Никола Юн
Слънцето също е звезда (128)

Време и разстояние

Премерена история

Наташа и Дейниъл се опитват да поддържат връзка и за известно време успяват. Има имейли и телефонни обаждания, и есемеси.

Ала времето и разстоянието са естествените врагове на любовта.

А дните се запълват.

Наташа се записва на училище в Кингстън. За да кандидатства в университет трябва да се подготви за Карибските изпити за напреднали и А-нивата си. Парите са оскъдни, така че тя работи като сервитьорка, за да помогне на семейството си. Говори с престорен ямайски акцент, докато той не става истински. Открива семейство от приятели. Научава се да харесва, а после и да обича страната, в която се е родила.

Наташа не иска да превъзмогне Дейниъл, ала трябва да го направи. Невъзможно й е да живее в два свята едновременно, сърцето й — на едно място, тялото й — на друго. Превъзмогва Дейниъл, за да не бъде разкъсана на две.

От своя страна Дейниъл завършва гимназия, но се отказва от „Йейл“. Изнася се от къщата на родителите си, хваща се на работа на две места и посещава колежа „Хънтър“ задочно. Завършва английски език и литература и пише малки, тъжни стихотворения. И дори онези, които не са за нея, все пак са за нея.

Не че Дейниъл иска да превъзмогне Наташа. Не се отказва възможно най-дълго. Само че долавя обтегнатостта в гласа й дори от това разстояние. В новия й акцент чува мелодията на това, как тя се откъсва от него.

Минават още години. Наташа и Дейниъл навлизат в света на възрастните, свят на практичност и отговорности.

Майката на Наташа се разболява пет години след преместването им. Умира преди шестата. Няколко месеца след погребението Наташа си мисли дали да не се обади на Дейниъл, ала е минало толкова много време. Тя не се доверява на спомена си за него.

Питър, брат й, процъфтява в Ямайка. Намира си приятели и най-сетне открива своето място. След време, в бъдещето, дълго след като майка му е починала, той ще се влюби в една ямайска жена и ще се ожени за нея. Ще им се роди дъщеря и той ще я нарече Патриша Марли Кингсли.

Самюъл Кингсли се премества от Кингстън в Монтего Бей. Играе в местния любителски театър. След смъртта на Патриша най-сетне разбира, че онзи ден в магазина е направил верния избор.

Родителите на Дейниъл продават магазина на една афроамериканска двойка. Купуват си апартамент в Южна Корея и прекарват половин година там и половин година в Ню Йорк Сити. С течение на времето престават да очакват синовете им да бъдат изцяло корейци. Та нали все пак са родени в Америка.

Чарли си оправя оценките и завършва „Харвард“ с отличие. След като се дипломира, той почти никога не говори със семейството. Дейниъл запълва празнината в сърцата на родителите си, доколкото може. Чарли изобщо не му липсва.

Минават още години и Наташа вече не знае какво означава онзи ден в Ню Йорк Сити. Започва да вярва, че си е въобразила магията от това да бъде с Дейниъл. Когато си спомня за онзи ден е сигурна, че го е романтизирала, така както правим с първата любов.

Времето й с Дейниъл все пак води и до нещо хубаво. Тя търси страст и я открива в изучаването на физика. Понякога нощем, в тихите безпомощни мигове преди сънят да дойде, тя отново си спомня разговора им на покрива за любовта и тъмната материя. Той каза, че те са едно и също… единственото, което възпира Вселената да се разлети напосоки. Сърцето й забързва всеки път щом си помисли за това. А после се усмихва в мрака и прибира спомена на полицата, където държи стари, сантиментални, невъзможни неща.

И дори Дейниъл вече не е сигурен какво означава онзи ден, денят, който някога означаваше всичко. Спомня си всички дребни съвпадения, които бяха необходими, за да се срещнат и да се влюбят. Религиозният машинист. Наташа, завладяна от музиката си. Якето DEUS EX MACHINA. Крадливото бивше гадже. Невнимателният шофьор на БМВ-то. Служителят от охраната, който пушеше на покрива.

Естествено, ако можеше да чуе спомените му, Наташа би изтъкнала факта, че двамата не свършиха заедно и че същите тези неща, които се наредиха правилно се и объркаха.

Спомня си друг момент: току-що отново са се намерили след скарването си. Тя му казва колко много неща е трябвало да се случат точно както трябва, за да се роди вселената им, и твърди, че влюбването изобщо не може да се сравнява с това.

Дейниъл открай време смята, че не е била права.

Защото отблизо всичко прилича на хаос. Дейниъл смята, че е въпрос на мащаб. Ако се отдръпнеш достатъчно назад и изчакаш достатъчно дълго, се появява ред.

Може би просто на тяхната вселена й е нужно малко повече време, за да се роди.