Атанас Атанасов Раденски
На парти при президента (19)

Осемнадесета глава

Уъстър, 28 август, вторник привечер

Пица парти

Доцентът заслиза по стълбите към кабинета си, като си подсвиркваше весело. Спря изненадан, като стигна до вестибюла на първия етаж. Забеляза, че тук през изминалия час бяха настъпили промени.

В средата беше поставена маса за пинг-понг, а зад нея, по дължина на помещението имаше и билярд. Двама работници в лилави работни костюми, безукорно чисти, с оранжеви яки и кантове в същия цвят по джобовете, нивелираха масата, като спускаха и вдигаха телескопичните й крака. Покрай стената отдясно бяха разположени три тесни продълговати маси, като че ли измъкнати от някоя класна стая.

Изправена до най-близката маса, точно пред Иван Иванич, Мариса разкъсваше целофанената обвивка на пакет с пластмасови чинии. До чиниите бяха подредени салфетки и хартиени чаши. Иван Иванич погледна другите две маси. Бяха съвсем свободни. Там сигурно ще сложат пицата — помисли си. В този момент Мариса го забеляза. Погледна го, после сведе глава обратно към чиниите, скривайки сиви очи зад пепелявата си коса.

Доцентът се прибра в кабинета си. От сутринта не си беше проверявал електронната поща. Вчера беше влязъл за пръв път и беше получил два служебни мейла. Тази сутрин обаче нямаше нови писма. Седна. Включи терминала, зачука по клавишите и влезе в университетския Вакс-11. Набра пощенската команда Пайн. Появи се менюто. Отвори кутията. Имаше нов мейл. Зарадва се.

„Драги колеги от департамента по история — пишеше шефът Мик Сарджънт. — Напомням ви, че днес от 5:00 до 6:30 следобед организираме традиционното студентско парти с пица и кола, с което отбелязваме началото на есенния семестър. Това е важно мероприятие за приобщаване на студентите — както нашите сегашни специализанти, така и други, които евентуално биха се заинтересували да специализират при нас. Безплатна пица ще има за всички! За пръв път тази година сме наели маси за тенис и билярд. Надявам се да видя и вас на партито.“

Иван Иванич реши да отговори. За пръв път ще ми е, при това ще пиша на шефа — помисли си доцентът и се усмихна. — Човек все отнякъде трябва да започне, както казал оня французин, дето винаги целувал ръка на дамите. Нагласи се удобно на стола, придърпа клавиатурата и се облиза.

„Драги Мик“ — започна доцентът. „Благодаря за поканата. С голямо вълнение очаквам днешното студентско парти с пица и кола. Вече съм участвал в какви ли не партита.“

Иван Иванич спря и се замисли. Значи бил съм на партита с ракия, коняк, уиски, бира, бяло и червено вино, водка, кисели краставички, туршия, салата, печени чушки, ябълки, баница, баклава, джуркан боб, пържоли, сирене, кашкавал, сланина, качамак, шпеков салам, луканка, шунка, пастърма, варени яйца, пържена и солена риба, кюфтета, карначета, наденички, шкембе, шишчета, сарфалади, кренвирши, че даже и на парти с печено прасенце.

Сигурно пропускам нещо, ама нейсе — рече си и продължи да пише.

„Бил съм на какви ли не партита, но на парти с пица и кола все още не съм имал удоволствието да бъда. Уверен съм, че това ще е ново и уникално преживяване, което наистина ще обогати житейския ми опит и ще разшири кръгозора ми. Очаквам го с нетърпение.“

Спря, прочете целия мейл от начало до край и остана доволен. Изпрати го.

Разговори за работа

Два часа по-късно, Иван Иванич свали крака от бюрото, стана от стола, протегна се, отвори вратата на кабинета си, сбърчи нос, усети миризма на пица и се насочи към вестибюла. Там партито вече беше започнало. Няколко професора си говореха тихо в ъгъла, скупчени около Мик Сарджънт. Отсреща голяма група студенти ядяха пица, хванали парчетата в ръце. Три момчета играеха билярд, а до тях две смесени двойки подскачаха с хилки около масата за пинг-понг. Кибичеха им три момичета с чаши кола в ръце.

На масите се виждаха наченати кутии с пица. До тях стърчаха двулитрови бутилки с безалкохолно, повечето вече преполовени. В края имаше куп запечатани кутии. Иван Иванич приближи. От пиците струеше приятна топлина. Леко приведен, Анди Пийкок се взираше в отворените кутии. Избираше си пица.

— Тази пица изглежда така, като че ли е направена от Джаксън Полък — забеляза Анди, като извади от кутията голямо парче, покрито с доматен сос и с преплетени ивици жълто сирене и го сложи в чинията си. — Представям си как Джак полага кората на пода и я залива с едро смлян доматен сос, след което, дълбоко вглъбен в себе си, наръсва всичко с дълги ивици сирене.

— Само един освободен от условности и задръжки творец може да го направи — съгласи се любезно Иван Иванич, след което ни в клин, ни в ръкав изтърси: — Аз обаче ще си взема пица с шунка и гъби.

Доцентът извади голямо парче от кутията, отхапа върха, сложи останалото в чиния и последва Анди Пийкок, вече насочил се към Мик Сарджънт и компанията около него.

— Тези подробности ще влязат в секция „Резултати от обучението“, а не в „Мисия на департамента“ — обясняваше Мик Сарджънт. — По принцип, мисията трябва да е кратка и обща, изразена само в няколко изречения.

Хората закимаха. Анди отхапа от пицата. Доматеният сос оформи тънка червена ивичка над горната му устна. Линдзи Шуорц пийна кола. Иван Иванич също отхапа. Парченце шунка се изтърси от устата му, рикошира от блузата му и падна на пода. Доцентът зарея поглед към входа. Приключили с пицата, две момчета излизаха през дъбовата врата навън.

— Мона Олсън обеща да изпрати библиотечната справка до петък — похвали се Кенда Сойер, луничава жена със сребърни обеци и с къса, сресана на път посивяла коса. — Като получа данните за ползването на новите списания, ще довърша секцията за библиотечните ресурси.

— Мариса ми събра някои данни за бившите възпитаници, но ми се иска да имам много повече, преди да започна да оформям секцията за постиженията — рече Уайнона Бекман и присви воднистосиви очи. — Ще е добре нашият департамент да знае повече за това, което се случва със специализантите ни, след като напуснат университета.

Мик стрелна с поглед сламено-русата Уайнона. Леки червени петна се появиха на скулите и брадичката на жената.

— Ако искаш, помоли Мариса да потърси данни от отдела за връзка с бившите възпитаници — обади се Рой Нелсън, намести очилата и поглади козята си брадичка. — Мариса е отзивчива. Винаги е готова да помогне. Още докато й казвам какво ми трябва, тя става от стола и се хваща за работа.

— Може да говориш и с новата секретарка на декана, тя също е страхотна — рече Линдзи Шуорц. –Добре организирана е и е много компетентна. Уилма е просто невероятен лидер, чудя се как успява да назначава такива хора.

Игра на билярд

— Между другото, като говорим за секретарки и като слушам тракането на билярдните топки, сещам се за един виц — забърса устни Иван Иванич и невъзмутимо заразказва: — Оня виц, дето новата секретарка на директора, младичка и красива, го прелъстила още първия ден и след като той прекарал цялата нощ при нея, нацапала на разсъмване ръкавите на сакото му с тебешир и го научила да излъже жена си, че уж цяла нощ бил играл билярд с приятели, а директорът, стар семеен човек, все пак решил да не лъже и взел, че си признал всичко най-искрено, при което жена му рекла: „Стига си лъгал, не виждам ли, че цяла нощ си играл билярд.“

Никой не се засмя. Никой не отговори. Групата се умълча. Новите колеги на Иван Иванич гледаха неопределено с безизразни лица.

— Ще отида да погледам билярда — обясни Иван Иванич.

Приближи до билярда и загледа, похапвайки пица. Ларс и Лорън играеха заедно с едро момче с пухкаво бебешко лице и огромно туловище.

Прилича ми на онези борци от телевизията, дето се вдигат един друг и се хвърлят върху подиума с все сила и после се тъпчат един друг победоносно — помисли си доцентът.

Приключи с пицата и хвърли чинията в тъмносивия, подплатен с бял найлонов чувал пластмасов варел. Избърса ръце със салфетка, наля си кола и пак загледа играта. Борецът, както го наричаше в ума си Иван Иванич, се оказа изненадващо пъргав и точен и взе, че спечели. Лорън започна да нарежда топките за нова игра.

— Професоре, искаш ли да се включиш? — попита Ларс.

— Май никога не съм играл билярд — оправда се Иван Иванич.

— Ще ти покажем, никак не е трудно — окуражи го борецът, след което му подаде ръка. — Името ми е Лио.

Иван Иванич заигра. Увлече се. Издупил сините дънки, целеше цветните топки с щеката, леко прехапал език. Уцелеше ли добре, извикваше: „Ухааа!“ Пропуснеше ли, започваше да се тюхка, и то на български: „Ай да му се не види!“ След първата игра сам нареди топките. След втората разказа вица за новата секретарка. Момчетата се усмихнаха с разбиране.

След третата игра Ларс съобщи, че потегля. Сбогува се. Като стигна до вратата, спря, обърна се и се загледа към Иван Иванич. Върна се и му заговори.

— След час купонът продължава в един бар, казва се Библиотеката. Хубаво студентско заведение, бирата е доста евтина. Ще има оркестър и певица, наши хора, от музикалния факултет. Ще празнуваме началото на семестъра. Всички над 21 ще сме там. Искаш ли да се присъединиш?

— Ами ще се присъединя, защо да не се присъединя — отвърна Иван Иванич. — Работата ми и без друго изисква да прекарвам повечко време по библиотеките.