки друг.

Въпреки това беше най-добре да не слагат всичките си яйца в една кошница.

Спуснаха се по хлъзгавите от мъх стъпала и побързаха да минат върху кея. Дъждът вече се беше усилил, а морето определено беше по-бурно. Щормовите вълни, които се разбиваха във вълноломите и идваха от всички възможни посоки, се блъскаха в скалите и хвърляха завеси от водни пръски над кея. Когато стигнаха до стъпалата, които водеха надолу към плаващия док, Мадок донякъде очакваше да види, че лодката им е изчезнала, откъсната от въжето си, но вместо това сега към кнехтовете бяха привързани три „Зодиака“. Както докът, така и надуваемите лодки се издигаха и спускаха цял метър с всеки талаз, които прииждаше под тях.

Като по команда, Мадок и Боунс побързаха към най-близката лодка, задържаха я да не мърда, поне доколкото беше възможно, така че останалите да могат да се качат на борда. Роуз се качи първа и веднага щом седна, Мадок й предаде кутията с Магна на илюзията. Роуз я взе без коментари и я мушна в раницата при сферата. Джейд се качи след нея, но Кисмет ги подмина и отиде до следващия „Зодиак“.

— Какво има? Прекалено си печен, за да се возиш с нас ли? — подвикна му Боунс.

— Нямам намерение да се возя в нея — разсмя се Кисмет.

Ръката му се спусна към кръста му и с шум, приличен на нокти, прокарани по черна дъска, издърпа огромен нож кукри от скритата му ножница. След това замахна и разсече яркожълтия надуваем борд. Въздухът заизлиза от пробитата секция със свистене. Лодката не потъна незабавно, но с намаляването на способността й да се държи на повърхността започна да слиза надолу и водата взе да се плиска над борда и да пълни корпуса й.

— Явно пропуска вода.

Кисмет направи същото и с другата лодка, после прибра ножа си в канията му и се присъедини към останалите, като се изкатери на борда при Роуз и Джейд. Мадок се качи след него и веднага зае лоцманското място, докато Боунс разхлаби, но не развърза напълно въжето около кнехта. Тъй като лодката все още се издигаше и спускаше като луда заедно с морето, действията им трябваше да бъдат идеално съгласувани. Ако я отвържеше в погрешния момент, вълните можеше да ги запратят към кея.

След като се увери, че лостът за движението е в неутрална позиция, Мадок натисна бутона на стартера, форсира двигателя веднъж, втори път, след което погледна към морето, за да хване ритъма на прииждащите вълни. „Зодиак“ се спусна надолу след отминаването на една вълна и бързо започна да се изкачва заедно със следващата. Когато достигнаха до гребена й, Мадок викна:

— Сега!

Боунс сръчно размота въжето и скочи на носа на лодката. Тласъкът му накара предния край да се извърти настрана от дока. Щом лодката се наклони към задния край на вълната, започна да се спуска надалеч от пристана, като постепенно набираше скорост. В същия миг Мадок задейства витлата и подаде газ. „Зодиак“ се изстреля напред, но почти веднага навири нос, докато се катереше по следващата вълна.

— Дръжте се!

Лодката се наклони, катерейки се по течния склон, но щом наближиха до гребена на вълната, Мадок отпусна газта, за да не бъдат изхвърлени като ракета във въздуха. Инерцията им ги прехвърли над гърбицата, след което отново започнаха да падат.

Увеселителното влакче продължи да ги подмята нагоре-надолу, докато се мъчеха да се отдалечат от остров Дрейк. Дъждът продължаваше да ги шиба, но щом навлязоха в по-дълбоките води на канала, движението им най-сетне стана малко по-равномерно. Мадок подаде повече газ и насочи носа на лодката към Плимутския залив. Градските светлини сякаш се люлееха нагоре-надолу, докато „Зодиак“ се носеше над бурното море, а обсипаният със звезди гоблен над тях се движеше, сякаш го дърпаше някакъв гигант.

Но две от светлините бяха по-различни. Ниско над хоризонта, те не се движеха като останалите. По-точно самите те се движеха, независимо от неизменния градски пейзаж, който само изглеждаше, че се мести.

Две лодки излизаха от пристанището и се насочваха към разбунтувания от бурята пролив.

Вероятно не беше нищо необичайно. Двама рибари, които извеждат лодките си в дълбоки води, за да избегнат непрестанното им блъскане от пристъпите на бурята.

Но инстинктът подсказваше друго на Мадок.

Той отне от газта, което веднага отслаби безмилостните вибрации от ударите на корпуса във вълните, но в замяна направи главозамайващото издигане и спускане още по-отчетливо.

Боунс пропълзя до него.

— И ти ги видя, нали?

Мадок кимна. Потисна желанието си да игнорира онова, което бе забелязал и което чувстваше. Ако не беше нищо особено, тогава нямаше значение, но ако беше, тогава отрицанието му само щеше да направи ситуацията по-лоша.

— Мислиш ли, че оная смотана вещица се е обадила за подкрепления?

— Възможно е.

Кисмет се присъедини към тях.

— Има още една възможност.

— „Прометей“?

— Може би просто са изчаквали, докато ние им вършим черната работа.

— Копелета! — озъби се Боунс.

— Типично за тях — потвърди чувствата му Кисмет.

Мадок кимна.

— В такъв случай как ще… залегни!

Малките проблясъци светлина, които едва се забелязваха на фона на големите прожектори върху приближаващите ги лодки, елиминираха първата възможност.

Определено не беше нищо.