Никола Юн
Слънцето също е звезда (27)

Наташа

Червената вратовръзка извръща поглед от мен. Според мен е на път да заплаче, в което няма никаква логика. Предлага да ми купи нови слушалки. Дори ако му позволя да го направи, това няма да замени тези.

Имам ги от времето веднага след като се преместихме в Америка. Когато ми ги купи, татко все още беше изпълнен с надежда за всичко, което щеше да постигне тук. Все още се опитваше да убеди мама, че да напуснем родната си страна и всичките си приятели и роднини в крайна сметка ще си струва. Че той ще преуспее. Ще постигне американската мечта, за която мечтаят дори американците.

Използва мен и брат ми, за да убеди мама. Купуваше ни подаръци на изплащане, неща, които едва можехме да си позволим дори на изплащане. Ако ние бяхме щастливи тук, може би преместването все пак беше добра идея.

Аз не се интересувах каква бе причината за подаръците. Тези прекалено скъпи слушалки бяха най-любимият ми от всички тях. Интересуваше ме единствено това, че бяха с любимия ми цвят и гарантираха меломански звук. Те бяха първата ми любов. Те знаят всичките ми тайни. Знаят колко боготворях баща си. Знаят, че мъничко се мразя, задето вече не го боготворя.

Струва ми се толкова отдавна времето, когато мислех, че той е най-страхотният на света. Той беше екзотична планета, а аз бях любимият му спътник. Само че той не е планета, а последната угасваща светлина на една вече мъртва звезда.

А аз не съм спътник. Аз съм космически отпадък, който все повече се отдалечава от него.