Джон Лескроарт
Фатална изневяра (27)

27

Бет се върна в службата, седна на бюрото си заедно с една диетична кола и се опита да подреди мислите си относно случая. Струваше й се, че най-накрая беше постигнала нещо и дори имаше голяма вероятност да е намерила истинския извършител в лицето на Ерик Аш, когото беше уловила в две големи лъжи, свързани с алибито му — не се беше прибрал в стаята си в общежитието около десет часа, а по-скоро около един. Ако наистина беше така, то значи беше разполагал с близо три часа да се срещне с баща си под някакъв претекст, да го застреля и да го хвърли в океана.

Три часа — достатъчно време.

Имаше усещането, че разказът му как пистолетът бил откраднат от стаята му в Бъркли, беше другата лъжа. Ако го беше скрил толкова добре, че дори Джон Чънг да не знае за него, никой друг не би го намерил.

Бет нямаше представа защо Ерик си призна, че е купил оръжие — вероятно смяташе, че е разбрала за това от някой друг източник. Ако наистина беше така, признанието му щеше да я накара да го сметне за по-открит и готов да сътрудничи. Напълно възможно беше младежът да е хвърлил пистолета в океана или някъде другаде, след като беше застрелял баща си с него. Имаше чувството, че този хлапак се опитва да й се подиграва.

Каквото и да се беше случило с оръжието обаче, малко вероятно беше да е случайно откраднато от някого, когото Ерик не познава.

Независимо кой от вариантите беше истина, младежът не разполагаше с пистолет в момента, който да бъде подложен на балистична проверка, и затова арогантно и показно й се присмиваше в лицето. Казваше й, че е по-умен от нея, че е наясно с фактите около случая, че не е оставил веществени доказателства и че може да я победи в тази игра.

Подобни мисли бяха доста сериозна мотивация за Бет.

Какво се беше случило с пистолета? Обмисли идеята да каже на Ерик, че е открила оръжието, и да започне своя собствена игра, с която да го обърка. Като се имаше предвид, че тялото беше намерено в залива, напълно логично беше да си мисли, че и то ще е там. Ако Ерик разбереше, че го лъже, щеше да продължи да се придържа към историята си, защото щеше да е наясно, че не могат и с пръст да го пипнат.

Бет отпи от колата си, написа няколко бележки и се облегна на стола. Не знаеше какво да прави със самоубийството на Тереза Болейн. Макар да не искаше да повярва, осъзна, че Айк можеше да се окаже прав и секретарката да е убила изневеряващия си приятел, ако наистина й беше приятел, което означава, че тя също е излъгала. В интерес на истината, се нуждаеха от още една заповед, с която да претърсят апартамента, колата (ако имаше такава), работното й бюро и всичко останало. Следващите няколко дни щяха да са истинска лудница.

Засега същата карма, която й беше осигурила Джон Чънг без никакъв проблем, като че ли още беше налице. Когато си включи компютъра, откри, че има два имейла от приятелите на наркомана Нед. Другите двама вече й бяха отговорили и бяха оставили телефонните си номера. Разполагаше с мобилните на всички, вдигна телефона и набра първия.

Двадесет минути по-късно беше разговаряла с трима от тях. Всичките бяха изключително отзивчиви и изумително безполезни. Те отговориха, че са отишли рано в апартамента на Нед и не са мърдали оттам през цялото време на мача, тъй като имал голям телевизор и бира. Къде другаде да ходели?

Всичките бяха чули врявата от апартамента на Питър, който се намираше на долния етаж, вероятно по време на втората четвъртина, но със сигурност преди полувремето. Никой от тях не смяташе, че е било скандал, но определено имало по-високи звуци — скърцащо легло и пъшкане от очевидна страст. Две от момчетата смятаха, че всичко това е адски забавно.

До някаква стенен обаче и тримата се срамуваха да говорят по темата. Единият от тях, Стюарт Айело, не беше на сто процента сигурен за какво точно ставаше въпрос, защото, обясни на Бет той, никога преди не беше чувал някой друг да прави любов. Така че не можеше да се закълне дали е било точно това. Стюарт не пропусна да признае, че приятелите му нямали никакви съмнения, затова вероятно било правене на любов. Не разбираше защо трябва да е толкова шумно. Той единствен не намираше случилото се за забавно — на него му звучало като причиняване на болка.

Никое от момчетата не беше напуснало апартамента на Нед преди края на мача, а след като го сторили, не видели никого в коридора. Когато си тръгвали, жилището на Питър било потънало в тишина. Не чули каквито и да било звуци от него.

Бет затвори и отиде в тоалетната. Когато се върна, Айк седеше в стола си и я гледаше.

— Я виж кого е довял вятърът — каза тя. — Какво, по дяволите, правиш тук, Айк? Мислех, че ще се опиташ да си наваксаш със спането. Как е Хедър?

— Добре е. Спи. Температурата й спадна напълно, за щастие. Самият аз ще си изчакам часа за лягане, преди да се размажа. Иначе просто ще се събудя в средата на нощта и ще започна да страдам от безсъние за седмица или за година. Предпочитам да го избегна. Помислих си, че мога да убия няколко приятни часа тук, да си оправя глобите за паркиране… — Бледият цвят на лицето му стана още по-блед, а замъгленият му поглед се спря на Бет. — Мога да си оправя глобите и друг път.

— Тереза — започна партньорката му и се подпря на бюрото си. — Ти ходи на мястото.

Айк кимна.

— Наложи се. — Пое си дълбоко въздух през свитите си устни и го изпусна рязко. — Дори да го е убила… Господи!

— Сигурен ли си, че някой не я е блъснал?

— Напълно. Има повече от двадесет свидетели. Намирала се е в тълпата, спряла е на тротоара, където е стояла напълно неподвижна за няколко секунди, и се е хвърлила на релсите. Сякаш е нямаш представа, че трамваят идва. Или не й е пукало.

— По-скоро второто, ако питаш мен.

— Направо ми къса сърцето, да знаеш. Започвам да остарявам за тези неща. На колко години беше, на тридесет ли?

— Може би на малко повече. Прекалено млада, за да прекрати живота си.

— Нека ти кажа нещо. Ако не е убила Аш, искам да пипна кучия син, който го е сторил. Защото той уби Тереза, той е този, който я бутна пред трамвая.

Бет забарабани с пръсти по бюрото си. Телефонът й иззвъня. Извади го от калъфа на колана си и провери номера.

— Трябва да приема обаждането — каза на Айк, след което заговори в апарата: — Тъли, „Убийства“. С Деймън ли разговарям?

Докато обсъди случая с четвъртия гост от партито на Нед, Айк стана от стола си и отиде до прозорците, които бяха с изглед към „Брайънт стрийт“. Следобедът беше ясен и слънчевите лъчи го милваха топло, докато стоеше с ръце в джобовете.

След две минути Бет застана зад него.

— Това беше последният фен на понеделнишките футболни вечери.

— Кой?

— Аш е правил секс в жилището си два часа, преди да бъде убит. Разполагам с пет хлапета от апартамента над неговия, които са го чули, все едно са били при него.

— С кого е бил?

— Предполагам, че с хазяйката си. Казва се Каръл Люкинс, но не мога да докажа предположението си, докато не получа резултатите от ДНК анализа, а това няма да се случи особено бързо. Както ти е добре известно, може и никога да не се случи.

— Я ми кажи защо толкова много искаме да докажем, че е била с него. Тя е просто поредната му приятелка, нали така?

— Разбира се, но също така е била и последната. Ако има някого, който знае какво е смятал да прави Аш в понеделник вечерта, вероятно тя е този човек. Може би някой му се е обадил по телефона и е поискал да се срещнат, докато е бил с нея. Може просто да й е казал къде отива или с кого. Понастоящем хазяйката е от стадото с лъжците — напомни ми да ти разкажа за Ерик Аш, но ако е бил с Каръл в понеделник, има голяма вероятност тя да ни каже нещо, което не знаем.

— Напомням ти — каза Айк и се извърна от прозорците. Какво те е излъгал Ерик Аш?

— Алибито с майка му, което внимателно е измислил, е малко калпаво. Каза ми, че се е прибрал в общежитието, след като е прекарал вечерта в града.

— В града?

— Да. Вечерял е с мама. Каза, че се е върнал в „Бъркли“ около десет. Съквартирантът му обаче ми сподели, че е било около един. Младежът няма никакви съмнения за това, а и съм го записала, ако в един момент, след като разговаря с Ерик, реши да си промени мнението. Което, разбира се, ще е поредната лъжа, но станаха прекалено много, за да ги броя.

— Това ме кара да смятам, че трябва да направим нещо по въпроса каза Айк. Да създадем друга реалност и да насочим гнева на бог срещу тези хора.

— Само да можехме — започна Бет, — но уви…

Изведнъж Айк застина и погледна назад.

Партньорката му се намръщи, проследи погледа му, но не видя нищо.

— Какво има?

— Точно това е отговорът — отвърна той. — Трябва да започнем да лъжем. Да борим огъня с огън.

* * *

Бет се обади на Каръл Люкинс от службата и я попита дали има нещо против да дойде до отдел „Убийства“ за няколко минути, за да изяснят в нейно присъствие някои подробности от показанията й. Да, имаше нещо против и не, също така не можеха да отидат в дома й. Каръл искаше да знае защо е необходимо всичко това, но Бет не беше особено изчерпателна, като й обясни, че са възникнали някои въпроси около нейния наемател Питър Аш. В крайна сметка жената се съгласи да се срещне с тях, ако можеха да прескочат до „Старбъкс“ на две пресечки от „Фултън“.

Бет се обнадежди от предложението, защото това означаваше, че Каръл крие нещо от съпруга си.

Зад волана застана Айк и двадесет минути по-късно бяха седнали, всеки с чаша кафе пред себе си, на една от малките маси до предния прозорец. Бет демонстративно извади диктофона си и го остави на масата между тях.

Красивата белокоса жена излъчваше същата нервна енергия, която вероятно беше спомогнала за припадането й предния път. Едва бяха започнали с четенето на името, номера на случая и по-ранните й показания, когато Каръл взе чашата си, духна съдържанието й, остави я отново на масата и започна да я върти в ръцете си.

— Аз… — започна тя. — Наистина не знам за какво говорите.

— Говоря за ДНК — отвърна Айк със своя глас а ла „лошо ченге“. — Принципно знаете какво е това, нали, госпожо Люкинс?

— Айк. — Бет се пресегна и сложи ръка върху тази на партньора си, за да го накара да се успокои. Върна вниманието си върху свидетелката им. — Както, сигурна съм, помните, Каръл, след като си тръгнахте от апартамента на господин Аш онзи ден, извиках екип на криминолозите, за да вземат някои проби. Търсеха предимно отпечатъци и ДНК — това са така наречените веществени доказателства за хора, които е възможно да са били в апартамента на жертвата, особено през онази вечер, тъй като вярваме, че е бил убит по-късно същата нощ. Мисля, че е очевидно защо искаме да научим всичко възможно за последните му часове.

— Да, достатъчно очевидно е, но както ви казах последния път, не съм виждала господин Аш през онази вечер. — Хазяйката погледна неспокойно първо към Бет, а после и към Айк. Отново вдигна чашата си, духна съдържанието й, отпи и продължи да говори: — Дори не съм виждала Питър, господин Аш, през уикенда. Двамата със съпруга ми бяхме на гости на родителите му в Гилрой — баща му получи удар — и аз се прибрах едва в понеделник сутринта. Освен това, ако говорите за ДНК-то в апартамента му — моето ДНК в частност — нормално е да намерите следи от него.

— Как така? — попита Айк.

— Постоянно проверяваме наемателите, за да видим как се отнасят с жилищата. Сещате се какви са студентите. Могат доста бързо да превърнат един апартамент в руина. В стандартния ни договор за наем има клауза, която ни позволява да правим проверки веднъж месечно с предварителна уговорка. Освен това постоянно се чупи по нещо в апартаментите и двамата с Евън… поне веднъж месечно сме в някой от тях за ремонт или проверка. Очаквам да намерите ДНК-то ми в жилището на господин Аш, както и ДНК-то на много други хора.

— Какво ще кажете за чаршафите? — попита Айк. — Да очакваме ли да намерим ДНК-то ви и по тях?

Въпросът му увисна във въздуха.

Айк изгледа Каръл с неприятен, отвратен, лош поглед, след което се обърна към Бет и каза:

— Искаш ли да й кажеш за понеделник вечерта?

— Не — отвърна Каръл с умолителен тон. — Вече ви казах, че не съм била там в понеделник вечерта. Няма начин да разберете…

Бет вдигна длан, за да я прекъсне.

— Каръл — каза тя. — Наемателят, който се намира точно над господин Аш, в апартамент номер пет — Нед, си е поканил няколко приятели, за да гледат мача миналия понеделник вечерта. Всички те — били са петима — ни казаха, че са чули врява от правене на любов в жилището на Питър.

Каръл задържа погледа на Бет за един дълъг момент. Вдигна кафето си и пак го остави.

— Не разбирам какво общо има това с мен.

Лик в своята роля на лошо ченге се изсмя презрително.

Бет отвърна със съчувствен тон:

— Както партньорът ми спомена, Каръл, едно от нещата, взети от апартамента на господин Аш за ДНК анализ, бяха чаршафите от леглото му.

— Но как бихте разбрали, че ДНК-то е моето? Не е ли необходимо да разполагате с нещо, с което да го сравните?

— Хората гледат прекалено много телевизия — отвърна Айк.

— Ние разполагаме с нещо, с което да го сравним — обясни Бет. — След като припаднахте, ви донесох чаша с вода, от която пихте, нали?

— Това е… мамка му. Това е много подло. Не мога да повярвам, че сте го направили. Държахте се толкова мило и приятелски.

Бет се отпусна на стола си, мълчалива и непоклатима, най-накрая посегна към собственото си кафе. Айк също не се обади, искаше Каръл да се пържи в собствен сос. Следващия път, в който посегна към чашата си, ръцете й видимо трепереха.

— Каръл, говори с нас — прикани я Бет.

Жената погледна безпомощно двамата инспектори, след което въздъхна.

— Евън не бива да научава — обясни тя. — Обичам го, но е доста темпераментен и не трябва да узнава за онова, което ще ви кажа. Може да ме убие.

— Той ли уби Питър Аш? — попита Айк. — Някой от двама ви притежава ли оръжие?

— Не.

— На кой от двата въпроса отговорихте с „не“? — поиска да изясни Бет. — Дали е убил Питър, или дали имате оръжие?

— И на двата.

Лик отново я притисна.

— Самата вие казахте, че ако разбере за вас и Питър, ще ви убие.

— Това беше просто израз. По-скоро би убил него. Двамата се обичаме.

— Както кажете — съгласи се Бет. — Само дето после сте били с Питър.

Каръл сви рамене.

— Понякога, сещате се, ежедневието… — жената се подвоуми. — Става ти малко скучно. Питър беше просто… не беше сериозно. Може би не биваше… Поклати глава и погледна към инспектор Тъли. — Наистина не трябва да му казвате. Моля ви.

— Знаете ли къде е бил съпругът ви през онази нощ? — попита Айк.

— Евън не знае нищо — настоя Каръл, без да отговори на въпроса. — Ако знаеше, нямаше да стоя тук и да разговарям с вас в този си вид.

— Какво имате предвид? — попита Бет. — В този си вид?

— Имам предвид… стига де, сещате се. Това е ясно доказателство, че Евън не е убил Питър. Той нямаше представа за връзката ни.

— Откъде знаете? — попита Айк.

— Погледнете ме, инспектор Маккафри! Нямам белези, нямам синини. Не знае.

— Добре, тогава — продължи Айк, — да се върнем на въпроса къде е бил Евън през онази понеделнишка нощ. Знаете ли?

— Остана при родителите си в Гилрой. Смяташе, че баща му може да почине съвсем скоро, макар че явно вече се пооправя. Както и да е, Евън искаше да остане, но аз трябваше да се прибера.

— Защо? — попита Айк, след което реши да предположи: — Заради Питър?

Каръл сви рамене пренебрежително.

— Не очаквам хората да разберат — отвърна тя, — но нямахме много възможности.

Бет и Айк си размениха погледи.

— Добре — каза инспектор Тъли, — какво ще кажете за понеделник вечерта?

— Какво имате предвид?

Айк изгуби търпение и избухна.

— Иска да каже, че сте положили толкова много усилия, Каръл — инспекторът беше бесен, — за да оставите съпруга си в Гилрой с умиращия му баща, а вие да се приберете тук, за да бъдете с Питър Аш. Всичко е свършило за час или два и после какво?

— Какво искате да кажете с това „после какво“?

— Просто ви е изритал и вие нямате проблем с това?

— Не ме е изхвърлял. Приключихме. Прибрах се у дома, взех си душ и говорих с Евън по телефона около час. След това свърших малко работа на компютъра си… електронни таблици за квартирите. Можете да проверите всичко. Все някъде ще е останал запис, че съм била онлайн.

Добре, достатъчно, помисли си Бет. Каръл Люкинс не беше пример за морална жена, но не смяташе, че тя е убиецът, когото търсеха. Освен ако не искаха да се наслаждават на гледката как се гърчи, нямаше нужда да я измъчват повече. Истинският проблем, онзи, заради който подхванаха цялата тази игра, все още не беше засегнат.

— Каръл — започна Бет, — ето го и големия въпрос: Питър спомена ли какво смята да прави след срещата ви, дали е имал планове да се види с някого или просто да излезе?

— Щеше да излиза.

— Каза ли с кого?

— Не. С някакъв негов приятел.

— Сподели ли ви името му? — попита Айк.

— Не. Защо му е да го прави?

Бет не й отговори. Вместо това я попита:

— Случайно да е уговорил срещата си, докато е бил с вас?

— Имате предвид, докато сме били в апартамента му? Не. Нямаше как да приема обаждания.

— Помните ли дали телефонът му е звънял?

— Не мисля. В интерес на истината, бих казала, че определено не е.

— Добре — отвърна Бет. — Харесвам „определено“.

— За този приятел, когото споменахте — подхвана Айк. — Имате ли нещо против да си спомните точно какво каза Питър, когато ви сподели за плановете си за онази вечер?

— Не сме обсъждали въпроса. Дори не знам доколко съм запомнила от разговора.

— Наистина искаме да се опитате да си спомните, Каръл — настоя Бет. — Как въобще повдигнахте въпроса?

Хазяйката срещна погледа на инспектор Тъли, кимна и затвори очи.

— Добре — започна тя, — добре. — Изражението на лицето й беше малко кисело. — Лежахме на леглото. След онова, сещате се. Бих казала, че двамата се чувствахме прекрасно. Може би се унасяхме в дрямка. Казах на Питър, че Евън няма да се прибира тази нощ, не и до сутринта. — Жената млъкна и отвори очи. — Обясних му, че мога да остана, ако желае.

— Какво отвърна той? — настоя Бет.

— Точните му думи ли?

— Доколкото е възможно да ги предадете.

Вдишване, издишване, след което Каръл изчака още секунда-две, затвори отново очи и продължи с разочарован тон:

— Отвърна ми: „Много сладко предложение, което ми се ще да бях получил по-рано, но един страшно добър приятел ми писа днес. Явно има някакъв сериозен проблем, за който иска да поговорим, и вече му обещах, че ще се видим на едно-две питиета и че ще изпушим по пура“. Аз му казах: „Може би след пурата… остави“. — Каръл отвори очи. — Двамата се посмяхме. Това беше всичко, сигурна съм. Не мисля, че каза нещо друго.

* * *

Бяха в колата, но Айк дори не беше запалил двигателя, когато наруши тишината, налегнала ги, откакто си тръгнаха от кафенето.

— Страшно добър приятел, който пуши пури — констатира той.

— Да, чух — отвърна Бет. — Това оставя сина му Ерик извън уравнението, нали?

— Явно. Освен ако не се е срещнал с него още по-късно. Предполагам, че е възможно, но не е нещо, на което бих се обзаложил. Във всеки случай не мисля, че Питър Аш би определил сина си като „страшно добър приятел“, какво ще кажеш?

— Не и в нормален разговор, не. В интерес на истината — никога. Би го нарекъл „сина ми“.

— Съгласен. Междувременно, колкото и подло да ти се струва, вероятно забеляза, че в момента, в който излъгахме нещастната госпожа Люкинс — всичко е записано на диктофона, че сме получили резултатите от ДНК анализа, тя ни осигури необходимата информация.

— Забелязах. И „подло“ е правилната дума.

Айк се включи в движението и дари партньорката си с лукава усмивка.

— Това е напълно законна техника за разпити. По мое мнение щом всички, които разпитваме, ни лъжат, а те го правят, ние сме напълно в правото си да отвърнем със същото, като неволно създадем невярно впечатление и ловко избегнем фактите. Това не ни прави грешници.

— Не бих се изразила точно по този начин, но ти схванах мисълта. — Бет млъкна за миг. — Какво мислиш?

— Какво мисля за кое?

— За страшно добрия приятел, който пуши пури.

— Какво искаш да мисля? — попита Айк. — Мисля, че това е доста сериозна следа, ако в действителност е дошъл да вземе Питър от апартамента му. Особено след като можем да приемем, че не е Тереза, че вероятно не е Ерик и че можем да изключим семейство Люкинс.

— Точно. Нека те питам нещо. Какво би си помислил, ако ти кажа, че според нас е близък приятел на Питър, който пуши пури и има яхта?

— Бъзикаш ли ме? — Айк я погледна. — Ще е супер, ако разполагаме с някой такъв.

— Току-що осъзнах, че не съм ти разказала всичко за тип на име Джеф Кук, нали? Бил е помощник областен прокурор. Сега работи в частния сектор.

— Не мисля, че си. Какво общо има със случая? Кой е той?

— Никой специален. Просто близък приятел на Питър, който обича пури и притежава яхта, която държи в яхтклуба.

Айк я погледна невярващо.

— Наистина ли съществува такъв човек?

— Истински като инфаркт. Смята се за най-добрия приятел на Питър.

— Я ми обясни как точно се запозна с него?

— Отби се в службата преди два дни, искаше да помогне. В разгара на събитията, не ми се стори от особена важност. Вероятно съм забравила да ти го спомена, за което поднасям най-искрените си извинения. Сега поправих грешката си.

— Дошъл е да те види?

— Нас по-скоро. Онзи ден ти не беше на работа с обичайното „дъщеря ми има менингит“ извинение. Но дали наистина дойде да говори с мен? Да.

— Дошъл е да ни провери, да види с какво разполагаме и да остане с една крачка пред нас.

— Може би. На светлината на последната ни информация ми се струва доста вероятно.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Айк.

— Какво?

— Означава, че в крайна сметка няма да успея да наваксам със съня си тази вечер.

— Да, вероятно си прав — отвърна Бет.