Никола Юн
Слънцето също е звезда (28)

Дейниъл

Не мисля, че някога съм забелязвал някого така, както забелязвам нея. Лъчите на слънцето се процеждат през косата й и я карат да изглежда като ореол около главата й. По лицето й пробягват безброй емоции. Очите й са черни и големи, с дълги мигли. Мога да си представя как дълго, дълго се взирам в тях. Точно в този миг те са помътнели, ала знам точно как биха изглеждали грейнали и смеещи се. Чудя се дали мога да я накарам да се засмее. Кожата й има топъл, сияен кафяв цвят. Устните й са розови и пълни и аз вероятно се взирам в тях по-дълго, отколкото би трябвало. За щастие, тя е прекалено тъжна, за да забележи какъв повърхностен и похотлив задник съм.

Вдига поглед от счупените си слушалки. Очите ни се срещат и аз съм обзет от усещането за дежавю, ала вместо да повтарям нещо от миналото, имам чувството, че преживявам нещо, което ще се случи в бъдещето ми. Виждам ни остарели. Не виждам лицата ни; не знам къде, нито дори кога сме. Изпълва ме обаче странно и щастливо усещане, което не мога да опиша съвсем. То е като да знам всички думи на една песен и въпреки това да ги намирам красиви и изненадващи.