Джон Лескроарт
Фатална изневяра (29)

29

— Мамо?

— Ммм?

— Добре ли си?

— Със сигурност. Къде съм?

— У дома. В леглото.

— Толкова ми е удобно. Трябва ли да…? Колко е часът?

— Дванадесет и петнадесет.

— Не, честно, колко е? Трябва да се… — Изведнъж Бет осъзна реалността. Отметна одеялото си и стана. — Дванадесет и петнадесет? Не мога да спя до толкова късно.

— Очевидно можеш. Така или иначе е неделя.

— Ще ми се да ме беше събудила по-рано.

— Не вини мен, мамо. Тъкмо се прибирам от Лори. Опитваме се да се свържем с теб цяла сутрин, но не си вдигаш телефона. Започнах да се тревожа.

— Няма за какво.

— Да, знам. На инспекторите, които разследват убийства, не им се случва нищо лошо. Каква съм глупачка. Не помня кога за последно си изключвала телефона си.

— Така ли съм направила? Явно да. Сега си спомням. — Бет направи гримаса, когато пусна краката си на пода и ги натовари с малко тежест. — Аахх.

— Боли ли те?

— Здраво. Искаш ли да познаеш кога се появи съдебният лекар снощи?

— Ти кога отиде?

— В осем.

— Добре, ще кажа единадесет и нещо.

— Близо си, но не позна. Пробвай с два и половина.

— Сериозно?

— Прибрах се чак в седем.

— Хей. Спала си цели пет часа. Не е зле.

— Трябва да си проверя обажданията. Ти защо си ми се обаждала?

— Алън… сещаш се, братът на Лори?

— Само името беше достатъчно.

— Да, така е, той се появи рано в Лори и ни заведе да хапнем дим сум в „Янк Синг“. Попита ме дали би искала да се присъединиш към нас. Реших да импровизирам и му отговорих, че вероятно би се съгласила. Макар че очевидно пак го играеш недостъпна, щом не си вдигаш телефона.

— Очевидно. — Бет сграбчи бастуна, който стоеше до леглото й, и стана. — Ще направя кафе. Наистина трябва да си проверя обажданията. Как беше Лори тази сутрин?

— Все още гладна, ако можеш да повярваш. Каза ни, че се чувства като съвсем нов човек. В сравнение с мен и Алън не яде почти нищо, но предвид предишното й състояние е истинско постижение. Скариди ло мейн, бао, патица, ориз. Алън каза, че това е чудо.

— Ако наистина е така, основните заслуги са твои. Осъзнаваш ли го?

— Не знам. Просто си мисля, че Лори не беше готова да се откаже от храната. Не беше готова да се откаже и от живота. В интерес на истината, е доста забавен човек.

— А ти си много добър човек.

Джини сви рамене.

— Не става въпрос за благотворителност, мамо. Наистина си допаднахме. Какво ще кажеш да ти направя кафе, докато си вземаш душ?

— Дадено.

* * *

Нанси Кейси Мълър беше дежурната през уикенда съдийка. Тя беше само на тридесет и четири години — най-младата сред съдиите в Сан Франциско. Жената приемаше работата си — подписването на заповеди за обиск — много сериозно и сега гледаше от бюрото си Бет и Айк. Леко издадената й челюст, помисли си инспектор Тъли, не предвещаваше нищо добро.

— Нека си изясним нещо — започна съдийката. — Разполагате със свидетелка, която твърди, че жертвата ви й е казала, че има среща с близък приятел за по питие и пура.

Бет кимна.

— Точно така, Ваша Чест.

— Може би пропускам нещо — продължи Мълър, — но свидетелката ви спомена ли, че срещата им ще се проведе на яхта, още повече на яхтата, която искате да претърсите?

— Не и с толкова много думи — отвърна Айк. Наясно сме, че Джеф Кук, собственикът на споменатата яхта, се счита за най-добрия приятел на Питър Аш.

— Така ли?

— Да — отговори мъжът. — Нашето основателно предположение, Ваша Чест, е, че жертвата ни е била застреляна от, цитирам, „страшно добър приятел“ на яхта, след което е хвърлена във водата, от която я извадихме два дни по-късно. Вероятно господин Аш е попаднал на течение, което го е изхвърлило на брега, където го и намерихме. Това означава, че е имало яхта.

— Или, ако се замисли човек отвърна съдийката, на ум веднага му идва вълноломът на аквапарка на „Жирардели Скуеър“. Или „Бейкър Бийч“ при отлив. Или „Оушън Бийч“, както и още няколко.

— Ваша Чест — подхвана Бет, — ако господин Аш е бил застрелян на яхтата на господин Кук, както предполагаме, че се е случило, ще има доста улики, петна от кръв, може би дори следи от оръжието, което е било използвано, и ДНК от пурите, които са пушили.

— Всичко това може да е вярно, инспектор Тъли — отвърна съдийката, — но не виждам нищо, което да ни отвежда точно до тази яхта. Господин Кук заподозрян ли е по случая? Разполагате ли с някакви доказателства, които да го обвързват с убийството на господин Аш от понеделник вечерта?

Бет поклати глава.

— Все още не, Ваша Чест.

— Вижте, преди да се опитате да вземете друга заповед, първо потърсете необходимия минимум. — Мълър погледна Бет. — Докато сме на темата, инспектор Тъли, не разписах ли вчера друга заповед за обиск по молба на лейтенанта ви?

— Да, Ваша Чест.

— Търсехте оръжие в стаята в общежитието на сина на жертвата в Бъркли. Беше ми обяснено, че по онова време синът е заподозрян в убийството и че е признал, че си е купил пистолет, вероятно за да убие баща си. На базата на това признание сметнах, че имате основателна причина за претърсване. Лъже ли ме паметта, или не, инспектор Тъли?

— Не, Ваша Чест.

— Извадихте ли някакъв късмет с претърсването? Намерихте ли пистолета?

— Не. Но честно казано, ако помните от писмените показания, Ерик — синът — ни каза, че някой го е откраднал. Просто исках да проверя това. Ако оръжието беше в стаята му, това щеше да е крайно очевидно.

— Той е бил… — започна съдийката и спря. — Смятахте го за заподозрян по това време?

— Вероятен заподозрян.

— Заедно с този господин Кук, ако разбирам правилно. На кого от двамата залагате? — попита съдийката с явна ирония.

— Ако можем да претърсим яхтата, Ваша Чест…

Съдийката я сепна с категорично поклащане на главата.

— Този кораб отплава, инспектор Тъли. Или по-точно тази яхта, ако така предпочитате.

* * *

Веднага след като излязоха в коридора, Айк погледна глуповато Бет и й каза:

— Е, мисля, че всичко мина като по вода.

— Не й харесва, че имаме двама различни основни заподозрени за два дни.

— На мен също не ми харесва, но това не означава, че не може да се случи. Как да разберем кой е виновен, когато не ни позволяват да огледаме? Обзалагам се на всичко, което имам, че Аш е бил убит на тази яхта.

— Бих казала, че залогът е добър, но както Нейна чест толкова проницателно отбеляза, наистина може да е била коя да е друга яхта. А може и въобще да не става въпрос за такава.

— Не — възпротиви се Айк. — Двама добри приятели с яхти? Това струва ли ти се възможно?

— Може би — отвърна Бет. — Тези хора са адвокати. Адвокатите имат пари. Парите купуват лодки. Питър може да е имал петима добри приятели е пет яхти.

— Ако наистина е така, може би никога няма да разрешим случая.

— Със сигурност няма да вземем заповеди, за да ги претърсим. — Инспектор Тъли спря на място. — Чакай малко.

— Какво?

— Джеф Кук.

— Какво за него?

— Ако си спомняш, когато се появи…

— Не си спомням. Може би си забравила, че не бях там.

— Добре, но човекът се отби в службата, за да предложи помощта си.

— За да бъде близо до разследването.

— Може би — съгласи се Бет, — но може би циничната ни природа си играе с главите ни. Ами ако господин Кук наистина е искал да ни помогне да намерим убиеца на неговия приятел Питър?

— Ще е чудесно, ако е истина.

— Има само един начин да разберем. Ще го попитаме.

— Какво?

— Дали има нещо против да изпратим екип криминолози, които да претърсят яхтата му. Ако получим разрешението му, няма да имаме нужда от калпавата заповед.

— Ами ако го е направил той? — попита Айк. — Така ще развеем голям червен флаг, с който да го предупредим, че сме го погнали. Тогава в един момент мистериозен пожар или шибан пиратски набег ще унищожат всичките потенциални улики.

— Напълно си прав, сър — съгласи се Бет. — Но след като ни отказаха заповед за обиск, ако не попитаме господин Кук за разрешение, какво предлагаш да правим? Ако ни откаже, това ще ни отговори на някои въпроси, нали?

— Да, скъпа моя — отвърна Айк. — Сега, като се замисля, смятам, че си права.

* * *

Дневната на Кук беше просторна и добре осветена с естествена следобедна светлина. Четиримата — Бет, Айк, Джеф и Бина — седяха в кожените кресла около голяма маса за кафе. Семейство Кук пиеха джин с тоник, а полицаите тоник с лед без джин.

Веднага след като се разположиха, Бет обясни каква е причината за срещата им. Джеф се намръщи и каза:

— Смятате, че Питър е бил убит на моята яхта? Защо, за бога, бихте си помислили такова нещо?

Обяснението на инспектор Тъли — което, разбира се, поставяше Джеф в ролята на убиеца на Питър — причини неловка тишина.

В пристъп на сериозно и вероятно оправдано възмущение Бина остави питието си и ги изгледа сърдито.

— Твърдите, че Питър Аш е казал на вашата свидетелка, че има среща със страшно добър приятел в понеделник вечерта, и тъй като Джеф има яхта, търсите връзката тук? Осъзнавате ли какво говорите? Думите ви са абсурдни и оскърбителни.

— Съжаляваме, че приемате нещата така… — започна Айк.

Бина прекъсна инспектора със своята ледена ярост.

— Как другояче може да ги приеме един разумен човек? Онова, което казвате, е, че тъй като Джеф е близък приятел на Питър и притежава яхта, всъщност има връзка с убийството му. Няма никакъв смисъл. Не виждате ли пропуските?

— Виждаме ги, да — отвърна Бет. — Знаем как изглежда отстрани — сякаш стреляме на сляпо. Но съпругът ви ми каза, че иска да ни помогне с всичко, което е необходимо.

— Така е — съгласи се Джеф.

— Знаехме, че това няма да ви прозвучи много приятно и разумно, но нямаше да сме тук и да търсим под вола теле, ако разполагахме с по-сериозни следи.

— Казах му, че не бива да се замесва — отвърна Бина. — Че ще приемете желанието му да помогне погрешно и че нещо подобно ще се случи.

— Подобно? — попита Бет.

— Като това сега — обвинявате го, че е бил част… че е дори заподозрян…

— Съжалявам, че работата ни ви разстройва, но не разполагаме с много. Знаем, че Питър е бил изхвърлен в океана, и смятаме, че се е срещнал с някого, когото е описал като свой „страшно добър приятел“, в нощта, в която е бил застрелян…

Джеф се намеси:

— Извинете ме, смятате, че това се е случило в понеделник вечерта, така ли?

— Вероятно. Почти сме сигурни. Никой не е виждал Питър жив след девет часа същата вечер.

— Виж — Джеф се обърна към съпругата си, — не мисля, че трябва да се разстройваме от това, скъпа, поради две причини. — Мъжът се обърна отново към Бет: — Първо, трябва да знае те, че Питър наричаше всеки „страшно добър приятел“. Понякога, като излизахме, виждаше някой познат и бързаше да ми го представи като своя страшно добър приятел Ал или страшно добър приятел Боб. Аз, разбира се, бях неговият страшно добър приятел Джеф.

Айк се наведе напред в креслото си.

— Казахте, че има две неща.

— Да. Другото е, че в понеделник вечерта бях на работа и работех по случай до около един часа вечерта. Бях в конферентната зала заедно с Дон Уатрус — от „Уатрус Пропъртис“, може би сте чували за него — и трима от адвокатите му. Бяхме общо шестима. Говорете с някого от тях или с всичките. Можете да бъдете сигурни, че не съм убил Питър. Както ви казах последния път, в който разговаряхме, инспектор Тъли, може да не е бил перфектен, но аз обичах този човек. Бих направил всичко, за да ви помогна да намерите убиеца му.

— Или убийцата — добави Бина.

— Разбира се — съгласи се Бет, — или убийцата му.

Двамата с Айк си размениха погледи.

— Господин Кук, доколкото разбирам, нямате нищо против да изпратим екип криминолози да огледат яхтата ви?

Джеф отпи голяма глътка от питието си, след което остави чашата на масата.

— Мисля, че друсате грешното дърво, инспекторе, но вие и вашият екип сте добре дошли да направите каквото трябва.

* * *

— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувала — обясняваше Бина на Кейт по телефона относно посещението на инспекторите. — Представяш ли си?

— Явно са доста отчаяни в желанието си да намерят заподозрян. Бет идва и у нас миналата нощ.

— Бет?

— Извинявай. Инспектор Тъли.

— Познаваш ли я лично?

— Много добре. Бяхме съученички. Приятелки сме от цяла вечност.

— Съжалявам да ти го кажа, но въобще не е сред любимите ми хора.

— Ако трябва да бъда честна, мен също ме разгневи онази вечер. Мисля, че е под голямо напрежение заради този случай. Обикновено е чудесен човек. Но досега не се бях сблъсквала с инспектор Тъли.

— Значи е идвала у вас и те е разпитвала? Ти познаваше ли Питър?

— Само от вас. От онази вечеря, помниш ли?

— Разбира се. Как е разбрала за нея?

— Вероятно съм я споменала. Както и да е, важното е, че се появи.

— С какво основание?

— С никакво. Пълен абсурд. Дали сме били добри приятели с Питър? Колко добре сме се познавали? Кога сме се видели за последно? Това ще ти хареса: в основи искаше да разбере какво сме правили двамата с Рон миналия понеделник вечерта. Макар че не ме пита направо.

— С такива приятели… — започна Бина.

— Наистина. Но не мога да не спомена, че след това ми се обади и ми се извини.

— Не бих й простила.

— Виж — Кейт се подвоуми, — честно казано, като изключим всичко това, двете с нея имаме специална връзка. Бяхме заедно във Фери Билдинг. Тя се хвърли пред мен и пое два от куршумите. Трябва да ми стори нещо много по-сериозно, за да не мога да й простя.

Бина нямаше какво да каже.

— Както и да е — продължи Кейт, — ако искаш, мога да поговоря с нея. Може би ще помогне.

— Какво ще й кажеш?

— Не знам. Вероятно ще успея да я убедя да не претърсва яхтата. Изглежда, просто ви тормози без никаква основателна причина.

— Не, не, не. Не ми пука за това. Деветдесет и девет процента съм сигурна, че няма да открият нищо на лодката. Бясна съм, че Джеф сам е отишъл при нея и е предложил помощта си от доброта, а те ни третират като потенциални убийци. Независимо какво казват, сигурна съм, че го смятат за извършителя. Което си е повече от абсурдно. Даже не мога да си представя какво си мисли приятелката ти.

— Просто друса дърветата, Бина. Мисля, че това е всичко.

— В момента друса грешното, да знаеш.