Никола Юн
Слънцето също е звезда (87)

Наташа

Юридическата сътрудничка е малко по-раздърпана, отколкото сутринта. Кичур коса пада в очите й. Очите й греят под флуоресцентното осветление, яркото й червило го няма. Изглежда така, сякаш са я целували.

Поглеждам си телефона, за да се уверя, че не съм подранила или закъсняла. Точно навреме.

— Добре дошли отново, госпожице Кингсли. Последвайте ме, ако обичате. — Тя се изправя. — Кабинетът на Джеръми… искам да кажа господин Фиц… искам да кажа адвокат Фицджералд е ето тук.

Чука тихичко на единствената врата и чака, а очите й грейват още повече.

Вратата се отваря.

Аз спокойно бих могла да не съм там, защото адвокат Фицджералд изобщо не ме вижда. Гледа своята сътрудничка по начин, от който ме обзема желание да се извиня, задето се натрапвам. Тя го гледа по същия начин.

Аз се прокашлям шумно.

Най-сетне той откъсва очи от нея.

— Благодаря, госпожице Уинтър — казва.

Спокойно би могъл да й се обяснява в любов.

Аз го последвам. Той се настанява на бюрото си и допира пръсти до слепоочията си. Има малка лепенка над веждата и превръзка около китката. Изглежда като по-стара и по-измъчена версия на снимката от уеб сайта си. Единственото, което е същото, е това, че е бял и че очите му са яркозелени.

— Седнете седнете седнете седнете — изрича на един дъх. — Извинявам се за забавянето. Тази сутрин имах малък инцидент и сега не разполагаме с много време, така че, моля ви, разкажете ми как се случи всичко това.

Не съм сигурна откъде да започна. Трябва ли да разкажа цялата история на този адвокат? Какво да включа? Имам чувството, че трябва да се върна много назад, за да обясня всичко.

Трябва ли да му кажа за пропадналите мечти на баща ми? Трябва ли да му кажа, че според мен мечтите никога не умират, дори когато са мъртви? Трябва ли да му кажа, че според мен в главата си баща ми води друг, по-добър живот. В онзи живот той е прочут и се радва на уважение. Децата му му се възхищават. Жена му носи диаманти и й завиждат и мъже, и жени.

И на мен ми се иска да живея в този свят.

Не знам откъде да започна, така че започвам от нощта, в която той съсипа живота ни.