Никола Юн
Слънцето също е звезда (80)

Дейниъл

(Местен тийнейджър е убеден, че животът му е напълно и абсолютно ужасен.)

Как ми се иска тя да беше права. Как ми се иска да не се влюбвах в нея.

Гледам я как се отдалечава и не я спирам, нито тръгвам след нея. Какъв абсолютен идиот бях. Държах се като някакъв мистичен, боготворящ кристали идиот. Естествено, че именно това се случва сега. Всички тези нелепи приказки за съдба и предопределеност.

Наташа е права. Животът е просто поредица от глупави решения и колебания, и съвпадения, на които ние приписваме някакъв смисъл. В училищния стол нямаше от любимия ти десерт? Трябва да е, защото Вселената се опитва да те задържи на диетата ти.

Благодаря ти, Вселено!

Изпуснал си влака? Може би той ще избухне в тунела или Пациент нула за някакъв ужасен птичи (патешки, гъши, птеродактилски) грип е в този влак и слава богу, че ти не си се качил на него.

Благодаря, Вселено!

Никой обаче не си прави труда да се вгледа малко по-задълбочено в съдбата. В стола просто са забравили, че в дъното на килера има още една кутия, а ти получаваш парче торта от приятел. Поядосваш се малко, докато чакаш следващия влак, но накрая той идва. Никой не умира във влака, който си изпуснал. Никой дори не кихва.

Казваме си, че има причини за нещата, които се случват, ала просто се лъжем. Измисляме си ги. Те не означават нищо.