Никола Юн
Слънцето също е звезда (69)

Наташа

Ръцете ми не могат да престанат да го докосват. Излизат от косата му и се спускат към коравите развълнувани мускули на гърба му. Сякаш надарени със собствена воля, те се плъзват върху дупето му.

Както очаквах, то е впечатляващо. Кораво и заоблено, със съвършени пропорции. Дупе, което се нуждае да бъде докосвано. Не бива никога да носи панталони.

Улавям го в шепи и го стискам, и усещането е по-хубаво, отколкото предполагах.

Той се надига, подпрял ръце от двете страни на главата ми, и ми се усмихва.

— Нали знаеш, че не е пъпеш.

— Харесва ми — казвам и отново го стискам.

— Твое е — заявява той.

— Някога минавало ли ти е през ума да носиш чапси за езда?

— Абсолютно не — отвръща той и се изчервява.

Наистина ми харесва да го карам да се изчервява.

Отпуска се над мен и отново ме целува. Имам чувството, че няма част от мен, която да не е обсипана от целувки в момента. Откъсвам ръце от дупето му и ги вдигам към раменете му, за да забавя нещата. Ако продължа да го целувам, по-късно ще ми е още по-трудно.

Така че.

Никакво целуване повече.