Джон Лескроарт
Фатална изневяра (19)

19

Облечена в перфектен официален костюм, който подчертаваше фигурата й, и с гримирано лице прекрасната Тереза Болейн седеше сама на червен пластмасов стол до стената в стаята за почивки на „Майър, Елдридж и Клайн“, а на малката маса пред нея имаше чаша. Когато Бет влезе, тя се обърна и кимна колебливо, сякаш не можеше да се сети откъде познава тази жена. Отне й миг, за да го стори, и въздъхна.

— Инспектор Тъли — поздрави я тя.

— Имате ли нещо против да седна? — Тереза посочи към стола срещу своя. Зад чашата й с кафе имаше пакетче кърпички. Бет забеляза зачервените и подути очи на жената. — Държите ли се? — попита я, след като се разположи. — Имам чувството, че не сте спали много.

— Така е. Все още не мога да повярвам, че Питър го няма. Всички казват, че е най-добре близките да научат за съдбата на любимите си хора, но на мен ми се иска тялото му да не беше намирано. Така щях да си мисля, че просто е избягал в Таити или на някое друго място, вместо… вместо случилото се. — Изведнъж Тереза се съсредоточи и погледна сериозна Бет. — Открихте ли нещо?

— Нищо съществено.

— В такъв случай, не се обиждайте, но защо сте тук? Казах ви всичко, което знаех.

— Оценяваме помощта ви — отвърна инспекторката, — но си помислих, че можете да хвърлите светлина върху някои въпроси.

— Добре — съгласи се колебливо Тереза. — Надявам се да мога да бъда полезна.

— Чудесно. Благодаря ви. — Бет извади малък диктофон от джоба си и го сложи на масата между тях.

— Какво е това? — попита секретарката.

— Обикновено записваме показанията на свидетелите. — Инспекторката натисна копчето за запис. — Имате ли нещо против?

— Не. — На лицето й обаче беше изписано съмнение. — Последния път не записахте разговора ни, нали? Нещо променило ли се е оттогава? Тереза се поколеба, след което се засмя нервно. — Заподозряна ли съм вече? Заобиколена съм от адвокати тук, знаете. Да се обадя ли на някого от тях?

— Разбира се, това е ваше право. Що се отнася до това дали сте заподозряна — в момента целият свят спада в тази категория. Ако ще се чувствате по-добре в присъствието на адвокат, моля, поканете такъв, но ако той ви посъветва да не разговаряте с мен, това няма да ни помогне да намерим убиеца на Питър. Решението е ваше.

Тереза помисли за момент.

— Просто не разбирам защо не ме записахте предния път.

— Тогава партньорът ми, инспектор Маккафри, проведе разпита с доста бързо темпо и аз не исках да го забавям, като му кажа да спре, за да пусна диктофона. Грешката беше моя, но се случват такива неща.

Тереза въздъхна и погледна към малката червена точка, която означаваше, че машинката записва.

— Добре — отвърна най-накрая примирена. — Какво искате да знаете?

— Две неща. Първо, последния път, когато говорихме, споменахте някаква мистериозна жена, която се обадила на шефа ви по времето преди терористичната атака във Фери Билдинг.

— Да. Смятах, че ще проверите телефонните ни разпечатки, за да разберете дали Питър не й се е обаждал и да се опитате да я идентифицирате.

— Точно в това е проблемът. Не извадихме късмет при опита ни да получим тази информация. Затова си помислих, че мога да ви попитам дали помните нещо друго относно това обаждане или за жената, която се е обадила. Дори най-малката подробност може да се окаже от полза.

Тереза се намръщи, отпусна се на стола, затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. След малко отвори очи.

— Мисля, че като се обади, потърси Питър, а не господин Аш. Затова си помислих, че става въпрос за нещо лично. Заради начина, по който се обърна към него. — Пауза. — Казахте, че дори най-малката подробност може да ви е от полза.

— Да. Така е. Пак е нещо. Всяка информация, за която се сещате или ви е направила впечатление, може да се окаже полезна. — Бет сметна, че не може да задълбава повече и да кара Тереза да погледне в телефонната разпечатка, особено след като записваше разговора. — Имам още един доста лесен въпрос за вас.

— Слушам ви.

— Казахте, че сте видели Питър за последно в понеделник и че си е тръгнал от работа около четири и половина.

— Точно така.

— Помните ли дали беше облечен в официални дрехи? Костюм и вратовръзка?

Този път Тереза мисли само две секунди. Кимна и отговори:

— Да. Пошегувах се с него и му оправих вратовръзката, когато излезе от офиса си. Той отново я разхлаби и каза, че е приключил за деня, затова може да ходи както си иска. Така че определено беше облечен официално. Това важно ли е?

— Да. Когато го намерихме, не беше облечен с костюм. Това означава, че ако е бил убит в понеделник вечерта, първо се е преоблякъл.

— Което от своя страна означава, че се е прибирал у тях — заключи Тереза.

Или някъде другаде, където е имал дрехи, помисли си Бет, но отговори:

— Да, възможно е. На инспекторката отново й се прииска да има повече информация за сексуалните дейности на Питър, ако въобще имаше такива през последните няколко часа от живота му. Ситуацията с дрехите й хрумна, когато си тръгна от офиса на съдебния патолог тази сутрин. — Поне е нещо, върху което да се помисли. Последователността на събитията е важна. Мога ли да ви задам още един въпрос?

— Задайте ми колкото са необходими.

— Познавате ли един от приятелите на Питър, Джеф Кук? Той също е местен адвокат.

Тереза дори не се замисли.

— Разбира се. Имам предвид, че не го познавам лично, но често се отбиваше, за да вземе Питър за обяд или за вечеря. Бяха добри приятели. Защо? Какво за него?

— Не знам. Вероятно нищо. Надявах се вие да ми кажете повече.

— Искате ли да ми дадете някаква подсказка?

Бет сви рамене.

— В интерес на истината, не знам нищо за него. Вчера се отби до офиса ми и попита с какво може да ни помогне. В основи потвърди онова, което ни казахте за промяната в поведението на Питър през последните няколко месеца, но също така спомена, че може да знае нещо, което не знае, че знае. Ако това е подсказката, която търсите, възползвайте се от нея.

След няколко секунди, Тереза отговори:

— Нищо не ми хрумва. Двамата излизаха доста често ходеха на обяд, вечери, мачове, играеха голф — обичайните мъжки работи. Плаваха.

Думата удари Бет като електрически ток по гръбнака, но тя запази тона си непроменен.

— Плавали са?

Тереза кимна.

— Джеф има малка яхта в яхтклуба. Не знам дали плаваха често с нея. Доколкото знам, в повечето случаи само пушеха пури и пиеха уиски.

— Предполагам, че това се е случвало, когато Питър не е ходел на срещи?

Секретарката присви очи и стисна устни.

— Какво имате предвид с това „когато не е ходел на срещи“?

— Не знам за вас, но не мисля, че пурите и уискито са най-добрите афродизиаци на света.

— Не са. — Отвърна твърдо Тереза. — Не се виждаха с жени, ако това си мислите. Може би само с онази, мистериозната, която се обади през месец май. Но дори тя, която и да беше, не се появи повече през последните няколко месеца. Сигурна съм в това.

— Значи промяната в поведението на Питър, разпадането на брака му, всичко случило се… не е било, защото е обикалял наоколо и е изневерявал на съпругата си?

Секретарката поклати глава.

— Питър не се виждаше с други жени, инспектор Тъли. Не съм чула нищо подобно, а аз определено щях да разбера. Цялата тази лудост настъпи заради пиенето и стреса от работата, брака му и всичко останало, но… — Тереза поклати глава, беше напълно убедена в правотата на думите си. — Не. Той беше объркан, но не изневеряваше на поразия. Сигурна съм в това. Просто не беше такъв.

* * *

Температурата се беше повишила с няколко градуса, макар че още беше под десет, небето беше ясносиньо, а слънчевата светлина къпеше всичко наоколо. Бет седеше в джетата си, паркирана неправилно на една автобусна спирка, и разговаряше с партньора си за болната му дъщеря. Хедър продължаваше да се подобрява, но Айк не беше готов да се върне на бойното поле днес.

Най-накрая стигнаха до работата.

— Успя ли да вземеш необходимото от нея? — попита Айк. Той все още смяташе, че някак си Тереза може да им осигури телефонните разпечатки.

— Не. Само посях семето. Не исках направо да я моля за това, тъй като ти отбеляза, че няма да е етично. Надявам се сама да реши да ни помогне. Междувременно, няма да повярваш… Питър Аш не е вилнял наоколо.

— Да, вилнял е.

— Аз също така мислех. Както и Джеф Кук, освен ако не е лъгал, което ме съмнява. Каза, че е виждал Питър с много от тези предполагаеми жени…

— Не са предполагаеми жени, Бет. Те са истински жени и предполагаеми любовници на Питър.

— Спести ми тези глупости, Айк. Знаеш какво имам предвид. Тереза обаче каза, че подобно нещо не се е случвало — че Питър не е изневерявал на поразия. Напълно убедена беше. Дори стана някак си отбранителна, когато засегнах темата за връзките му с други жени.

Айк остана мълчалив няколко секунди, преди да отговори:

— Питър е лъгал Тереза.

— Или — контрира Бет — тя е искала да вярва в подобно нещо и никога не се е заинтересувала дали противното е вярно. Едно от двете е или просто ме лъже. Избирам врата номер едно.

— Аз също. Защо му е било на Питър да крие отношенията си с други жени?

— Защото двамата с Тереза са имали връзка и той е искал тя да смята, че е единствената. Тя чинно го е сторила. До миналия понеделник вечерта, когато научава, че не е единствената му любов, а една от многото, което й дава най-сериозния мотив, за да го застреля. Започвам да си мисля, че може да се окажеш прав, Айк.

— Аз съм скромен талант — отвърна партньорът й. — Как се държеше иначе? Имам предвид емоционално.

— Пълна развалина.

— Защото го е обичала.

— Аз също така разчетох ситуацията. Това не е обичайното скърбене за починал шеф, дори да е бил най-добрият шеф на света. Тя е покрусена.

— Какво е правила в понеделник вечерта?

— Не я попитах. Все още не. Не исках да я плаша, защото още се надявам, че ще ни осигури телефонната разпечатка. Изваждането на диктофона я потресе достатъчно. Ще я питам следващия път. Но нека не забравяме, че не е задължително да е бил убит точно в понеделник вечерта. Може да се е случило във вторник сутринта, дори във вторник следобед. Междувременно се появиха още някои неща.

— Сигурно са доста добри, щом ги споменаваш.

— Поне така мисля.

— Изуми ме.

Бет започна с най-провокативната информация: Джеф Кук, най-добрият приятел на Питър Аш, притежаваше яхта в яхтклуба, която двамата мъже често бяха използвали; също така някъде между 16:30 часа и момента, в който беше застрелян, Аш беше сменил официалния си бизнес костюм с дрехите, с които го намериха под „Клиф Хауз“ — най-логичното заключение, до което стигнаха, беше, че мъжът се е прибрал у дома, макар да беше възможно да е отишъл на някое друго място като апартамента на Тереза, и се беше преоблякъл. Дали след това се беше срещал със сексуална партньорка на място по свой избор? Дали въобще беше имал сексуална партньорка в понеделник вечерта?

Когато Бет приключи, Айк каза:

— Имала си доста ползотворна сутрин.

— Все още не съм приключила.

— Не, не си — отвърна Айк. — Както и предполагах.