Атанас Атанасов Раденски
На парти при президента (18)

Седемнадесета глава

Уъстър, 28 август, вторник следобед

Време за секс

Натежал и засънен от обеда, Иван Иванич се заизкачва по стълбите към втория етаж на Карсън Хол с лъскава папка в ръка. Горе си пое дъх, прекоси просторния вестибюл и влезе в класна стая двайсет и три. Изправи се пред бялата дъска и огледа стаята.

По тапицираните метални столове, зад чисти бели маси бяха насядали десетина студенти. Двама си приказваха тихичко, почти шепнешком. Момче дремеше, прихлупило глава върху скръстените си на масата ръце. Момиче четеше книга с мека корица, от която се усмихваха три кестеняви хубавици с летни рокли. Останалите студенти просто гледаха пред себе си с безизразни лица. Пред някои имаше отворени кенчета с кола. Никой не обърна внимание на доцента.

Иван Иванич положи папката на катедрата. Отгърна я и прелисти записките си. Изкашля се. Почака. Пак се изкашля. Дремещото момче леко вдигна глава, погледна изотдолу с едно око, после отново захлупи лице. Другите не реагираха. Доцентът свали роговите очила, пъхна ги в джобчето на жарсената риза, пристъпи към масите, спря, потърка длани по сините си дънки и заговори.

— За колегите в София, ранният следобед е време за дрямка на служебното канапе или за сладки разговори в университетското кафене. За мен обаче това е време за секс и само за секс. Тази работа ще продължава нон-стоп 75 минути всеки вторник и четвъртък от два часа… отсега, та чак до изпита през декември.

Десет чифта изненадани очи се впериха в доцента.

— Аз съм новият преподавател по история на сексуалността. Казвам се Иван Иванич и идвам от София. Ха сега и вие да ми кажете как се казвате и от къде сте.

Студентите зарецитираха имената си, а Иван Иванич ги повтаряше старателно по два-три пъти, да ги запомни по-лесно.

Става дума за много пари

Запознаването скоро приключи. Доцентът се върна зад катедрата, измъкна една университетска бланка от папката си, сложи си роговите очила, огледа класа и тържествено зачете.

— В този клас ще говорим за секс открито и откровено. Това ще ни помогне да изучим и разберем цялото разнообразие, с което се характеризират сексът и историята на сексуалността. Някои учебни текстове ще съдържат нередактиран сексуален език. Ще се наложи да обсъждаме и снимки, които включват голота и даже открито сексуално съдържание. Ако имате проблем с това, трябва незабавно да напуснете класа.

Иван Иванич направи пауза, очаквателно огледа класа с престорено-сериозен вид и като се увери, че никой не напуска, продължи.

— С оставането си потвърждавате, че сте съгласни да бъдете изложени на материали със сексуално съдържание… материали, които са важни и необходими за този курс.

— Е, щом трябва да гледаме голи снимки, ще гледаме, няма как — ухили се дългучът Ларс. — За усвояването на нови знания сме готови на всичко.

Иван Иванич отвърна с блага усмивка.

— Този текст не съм го съчинявал аз, Даде ми го Мик Сарджънт. Непременно трябвало да започна лекцията с него, иначе някой можело да ме съди, и то не само мен, ами и университета. Ставало дума за много пари. Иди, че разбери.

Нещо като проповед

Доцентът се приближи към катедрата и хвърли поглед на записките.

— Днешната лекция е обзорна — обърна се той към класа. — Ще спомена туй-онуй за някои от темите, които ще учим по-подробно през семестъра.

Завъртя се към бялата дъска и с черен маркер изписа темата: Секс и история на сексуалността.

— Сексът няма история, той винаги си е един и същ — обади се Лорън. — От физиологична гледна точка, хората днес го правят по същия начин като първобитните хора и животните.

Лорън, леко брадясал, с раздвоена брадичка и едър нос, с хубава тъмна коса, завита настрани и назад, така че да открива лявата част на голямото му чело, гледаше Иван Иванич със скептично присвити очи.

— Да, така е! Дали го правиш с царица или магарица, физиологично е все едно — жизнерадостно се съгласи Иван Иванич. — Обаче забележи, че между секс и сексуалност има разлика. Ние ще изучаваме историята на сексуалността, а не на секса.

Иван Иванич се изправи зад катедрата като зад амвон, сви ръце в лактите и разтвори длани, като че ли се готвеше да зачете проповед.

— Сексът се състои в получаването на чувствено удоволствие, обикновено от контакт с човек от другия пол — занарежда с напевен глас доцентът. — По принцип, чувствено удоволствие може да се получи и от контакт със себе си, с човек от същия пол или даже с животно. Такива контакти могат да се осъществяват в моногамно, полигамно или еднополово семейство или извън семейството, с проститутки и любовници. Сексуалността пък се състои в това как обществото се отнася към такива контакти. С времето, отношението на обществото към секса се мени и точно тези промени съставляват историята на сексуалността.

Кръвосмешение за идиоти

Доцентът отпусна ръце и се замисли. След секунда-две повдигна дясната си ръка, изравнена хоризонтално с рамото и свита под прав ъгъл нагоре в лакътя, всички пръсти прибрани към дланта, с изключение на предизвикателно щръкналия някъде към небесата показалец.

— Да вземем кръвосмешението например… кръвосмешение е имало винаги, но в някои общества то е толерирано, а в други не е — издекламира с назидателна интонация доцентът, после изведнъж, като че ли уморен да играе ролята на проповедник, занарежда думите с монотонен професорски глас.

— Бракове между братя и сестри са били общоприети още в древния Египет, особено сред аристокрацията. За това си е имало чисто икономически причини. Знаете, че по онова време животът на всички зависел от тънки ивици плодородна земя покрай Нил. Безценната селскостопанската земя била и най-предпочитана зестра. Женитбите на сестри с братя запазвали имотите на заможните семейства непокътнати. Разбира се, такива кръвосмешения често водели до генетично обусловени заболявания, болести и смърт. По онези времена обаче това не било известно. Децата така и така боледували и умирали в големи мащаби и никому не идвало на ум, че болестите могат да бъдат причинявани и от кръвосмешението.

Иван Иванич направи пауза. Въздъхна. Погледна в записките си и отново занарежда.

— Освен в Египет, роднинските бракове били използвани в по-ново време от и европейските династии заради разнообразни политически изгоди. Естествено, от политическото кръвосмешение непрекъснато са се раждали идиоти, което обаче народите спокойно приемали като съвсем нормално за кое да е монархическо семейство. За щастие, в наше време обществото е добре осъзнало опасността от вредни генетични отклонения, затова ограничава и наказва кръвосмешението с помощта на съответни закони.

Иван Иванич се обърна към дъската и маркира казаното: Кръвосмешение, аристократи и монарси, идиоти.

Бардаците в София

Доцентът продължи да говори, леко извърнат към класа, като от време на време се обръщаше изцяло към дъската, за да конспектира лекцията.

— Виждате, че дадено сексуално поведение, което бива поощрявано в една общност, може да бъде напълно отхвърлено в друга. И обратно, поведение, което е порицавано, в по-късно общество може да бъде търпяно и дори окуражавано… Това е така, защото сексуалните обичаи, традиции и практики възникват по логични, разумни причини и целят благополучието на обществото като цяло. В България например, правителството реши да увеличи населението на страната. За целта бяха приети закони, които стимулираха ранните бракове, насърчаваха раждаемостта, затрудняваха разводите и жестоко наказваха извънбрачните връзки. Като историци знаете, че подобни мерки са взимани още в Римската империя и то със същата цел.

Зад гърба на доцента се чу плацикане. Изглежда някой разклащаше кенче с кола. Обърна се към класа. Студентите го гледаха с непроницаеми лица. Помисли си: У нас за едно невинно кръшкане като нищо можеха да те осъдят и да те пратят на трудов лагер като хулиган, а тук хората си плацикат безнаказано. Обърна се отново към дъската и продължи да говори и пише.

— Правителството в България предложи на студентите големи семейни стипендии и евтини семейни общежития и хоп! — всички се зажениха и зараждаха деца. От солидните детски добавки се възползваха и ромите, чието население започна още по-бързо и щастливо да се размножава.

Отзад пак се чу плацикане. Без да се обръща, Иван Иванич, престорено-учуден, извиси ясен глас.

— Интересно, чий мозък е това?

Зад гърба му избухна дружен смях. Бавно се обърна. Всички го гледаха весело, само Лорън отпиваше с кисело лице от кенчето си с кола. Иван Иванич му намигна едва забележимо. По лицето на Лорън изпълзя конфузна усмивка.

Иван Иванич огледа студентите пред себе си, първо отляво надясно, после отдясно наляво.

— Някои хора говорят на сън — неочаквано изтърси доцентът. — Лекторите пък говорят, докато другите хора спят.

— Ние не спим — приятелски възрази къдрокосата Мерилин. — Водим си записки. Вие преподавате, а ние учим.

— Това май е само илюзия — отвърна доцентът. — Аз си мисля, че ви уча, а вие си мислите, че се научавате… Всъщност, предавам ви информация, която не сте поискали. Истината е, че хората не се интересуват от отговорите на въпроси, които не са задали те самите.

Иван Иванич се умисли.

— Хайде да обърнем този клас наопаки — продължи след няколко секунди. — Днес няма да ви чета лекция. Аз ще си седя тук кротко, вие ще питате каквото ви интересува, а пък аз ще отговарям. Ще приемам въпроси само по темата обаче.

Иван Иванич прибра записките в папката и остави маркера на полицата под дъската. Приближи до крайната предна маса откъм вратата. Седна на плота, извърнат към другите. Заклати увисналите си крака напред-назад и загледа студентите очаквателно.

— Как са бардаците в София? — попита го Ларс, изгледа доцента изпод близнатия кестеняв перчем и добави: — Питам по темата, нали така?

— В София бардаци нема — отвърна Иван Иванич. — Последните са ги затворили със закон още през 1905 година. Най-престижният бил на улица Московска. В него проститутките били най-скъпи. Там сега се намира Столичната община.

Иван Иванич прикри уста с длан и се прокашля.

Война и секс

— Като говорим за бардаци, спомням си за казармата — заразказва той. — Веднъж излязохме на полигона и лейтенантът взе, че ме намаза с напалм и ме запали… да съм се научел как да се гася, ако станела война. Да ви кажа, напалмът е нещо като бензиново желе и гори като бензин. За секунда пламнах, все едно съм жива факла. Доста горещо ми стана. Търкалям се аз по земята, въртя се с все сили и трия гръб в пръстта, дано се угася, а напалмът си гори ли, гори. Добре че момчетата ме завиха в някакво старо одеяло и така задушиха огъня. Ставам аз, поемам си дъх, отупвам обгорялата униформа и разправям: „А бе по-добре да не става война.“ А лейтенантът: „А-а-а, не, не съм съгласен, дано да стане война, вика, че да си отеба на чужди булки.“ Точно така се изрази човекът. По-добре ще е такива хора да изразходват сексуалната си енергия по мирен начин в чисти и добре поддържани бардаци, вместо да мислят, че трябва да стане война, само за да се задоволят.

Доцентът се прокашля отново.

— Давате си сметка, нали, че сексуалната практика винаги е специфична за историческия момент и се определя от него? Например изнасилването, което представлява сериозно престъпление в мирно време, се е търпяло и толерирало по време на война. Когато нацистка Германия навлиза в Русия, немските войници масово и безнаказано насилват безчет руски жени. После пък руските войници стигат до Германия и там си връщат на самотните немкини с лихвите. Чудя се какво ли са правили славните американските момчета във Франция след десанта в Нормандия.

— Американските момчета са се женели във Франция, не са изнасилвали. Ако сте чели Калейдоскоп, сами знаете — обади се Мерилин, повдигна от масата книгата с трите момичета на корицата и я завъртя наоколо, така че всички да я видят. — Това е много силна книга. Непрекъснато се случва нещо, все едно, че въртиш шарен калейдоскоп. Значи така… отначало пехотинецът Сам Уокър се запознава в Париж с червенокосата Соланж. След войната двамата се събират в Щатите и си раждат три кестеняви дъщери… ето, вижте колко са красиви на корицата. Още докато са малки обаче сестрите остават сираци. Израстват разделени. Най-голямата я бият и изнасилват в дома за сираци… наистина обожавам тази книга… е, вярно е, че от сцените с изнасилвания може съвсем да ти се догади. Истината обаче е, че изнасилването е скрито ежедневие и в Америка, и по света… безполезно е да се правим, че проблемът не съществува… Сега тъкмо чета как голямата сестра се мъчи да открие по-малките сестри.

— Дано всичко завърши щастливо — рече Иван Иванич и отмести поглед от сиво-зелените очи на момичето надолу към спуснатата към гърдите й коса. — От друга страна, един щастлив край би бил нереалистичен… най-малко защото изнасилванията причиняват неизлечими психически травми на жертвите.

— Случва се обаче и насилниците да пострадат доста тежко — продължи доцентът. — От моя чичо Велчо знам, че когато Червената армия навлиза в България, срещу нея не е даден нито един изстрел. Въпреки това трима руски войници влизат в болницата в Русе, където след време умират. Чичо сам ми показа техните паметници в гробището край Дунава. Било публична тайна, обясни ми той, че и тримата загинали геройски от сифилис.

Доцентът се замисли за миг.

— Лично аз мисля, че сифилис по онова време се е хващал не толкова от изнасилване, колкото от несигурни проститутки. Така или иначе, венерическите болести били тежък проблем за армиите през войната. Хитлеристите, като най-големи чистофайници, решили да оздравят нацистката армия. За целта изградили всеобхватна мрежа от армейски бардаци в окупираните територии. Там можели да контролират здравето на проститутките и така да предпазват и войници, и офицери от неприятни зарази. Сега е моментът да ви покажа едни снимки.

Иван Иванич се смъкна от масата, отиде до катедрата, измъкна един слайд от папката, нагласи го на стъклото на шрайбпроектора, защрака ключа безрезултатно и се засуети около устройството. След миг до него безмълвно се озова Диего, приведе стегнато тяло, вдигна щепсела, включи го в контакта и лампата светна, после хвана шнура, смъкна екрана и нагласи фокуса. Младежът прекара длан по високо подстригания си мускулест врат и се отправи към мястото си, а Иван Иванич посочи към черно-белите снимки на екрана и заговори.

— Ето тук, на горната снимка виждате немски войници да натоварват на камион млади полякини… отвличат ги направо от улицата и то посред бял ден, и ги откарват като проститутки във военен бардак. На долната снимка германци излизат бая доволни от бивша синагога във Франция. Синагогата била превърната в нацистки публичен дом.

Иван Иванич постави нов слайд.

— Офицерът на лявата снимка е Хайнрих Химлер. Тук той инспектира бардак в концлагера Матхаузен. Лагерните бардаци били предназначени да повдигат духа на концлагеристите и така да повишат производителността на труда. Между другото там затворниците гейове били заставяни да се сношават с жени веднъж в седмицата, с цел сексуално превъзпитание. Жени за бардаците били набирани измежду лагеристките. Те служели докато могат, след което ги изгаряли в пещите.

Доцентът заобиколи шрайбпроектора и застана от другата страна на екрана.

— Японската армия не останала по-назад и също си спретнала бардаци, които генералите деликатно нарекли станции за облекчаване. Облекчаването се осигурявало от сексуални робини от всякакви националности. Отвличали ги от окупираните азиатски територии. В бардаците тези жени били изнасилвани хиляди пъти, докато се разболеят и станат негодни за сексуални удоволствия, или докато умрат.

— На дясната снимка — и доцентът посочи към екрана — виждате млада и добре запазена сексуална робиня да разгръща кимоното си, за да демонстрира интимната част на тялото си. Жената не изглежда зле, от което заключаваме, че още е в началото на кариерата си.

Иван Иванич се върна на мястото си върху масата, като за всеки случай остави шрайбпроектора включен.

— Откак свят светува, насилственият секс по време на война осигурява сексуално разтоварване за войниците, като в същото време унижава победените и утвърждава превъзходството на победителите — издекламира със слаба усмивка доцентът, отново разположил задника си отгоре на плота.

В класната стая настъпи дълбока тишина. Беше толкова тихо, че се чуваше едва доловимото свистене на въздуха през отворите на климатичната инсталация.

— Въпроси има ли? — попита Иван Иванич и след няколко секунди сам си отговори. — Въпроси няма.

Мълчание.

Като пиле на заколение

— Като историци разбирате, че сексуалните обичаи до голяма степен се определят от господстващите обществени отношения — проговори доцентът. — Във военно време, победителите гледат да го начукват на победените. В мирно време няма победители и победени, но все пак има доминиращи и доминирани. В патриархалните общества това са съответно мъжете и жените. Самата дума патриархат идва от гръцки… буквално означава господство на бащата. В по-широк смисъл, патриархатът е общество, в което доминира мъжът и в което животът на жената се контролира първоначално от бащата, по-късно от съпруга, а като остарее — и от синовете й. В традиционното патриархално общество, житейската роля на сексуално зрялата жена често се свежда до три неща: възпроизводство, въртене на къщата и осигуряване на сексуални удоволствия за мъжа. Отгоре на всичко, жената на новото време трябва да ходи и на работа, поради което допълнително изпада под контрола и на мъже началници, ама хайде за началниците да не говорим, че за тях или хубаво, или нищо.

Иван Иванич си пое дъх, събра си мислите и продължи все по-уверено.

— Институцията на брака е неизменно свързана със секс, поради което нейната многовековна история е неделима от историята на сексуалността. Вижте… налага се да признаем, че бракът в традиционното патриархално общество обикновено облагодетелства мъжа, който се е изхитрявал, в исторически план, да си осигури сексуално разнообразие… било чрез законно многоженство, било с робини, било с държанки и проститутки. В същото време, мъжът е изисквал от жените в семейството си да се ограничават със съпружески секс. Ограничението важало не само за съпругата, но и за дъщерите, които по всевъзможни начини били предпазвани от предбрачни връзки. Веднъж изпитал сладостта от господстващото си положение над жените, мъжът се е стремил с всички сили, съзнателно или подсъзнателно, да запази статуквото. Има и такива, които и до днес прибягват до обрязване.

— Това последното не го разбирам — вдигна глава от записките си кльощавият Дарил, като механично поглади с длан пъпчивото си лице. — Доколкото знам, обрязването е преди всичко хигиенна мярка. Чел съм също така, че съвременните евреи и мюсюлмани използват обрязването като символична кастрация. Така се посвещавали на съответния бог. Не виждам обаче какво общо може да има обрязването със запазването на някакво уж господство над жените.

— А-а-а, има, има-а-а-а — ухили се Иван Иванич. — Аз имам предвид обрязването на момичета, не на момчета.

Тъмнооката Муна втренчи изненадан поглед към Иван Иванич. Прилича ми на пиратка с този голям възел — помисли си доцентът, поглеждайки шикозната шамия от ситна сребристо-сива мрежа, стегната отляво на главата на момичето и спусната надолу към лявото рамо. Веждите на момичето бяха умело изтънени.

— Обрязването на момичета се практикува доста нашироко и до днес в Африка — заяви с монотонен глас доцентът, като че ли ставаше дума за скучна и добре известна математическа теорема. — Най-често отрязват клитора, макар че понякога с него изрязват и срамните устни, или пък ги съшиват. Целта е да се минимизира сексуалното желание, така че момичето да остане целомъдрено през пубертета и да се запази девствено за мъжа си. Процедурата се прилага, докато момичето е малко… да речем на седем-осем години… във всеки случай преди да му дойде първия мензис. Изпълнява я селската акушерка с помощта на жени от семейството. Жените държат момичето разкрачено и не му позволяват да се бори и да избяга, все едно, че е пиле на заколение. Обрязването на жената до голяма степен елиминира както желанията й, така и способността й да изпита удоволствие. Чувал съм, че като потенциална съпруга, една добре обрязана жена се цени повече от една необрязана… Ценят обрязаната не само защото се запазва девствена за съпруга си, ами и защото най-вероятно няма да кръшка след като се омъжи.

— Тези обичаи ги има само в исляма, нали? — обади се Дарил.

— Ами как да кажа… Практикуват се главно в някои ислямски общества, ама понякога се случват и сред християнските им съседи — обясни Иван Иванич.

Религия и секс

— Ислямът е най-прогресивната и напредничава религия от всички — впи очи Муна в Дарил, след което се обърна към Иван Иванич и заговори с уверен глас. — Това е така, защото ислямът, бидейки най-младата религия, успешно е заимствал най-доброто от по-старите религии като юдейството и християнството. Забележете, че ислямът е не само религия, а и ръководство как да се живее правилно. Ислямът дава съвсем точни указания как да се постъпва в най-различни житейски обстоятелства.

— Като например какви обстоятелства? — поинтересува се доцентът.

— Ами например как да се разпредели наследството между децата, като умре бащата. Преди исляма, всичко е оставало за мъжките наследници. Ислямът обаче е осигурил наследнически права и на жените. Всичко това е описано в Корана, конкретно и ясно като закон.

Всички слушаха Муна, без да обръщат очи към нея.

— Благодарение на Корана аз получих доста голямо наследство, когато скъпият ми баща почина преди три години — поясни Муна и очите й се навлажниха. — Майка ми получи 1/8 от наследството, брат ми взе 7/16, а ние със сестра ми получихме по 7/32 всяка. Правилото е формулирано справедливо и ясно: две сестри получават заедно точно толкова, колкото техния брат. Забележете, че ако не беше Коранът, нямаше да ми се падне нищо и сега нямаше да съм тук.

— Така си е — съгласи се учтиво доцентът. — Коранът е дефинирал пълна система от правила за унаследяване, с която за пръв път в историята е дал права и на мюсюлманските жени. Няма спор, че ислямът е не само религия, но и доста подробно ръководство за това как човек да си употребява живота. Трябва да признаем обаче, че и по-старите религии се стараят да ръководят живота на вярващите, макар и в по-неформален вид, отколкото е в исляма.

Иван Иванич слезе от масата и закрачи ситно-ситно към катедрата, куцайки едва забележимо, като че ли схванат да седи с неподпрян гръб и висящи крака.

— Забележително е, че повечето религии се интересуват от сексуалния живот на хората. Ако можеха, повечето религии вероятно биха забранили секса напълно, за да могат вярващите да посветят всичката си обич и цялата си енергия на съответния бог. Религиозните лидери обаче са много разумни и интелигентни и добре разбират, че такава мярка би била самоубийствена, защото ще елиминира възпроизводството и следователно ще ги остави без религиозни последователи след измирането само на едно поколение. Ето защо религиите не отменят, а само внимателно регулират секса на вярващите. Стремят се да го ограничат в рамките на патриархалното семейство, с цел гарантиране на разумно и надеждно възпроизводство на вярващите. За нежелателните полови отклонения се предвиждат и съответни наказания, внимателно описани в подробни религиозни текстове. За днешната лекция съм подбрал примери, които ей-сега ще ви прожектирам.

Иван Иванич измъкна нов слайд от папката и го сложи на шрайбпроектора на мястото на слайда със снимките, който пък грижливо прибра обратно. Изправен зад катедрата, доцентът посочи към екрана.

— Това са извадки от средновековен християнски наръчник. От него едновремешните изповедници са черпели идеи за това как да наказват и опрощават сексуалните грехове на изповядващите се — поясни доцентът и зачете от екрана. — Ето, вижте тук с какви мерки се е пазела целостта на семейството. Така… Мъж, който се ожени повторно, трябва да се разкайва в продължение на една година, както и да се въздържа от плът в сряда и петък. Срокът за женените по три и повече пъти пък се увеличава на седем години. Мъж, който блудства с девственица, трябва да се покайва една година, докато за блудстване с омъжена жена срокът е цели четири години. Ако обаче мъжът е лишен от собствена жена и вземе, че опорочи жената на съседа, трябва само да пости два пъти в седмицата в продължение на три години. Хм, от това последното май излиза, че липсата на собствена жена е смекчаващо вината обстоятелство. Интересно. По-нататък, ако една съпруга извърши прелюбодеяние, мъжът има право да я изгони и да си вземе друга жена. От друга страна, никоя жена не може да изгони съпруга си, само защото е прелюбодеец. Ако се докаже обаче, че даден съпруг е импотентен, жена му има право на друг съпруг. Така значи…

Фригидност и импотентност

— Щом жените имат право да се отърват от импотентни съпрузи, същата възможност трябва да се даде и на мъжете с фригидни съпруги — с полусериозна усмивка подметна Ларс. — Борим се за равенство, нали така?

— Не съм съгласна — тръсна бретон Криста, при което косата й с цвят на махагон се разлюля като камбанка около деликатното й лице. — Фригидността е различна от импотентността. Тя не е нищо друго, освен инстинктивна съпротива на жената, която подсъзнателно отказва да отдаде цялата си същност на мъжкия партньор. Фригидността е проява на желанието й да остане свободна от похотливите мъжки желания. Жената обикновено търси обич, а мъжът най-често свежда всичко до секс. Как няма да е фригиден човек…

— Така, така — обади се с усмивка Иван Иванич. — И тримата сме еднакво прави, особено аз.

Никой не реагира на шегата му. Ларс изглежда е мъжко момче — помисли си доцентът. Криста пък е женско момиче, ако мога така да се изразя… май ще излезе феминистка.

— Наистина, има известна разлика между импотентност и фригидност — продължи примирително доцентът. — Една фригидна жена може все пак да зачене деца, докато един импотентен мъж не може да го направи без чужда помощ.

Пак мълчание. Май прекалявам с българските майтапи — рече си Иван Иванич.

Сексът на свободните граждани

— Дотук с хетеросексуалните прегрешения, сега е ред на хомосексуалните — реши да продължи лекцията си доцентът. — Съответните препоръки можете да прочетете в долната част на екрана. Ето това например: мъж, който, след като е навършил двайсет години, се сношава с друг мъж, трябва да се разкайва цели петнайсет години. Ако обаче мъжът го прави само между бедрата, без проникване, достатъчно е само едногодишно разкаяние. Що се отнася до момчета, които се съчетават в грях, за тях стига да бъдат нашибани с камшик. Покаяние в случая не се изисква.

— Стивън е гей — неочаквано изтърси Лорън.

Всички впериха очаквателно очи в Иван Иванич, само погледът на тантурестия Стивън блуждаеше неопределено.

— А, голям праз — с безразличие отвърна Иван Иванич. — Да си гей в наши дни не е особено интересно. Доколкото ми е известно, днешните гейове се придържат към добре познат и банален шаблон… същият, който от векове е наложен от мъжете на жените в патриархалните общества: първо любовна игра, после проникване, и накрая изпразване. Разликата е само в областта на проникването, значи не е кой-знае каква. Виж, педерастите в древна Гърция са били друга работа. Те са карали наред, без да подбират: не само момчета, ами и проститутки, робини, чужденци, пленници, държанки и каквото още падне. Даже и собствените си съпруги не забравяли. Истински мъжкари, не като днешните. Главното е било да докажат силата на пениса, а с кого точно, това е било несъществена подробност.

Иван Иванич се умисли.

— Хайде, разкажете ни, професоре — дружелюбно му показа едрите си бели зъби Елиза, като в същото време с привично движение на двете ръце приглади дълги руси къдри зад ушите си.

Иван Иванич побутна мостчето на роговите си очила нагоре по носа и към очите, повдигна длан към гъстата си коса, като че ли да нагласи въображаем лавров венец, порови из записките си, извади снопче листа и зачете с най-сухия и скучен глас, на който беше способен.

— Свободният гражданин в древна Гърция не се е интересувал толкова от конкретни сексуални обекти, били те жени, момчета или мъже, колкото от утвърждаването на своята позиция на превъзходство във всички сексуални срещи, с всякакви възможни индивиди. Главната му цел е била винаги да бъде активният, проникващ и доминиращ партньор, докато полът на партньора не е имал особено голямо значение. Доказването на сексуалната мощ на свободния гражданин е била главно средство за утвърждаване на господстващото му положение в обществото.

Иван Иванич огледа класа и доволен установи, че всички студенти грижливо си водят записки.

— Педагогическо-еротичната връзка между зрял мъж и подрастващо момче, наричана в древна Гърция с уважителното по онова време име педерастия, или с други думи любов към момчета, е основна съставка на древно-гръцката култура. Педерастията е била общоприета форма на наставничество, подготвяща подрастващи момчета за ролята им на свободни граждани чрез близка връзка с утвърден и опитен представител на обществото. Тази връзка обикновено е включвала както педагогически, така и сексуални елементи. Щом обаче на момчето му покарвала брада, то, подобно на птица феникс, която излита от пепелта, се превръщало в добре обучен свободен гражданин, истински мъжкар, който е готов за война и политика, както и да служи на свой ред като ментор на някое подрастващо момче.

Иван Иванич остави листата на катедрата.

— Свободни сексуални отношения с момчета, съпруги, роби, проститутки и наложници! — назидателно извиси глас доцентът. — Човек като нищо ще си помисли, че това е било общество на сексуална слободия. В действителност, древногръцката сексуална култура е включвала някои доста разумни правила за поведение. Първо, свободните граждани са се придържали към здравословен живот чрез подходящ дневен режим. Спазвали са диета и са се стремили към умереност както в количеството секс, така и във всичко останало. Второ, независимо от разнообразните си сексуални връзки, тези хора са демонстрирали голяма любов и привързаност към жените си, на които непоколебимо правели деца, така че да увековечат гените си. Трето, многообразните сексуални контакти, колкото и хаотични да ни изглеждат сега, също са се подчинявали на известни правила. Най-важното, недопустим е бил сексът между свободни граждани от мъжки пол с еднакъв статут, защото това е застрашавало установената обществена йерархия на мъжко господство. От друга страна, разрешен е бил сексът на свободните граждани с хора, които са по-долу в тази йерархия, независимо от техния пол, стига тези хора да не са притежание, грубо казано, на друг свободен гражданин. За да установи връзка с момче например, свободният гражданин е трябвало да поиска разрешение от бащата, който преценявал дали връзката ще е полезна за бъдещето на сина му. При това сексът, който се практикувал с момчета е бил без проникване, само с триене между краката, защото аналният и оралният секс били унизителни за подрастващите. Векове по-късно, западното християнство напълно отрекло содомията и хомосексуалните контакти, понеже не водели до човешко възпроизводство.

Контакт със собственото тяло

— Нали уж сексът оставал неизменен, само отношението към него се меняло, обаче излиза, че в древна Гърция хомосексуалните контакти са били доста по-масови, отколкото в наши дни — обади се Лорън. — Изглежда, че и сексът все пак се мени, щом хомосексуалността сега не е много популярна.

— Може би само така изглежда, а в действителност май няма особена промяна — отвърна Иван Иванич. — В наше време има огромна разлика между показната сексуалност, която е видима, открита и публично декларирана от една страна, и личната сексуалност, която е скрита, тайна и която индивидът понякога не признава дори на самия себе си. Никой не може да знае със сигурност какво става в спалните на хората, щом вратите са заключени и завесите спуснати. Все пак учените си врат носовете навсякъде, опитват се да разберат и донякъде успяват. Сега ще ви прочета нещо.

Доцентът зарови из папката, извади изписан на ръка лист, вдигна го пред очите си и зачете.

— Според доклада Кинси, половината от всички мъже и една четвърт от всички жени са участвали в хомосексуален секс поне веднъж. Това са го признали самите изследвани хора още в средата на века. Днес, след освободителния ефект на сексуалната революция, числата може да се окажат и по-големи. Според доклада, съществуването на хомосексуалност в голям мащаб просто доказва бисексуалния потенциал на хората. Така… има и други интересни неща в този доклад, като например, че близо две трети от жените и почти всички мъже са мастурбирали.

— Не знаех, че мъжете мастурбират така масово — обади се Криста. — Защо го правят?

Иван Иванич не отговори.

— Правят го, за да изпитат сексуално удовлетворение — притече се на помощ на доцента Ларс. — Безплатно, ефикасно, бързо… никой не забременява, никой не се разболява, никой не се жени, никой не остава с разбито сърце.

— Благодаря, сега разбирам — обърна се Криста директно към Ларс. — Значи мъжете, които мастурбират, получават сексуално удовлетворение от контакти със собствените си тела. В такъв случай излиза, че те са гейове, понеже се задоволяват с мъжки тела, независимо, че са и техните собствени.

Ларс преглътна. Отвори уста, като че ли иска да каже нещо. Затвори уста и пак преглътна.

— Ха, за малко да забравя да ви съобщя още нещо — отклони темата Иван Иванич и доволен видя как Ларс облекчено въздъхна. — В доклада Кинси пише, че една четвърт от омъжените жени и половината от женените мъже са имали извънбрачни връзки. Това последното е най-добре да не го обсъждате с мама и тате обаче.

Любовта на черните лебеди

В този момент Дейна постави лявата си длан върху дебелата си руса плитка, натежала върху издутата й гръд, като в същото време вдигна дясната си ръка. Доцентът кимна очаквателно към момичето.

— Може би хората просто нямат информация — рече Дейна. — Може би просто не знаят как да се държат правилно. Често съм си мислила колко хубаво би било да има съвсем подробен списък с всевъзможните сексуални форми и за всяка да пише дали е окей или е греховна. Такъв списък обаче няма, затова християнството пък ни предоставя просто и универсално решение: окей са само естествените сексуални форми, а неестествените са греховни.

— Това е чудесно, сега остава да се разберем какво е естествено и какво не. Можем ли да се съгласим, че всичко, което се случва в природата е естествено? — попита Иван Иванич.

Предпазливата Дейна не отговори, но всички останали закимаха утвърдително.

— Добре тогава, щом смятаме, че всичко в природата е естествено, тогава не ни остава нищо друго, освен да заключим, че практически всички възможни форми на секс са естествени и следователно приемливи, включително и животинските. Наистина, ако решим да елиминираме животинските видове секс от списъка с приемлив секс, значи ще трябва махнем всичко, ама наистина всичко, от моногамията до промискуитета, защото и моногамията, и промискуитетът, и всичко останало се практикува и от животните.

Доцентът погледна към бялото, безкръвно лице на Дейна. Не видя възражения в очите й и продължи да философства.

— Представяте ли си двойка бели лебеди в притихнало езеро, нежно допрели гърди долу и човки горе, така че извитите им назад шии да образуват едно сърце? Представяте ли си сърцето отразено в огледалната вода? Виждали ли сте тази картина, оградена с венец от пролетни цветя и окачена в дневната в розова рамка? Мяркали ли сте я в гоблен на стената, в който лебедите се целуват пред кулите на крайезерен замък?

— Пълно е с такива картини в магазините на Гудуил — отбеляза Елиза. — В класа по история на изкуството ни ги даваха като най-типичния пример за кич.

— Лебедите са социално и сексуално моногамни и точно затова хората ги възприемат като символ на вечната идеална любов, а разликата между символите на идеалната любов и кича е толкова малка, колкото е и между гениалността и лудостта — съгласи се доцентът. — Между другото, лешоядите също са моногамни, ама тях никой не иска да ги бродира на ковьорче и да си ги окачи на стената. Така де, моногамността сама по себе си не прави едно животно красиво или поне привлекателно.

Иван Иванич се закашля. В неделя беше работил в кабинета си. Денят беше горещ и той беше тръгнал за университета само по тениска. В климатизираната сграда беше доста хладно и той май понастина. Трябва да внимавам с климатика — помисли си.

— Като видите два лебеда, извили шии като сърце, можете ли да кажете кой е мъжкият и кой — женският? — попита Иван Иванич. — Трудно ще ви е да познаете само по външния вид, освен ако не сте специалисти. Като неспециалисти, бихте могли да ги уловите, да ги измъкнете от водата, да обърнете всеки с главата надолу и внимателно да разгледате съответните части от телата им. При това трябва да сте готови за изненади. Чувал съм, че при черните лебеди една четвърт от всички двойки са изцяло мъжки. Такива хомосексуални двойки си живеят в мир и любов като примерни семейства. Щом дойде време за размножаване, мъжките правят временна тройка с някоя непредпазлива женска. Ухажват я, докато им снесе яйца, и след това я прогонват. После мътят и се грижат сами за новоизлюпените. При това пилетата на хомосексуалните двойки умирали по-рядко в сравнение с хетеросексуалните, защото двама мъже успявали да осигурят по-голяма територия с храна, отколкото един мъж и една жена.

— Чак сега схващам скритият смисъл на Лебедово езеро! — неочаквано възкликна Елиза. — Балетът е засекретена изповед за душевната драма на самия Чайковски. Композиторът сигурно е знаел, че черните лебеди често проявяват хомосексуални наклонности. Това е съвсем възможно, нали така, защото в Русия е имало много лебеди, както бели, така и черни. Значи тъй, в балета белият лебед символизира стандартната сексуалност, бяла, чиста и неопетнена. Черният лебед, който всъщност е симетричен двойник на белия, символизира нестандартната сексуалност, тъмна и нечиста, поне според тогавашното общество. Като се изключи цвета, двата лебеда си приличат като две капки вода, така че най-често се танцуват от една и съща балерина. Ясно е, че белият и черният лебед са символи на двете възможни лица на една и съща сексуалност: човешката.

Класът гледаше и слушаше Елиза занемял.

— Душевната борба на принц Зигфрид за избор на един измежду двата лебеда е олицетворение на терзанията на самия Чайковски — продължи момичето с вдъхновение. — Чайковски вероятно се е чувствал гей, но се е срамувал да го признае публично. Спомнете си, че в края на оригиналния балет принцът остава сам, без лебед. Веднъж избрал да остави Зигфрид без лебед, бил той бял или черен, композиторът всъщност декларира своя избор да остане без секс, както хетеросексуален, така и хомосексуален. За мъж, който по природа е гей в едно враждебно към хомосексуалистите общество това би бил един разумен компромис. Композиторът обаче не е успял да потисне природата си и да приеме компромиса, затова се е самоубил 17 години по-късно…

— Може да се е самоубил, може да си е умрял от естествена смърт, а може и да са го самоубили, кой знае… чувал съм, че Русия е страна с традиции в това отношение — изкоментира Иван Иванич. — Ами ти откъде ги знаеш всички тези неща?

— Майка ми е фанатично влюбена в музиката — поясни Елиза. — Бетовен й е любимият композитор. Най-много и харесва багателата^[1] На Елиза. Точно затова ме е кръстила така. От малка ме води по концерти, опери и балети. Преди всяка Коледа гледаме Лешникотрошачката. Водила ме е няколко пъти и на Лебедово езеро. В продължение на години взимах уроци по пиано, но се отказах, като влязох в пубертета.

Настъпи кратка пауза. Иван Иванич побърза да прекъсне мълчанието.

Знамето на сексуалната революция

— Хората са безбройни, също като пясъка в морето — заговори доцентът. — На пръв поглед са едни и същи: глава, ръце крака, кореми, но ако се загледа по-внимателно човек, няма да намери двама еднакви. Всички хора са различни… „кривокраки и напети, поприведени и стройни“, както е казал поетът. Най-важното е, че всеки получава удовлетворение от различни неща и по различен начин. Един дава луди пари за стек Шатобриан, друг пък е най-щастлив от шкембе-чорба за петдесет стотинки, ама с повечко чесън. Някой лети с частен самолет до Париж, само да си купи скъп парфюм, а за съседа му е достатъчно да си бръкне под мишниците, след което да си помирише пръстите. Един пие чаши водка на екс и се напива кьоркютук за десет минути, друг пък прекарва цяла нощ с бутилка домашна ракия, замезва си, отпива бавно и по малко, и се отдава на дълъг мухабет. И със секса е така. Всеки се наслаждава по своему и получава удовлетворение по свой си, уникален начин. На света няма два еднакви оргазъма.

— В Холивуд имало режисьор, който правел секс само с ушите си — изтърси Лорън и, забелязал учудените погледи на състудентите си, продължи да разказва. — Човекът можел да се възбуди единствено от жена, която го гали по ушите. Дойде ли време за нов филм, вкарва актрисите една по една в кабинета си, разполага се на режисьорското канапе и чака да го галят по ушите. Ако изживее оргазъм, дава ролята, а ако не, вика следващата на проверка.

— В София пък имало функционер, който правел секс с партийния вестник — включи се в темата Иван Иванич. — Вкарвал секретарката си в кабинета, настанявал я на столче пред себе, карал я да разстели вестника на коленете си и да му чете тихо-тихо, почти шепнешком, все едно, че той е детенце, което слуша приспивна приказка от майка си. Докато шепнела, секретарката трябвало да глади вестника с разтворени длани, така че вестникът да шумоли. Ноктите й непременно трябвало да бъдат лакирани в ярко червено, иначе въобще не било възбуждащо. Свят широк, хора всякакви.

Иван Иванич хвърли поглед към часовника над вратата.

— Време е да приключваме, но първо да ви покажа един исторически артефакт — рече доцентът, потупа с дясната си ръка поиздутия джоб на дънките, след което бръкна в джоба и извади смачкан на топка червен памучен плат. — Това тук, образно казано, е червеното знаме на сексуалната революция.

Иван Иванич разгъна плата и го изтръска. Оказа се, че държи в ръцете си кухненска престилка. Невъзмутимо завърза връзките около кръста си и като прилежна домакиня, приглади червената материя по бедрата си и застина, обърнат към студентите. Те ухилени заразглеждаха неочакваната носия на доцента.

От лявата страна на престилката бяха изрисувани кош с изпрани дрехи и дъска за гладене. На дъската беше разстлана пепитена блуза, а зад нея се виждаха силуетите на мъж и жена, обърнати един към друг. Жената беше вдигнала димяща ютия в застрашителна близост до лицето на мъжа, който пък се дърпаше уплашен назад, разперил ръце в стремежа си да запази равновесие. Встрани и под рисунката имаше едър надпис с женствени ръкописни букви: „Не ме целувай — заета съм!“

— От обратната страна на престилката — обясни доцентът, — има важен лозунг, който може да се прочете само ако престилката се вдигне изцяло нагоре.

След тези си думи, Иван Иванич се приведе леко, подхвана долните ъгли на престилката с ръце и изправяйки се бавно, я вдигна високо покрай гърдите си, така че долният й ръб прикри устните му. Изпод престилката се появиха въздебелите бедра и коремчето на доцента, издули сините му дънки. На опаката страна на престилката, вече изцяло открита към класа, се виждаше следния лозунг, изписан със ситни черни букви:

Всеки човек, само защото той или тя съществува, трябва да има правото на точно този секс, който му е необходим: толкова чест (или пък рядък), толкова разнообразен (или пък монотонен), толкова интензивен (или спокоен), толкова продължителен (или кратък), колкото самият човек предпочита. Единственото условие е човек, като придобива предпочитаното си удовлетворение, да не пречи ненужно, насилствено или несправедливо на сексуалните (а и несексуалните) права, свободи и удоволствия на другите хора.

— Това е мисъл на Албърт Елис — обясни Иван Иванич, докато изчакаше студентите да прочетат надписа. — Успяхте ли да си я запишете? — попита и пусна престилката.

— От къде ще ги учим всички тези неща? — попита Дарил, като развъртя китката на дясната си ръка, демек уморен съм от водене на записки.

— По този въпрос имам за вас две новини… една лоша и една хубава — усмихна се доцентът, докато пъхаше смачканата на топка престилка обратно в джоба си. — Лошата новина е, че учебник по сексуалност няма. Хубавата новина пък е, че в библиотеката има специално запазен за вас пакет от материали, които ще можете да четете там на място. Ако предпочитате, ще можете да си ги ксерографирате за вкъщи. Пакетът го е подготвил професор Дейвид Левин, който по принцип чете този курс. Дейвид сега е в творческа отпуска в Израел, затова аз го замествам. Да си призная, този курс го преподавам за пръв път. Добре че секретарката Мариса ми направи копие от материалите на Левин, че да чета и се готвя преди всяка лекция. Надявам се вие да ми помагате, като спорите с мен и ми давате доводи, които са различни от моите, така че да разклатите моите предубеждения. Днес вече научих нови неща от вас, за което ви благодаря.

Иван Иванич напусна класната стая. Студентите не бързаха да си тръгват. Замотаха се в стаята и си говореха, доволни от лекцията на Иван Иванич.