Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (43)

42.

Когато нещата просто не могат да станат по-зле, те все пак се влошават, помисли си началник Морис, докато гледаше двете разбити коли, които препречваха магистрала 82, и гневното, отчаяно задръстване, което се трупаше отвъд тях. Хеликоптерът линейка точно излиташе, разхвърляйки сняг навсякъде, сякаш не валеше достатъчно от небето, отнасяйки двете жертви до модерната травматологична клиника в Гранд Джънкшън. Там вероятно поне единият от тях, мъжът, прострелян в главата, щеше да умре. Онова, което истински разгневи началника, беше, че никой не е пострадал при катастрофата, предизвикала изригване на ярост, при което водачът на беемвето Х 5 бе извадил пистолет и застрелял двамата пътници в джипа „Мерцедес“, който го беше ударил отзад. Сега чуваше извършителя да се дере с все сили в задната част на патрулката, докато чакаха верижната машина да пристигне, дрънкайки за „самоотбрана“ и „защита на правата си“. Така че ако жертвата умре, а повечето хора с куршум .38 калибър в черепа умират, това щеше да значи девет убийства за по-малко от седмица. И всичко това в град, който от години не беше виждал убийство.

Какъв кошмар, а краят му не се виждаше.

Четири дни преди Коледа валеше силно, а прогнозата беше за петдесет-шейсет сантиметра нов сняг през следващите три дни и силен вятър, който беше последица от някаква буря. Магистрала 82 — единственият път навън от града, беше задръстена заради катастрофата, затова снегорините не можеха да работят и бурята бързо ги надвиваше. След час или дори по-малко щеше да се наложи да затворят пътя и всички тези гневни хора в колите, които крещяха, натискаха клаксоните и вдигаха врява като маниаци, трябваше да бъдат спасявани.

Летището „Макмастър“ беше станало свидетел на непрекъснати полети, докато частните реактивни и турбовитлови самолети бягаха от града, но скоро и то трябваше да бъде затворено. И когато и това станеше, Роринг Форк щеше да се окаже запушен — без вход или изход от града, освен с верижна машина за обработка на пистите.

Погледна в огледалото за обратно виждане към града. Третият палеж беше най-гадният от всички. Не заради броя на мъртвите, а заради психологическото въздействие, което оказа върху Роринг Форк. Изгорялата къща се издигаше точно на границите на града, на първото възвишение на хълма: голяма, стара викторианска къща, собственост на Морис Жиро — известния управител на фондове и част от нюйоркския хайлайф, номер пети в списъка на „Форбс“, елегантен старчок с его, голямо колкото Еверест. Жертвите бях той и новата му млада съпруга, която изглеждаше така, сякаш току-що е навършила осемнайсет. Тя се беше хвърлила горяща от прозореца на втория етаж.

Целият град го беше видял и сега целият град беше травматизиран. И този пътен инцидент, завършил с ярост и убийство, този класически пример на прецакано положение, беше резултатът.

Мислите му неволно се върнаха към сега вече пророческите думи на Пендъргаст. Следващата къща без съмнение ще бъде не по-малко очебийна. И заключението му: За да изпрати послание.

Но какво послание?

Началник Морис отново насочи поглед към суматохата. Работещата му на празен ход патрулка, на чиято задна седалка седеше стрелецът, стоеше на място с мигащи светлини и виеща сирена — всичко това беше просто представление. Идиотите, които бягаха от града, бяха запушили двете страни на магистралата, както и аварийните ленти. А високите преспи от двете страни на пътя не позволяваха на колите да обърнат. Така се беше създало тотално задръстване. Дори началникът беше блокиран. Въпреки усилията му да не позволява на колите да прииждат и спират зад него, те го бяха направили и сега не можеше да помръдне.

Но поне бяха запушили изхода от града, така че не позволяваха на останалите коли да се присъединят към бъркотията. Слава богу, полицейското управление в Роринг Форк имаше три верижни машини като тези за обработка на пистите, които идваха насам. Докато си седеше в колата, чиито чистачки напразно се опитваха да преборят снега, чу едната да се приближава. Той веднага взе радиото и нареди на полицая в нея да дойде и да махне от тук извършителя. Гневната тълпа бе започнала да се трупа около патрулката му, крещеше срещу стрелеца, ругаеше го и отравяше заплахи, докато извършителят от своя страна крещеше срещу хората и им се подиграваше. Беше удивително: все едно се беше върнал в дните на доброволците. Наистина, лустрото на цивилизацията беше твърде тънко.

И като капак на всичко, Пендъргаст беше изчезнал, измъкна се и замина за Лондон във възможно най-лошия момент. Пожарният инспектор Чивърс сега беше в открита война с управлението, а неговите собствени инспектори бяха деморализирани, гневни и не можеха да намерят съгласие помежду си.

Пристигна втората снегоутъпкваща машина, която докара група съдебни експерти и неколцина детективи, за да документират произшествието и местопрестъплението, както и да разпитат свидетелите. Снегът беше станал по-обилен, огромните снежинки направо се изливаха от небето. Началникът слезе от патрулката и се прехвърли във верижната машина с неколцина от хората си, които трябваше да се върнат в града, за да се заемат с новия палеж. Неколцина отчаяни шофьори и спътниците им също искаха да бъдат закарани обратно в града и началникът позволи на една двойка с бебе да се качи, предизвиквайки препирня между оставените.

Докато верижното превозно средство се връщаше в града през дълбокия сняг край магистралата, началникът за хиляден път насочи мисълта си към палежите. Какво беше посланието? Дали извършителят е напълно луд? Обаче ако с така, как е възможно престъпленията му да са така добре планирани и безупречно изпълнени?

Когато влязоха в града, след хаоса на магистралата на началника направи впечатление призрачната пустота, която цареше тук. Беше се върнал обратно във времето, когато е бил на път да се превърне в град призрак. Улиците бяха украсени с коледни светлини, а витрините, пълни с блестящи и скъпи стоки, внасяха елемент от Зоната на здрача. Усещането беше като в деня след Армагедон.

Началникът се запита дали някога Роринг Форк ще бъде същият като преди.