Джон Лескроарт
Фатална изневяра (6)

6

Бет намери името Лори Шоу под една от шестте пощенски кутии пред входа на лобито на сградата на „Грийн стрийт“, която беше сравнително модерна и добре поддържана. Натисна бутона и зачака.

Лори беше жената, която имаше афера с Франк Риналди, жертвата от тази сутрин. Макар да не беше заподозряна за трагедията на семейство Риналди, тя беше любовница на съпруга. Като такава — независимо дали беше заподозряна, или не — трябваше да бъде подложена на разпит от разследващите инспектори.

Бет беше наясно, че по процедура се налагаше да се обади и да покани Лори на разпит, който щеше да бъде записан. Двама инспектори и камера. Така се правеше. Но този случай беше толкова чисто убийство — самоубийство, че Бет успя да убеди Айк, че може да разпита Лори сама още тази вечер и да отметнат тази точка от задълженията си.

В интерес на истината, не можеше да предостави основателна причина за желанието си да говори лично с тази жена. Телефонният разговор, който проведе с нея тази сутрин, за да я уведоми за кончината на любимия й, не й излизаше от главата през целия ден и някакво шесто чувство й подсказваше, че може да се почувства добре, ако получи съчувствието на друга жена. Бет беше изгубила съпруга си Дени преди седем години и познаваше болката от загубата.

Разнесе се глас:

— Да?

— Лори Шоу? Инспектор Тъли от полицията. Можете ли да ми отделите няколко минути?

Високоговорителят остана безмълвен, но вратата се отключи и Бет влезе вътре. Когато асансьорът спря на точния етаж, тя прекоси коридора до номер 5 и натисна звънеца.

Лори изглеждаше на двадесет и няколко години, имаше големи сини очи и анорексично тяло. Очевидно беше плакала. Кожата около очите й беше подпухнала и зачервена. Дългата до раменете й коса беше несресана. Краката й бяха боси, носеше избелели дънки и мъжка бяла риза, която й беше голяма.

— Лори? Аз съм инспектор Тъли. Бет. Говорихме по телефона тази сутрин.

Младата жена кимна, лицето й беше празно. Отвори по-широко вратата и отстъпи назад.

Бет влезе в апартамента и я последва по късия коридор — в дясната му страна имаше просторна и красива дневна и кухня. Вратата вляво беше отворена, тя водеше в спалня с легло, което не беше просто пооправено, а истинска бъркотия одеялата и възглавниците бяха на купчина на пода.

На външната стена на дневната — която представляваше също така задната част на сградата — имаше три огромни прозореца с изглед към ясния късен следобед над „Юниън стрийт“, квартал „Марина“ и залива.

Лори просто се спря пред прозорците и погледна през тях. Без да се обръща, каза на Бет:

— Реши да се изнесе тази сутрин. Казах му да остане при мен. Можехме да… можеше да прибере дрехите си по-късно. Или просто да си купи нови. Не вярваше, че може да го нарани, но тя притежаваше оръжие. — Обърна се към инспекторката. — Какво ви говори това? Никой не притежава оръжие, ако няма намерение да го използва в един момент, нали?

— Франк имаше ли пистолет?

— Няма начин. Той не би застрелял никого. Смяташе, че всички, дори и Шанън, са като него. — Сякаш нещо й хрумна току-що и Лори помита: — Желаете ли да седнете? Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Няма нужда, благодаря ви. — Бет отиде до кухненската маса и си дръпна един стол. — Но вие продължавайте. — Младата жена си наля половин водна чаша с водка от бутилката на мивката и я допълни с портокалов сок от хладилника. Обърна се, върна се при инспекторката и дръпна стол за себе си.

— Аз ще пийна — съобщи ненужно Лори и отпи сериозна глътка, преглътна, потрепери и поклати глава. Остави чашата на масата и се разплака. — Как е възможно Франк да го няма? — попита между хлиповете си тя. — Как е възможно това да се случва?

Бет неусетно стана, заобиколи масата и я прегърна. Никога не беше правила подобно нещо през цялата си кариера на полицай. Да, беше съветвала жертвите и техните семейства, но досега не се беше чувствала толкова лично въвлечена. Не знаеше защо е така и не й пукаше. Усети болката на тази жена по време на телефонния им разговор от тази сутрин — не че не смяташе, че част от вината е нейна — и това й беше достатъчно.

Лори също я прегърна. Бет я притисна по-силно до себе си и я остави да си поплаче. Когато приключи, тя каза:

— Благодаря ви. Съжалявам.

— Можеш да ме наричаш Бет. Няма за какво да се извиняваш. Имаш право да плачеш.

— Нямам представа какво ще правя.

— Никой не очаква нещо от теб. Има ли при кого да отидеш за известно време? Или някой, който може да остане тук при теб? Вероятно ще е по-добре, ако не си сама.

Лори кимна.

— Брат ми Алън ще дойде, когато свърши работа. Ще прекара уикенда тук.

— Добре. Идеята е чудесна.

— Не трябва ли да ми задаваш някакви въпроси?

— Трябва, да. — Бет извади диктофона си.

— Как мога да ти помогна? — попита Лори.

Звънецът ги прекъсна.

— Сигурно е Алън. — Младата жена се върна в коридора, за да пусне брат си. Бет чу няколко приглушени думи, поредния хлип и дълбок мъжки глас, който се опита да я успокои. Изправи се, когато влязоха в помещението, и Лори ги представи.

Алън изглеждаше в края на тридесетте си години, доста по-стар от сестра си. Беше голям мъж — около метър и деветдесет и пет, че и повече. Ръката му можеше да обхване тази на Бет, когато се ръкува с нея, но макар дланите му да бяха груби, допирът му беше нежен. Думите му обаче, когато разбра, че е от отдел „Убийства“, не бяха:

— Съжалявам, но се опасявам, че не разбирам защо сте тук.

— Бях напът да обясня това на сестра ви.

— Споменахте ли й, че когато разговаря с ченгета, трябва да има адвокат?

— Алън! Тя…

Мъжът вдигна ръка, за да прекъсне сестра си.

— Тя е ченге, Лори. Има диктофон. Не е тук, за да си поприказвате като приятелки. Бъди сигурна.

Бет се намеси:

— Лори не е заподозряна в убийството на приятеля си, сър. Разпитвам я като свидетел. Няма за какво да се тревожи.

— Въпреки това искате да й зададете няколко въпроса, нали?

— Да, така е — отвърна раздразнена Бет. Ето защо, напомни си тя, не биваше да се отклонява от протокола. Независимо от добрите й намерения приемът тук въобще не беше топъл. — Все още не съм задала никакви въпроси на сестра ви, освен че я попитах как се справя. Просто искам да потвърдя, че онова, което вече знам, е истина — че е имала връзка с Франк Риналди, която може да е изиграла роля в случилото се. Помислих си, че за нея би било по-добре предвид обстоятелствата да поговорим тук, вместо да я викам в Съдебната палата. Това е всичко.

— Алън, тя не ме разпитва — каза Лори. — Наистина искаше да се увери, че съм добре. Моля те, Бет, остани още няколко минути. Задай си въпросите. Много се радвам, че дойде. Не искам да останеш с впечатлението, че те гоня.

Инспекторката погледна първо брата, а после и сестрата.

— По един или друг начин, Алън, Лори е въвлечена в убийство и самоубийство. Трябва да разберете, че има въпроси, които трябва да бъдат зададени. Наистина дойдох, защото, когато говорихме по телефона тази сутрин, сестра ви ми се стори много разстроена. Предположих, че при тези обстоятелства така ще е по-лесно, отколкото с някоя от другите опции.

— Права си — съгласи се Лори и се обърна към брат си: — Трябва да се извиниш.

Алън продължаваше да не изглежда убеден.

— Съжалявам, но не е често срещано явление полицаите да ти влизат в положението.

— Не се случва всеки ден — отвърна Бет. — Случаят на Лори е истинска трагедия. Помислих си, че може да има нужда от малко подкрепа.

— Извинете ме, че се държах така.

— Няма проблем. Мир? — Инспекторката протегна ръка и Алън я пое.

Отново беше нежен.