Никола Юн
Слънцето също е звезда (105)

Джо

Планирана история

Момичето мъничко му напомня на неговата Бет. Директна, но мила. Това, повече от всичко друго, е причината да им позволи да останат на покрива. Прекрасно знае, че единствената гледка, от която се интересуват, са те двамата. В това няма нищо лошо, мисли си.

Двамата с неговата Бет бяха същите. И то не само в началото на брака им, а до края. Удариха джакпота един с друг, както обичаха да казват.

Бет почина миналата година. Шест месеца след като и двамата се пенсионираха. Всъщност диагнозата рак пристигна в деня след пенсионирането им. Имаха толкова много планове. Круиз до Аляска, за да видят северното сияние (неин). Венеция, за да пият грапа и да видят каналите (негов).

Това е, което Джо не може да преглътне, дори и сега. Всички планове, които си бяха направили. Цялото спестяване. Цялото чакане на съвършения момент.

И за какво? За нищо.

Момичето, разбира се, е право. Не би трябвало да пуши. След като Бет почина, той се върна на работа и отново започна да пуши. Какво значение, ако се убие от работа? Какво значение, ако се убие с цигари? Не му беше останало нищо, за което да живее, нищо, което да планира.

Преди да затвори вратата, той поглежда момичето и момчето за последен път. Те са впили очи един в друг, сякаш на света няма друго място, където биха искали да бъдат повече от тук. Някога той и неговата Бет бяха същите.

Може би все пак ще откаже цигарите. Може би ще си направи някои нови планове.