Никола Юн
Слънцето също е звезда (2)

Дейниъл

(Местен тийнейджър приема съдбата си, съгласява се да стане лекар, стереотип.)

Чарли е виновен за това, че моето лято (а сега вече и есен) бе поредица от абсурдни заглавия. Чарлс Че Уон Бе, наричан още Чарли, моят по-голям брат, първороден син на първороден син, изненада родителите ми (и всички техни приятели, както и цялата клюкарстваща корейска общност на Флъшинг, Ню Йорк), като бе изхвърлен от „Харвард“ (Най-доброто училище, заяви майка ми, когато получихме писмото, че е приет). Ето че той беше изхвърлен от Най-доброто училище и цяло лято майка ми се мръщи и не може напълно да го повярва, нито да го разбере.

Защо оценки толкова лоши? Изхвърлили те? Защо те изхвърлили? Защо не те накарали да остане и учи повече?

Баща ми казва: Не „изхвърлили“. „Помолили да напусне“. Не е същото като „изхвърлили“.

Чарли мърмори: Само временно, само за два семестъра.

Под тази нетърпима канонада от родителско объркване, срам и разочарование дори на мен почти ми става гадно за Чарли. Почти.