Джон Лескроарт
Фатална изневяра (24)

24

Сутрешната работа на Бет включваше подреждането и осмислянето на фактите и бележките й. Айк й се обади и й сподели, че не е успял да вземе телефонната разпечатка от Тереза. Също така я уведоми, че секретарката нямаше алиби за понеделник вечерта. Това накара инспекторката да се върне малко назад и да погледне отново случая от друга светлина.

Но това не я доведе до никъде.

Разполагаше с три жени — вероятно от десетки, с които Питър беше спал през последните шест месеца и които можеха да й помогнат да намери някакъв мотив за убийството му: секретарката му Тереза Болейн, хазяйката му Каръл Люкинс и мистериозната жена, която подозираше, че е приятелката й Кейт Джеймисън.

Имаше проблем с всичките.

Макар Айк да смяташе, че Тереза е убийцата на Питър, интуицията й подсказваше, че не е прав, а през годините се беше научила да й се доверява. Тереза очевидно беше съкрушена и вероятно беше излъгала за истинската си връзка със своя шеф, но това не я правеше престъпница. Можеха да опитат да вземат заповед за претърсването на апартамента й за оръжието на убийството, в случай че беше достатъчно неразумна да го запази, но без основателна причина никой съдия нямаше да я подпише. Точка.

Каръл Люкинс може би бе имала интимни отношения с Питър в нощта, в която беше убит, но това беше само предчувствие, базирано предимно на усърдното отричане от страна на хазяйката, че дори не го е виждала през онази нощ. Докато Бет не видеше ДНК доклада, не разполагаше с абсолютно нищо, което да докаже връзката между Каръл и Питър. Всяка теория, че убийството му може да е причинено от подобно нещо, си беше смело предположение.

Оставаше й последната възможност — мистериозната жена, която вероятно имаше пръст в очевидния срив на Питър, и макар Бет да не искаше да повярва, трябваше да приеме, че има голяма вероятност тази жена да е приятелката й Кейт. Ако наистина беше така — как, дори и като полицай, можеше да я разпита отново, без да застраши приятелството им? Последният известен контакт между жертвата и тази жена беше преди шест месеца, така че защо й е да го убива едва миналата седмица?

Що се отнасяше до интуицията й, Бет познаваше Кейт през целия си живот. Тя беше от този тип жени, които хващаха паяците в къщата си и ги пускаха навън, вместо да ги убият. Независимо от онова, което Питър Аш й беше сторил, не можеше да повярва, че Кейт е способна да го убие. Още повече че в настоящото си състояние нямаше възможност да извърши престъплението, след което да извлече тялото му до океана и да го хвърли в него.

Междувременно имаше и други възможности, които Бет и Айк дори не бяха започнали да обмислят. Семейството на Питър — Джил и близнаците Ерик и Тайлър, които беше изоставил, разгневил и натъжил, странното желание за съдействие от страна на Джеф Кук, хората от работата му, включително и клиентите му, защото, колкото и да се говореше, че са го обожавали, в света на високите залози нещата бързо се влошаваха и ставаха грозни.

* * *

Разстоянието между апартамента на Тереза и края на „Маркет стрийт“, където се намираше Фери Билдинг, възлизаше на около шест километра, но беше предимно надолнище, така че жената сметна, че една разходка ще й се отрази добре. Продължаваше да си повтаря — отново и отново — че вече няма никакво значение, че нищо не е важно.

Носеше впити дънки, зелен пуловер и леки обувки. Слънцето напичаше приятно, заради което беше свалила якето си и го беше вързала около кръста си. Откакто започна аферата й с Питър, Тереза си беше пуснала по-дълга коса, която в момента беше вързала на конска опашка.

Тъй като често работеше допълнително и дори през уикендите, имаше достъп до асансьорите и до фирмата през цялото време. Днес обичайната група от ентусиасти — адвокати, помощници и секретарки — се трудеха в своите кабинки и офиси. Поздрави някои от колегите си и й се стори странно, че на никого не му направи впечатление, че е тук по това време.

Никой не спомена липсата на Питър.

Повечето от тях вече й бяха изказали съболезнованията си — толкова много съжаляваха, не беше ли смъртта една ужасна трагедия? Явно съчувствието и загрижеността им се изчерпваше само с това.

Тереза подмина бюрото си, влезе в офиса на Питър и заключи вратата след себе си. Отиде до прозореца и погледна към Фери Билдинг, където цареше добре познатата суматоха. Докосна с ръка един от отворите от трите куршума в прозореца, оставени така по заповед на Мани Майър като спомен за онзи ужасен ден.

В това помещение, зад заключената врата, беше започнало всичко. Отчаяната платоническа прегръдка, продължила доста дълго време, беше прераснала в нещо емоционално и грубо, в нещо ужасяващо, грешно и перфектно. Докато черният пушек отдолу се виеше около сградата, Питър я беше сграбчил, вдигнал на бюрото и обладал, преди някой от двамата да осъзнае какво се случва, какво се беше случило и какво можеше да означава това.

Тереза се върна в своята кабинка. Седна зад бюрото и отпусна ръце в скута си. В службата въобще не беше шумно, но не можеше да игнорира добре познатите звуци — звънящите телефони, ксерокса, избипкването на някой компютър, безплътните гласове, които започваха да я вбесяват. Искаше й се да стане и да изкрещи, да привлече вниманието на всички и да им напомни, че Питър е мъртъв, по дяволите, убит преди по-малко от седмица, и какво, да го вземат мътните, правеха те, защо се преструваха, че нищо не се е случило?

Най-накрая стана и отиде в тоалетната, докато цялата се тресеше. Хвърли няколко шепи вода на лицето си и избърса очите и бузите си с твърдата хартия.

Излезе навън и застана в коридора. Шумът не се беше оттеглил. Дебелата и весела Черил Падила, без съмнение напът да използва тоалетната, я дари с бърза, автоматична усмивка и й каза:

— Здрасти, Тер — след което се спря и я попита дали е добре.

— Да.

— Сигурна ли си?

— Да. Наистина съм добре.

Жената я погледна въпросително и отвърна:

— Добре.

Тереза не се спря при никого на излизане. Слезе сама с асансьора и напусна сградата точно когато часовникът на Фери Билдинг обяви, че е обяд.

Повечето от пешеходците на „Маркет стрийт“ се бяха насочили към океана, пазара и фериботите. Тереза се смеси с потока от хора и вървя с него до художествените изложби на „Ембаркадеро“.

От лявата й страна група младежи караха скейтбордове и си проправяха път през пешеходците на „Джъстин Хърман Плаза“ и отвратителния й фонтан.

Поведена от основната маса от хора. Тереза се озова на първата редица чакащи на светофара. Шумът отново си проби път към нея — улични музиканти, клаксони на коли, автомобилна аларма, крякане на ято чайки. Не можеше повече, цялата тази какофония пронизваше мозъка й, дразнещата улична суматоха, рап музиката, която бумтеше от една от преминаващите коли, трамваят, който я приближаваше.

Дран. Дран!_ Дран, дран, дран!_

Трамваят все още се намираше на тридесетина метра от следващата си спирка на „Мишън стрийт“ и боботеше тежко по релсите. Почти беше стигнал до мястото, на което чакаше Тереза. Тя не отлепяше поглед от ярката фасада на Фери Билдинг, която се издигаше точно пред нея.

Дран! Дран!

Трамваят бързо скъсяваше разстоянието между тях.

Без да се подвоуми, Тереза слезе от тротоара и стъпи на релсите.