Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (22)

21.

Беше трудно да се повярва, че „Майншафт Таверн“ е част от Роринг Форк с прахоляка от дървените стърготини на пода, каменните стени на мазето, в което се намираше, миризмата на бира и тексаско барбекю, мърлявата клиентела от работническата класа. И най-вече бездарният наркоман пред микрофона, който подрънкваше мелодия, съчинена от него, докато лицето му беше изкривено от излишен патос.

Когато влезе в кръчмата, Кори беше приятно изненадана. По-скоро това беше заведение по нейния вкус, а не ресторантът на хотел „Себастнан“.

Тя намери Тед на „неговата“ маса в задната част, където й беше казал, че ще бъде, а пред него халба бира. Той се изправи, щом я видя — това й хареса — и й държа стола, за да може да седне, преди да се върне на мястото си.

— Какво би желана?

— Ти какво пиеш?

— Тъмна бира, която се произвежда малко по-надолу по пътя. Страхотна е.

Дойде келнерът и тя си поръча халба, като се надяваше, че мъжът няма да й поиска личната карта. Щеше да бъде страшно неловко. Но нямаше проблеми.

— Не предполагах, че подобно място може да съществува в Роринг Форк — каза Кори.

— В този град има достатъчно обикновени хора — служители по пистите, келнери, миячи на чинии, общи работници… библиотекари. — Той намигна. — Ние имаме нужда от евтини, неизискани места, където да се забавляваме.

Донесоха бирата й и двамата чукнаха халби. Кори отпи.

— Уха, страхотна е…

— По-хубава е от „Гинес“ и много по-евтина.

— Кой е този тип на сцената? — попита Кори с неутрален тон, в случай че излезе приятел на Тед.

Той се изкиска.

— Днес е вечер на „микрофон за всички“. Не го познавам. Да се надяваме, че не е напуснал другата си работа. — Той вдигна менюто. — Гладна ли си?

Тя се замисли за миг — дали да не спести парите? Обаче менюто се оказа сравнително евтино, а и ако не хапне, щеше да се напие и можеше да направи някоя глупост. Затова се усмихна и кимна.

— Е — попита Тед, — как вървят нещата в склада горе на пистата?

— Добре. — Кори се замисли дали да му каже за своето откритие, но после реши да не го прави. Не познаваше достатъчно добре Тед. — Останките на Емет Баудри разказват много неща. Надявам се скоро да получа разрешение да поработя върху още няколко скелета.

— Радвам се, че нещата за теб се наредиха. Доставя ми удоволствие да си мисля как се ядосва Кърмоуд, докато си вършиш работата там горе.

— Не знам — замислено отговори Кори, — но мисля, че има да се тревожи за по-сериозни неща. Нали се сещаш — пожарът.

— Да, сигурно. Ужасно нещо — той направи пауза. — Знаеш ли, аз съм израснал тук, в „Хайтс“.

— Наистина? — Кори не можа да скрие своята изненада. — Никога не бих предположила.

— Благодаря. Ще приема това за комплимент. Баща ми беше телевизионен продуцент — ситкоми и така нататък. Беше близък с много хора от Холивуд. Майка ми преспа с повечето от тях. Той поклати глава, после отпи от бирата си. — Може да се каже, че имах донякъде объркано детство.

— Много съжалявам. — Кори обаче въобще не беше готова да говори с Тед за своето детство.

— Няма за какво. Разведоха се и татко ме отгледа. С всички хонорари от ситкомите не му се налагаше повече да работи. Когато се върнах от колежа, изнесох задника си от „Хайтс“ и си намерих апартамент в града долу, в Ийст Каупър. Малък е, но там се чувствам по-добре.

— Баща ти още ли живее горе в „Хайтс“?

— Не. Продаде къщата преди няколко години, миналата година почина от рак. Беше само на шейсет.

— О, искрено съжалявам.

Тед махна с ръка.

— Знам. Но аз бях доволен да скъсам връзката с „Хайтс“. Наистина ме разочароваха с това как се отнесоха към въпроса с гробището на Ботушения хълм. Да вземеш да разкопаеш едно от най-историческите гробища в Колорадо. И за какво? Да построиш СПА за някакви богати задници.

— Да, наистина грозна работа.

Тогава Тед вдигна рамене и леко се засмя.

— Такива неща стават. И какво можеш да направиш? Ако мразех толкова това място, нямаше още да живея тук, нали?

Кори кимна.

— Каква ти беше основната специалност в Университета на Юта?

— Устойчивото развитие. Обаче не бях кой знае какъв студент — пилеех твърде много време със ски и снегомобили. Обичам да карам снегомобил почти толкова, колкото да карам ски. А, да не забравяме катеренето — него също обичам.

— Планинско?

— Аха. Изкачил съм четиресет и един четирихилядника.

— Какво е четирихилядник?

Тед се изкиска.

— Боже, личи си, че си от изтока. В Колорадо има петдесет и пет планини с височина над четири хиляди метра. Наричаме ги четирихилядници. Да ги изкачиш всичките — това е свещеният граал в американското планинарство. Или поне по-ниските четиресет и осем от тях.

— Впечатляващо.

Донесоха храната. Овчарски пай за Кори, а за Тед — бургер и още една халба. Кори отказа още една бира, защото се сети за плашещия планински път до къщата на финансиста горе на хълма.

— А ти с какво друго се занимаваш? — попита Тед. — Любопитно ми е откъде познаваш мъжа в черно?

— Пендъргаст? Той е моят… Боже, как да го нарека? Той е един вид мой опекун.

— Така ли? Нещо подобно на кръстник?

— Да. Преди няколко години му помогнах в един случай и оттогава той проявява интерес към мен.

— Много готин тип. Наистина. Вярно ли е, че е агент на ФБР?

— Един от най-добрите.

На сцената се качи нов певец, който беше много по-добър от предишния. Те послушаха, разговаряха и свършиха вечерята си. Тед се опита да плати, но Кори беше готова и настоя да си поделят сметката.

Когато станаха от масата, Тед попита тихо:

— Искаш ли да видиш апартамента ми?

Кори се поколеба. Изкушаваше се — и то много. Той изглеждаше изтъкан от жили и мускули, слаб и корав, въпреки това очарователен и малко шантав, с най-хубавите кафяви очи на света. Но тя никога не беше смятала, че е добре за връзката, ако преспи с момчето още на първата среща.

— Благодаря, но не тази вечер. Трябва да се прибера, за да се наспя — каза Кори, но добави усмивка, за да разбере той, че това не е краят.

— Няма нищо. Трябва пак да излезем, и то скоро.

— С удоволствие.

Докато се отдалечаваше от ресторанта на път за тъмните гори, се сети, че трябва да се промъкне в студеното легло, и започна да съжалява, че не отиде да „види“ малкия апартамент на Тед.