Джон Лескроарт
Фатална изневяра (13)

13

Единственият куршум, който беше улучил Кейт, беше минал през тялото й, като пропусна на сантиметри сърцето и гръбнака й, но проби левия й дроб и той колабира. След първоначалното вътрешно почистване се появиха сериозни медицински проблеми с устойчивостта й към някои от стандартните антибиотици, които използваха. Четири дни след атаката се наложи да я преместят в интензивното с ужасната прогноза, че смъртта й е близо. Тъй като лошите неща не идваха сами, Кейт разви пневмония в пострадалия дроб, която някак си се прехвърли и на здравия. Нараняванията и усложненията й направиха наложителна употребата на обдишваща машина. Тя остана в интензивното още две седмици. През това време на два пъти умира, но и двата пъти успяваха да я върнат сред живите.

След това като по чудо лечението даде резултат. На 1 юли Рон дойде, взе я и я отведе в дома им на „Вашингтон стрийт“, където беше предимно прикована към леглото, но поне можеше да става и да ходи сама до тоалетната. С физиотерапията подвижността й се завръщаше с всеки изминал ден. Ако нямаше повече усложнения, мнението на специалистите беше, че след два месеца ще може да се завърне към нормалния си начин на живот.

За момента това беше положението. Кейт беше започнала да се възстановява физически.

Не можеше да се каже обаче, че останалата част от семейството й можеше да се върне към нормалното. Рон, Ейдън и Джейни се отнасяха с огромна грижа и внимание към нея, но нещо в отношението им я караше да се чувства като инвалид, а не като съпруга и майка. Бяха минали три месеца — вече беше октомври, откакто се излекува физически, но двамата с Рон все още не бяха възобновили любовния си живот.

Сега, ден след като тялото на Питър беше намерено под „Клиф Хауз“, Кейт седеше на кухненската маса, пиеше кафе и четеше „Кроникъл“. Децата изядоха послушно здравословната си закуска в характерната за последните месеци атмосфера на изнервено спокойствие, която цареше в къщата. Те я целунаха, събраха учебниците си, взеха си раниците и тръгнаха за училище.

Откакто Кейт започна отново да се движи, Рон стоеше горе, докато тя и децата закусваха долу — това се беше превърнало в някакъв негов ритуал. Слизаше няколко минути преди да тръгне за работа, и пиеше чаша кафе с нея. Само дето я пиеше бързо и нахвърляше къщните задачи по своя организиран, мил, разумен и резервиран начин.

Докато го чакаше да слезе днес, видя новината за Питър на първа страница на вестника и коремът й се сви. Помисли си, че може да повърне.

Домашният им телефон звънна и Кейт стана, за да го вдигне, но осъзна, че Рон вече беше вдигнал онзи в спалнята им. Чу приглушения му глас да се носи из къщата.

Кейт се върна на стола си, взе чашата с кафе и отпи от нея. Сгъна вестника и го избута в средата на масата. Потърка белега, който й беше останал от куршума.

Рон все още говореше по телефона, но не можеше да разбере какво казва. Когато думите секнаха, чу стъпките му по стълбите и след малко самият той се появи в кухнята.

— Кой беше? — попита Кейт с фалшива веселост.

— Джеф — отвърна съпругът й и погледна вестника. — Сподели ужасни новини. Вероятно вече си прочела за тях. Изглежда, някой е убил Питър Аш.

Кейт преглътна.

— Видях. Не е за вярване.

— Наистина не е. — Рон посочи плота. — Нека си сипя едно кафе.

— Искаш ли нещо за закуска? Все още има бекон и английски мъфини.

— Не, благодаря. Само кафе.

Рон си напълни чашата и остана на място до кафе машината, двете му ръце бяха опрени в плота.

— Добре ли си? — попита Кейт.

Съпругът й въздъхна тежко и се обърна, изчака още секунда, след което отиде до масата и седна.

— Планирала ли си нещо специално за тази сутрин?

— Само обичайните задачи. Физиотерапия и пазаруване за вечеря. Защо?

— Просто си помислих… — започна Рон, но млъкна и я погледна — тялото му сякаш беше замръзнало. — Мисля, че трябва да поговорим.

* * *

Рон си беше сложил онова, което Кейт наричаше смелото му лице.

То представляваше нещо средно между разумна усмивка и сърдита гримаса и предвещаваше края на емоционалното му сдържане. Когато Ейдън беше катастрофирал на дванадесет, Рон й беше съобщил новините със смелото си лице. Същото беше сторил, когато онези копелета от предната му фирма „Крендъл и Дод“ го уволниха след рождения ден на Джейни около коледната ваканция. И отново, когато й каза, че повече няма да представя „Текей“.

Рон обви с длани чашата си, а погледът му се рееше из помещението. Той прочисти гърлото си и най-накрая я погледна.

— Първо на първо, искам да си наясно, че те обичам. Всички те обичаме. Без значение какво ще се случи, това няма да се промени. Всички се опитваме да се справим със ситуацията по свой собствен начин, да я осмислим и да разберем за какво става въпрос.

Кейт килна глава на една страна като любопитна птичка.

— Нямам представа за какво говориш, Рон.

Съпругът й кимна, сякаш това беше отговорът, който очакваше, след което продължи:

— Знам, Кейт — заяви той. — Не разбираш ли? Знам. Няма да се изненадам, ако и децата са се досетили.

Тя стисна зъби и го погледна.

— Не всичко — продължи Рон, — може би само малка част, но основните факти са ясни.

— Факти — пренебрежително повтори Кейт.

— Не че съм си пъхал носа, с цел да открия нещо. Но след като влезе в болницата, някой трябваше да плаща сметките, а кой друг, освен мен? Някой трябваше да чете и пощата.

Кейт повъртя чашата си, без да отлепя поглед от нея. Завъртя я на четвърт оборот. После обратно.

— Получих запитване дали си удовлетворена — продължи Рон — от престоя си в „Меридиън“. Проверих датата, в която беше излязла сметката. С малко ровене попаднах и на такси за използването на „Юбер“ коли. Бутилка „Сребърен дъб“. Върнах се назад и проверих графиците ни, мислех си, че съм забравил нещо или че сме настанили някого от старите ти приятели в този хотел.

— Не беше…

Рон вдигна ръка, за да я спре.

— Моля те. Нека довърша. Може би щях да забравя всичко това, ако нещата не станаха малко налудничави, когато разбрахме, че може да не оцелееш. Имаше и нещо друго, което тревожеше децата — тримата обсъждахме сериозни теми, докато ти беше в интензивното — живота и смъртта, както вероятно вече си се сетила. Както и да е, знаеш, че двамата имат това възвишено морално чувство…

— Да.

— Помниш ли дните, в които Ейдън не ходи на училище през миналия май? Той не просто се е крил някъде. Ходил е на „Ембаркадеро“ сещаш се, кея, ресторантите и познай къде другаде? Фери Билдинг. Кулите. И е видял жена, която прилича на майка му, да влиза в „Меридиън“. Ейдън никога не те бил виждал облечена по този начин преди — по негови думи като проститутка. Тъй като нямал какво друго да прави, те проследил и видял, че наемаш стая.

— Ейдън ли ти каза всичко това? Не ти ли сподели какво си е помислил, че търся там?

— Не знаел. Двамата с Джейни не успели да измислят причина. Затова те прикрих.

— Как?

Рон стисна десния си юмрук на масата. Ръката му се разтрепери леко. Челюстта му се стегна.

— Казах му, че понякога разпускаш по този начин — като отиваш в някой хотел, спа център или другаде просто за да разчупиш рутината у дома. Щом си ходила в „Меридиън“ онзи ден, това е била причината. Двамата повярваха. Но разбира се, аз знаех, че това не е истина. Знаех, че си отишла, за да се видиш с някого, макар че нямах представа с кого.

Кейт стоеше неподвижна като статуя, ръцете й все още бяха увити около чашата й.

Рон й кимна, умората струеше от всяка пора на тялото му. Беше успял да потисне гнева си.

— Няколко дни по-късно, когато всички отидохме в болницата, за да те видим — все още не беше в съзнание, пред вратата на стаята ти се засякохме с мъж, който ми се стори познат. Оказа се, че е Питър Аш. Очевидно се засрами, че се натъкна на нас, и побърза да ни излъже с някаква история, че дошъл на посещение при някого другиго, но видял името ти на вратата и си го спомнил от онази вечер при Джеф. Колкото и нелепо да звучеше оправданието му, го ме накара да навържа нещата, а смятам, че брилянтните ни деца успяха да сторят същото. Нямаше нужда да обсъждаме темата. Просто бяхме разбрали. И тримата.

— Това не са много сериозни доказателства, на базата, на които да си правиш подобни заключения, Рон.

— Не? Може би не са. — Съпругът й въздъхна и продължи: — Само за протокола искам да кажа, че когато Питър си тръгна онази нощ, сестрата ми каза, че е идвал да те вижда още няколко пъти — от самото начало на приемането ти. Впоследствие проверих къде се намира кантората му и се оказа, че е на двеста метра от „Меридиън“. — Рон махна с ръка. — Но това също не е толкова важно. Не искам да споря с теб по темата, Кейт. Знам какво знам.

— Това не означава…

— Достатъчно, Кейт. Става ли? Достатъчно. Казвам ти всичко това, за да разбереш защо децата са дистанцирани и защо тегне напрежение между нас. Аз също не съм тук през цялото време, защото това е един нов свят, в който всички живеем, и се опитваме да се настроим към него.

— Ами ако предположенията ти не са правилни? Ами ако…?

Рон удари масата с длан.

— Обадих му се, Кейт. Попитах го.

— Какво каза той?

— Че вината не била негова. Че ти си му се обадила…

Кейт заби поглед надолу към ръцете си.

— Лъжец — изсъска тя. — Шибан лъжец. Сякаш… — Вдигна поглед и погледна съпруга си в очите. — Не се случи това. Просто…

— Няма значение — отвърна Рон. — Не искам подробности. Не желая да ги научавам. Онова, което ме интересува, е дали вече мога да имам доверие на обичната си, вярна съпруга.

— Сега, след като е мъртъв… — Кейт млъкна за миг — смяташ, че може да имам нещо общо с убийството му?

Рон се изправи в стола си, сякаш беше ударен от ток.

— Не съм казал това.

— Но мисълта те гложди.

— Не говори така, Кейт. Тук съм с теб, независимо какво си направила. Онова, което казах в началото на разговора ни, е истина. Обичам те. Искам да съм с теб. Искам семейството ни да остане заедно.

В погледа й се прокрадна гняв.

— Готов си да ми простиш, така ли? Това ли искаш да ми кажеш? Веднага, след като си призная, че съм била лошо момиче?

— Не се дръж така, Кейт. Знаеш ли аз как се чувствам?

— Ясно ми е как се чувстваш, Рон. Сгрешила съм, а ти ще ми простиш и няма да ме наказваш.

— Всъщност не, Кейт. Това би било доста снизходително от моя страна, нали? Самият аз съм правил някои сериозни грешки. Някои шибани грешки. Никой не се съревновава тук. Просто исках да знаеш, че съм на твоя страна. Никога не съм преставал да бъда.

Най-накрая Кейт се отпусна в стола си и разтри белега в горната част на корема си. В очите й проблеснаха сълзи.

— Каквото и да се е случило, то няма нищо общо с теб, Рон. С чувствата ми към теб.

— Добре. Мога да приема това.

— Нямам нищо общо със смъртта му.

— Разбира се, че нямаш.

— Ще ми се всичко да бъде постарому. — Кейт изпусна дълга въздишка и вдигна очи, за да срещне погледа на съпруга си. — Ще ми се отново да си имаме доверие. — Една сълза си проби път и потече надолу по бузата й, докато не я избърса. — Съжалявам, Рон. Не съм искала да те нараня.

Съпругът й бавно въртеше чашата си.

— Мислех си, че ако се съревновавахме кой е преживял повече болка в последните шест месеца, ти щеше да победиш.

— Не е същото.

— Не е, но е достатъчно близко. Може би просто трябва да забравим всичко. Да кажем, че сме квит. За това исках да поговорим.

— Знаеш ли — започна Кейт, — щеше да е много по-лесно, ако беше някое студенокръвно копеле. Тогава просто щяхме да се разделим и да сложим точка на всичко.

— Не искам това. Ти искаш ли го?

— Не.

— Добре. Нека не говорим повече за това.