Атанас Атанасов Раденски
На парти при президента (1)

Пролог

София, България — Уъстър, Масачузетс

Телефонът иззвъня. Иван Иванич остави сандвича върху вестника на бюрото и вдигна слушалката.

— Ало, тук доцент Иванов, а там кой?

— Как сте, доктор Иванов? — попита деканката Уилма Снайдър от Уъстърския университет. — Имате ли няколко минути за телефонен разговор? Мога да се обадя по-късно, ако в момента сте зает.

Гласът й трепери, помисли си доцентът.

— Благодаря, не съм зает — каза. — Пийвам си кафе от ръж и леблебия и си похапвам сандвич със сланина. Това не ми пречи да говоря.

— Сандвич със… сланина?

— Със сланина, от моята докторантка. Сложил съм й чубрица, много е вкусна. За сланината говоря.

Уилма Снайдър въздъхна дълбоко. Въздишката й прекоси океана и заглъхна тихичко в дясното ухо на доцента. Иван Иванич отхапа от сандвича и задъвка.

— Обаждам се да питам дали мога да Ви бъда полезна с нещо? — развълнувано проговори Уилма Снайдър. — Имате ли нужда от каквото и да е?

— Амиии… — проточи глас Иван Иванич и понечи да каже „не, благодаря, нямам нужда от нищо“, обаче спря навреме, размисли и важно-важно изрече: — Когато бях в Уъстър, личният ми лекар препоръча сапун Гълъбица, бил най-подходящ за кожата ми. Тук обаче сапун Гълъбица няма. Липсва ми. Ще се радвам, ако някой може да ми изпрати малко от него.

— Какви количества искате? — треперливо попита Уилма Снайдър.

— Нужен ми е поне един калъп, но няма да откажа и повече — заскромничи на глас доцентът. — Една опаковка с осем сапуна ще ми дойде много добре. Надявам се да не искам прекалено много.

— Ни най малко, хич не го споменавайте — отвърна деканката. — Ей сега ще кажа на секретарката да пусне експресна поръчка, ще я получите след три дни в София. А сега нека Ви попитам, има ли нещо друго освен сапуна, с което бих могла да Ви бъда полезна.

Доцентът се почувства неудобно. Нямаше да е нужно да моля за сапун Гълъбица, ако сега бях в Америка — помисли си той.

— Моля Ви, кажете ми! — наруши паузата Уилма Снайдър.

Иван Иванич не знаеше какво да й каже.

— Нямаше да е нужно да моля за сапун Гълъбица, ако сега бях в Америка — изтърси механично.

— Но това може да се уреди, доцент Иванов — отвърна деканката обнадеждена. — Това може да се уреди, стига да го желаете.

Всичко беше започнало преди година. Тогава Иван Иванич още не можеше да си представи, че вместо с пържола и мерло, ще се храни със сандвич от сланина и кафе от ръж и леблебия. Нито пък че Уилма Снайдър, важен шеф в частен университет в Масачузетс, ще му се обажда по телефона в София, за да му предлага експресна доставка на сапун Гълъбица.

Днес обаче той можеше да си представи всичко. Животът надминава въображението — рече си, когато разговорът с Уилма Снайдър приключи. Тръсна глава и се захвана отново със сандвича.