Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (26)

25.

Началник Стенли Морис беше затворил вратата на кабинета си и бе наредил на секретарката си никой да не го безпокои, по каквито и да е причини, докато обновява данните за развитието на случая върху корковата дъска. Така началникът управляваше сложните случаи: свеждаше всичко до цветни картончета седемдесет и шест на сто двайсет и седем милиметра. На всяко от тях беше отбелязан единичен факт, някое доказателство, снимка или свидетел. Те бяха подредени хронологически, закачени с пинчета за корковата дъска. След това с връвчица свързваше картончетата, търсейки схеми, следи и връзки.

Това беше стандартен подход и в миналото бе работил добре с него. Но когато оглеждаше бъркотията върху писалището и преливащата от картончета с цветовете на дъгата коркова дъска, започна да се пита дали няма нужда от различна система. Осъзна как с всеки изминал миг се чувства все по-разочарован.

Телефонът започна да звъни. Той вдигна слушалката.

— За бога, Шърли, нали ти казах, че не искам да бъда безпокоен.

— Съжалявам, шефе — отговори жената, — но тук има някой, който трябва спешно да се види с теб…

По дяволите, ако ще да е папата, зает съм!

— Тук при мен е капитан Стейси Баудри.

Трябваше му минута, за да включи за кого става дума. И тогава почувства как изстива. Само това му липсваше!

— О, боже… Добре, нека дойде.

Преди да успее да се стегне, вратата се отвори и в кабинета влезе впечатляваща жена. Капитан Баудри имаше къса кестенява коса, красиво лице и чифт дълбоки тъмнокафяви очи. Вероятно беше на трийсетина и нещо години, с ръст около метър и осемдесет.

Той скочи на крака и протегна ръка.

— Началник Стенли Морис. Това е истинска изненада.

— Стейси Баудри. — Тя стисна здраво ръката му. Макар да беше с ежедневни дрехи: джинси, бяла риза и кожена жилетка, военната й стойка личеше безпогрешно. Той я покани да седне и тя прие.

— Първо — започна началникът, — искам да се извиня заради проблемите с ексхумацията на вашия… ъъъ… прародител. Зная колко смущаващо трябва да е било. Ние тук в Роринг Форк вярвахме, че предприемачите са провели задълбочено проучване, и аз бях смаян, наистина смаян, когато се запознах с писмото ви.

Баудри стрелна усмивка към началника и махна с ръка.

— Не се безпокойте за това. Не съм смутена или разстроена. Наистина.

— Ами… благодаря за разбирането. Аз… ще оправим нещата. Обещавам. — Началникът осъзна, че е на път да се разбърбори.

— Това не е проблем. Ето за какво съм дошла. Реших, след като изследването свърши, да взема останките и да ги препогребем в нашия стар семеен гроб в Кентъки. Защото нали разбирате, като се имат предвид обстоятелствата, няма никаква причина Емет да бъде погребан в оригиналния гроб, както бях поискала.

— О, ще излъжа, ако кажа, че не изпитвам облекчение. Това улеснява нещата.

— На кафе ли мирише?

— Искате ли?

— Благодаря, да. Черно, без захар.

Шефът повика Шърли и се разпореди, като поръча и едно за себе си. Настана кратко, неловко мълчание.

— Е — започна той, — откога сте тук?

— Отскоро. Исках, така да се каже, да се запозная с околността, преди да съобщя за идването си. Предполагам, че писмото ми е предизвикало голямо вълнение, и не исках да подлудя, когото и да било, като пристигна с гръм и трясък като Самотния рейнджър. Всъщност вие сте първият човек, с когото се виждам.

— Тогава ми позволете да ви поздравя най-сърдечно с „добре дошла“ в Роринг Форк. — Началникът изпита огромно облекчение заради всичко, което тя каза, както и заради приятелското и сговорчиво държане. — Радваме се, че сте дошли. Къде сте отседнали?

— Бях отседнала в Уди Крийк, но си търся място в града. Обаче изпитвам затруднение да намеря нещо, което мога да си позволя.

— Боя се, че сме в разгара на сезона. Ще ми се да можех да ви помогна, но градът е пълен. — Сега си спомни бурната пресконференция и се запита дали нещата ще останат такива.

Когато кафето пристигна, Баудри нетърпеливо взе чашата, отпи и отбеляза:

— О, това съвсем не е обичайното полицейско кафе.

— Аз съм голям фен на тази напитка. Тук в града имаме пекар на кафе и той ми прави кафе второ пукане по френски.

Тя отпи втора голяма глътка, после още една.

— Не искам да ви задържам — виждам, че сте зает. Просто се отбих, за да се представя и да ви съобщя плановете си за останките. — Остави чашката на масичката. — Освен това се питах дали можете да ми помогнете? Къде точно се намират останките сега и как мога да стигна до там? Искам да ги видя и да се запозная с жената, която провежда изследването.

Началникът й обясни, докато й чертаеше малка карта на „Хайтс“.

— Ще се обадя на охраната на „Хайтс“ — каза той, — за да им кажа, че ще отидете.

— Благодаря. — Капитан Баудри се изправи и отново впечатли началника с ръста си. Беше жена с чудесен външен вид, гъвкава и силна. — Много ми помогнахте.

Морис скочи бързо на крака и стисна ръката й.

— Ако мога с нещо да помогна, каквото и да е, моля, обадете ми се.

Гледаше я как излиза от кабинета и си помисли, че адската седмица може би ще завърши с положителна нотка. В този миг обаче погледът му попадна на корковата дъска и хаоса от картончета и връвчици на бюрото му и той отново изпита стария ужас. Осъзна, че адската седмица далеч не е свършила.