Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Белият огън (19)

18.

Началник Морис гледаше разрушената къща. Остатъчната горещина от пожара предишния ден беше изчезнала. През миналата вечер беше навалял малко сняг, покривайки сцената на ужаса с бяло одеяло. Върху районите с основните доказателства бяха прострени брезенти и сега неговите хора внимателно ги махаха, изтръсквайки първо снега, за да подготвят мястото за обиколката. Беше осем сутринта, слънчево, около девет градуса, и слава богу, нямаше вятър.

На Морис никога не се беше случвало нещо подобно — нито в личен, нито в професионален план — и той се каляваше за изпитанията, които го очакваха. Снощи почти не бе мигнал, а когато най-сетне заспа, се събуди веднага от някакъв ужасен кошмар. Чувстваше се ужасно и още не бе осъзнал напълно извратеността и страховитостта на престъплението.

Пое си дълбоко дъх и се огледа. От лявата му страна стоеше Чивърс, специалистът по пожарите, вдясно Пендъргаст в своето палто от вълна на викуня, надянато върху несъвместимо с него електриковосиньо пухено яке. Пухкави ръкавици без пръсти и грозна вълнена шапка допълваха тоалета му. Той беше толкова блед, че имаше вид на вече поразен от хипотермия. Обаче очите му бяха особено живи и неспокойно се плъзгаха по сцената на пожара.

Морис прочисти гърлото си и положи усилие да изглежда като началник на полицията, който държи всичко здраво под контрол.

— Господа, готови ли сте?

— Можеш да се обзаложиш за това — отговори Чивърс с набиваща се на очи липса на въодушевление. Очевидно присъствието на агента на ФБР не го радваше. Кофти работа, помисли си Морис. Беше започнало да му писва от несъгласията, караниците и вътрешноведомствените борби, които този случай предизвикваше.

Пендъргаст наклони глава.

Началникът се промъкна под лентата и останалите го последваха. Пресният сняг покриваше всичко, като се изключат местата, върху които досега бяха лежали парчетата брезент. Сега тези райони представляваха големи черни квадрати в иначе белия пейзаж. Патологът още не беше отнесъл човешките останки. Криминологични знаменца с най-различни цветове стърчаха от руините, придавайки на местопрестъплението неподходящ празничен вид. Вонята на дим, изгорели кабели, гума и пластмаса все още висеше във въздуха — тежка и противна.

Пендъргаст пое водачеството, като се придвижваше леко въпреки тежкото си облекло. Впусна се напред, коленичи и с малка четка разбръска снежно петно, за да огледа изгорелия шистов под. Направи го на още няколко, както изглеждаше, случайни места, докато останалите продължаваха огледа. На едно от тях извади изпод палтото епруветка, в която с пинсети пусна някаква микроскопична проба.

Чивърс изостана. Мълчеше, а едрото му лице беше смръщено от неудоволствие.

Най-накрая стигнаха до ужасяващата вана. Морис не можеше да я гледа спокойно. Обаче Пендъргаст отиде право при нея, клекна и се наведе над отвора, все едно се молеше. Свали ръкавицата и с дългите си бели пръсти, въоръжени с тънки пинсети, зарови наоколо и още проби се озоваха в епруветки. Най-накрая се изправи и групата продължи обиколката си из разрушената къща.

Стигнаха до изгорелия матрак с клуповете от кабели и парчетата кост. Тук Пендъргаст отново се спря и прекара най-много време вторачен в гледката. Морис започна да трепери, когато бездействието, студът и неприятното усещане за нещо лепкаво и гадно се съюзиха срещу него. Агентът извади от джоба си някакъв документ, разгъна го и той се оказа подробен план на къщата — откъде го беше взел? Пендъргаст го разглежда дълго време, после го сгъна и отново го прибра. Тогава клекна и започна да проучва овъглените останки от скелета, вързан за матрака, с лупа. От него наистина бяха останали само парченца кост и разни други неща. Морис почувства как студът пълзи все по-навътре в дрехите му. Чивърс беше започнал да става неспокоен. Крачеше напред-назад и от време на време пляскаше с ръцете си в ръкавици в опит да ги стопли. Езикът на тялото му подсказваше, че смята това за загуба на време.

Пендъргаст най-накрая се изправи.

— Ще вървим ли?

— Чудесна идея — бързо се отзова Чивърс.

Групата продължи из изгорелите руини: странно стърчащите колони, покрити със скреж, изгорелите стени, купчините замръзнала кал, блестящите на слънцето езерца от разтопено стъкло и метал. Сега от едната страна се виждаше трупът на кучето и двете разпаднали се успоредни купчини пепел, които представляваха майката и бащата на Джени Бейкър.

Морис трябваше да извърне глава — беше прекалено мъчително.

Пендъргаст коленичи и проучи всичко най-грижливо, взе още проби, без да продумва. Изглеждаше особено заинтересуван от овъглените останки на кучето, внимателно промушвайки ги с дългите пинсети и инструмент, който приличаше на зъболекарска сонда. Преместиха се в изгорелия гараж, където бяха изгорелите и разтопени каросерии на три автомобила. Агентът на ФБР им хвърли бегъл поглед.

Това беше — свършиха. Отвъд полицейската лента Пендъргаст се обърна. Очите му смаяха Морис — рязко проблясваха в яркото зимно слънце.

— Всичко е точно така, както се страхувах, че ще е — започна той.

Морис зачака да чуе още, но агентът потъна в мълчание.

— Добре тогава — каза Чивърс високо. — Стенли, искам още веднъж да потвърдя онова, което ти казах по-рано. Всички доказателства сочат осуетен грабеж с поне двама извършители, а може би и повече. Възможно е и сексуално престъпление.

— Агент Пендъргаст? — най-накрая попита Морис.

— Съжалявам да го кажа, но вероятно точна възстановка на последователността на извършеното престъпление може да се окаже невъзможна. Пожарът е унищожил твърде много информация. Обаче аз мога да спася няколко очебийни подробности, ако искаш да ги чуеш.

— Искам. Моля, продължавай.

— Извършителят е един. Влязъл е през незаключената задна врата. Трима членове на семейството са били у дома, всички на втория етаж и вероятно заспали. Извършителят веднага е убил кучето, което е дошло да провери какво става. След това той или тя се качва на втория етаж, изненадва малолетното момиче в спалнята му, обездвижва го и му запушва устата, преди да успее да вдигне много шум. След това, все още живо, го връзва с кабели за леглото. Може да е бил на път за спалнята на родителите, когато втората млада жена се прибира.

Той се обърна към Морис:

— Това е била твоята стажантка Джени. Влязла е през гаража и се е качила на втория етаж. Там е била нападната от засада от извършителя, обездвижена и сложена във ваната със запушена уста. Извършено е много резултатно, но въпреки това второто нападение, изглежда, е събудило родителите. Имало е кратка борба, — започнала на втория етаж и завършила долу. Подозирам, че един от родителите е бил убит там на място, а другият завлечен долу по-късно. Може и да са били бити.

— Как може да знаете всички тези подробности? — възкликна Чивърс. — Това е чисто предположение.

Пендъргаст продължи, без да обръща внимание на избухването.

— Извършителят се върнал горе, полял двете момичета с бензин и ги запалил. След това бил принуден от обстоятелствата бързо да напусне мястото. На слизане смъкнал по стълбите трупа на другия родител, като пътьом е пръскал още бензин. Тръгнал си е пеша, а не с кола. Жалко, че заснежените терени около къщата са били отъпкани от съседите и пожарникарите.

— Няма начин — заклати глава Чивърс, — няма начин да извлечете всички тези заключения от информацията, с която разполагаме. А заключенията ви, с цялото ми уважение, са погрешни до едно.

— Трябва да кажа, че споделям… ъъъ… скептицизма на господин Чивърс. Как е възможно да научиш всички тези подробности от един-единствен оглед? — заяви Морис.

Пендъргаст им отговори с тона на възрастен, който обяснява на дете:

— Това е единствената логическа последователност, която подхожда на фактите. А фактите са следните: когато Джени Бейкър се прибира вкъщи, извършителят вече е бил там. Тя е минала през гаража — приятелят й е потвърдил това — и ако родителите й са били вече убити, е щяла да види труповете им при задния вход. Не е видяла трупа на кучето, защото е бил зад барплота, който някога е съществувал. Ето. — Той извади скицата.

— Но откъде знаеш, че убиецът е бил вече горе, когато Джени се е прибрала у дома?

— Защото е била нападната горе. Ако е била първата жертва и е нападната в гаража, кучето щеше да е живо и щеше да се разлае и събуди родителите. Не, първата жертва е било кучето, убито при задната врата вероятно с удар по главата с нещо като бейзболна бухалка.

— Бухалка? — невярващо попита Чивърс. — Откъде знаете, че не е използвал нож или пистолет?

— Съседите не са чули изстрели. Опитвали ли сте се да убиете немска овчарка с нож? Освен това по изгорелия кучешки череп се виждат следи от счупване тип „зелена клонка“^[1]. — Той направи пауза. — Господин Чивърс, не е нужно човек да бъде Шерлок Холмс, за да анализира няколко прости факта като тези.

Чивърс замълча.

— Затова, когато Джени се прибира вкъщи, извършителят вече е на горния стаж и е обездвижил сестра й, защото не би могъл да подчини и двете наведнъж.

— Освен ако извършителите не са били двама — вметна Чивърс.

— Продължавай — каза Морис на Пендъргаст.

— С помощта на бухалката или по друг начин той веднага е подчинил Джени.

— Точно това е причината извършителите да са били двама! — настоя отново Чивърс. — Това е провален обир. Влезли са в къщата, но нещата са излезли от контрол, преди да успеят да извършат грабежа. Случва се много често.

— Не. Всичко е било точно планирано и извършителят е контролирал положението през цялото време. Психологическите признаци на престъплението — неговата диващина — подсказват самотен извършител с мотив, различен от грабежа.

Чивърс погледна Морис и завъртя очи.

— А що се отнася до вашата теория за провален грабеж — обърна се Пендъргаст към него, — извършителят е знаел много добре, че в къщата има поне трима души. Нормален професионален крадец не влиза с взлом в къща с хора.

— Освен ако няма двойка момичета, които иска да… — Чивърс преглътна и погледна началника.

— Не е блудствал с момичетата. Ако е възнамерявал да ги изнасили, щеше първо да премахне заплахата от родителите, като убие най-напред тях. Освен това изнасилването не се вписва нито във времевата линия, нито в последователността. Нека посоча, че минават десетина минути или по-малко от момента, когато гаджето докарва Джени, до избухването на пожара.

— Откъде знаете, че единият от родителите е бил убит на първия етаж, а другият долу?

— Признавам, че това е предположение. Но е единственото, което отговаря на доказателствата. Имаме работа със самотен убиец и ми изглежда невероятно да се бие едновременно срещу двамата родители долу. Това подреждане на родителите е друг режисиран елемент от нападението — ужасяваща подробност, предназначена да посее допълнителен страх и безпокойство.

Чивърс поклати глава с отвращение и недоверие.

— И така — на началника му беше трудно да зададе въпроса, който трябваше да зададе, — кое те кара да мислиш, че може да има още подобни убийства?

— Това е убийство от омраза, садизъм и наглост, извършено от човек, вероятно луд, но все още запазил умствените си способности. Огънят често с предпочитаното от лудите оръжие.

— Убийство за отмъщение?

— Съмнявам се. Семейство Бейкър не е било твърде известно в Роринг Форк. Ти сам ми каза, че изглежда не са имали врагове в града и са прекарвали тук само няколко седмици през годината. Така че, ако не става дума за отмъщение, какъв е мотивът? Трудно е да се каже, но нападението може и да не е било насочено специално срещу това семейство — по-скоро срещу онова, което това семейство олицетворява.

Настъпи мълчание.

Наруши го Морис:

— И какво олицетворява това семейство?

— Може би онова, което олицетворява целият град?

— И какво е то?

Пендъргаст направи пауза, после каза:

— Пари.