Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (27)

26.

Кори чу металическия звук на вратата на хангара и спря работата, питайки се дали Пендъргаст не се е върнал. Но вместо фигурата в черно палто в полезрението й се появи висока жена, която крачеше към нея, облечена в грейка и с голяма плетена шапка с помпон на главата.

— Кори Суонсън? — попита тя, когато се приближи.

— Аз съм.

— Стейси Баудри. Бих ви стиснала ръката, но кафетата ми пречат. — Тя подаде на Кори чашка от „Старбъкс“. — Кафе с мляко, двойна сметана и двойна захар. Трябваше да гадая.

— Уха, правилно сте отгатнали. — Кори прие чашата с благодарност. — Нямах представа, че ще дойдете в Роринг Форк. Това е истинска изненада.

— Е, вече съм тук.

— Божичко, Стейси — нали мога да те наричам така — страшно съм ти задължена. Отърва ми задника с това писмо. Бях на косъм от десет години затвор, затова не мога да ти се отблагодаря, както…

— Не ме карай да се чувствам неудобно! — Баудри се засмя, свали капачката на своята чашка и отпи щедра глътка. — Ако искаш да благодариш някому, благодари на своя приятел Пендъргаст. Той ми обясни положението и какво са ти сторили. На мен ми оставаше само да помогна, което направих с удоволствие. — Тя се огледа. — Колко ковчези! Кой е на прапрапрадядо Емет?

— Ето този. Кори я отведе до останките, разпръснати на съседната маса. Ако знаеше, че жената ще дойде, щеше да се опита да ги сложи в някакво подобие на порядък. Надяваше се, че наследничката на Емет няма да разбере.

Кори отпи от кафето си леко нервно, докато Баудри се доближи до масата, протегна ръка и внимателно вдигна парче от черепа.

— Брей, тази мечка наистина му е разказала играта.

Кори отвори уста да каже нещо, но после я затвори. Пендъргаст съвършено разумно я бе посъветвал да не казва никому нищо за истинската причина за смъртта, докато не завърши напълно изследването си.

— Мисля, че вършиш отлична работа — каза Баудри. — Значи наистина искаш да станеш полицай?

Кори се засмя. Баудри веднага й беше харесала.

— Да, но всъщност бих искала да стана агент на ФБР със специалност съдебна антропология. Не лабораторен плъх, а оперативен агент със специални умения и познания.

— Страхотно! Често аз самата съм мислила за полицията… имам предвид, че след кариера в армията това е напълно логично.

— Значи вече не си капитан?

Баудри се усмихна.

— Винаги ще си остана капитан, но да — уволних се. — Тя замълча. — Е, май е време да се размърдам, защото трябва да си намеря по-евтино място за спане, ако трябва да остана тук още малко. Хотелът, в който съм отседнала, ще ме докара до фалит.

Кори се усмихна.

— Познато усещане.

— Исках да се запознаем и да ти кажа, че според мен онова, което правиш тук, е чудесно. — Баудри се обърна да си върви.

— Чакай малко.

Баудри се обърна.

— Искаш ли по-късно да пием по кафе в „Старбъкс“? — Кори замахна с чашата си. — Бих искала да те почерпя и аз, ако нямаш нищо против това да стане малко по-късно. Възнамерявам да поработя по-дълго, стига да не замръзна преди това.

По лицето на Баудри се разля усмивка.

— Това би било чудесно. Какво ще кажеш за девет часа?

— Добре, тогава ще се видим.