Джон Лескроарт
Фатална изневяра (35)

35

Ако някой спи с жена ти, убиваш го, нали така?

Бет се събуди и отвори очи, сърцето й биеше в гърдите. В началото не можа да се ориентира къде се намира. Никаква светлина не разкъсваше мрака в стаята.

Съвсем ясно чуваше гласа на партньора си и коментара, който направи в „Лебедът“, той обикаляше териториите на съзнанието й. Точно тези думи я събудиха, само дето в съня й бяха произнесени под хапещия вятър на „Криси Фийлд“, където двете с Кейт правеха разходките си.

Ако някой спи с жена ти, убиваш го, нали така?

Притисна с ръка гърдите си и се изненада, че е облечена в пижама. Нямаше спомен да си е лягала. Нито пък да се е прибирала у дома.

Издиша тежко.

Тъмните сенки й бяха познати. Намираше се в стаята си.

Отметна завивките и спусна крака на пода, за да може да стане.

Болката я спря и тя застина неподвижно.

Изстена, въздъхна, стегна се и опита отново.

Краката й я издържаха и тя успя да стане. Цъкна лампата в банята и изми лицето си със студена вода. Хвана се с две ръце за мивката, за да намали тежестта върху краката си.

Подсуши си лицето и погледна през прозореца тихата улица навън. После провери Джини.

Леглото на дъщеря й беше празно и тя си спомни, че ще спи в Лори. Предположи, че и Алън ще е там. Поне такъв беше планът.

Умората беше прекалено голяма за Бет, тя се беше натрупала заради нощната й смяна в „Улоа“ през изминалия уикенд, кризата на Лори и накрая самоубийството на Джеф Кук, което беше довело до официалното затваряне на случая на Аш днес, след като Пател потвърди първоначалното си предположение. Просто имаше нужда да се прибере и да си почине.

Дигиталният часовник на микровълновата печка в кухнята й съобщаваше, че часът е 4:17.

Върна се отново в стаята си. Внимателно седна върху леглото, след което легна и издърпа завивката.

Благословени два часа по-късно тя отметна одеялото, насили краката си да се раздвижат и отиде в кухнята, където натисна бутона на своята кафе машина „Курег“.

* * *

Докато се обличаше тази сутрин, Бет провери календара си и осъзна, че е сряда, денят, в който Айк щеше да свидетелства по делото на Раул Санчес, когото бяха арестували за убийството на приятелката му преди малко повече от година. В най-добрия случай щеше да прекара цялата си сутрин там, а напълно възможно беше и следобеда. Или по-дълго.

Днес щеше да е сама.

Това напълно я устройваше.

Макар въпросът да беше зададен от Айк — Ако някой спи с жена ти, убиваш го, нали така?, той я беше събудил и я беше насочил към път, по който смяташе да поеме. Бет знаеше, че партньорът й няма да одобри намеренията й. В крайна сметка случаят на Джеф Кук беше затворен, а от своя страна, той затваряше и този на Питър Аш. Що се отнасяше до Айк — за него всичко беше приключило. Кук беше убил Аш, защото приятелят му беше прелъстил съпругата му, след което — да върви по дяволите точният мотив — беше отнел собствения си живот.

Бет не знаеше, а и не вярваше, че Питър Аш наистина е спал с Бина Кук. Макар доказателствата съвсем ясно — дори крещящо — да подкрепяха теорията, благодарение на която двата случая бяха разрешени и закрити, тя щеше да се почувства много по-добре, ако можеше да потвърди този основен мотив. Ако Питър Аш не беше спал с Бина Кук или дори да го беше сторил, но Джеф Кук да не беше разбрал, всичко се разпадаше.

Трябваше да разбере.

Бет беше ходила два пъти в дома на семейство Кук, но досега не беше забелязала колко великолепно е мястото. Настани се заедно с диктофона си на триметровата махагонова маса в трапезарията и осъзна, че това е един от най-красивите домове, които беше виждала.

Гледката през северните прозорци беше невероятна — заливът, мостовете, Алкатраз и отвъд. Помисли си, че дори един от столовете около масата струваше повече от месечния й наем, а стъклената скулптура на гола жена „Мурано“ в ъгъла вероятно се равняваше на годишната й заплата.

Когато двамата с Айк дойдоха тук в понеделник вечерта, за да съобщят новината за смъртта на Джеф, Бина първо беше шокирана, а след това и премазана от скръб. Преди да приключат, от нея струеше открита враждебност — разбира се, искаше да убие вестоносците.

Имаше нещо повече от гняв в гласа й, когато Бет й се обади преди час, за да я помоли за нова среща. Бина се разположи диагонално от нея и преди да успее да й зададе каквито и да било въпроси, госпожа Кук се впусна в своя собствена алтернативна теория на случая, в която Тереза Болейн играеше една от главните роли.

— Първоначално не се бях сетила — заобяснява тя, — макар да бях наясно с връзката между нея и Питър. Но след случилото се с Джеф… Хрумна ми, че самоубийството й може да не е точно това, което изглежда. Знам със сигурност, че Джеф не е убил Питър Аш, както и себе си. Това просто не е възможно.

— Искате да кажете, че Тереза…

Бузите на Бина почервеняха.

— Не смятахте ли, че го е сторила тя? Имам предвид, че е убила Питър?

Разговаряхме с нея, но не стигнахме много далеч, преди да се самоубие.

— Точно. Първо е заподозряна, а после съвсем удобно се самоубива. Не ви ли звучи много познато?

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че когато истинският убиец на Питър е разбрал, че Тереза е заподозряна, си е помислил, че ако може да хвърли вината върху нея, вие ще спрете да го търсите.

— Смятате, че един и същ човек е убил Питър Аш и Тереза, а след това и съпруга ви?

С блеснали очи, в които сякаш се разхождаше лудостта, Бина кимна.

— След като това не сработи с Тереза и подозренията се прехвърлиха върху Джефри поради някаква безумна причина, убиецът опита същата схема. Само дето този път очевидно сработи.

Бет задраска едно малко петънце на масата. Изведнъж Бина в своите мъка и паника беше започнала да говори неща, които поставяха под сериозно съмнение здравия й разум. Това беше една жена, опустошена от загубата на съпруга си, и ако можеше по някакъв начин да отрече ужасната истина за него, Бет смяташе, че ще го стори.

— Бина — започна тя изключително нежно, — осъзнавате ли, че е имало десетки свидетели, които са видели Тереза да се хвърля пред трамвая, и никой от тях дори не е споменал възможността някой да я е бутнал? Наистина ли вярвате в подобна теория?

— Вече не знам в какво вярвам. Според мен я е накарал по някакъв начин да го стори. Не знам как. Но нещо подобно може да се случи… Случи се и с Джеф.

Нещо подобно като да бъдеш блъснат пред трамвай, помисли си Бет. Нямаше никакъв смисъл. Попита я:

— Разполагате ли с нещо, което да потвърди твърденията ви?

— Разбира се — отвърна жената. — Затова се съгласих да разговарям с вас.

— Знаете нещо за Тереза, което…?

— Не. Не за Тереза. За Джеф. Някой е убил Джеф и го е направил така, че да изглежда като самоубийство. Естествено, мога да го докажа.

Бет се пресегна и сложи ръката си върху тази на Бина.

— Онази нощ, в която дойдохме с партньора ми, вие знаехте ли…

— Онова, което открих впоследствие ли? Не. Бях прекалено сломена, за да мога да мисля, но оттогава…

— Сте намерили някакво доказателство?

— Точно това се опитвам да кажа. Трябва да разкрия истината.

— Аз съм тук и изгарям от нетърпение да разбера за какво става въпрос. — Надеждата на Бет за правдоподобна история се разпадаше с всяка дума, излязла от устата на госпожа Кук, но въпреки това трябваше да я изслуша и да получи шанс да зададе собствените си въпроси.

Бина вече беше станала на крака.

— Само да си взема папката.

Сега пък папка, помисли си Бет.

Госпожа Кук се върна след десет секунди и отново седна. Отвори папката и извади от нея жълта тетрадка, в която си беше водила бележки.

— Добре — започна тя, — номер едно. Пистолетът. Когато Джеф се върна от Ирак — знаете, че беше в „Пустинна буря“, нали? Добре. Когато се върна, донесе два полуавтоматични пистолета, иракско производство, като сувенири. Точно два броя.

— Добре.

— Добре. — Бина се усмихна. — Да се разходим, какво ще кажете?

Жената отново стана от стола си. Бет я последва през дизайнерската кухня и през коридора, докато стигнаха до домашния офис на съпруга й — в него имаше черно кожено кресло и диван за двама, две стени с книги и се носеше лек аромат на пури. Бина вече беше махнала някои от книгите от една от стените и отвори малък сейф.

От него извади пистолет, който показа на Бет и остави на бюрото зад нея. Приличаше на същото оръжие, с което Джеф се беше самоубил.

— Не се тревожете — каза Бина, — не е зареден. Магазините и патроните са в задната част на сейфа. Извади втори пистолет и го остави до първия. — Два броя. Това е всичко, което донесе у дома. Всичко, което някога е имал. Проверете сама, за да се убедите.

Бет погледна сейфа. Нямаше други оръжия.

Бина взе пистолетите и ги прибра отново в сейфа, затвори го и завъртя ключалката.

— Два пистолета, които все още са тук. Джеф нямаше друго оръжие. Ще ме попитате какво ще кажа за пистолета, с който се е самоубил и с който е убил Питър? Откъде се е появил? Добре, да се върнем.

Въпреки здравия си разум, въпреки нерационалното становище за случилото се с Тереза Болейн, Бет започваше да вярва в разказа на Бина Кук и я последва обратно в трапезарията.

Седнаха отново на масата, където жената взе папката си.

— Това е така нареченото предсмъртно писмо, което Джеф ми изпрати по имейла, както се предполага от лаптопа в колата си. Вече сте го виждали, но…

Домакинята зачете:

— „Скъпа Бина. Моля те да ми простиш. Те ще разберат за Питър и мен, а не искам да те подлагам на това. Така ще е по-добре за теб. Обичам те. Джеф.“.

Очите на Бина се напълниха със сълзи.

— Джеф не е написал това писмо, инспектор Тъли. Получавала съм поне петстотин имейла от него и никой от тях не започва със „Скъпа Бина“. Когато ми е писал, винаги ме е наричал „Бобче“. „Бобче“, а не „Бина“. Всеки един проклет път. Можете да проверите. А и докато сме на темата. Той никога не се е подписвал като „Джеф“. Винаги е бил „Фреди“. Дори вече не си спомням поради каква причина. Искам да кажа, че ако Джеф беше написал този имейл, което той определено не е сторил, щеше да е за Бобче от Фреди. Няма как да е по-ясно, не мислите ли? Просто не е написал това писмо.

Бина избърса сълзите от лицето си. Видимо беше доволна от заключенията си.

— Както и да е, предоставих ви две сериозни доказателства. Първо, не е имал трети пистолет. Второ, никога не е писал този имейл. Ето ви и номер три: Джеф беше левичар.

Бет килна глава на една страна, това беше интересно.

— Застрелян е от дясната страна на главата. Не би тръгнал да се застрелва със слабата си ръка. Помислете. Ако е искал да го стори, щял е да държи пистолета с лявата си ръка.

Бет не каза нищо.

Бина, която очевидно беше изтощена, намери една хартиена салфетка и избърса сълзите си. Най-накрая погледна инспектор Тъли и я дари с бегло подобие на усмивка.

— Съпругът ми не се е самоубил — каза тя. — Уверявам ви в това. Всичко, което ви показах, го доказва. Не оставя никакво съмнение.

В интерес на истината, Бет беше наясно, че не е точно така. В сравнение с положителните доказателства пистолета от „Пустинна буря“, гилзите, които доказваха, че едно и също оръжие е убило Питър Аш и Джеф Кук, положителната проба от кръвта на Питър на яхтата на Джеф, трите забележки на Бина съвсем не бяха определящи. Макар че Бет трябваше да признае, че когато събереше трите, резултатът беше доста интересен. Ако Бина не беше започнала с налудничавата си теория за смъртта на Тереза Болейн, Бет щеше да ги сметне за още по-сериозни.

В този момент се сети за причината, поради която беше дошла тук. Колкото и болезнено да беше, трябваше да зададе въпроса си.

— Повдигнахте някои много интересни теми — каза тя — и определено ще ги имам предвид, ако се появят други положителни доказателства…

— Но тези са сериозни положителни доказателства.

— Не, не са. Технически са отрицателни — те са кучето, което не лае нощно време. Имам предвид, че никое от тях не ни насочва към вероятен заподозрян. Разбирате ли?

— Но елиминират Джеф.

— Не, не и категорично. — Бет въздъхна. — Госпожо Кук. Бина. Трябва да ви задам един въпрос, който смятам, че ще ви разгневи, но няма как да го пропусна. Имахте ли афера с Питър Аш?

За изненада на инспекторката Бина се разсмя от сърце. Когато приключи след няколко секунди, отново избърса очите си.

— Защо, за бога, ме питате това?

— Защото може да ни даде мотив, заради който съпругът ви го е убил. От ревност.

Бина поклати глава, очевидно все още не можеше да повярва на въпроса.

— Джеф не е убил Питър, инспектор Тъли — отговори тя. — Той го обичаше. Затова дойде сам при вас и ви предложи помощта си. Това не е характерно за човек, който е искал да убие приятеля си, нали?

— Не ми отговорихте на въпроса.

— О, съжалявам. Помислих си, че съм го сторила. Не, никога не съм имала интимна връзка с Питър Аш. Макар че… — жената присви очи.

— Какво?

— Може би е важно да го споделя с вас — обясни тя. — Питър се пробва с мен преди четири или пет месеца, но приех опита му за шега.

— Добре, а после…?

— Джеф така и не научи за това. В интерес на истината, му споделих едва… кога беше… миналата събота. Побесня, че Питър му е причинил подобно нещо. Смяташе да не ходи на погребението му. — Бина направи пауза. — Не разбирате ли? Тогава разбра за първи път за този случай. Ако бяхте видели реакцията му, щяхте да знаете за какво говоря. Съгласна съм, че ако Питър беше жив, щеше да се скара с него, но той вече не беше. Никога преди не съм виждала Джеф ядосан заради него. Това трябва да ви говори нещо. Нямаше никакъв мотив, за да го убие, независимо дали заради мен, или поради друга причина.

Бет се протегна и обърна диктофона. Информацията, която получи от Бина, беше интересна и провокативна. Смяташе, че всичко, което научи, е самата истина. Също така вярваше, че Бина Кук не е спала с Питър Аш.

От дъното на душата си беше убедена, че Джеф Кук не е убиецът на Аш — това означаваше, че случаят им съвсем не беше разрешен.

На прага на вратата Бет се ръкува с Бина и й благодари за помощта. Стигна до средата на стълбите, когато внезапно спря. Дойде в дома на семейство Кук, за да получи отговор на един прост въпрос, специален въпрос, и си тръгваше напълно удовлетворена. Но заради този въпрос беше изгубила представа за една потенциално по-мащабна картина.

Обърна се, изкачи стъпалата отново и позвъни на звънеца. Камбанките се разнесоха из къщата. Когато Бина отвори вратата, Бет се извини за неудобството и попита:

— Каква е вероятността Джеф да е имал повече от два пистолета, за които не сте знаели?

— Нулева — отвърна жената. — Имаше само два. По-рано говорехме доста по темата. Отдавна исках да се отърве от тях, но той желаеше да ги запази като сувенири, които да му напомнят за миналото.

— За времето, прекарано в Ирак?

— Да. Какво целите е този въпрос?

— Пистолетът, който го е убил, не е често срещано оръжие тук или някъде другаде в страната. Каква е вероятността някой друг да има същото? Имам предвид, че Джеф е бил в Ирак и има оправдание да притежава тези пистолети, но според мен… Съжалявам, но моето мнение с, че е имал три пистолета — вероятно не ви е споделил за единия от тях, вместо някой друг да разполага с абсолютно същия екзотичен молел, който е използвал, за да убие Джеф. Разбирате ли какво имам предвид?

Бина застина, очите й се изцъклиха.

— О, боже мой — каза тя. — Рон.

* * *

Не беше първи петък от месеца, а четвъртък, но предвид ужасните събития от миналата седмица Рон сметна, че един приятен обяд в „Самс Грил“ ще им се отрази много добре.

Той пристигна първи и поръча обичайното си мартини. След като получи питието си, Стефано остави завесата леко отворена и той успя да види съпругата си да върви към него покрай другите сепарета. Въпреки всичко, което й се наложи да преживее през изминалите две седмици, както и през последните шест месеца, откакто беше ранена, тя все още излъчваше топлота и доброта.

Също така беше изключително красива. Добре поддържана и сочна, с дълга до раменете тъмна коса и кафява вълнена рокля, която подчертаваше по чудесен начин тялото й. Когато стигна по-близо до него, забеляза, че носи златната верижка с черна перла, която й подари тук в „Самс Грил“, преди цялата лудница да започне.

Рон стана и дръпна завесата, за да я посрещне, прегърна я за един дълъг момент, след което я дари с целомъдрена целувка по устните и още една, която никак не беше като първата.

— Много се радвам, че се съгласи да дойдем — каза й, докато се разполагаха.

— Ти ми спаси живота — отвърна Кейт. — Четири часа са много повече, отколкото мога да издържа с тази жена.

— Как е Бина? — попита Рон.

— Сломена. Точно както очакваше. Дори по-зле.

— Как така?

Кейт разпъна салфетката на скута си.

— Изглежда, отказва да приеме, че Джеф се е самоубил, сякаш така може да го върне. Явно е на сериозни антидепресанти, които я карат да си въобразява разни неща. Познаваш ли секретарката на Питър Аш, Тереза? Жената, която се самоуби?

— Бегло. Какво за нея?

— Нищо особено, просто Бина смята, че някой я е бутнал пред трамвая. Същият, според нея, който е убил Джеф.

— Някой съмнява ли се, че Джеф се е самоубил? Не казаха ли вчера или онзи ден, че е било самоубийство?

— Да, но тя не го вярва. — Кейт млъкна за миг. — Пита ме за пистолетите ти.

— Пистолетите ми?

— Сувенирите ти от Ирак. Очевидно са същите като онзи, с който се е застрелял Джеф.

— Така е. Май четох за тази иракска връзка, но сметнах, че става въпрос за неговите. Мислех, че има няколко.

— Според Бина е имал само два. Те все още са в сейфа в къщата им.

Рон кимна, вдигна чашата си с мартини и отпи глътка от нея.

— Знаела е само за два.

— Имал ли е и други?

— Поне още един, който държеше в сейфа в офиса си. Обзалагам се, че ако полицията се зарови малко по-надълбоко, ще открие поне още два.

— Трябва да й го кажа — отвърна Кейт. — Останах с впечатлението, че си мисли, че става въпрос за един от твоите пистолети.

— Смята, че съм участват в убийството на Джеф? Това е нелепо.

— Казах й същото, разбира се, но тя продължи да настоява за пистолета, макар да й обясних, че вече не разполагаме с тях.

Рон се изненада.

— Но…

Кейт поклати пламенно глава.

— Вече не са у нас, Рон. Помня, че ги предаде през май или юни тази година. Сигурна съм, че не съм сънувала. Трябва да си спомняш. Убедена съм, че помниш.

Рон мълча известно време, за да осмисли думите на съпругата си, след което срещна погледа й и го задържа, докато не получи едва доловимо кимане и намек за усмивка. Вдигна запотената си чаша и каза:

— Случиха се толкова много неща с теб и с децата, че почти не помня какво съм правил.

— Точно така.

— Но не мога да повярвам, че Бина смята, че аз…

— Не мога да я виня. Рон. Може да повдигне обвинение, но не мисля, че ще издържи в съда. Дори след като научи, че вече не пазиш пистолетите си, не си промени мнението. Не мисля, че има нещо, което може да го промени. Тя иска да обвини някого. Просто е сломена.

— Каквито сме всички ние.

Кейт хвана съпруга си за ръката.

— Като се заговорихме, ти как си?

Рон се подвоуми за миг, срещна погледа й и проговори с половин уста:

— Не особено добре. Няма да те лъжа, светът ще е различен без него. Ще ми трябва време, за да свикна. Не че нямахме своите различия. Не мога да кажа, че ми липсва, след като ме прецака, но все пак се познаваме от цяла вечност. Наистина просто ще е необходимо известно време, това е всичко.

Време, което вероятно ще си струва, Рон. След като вече го няма да стои на пътя ти, нищо не може да ни спре. — Кейт отново го хвана за ръката. — Нека изчакаме малко. Всички са наясно, че твоят партньор и приятел се е самоубил. Съвсем спокойно можеш да кажеш, че нямаш сили да станеш от леглото и да не ходиш на работа засега.

Рон сви рамене.

— Ще правим крачките една по една, нали?

Някой дръпна завесата и облеченият в смокинг Стефано поздрави екстравагантно Кейт, като й целуна ръката.

— Доста време мина. От сега нататък идвайте поне веднъж месечно или ще изпращам някого да ви вземе.

— Обещавам да го сторя — отвърна Кейт и погледна Рон, — но имах добро извинение за отсъствията си.

— Без повече извинения — каза Стефано. — Бяло вино?

— Шардоне, ако обичаш.

— Идва. Наистина е чудесно, че сте тук.

— Аз също се радвам, че те виждам, Стефано. Благодаря ти.

Когато сервитьорът ги остави, Рон каза:

— Опитай се да бъдеш още по-очарователна. Накарай хората да те харесват още повече.

— Ще поработя по въпроса — отвърна Кейт и отново го хвана за ръката. — Какво ще правим с Бина?

— Веднъж справи ли се със загубата, всичко ще бъде наред. Тя идва от много богато семейство, така че няма да има никакви проблеми в това отношение. Макар че ако някога се нуждае от помощ от фирмата, винаги ще й осигурим такава.

Кейт кимна и въздъхна.

— Какво мислиш, че е сторил Питър на Джеф?

— Не знам — отвърна Рон, — но сигурно е било ужасно.

Жената сниши глас и се наведе към съпруга си.

— Може ли да е по-лошо от онова, което стори на нас? — Разбира се, когато Кейт разказа на Рон какво се беше случило, тя се изкара жертвата, а не прелъстителката. Според нейната история Питър беше започнал всичко, а тя се беше поддала в момент на слабост.

— Все още сме заедно — отвърна съпругът й. — Може би в крайна сметка Джеф и Бина не са били толкова силни, колкото нас.

— Въпреки това изглеждаха такива, нали?

— Може да се поспори по темата. Истинският въпрос е дали наистина го е извършил Джеф.

— Имал е възможност да го стори.

— Не забравяй, че е пазил пистолетите през всичките тези години.

— Оръжия — каза отвратена Кейт. — Голям проблем са, не мислиш ли?

— Ако разполагаш с такива — отвърна Рон, — не се замисляш много дали да ги използваш. Точно така се случват лошите неща.