Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (31)

30.

Дори с включена сирена и викайки през външния мегафон на патрулката, началник Морис не можа да стигне по-близо от една пряка до управлението — толкова гъста бе блъсканицата от коли на медии и просто любопитни. А още нямаше дори осем сутринта. С този втори палеж историята вече се беше превърнала в национална и криминалните репортери заедно с новинарските канали като Си Ен Ен, „Фокс“ и бог знае кои други вече бяха на пост. Началникът съжали, че беше шофирал лично — сега нямаше кой да му пробива път и единствената възможност беше да слезе от колата и да се промъкне между тези смешници. Бяха заобиколили патрулката му, камерите работеха, а микрофоните се размахваха срещу него като тояги. Беше прекарал цялата нощ на мястото на пожара, който беше избухнал в осем вечерта. Сега беше мръсен, вонеше на пушек, изтощението го бе смазало, кашлицата го разтърсваше и мислеше със затруднение. И в това състояние се изправи пред камерите. Буйната тълпа от репортери блъскаше и клатеше колата на началника. Крещяха въпроси, викаха срещу него и не преставаха да се блъскат, за да заемат по-добра позиция. Той осъзна, че няма да е зле да измисли какво да каже.

Пое си дълбоко дъх, съсредоточи се и отвори вратата, разбутвайки хората. Реагираха веднага, тълпата се люшна напред, микрофоните и камерите опасно се размахваха, един дори успя да му бутне фуражката. Той се изправи, изтупа фуражката, сложи я на място и вдигна ръце:

— Моля, за внимание. Моля. Не мога да направя изявление, ако продължавате така. Моля, отстъпете малко назад, за да мога да дишам. Моля!

Тълпата отстъпи малко. Началникът се огледа, осъзнавайки бавно, че образът му ще бъде излъчен по всички новини тази вечер в страната.

— Ще направя кратко изявление. След това няма да отговарям на въпроси. — Пое си дъх. — Току-що се връщам от местопрестъплението. Мога да ви уверя, че правим всичко възможно да открием извършителите на тези злостни престъпления и да ги изправим пред съда. По случая работят най-добрите съдебни експерти и следователи в нашия щат. Всички наши ресурси, както и тези на околните общини са на тяхно разположение. Освен това доведохме като консултант един от най-добрите агенти на ФБР, специалист по серийни убийства и психически отклонения, защото, както изглежда, си имаме работа със сериен подпалвач.

Той прочисти гърлото си.

— А сега за самото престъпление. Разбира се, продължава проучването на местопрестъплението. Бяха намерени два трупа. Предполагаме, че става дума за актрисата Соня Дютоа и нейното дете. Нашите мисли и молитви са за жертвите и техните семейства, както и всички, засегнати от това ужасно събитие. За нашия град това е наистина огромна трагедия и аз не мога да намеря думи, за да опиша своя дълбок шок и тъга… — За миг усети, че не може да продължи, но бързо се справи, като стегна гърло и се приготви да каже заключителните си думи. По-късно през деня ще има пресконференция, на която ще получите още сведения. Засега това е всичко, което мога да кажа. Благодаря.

Той се впусна напред, без да обръща внимание на подвикваните след него въпроси и гората микрофони, и след пет минути залитна в кабинета си. Там в приемната седеше Пендъргаст, облечен както винаги безупречно, и пиеше чай. Телевизорът работеше.

Пендъргаст се изправи, за да го посрещне.

— Позволи ми да ти честитя изключително ефектната поява по телевизията.

— Какво? — Морис се обърна към Шърли. — Вече са ме давали по телевизията?

— И то на живо, шефе — обясни тя. — Справи се много добре. Имаше вид на герой с този решителен глас… и тези петна от сажди по лицето.

— Сажди? По лицето ми? Мамка му, трябваше да се измия.

— Дори холивудски гримьор не би могъл да свърши по-добра работа — отбеляза Пендъргаст. — В съчетание с раздърпаната униформа, разчорлената от вятъра коса, очевидното чувство, направи необикновено впечатление.

Началникът се тръшна на един от столовете.

— Изобщо не ми пука какво си мислят. Боже мили, не съм виждал нещо подобно. Агент Пендъргаст, щом си гледал телевизия, вече знаеш, че те издигнах в статут на официален консултант.

Пендъргаст наклони тава.

— Затова се моля на бог да приемеш. Нуждая се от помощта ти повече от всякога. Какво ще кажеш?

Мъжът отговори, като извади тесен илик за писмо от сакото си и го разлюля пред пръстите на Морис.

— Мисля, че те изпреварих. Вече не само консултирам, а съм в официалната си роля.