Никола Юн
Слънцето също е звезда (40)

Дейниъл

Няма абсолютно нищо, което да искам да направя по-малко от това, да отида на интервюто си. И все пак. Почти единайсет часът е и ако ще го направя, трябва да се размърдам.

С Наташа вървим в мълчание от Момента насам. Ще ми се да можех да кажа, че е от приятните мълчания, ала не е така. Иска ми се да поговорим за него — за Момента — ала кой знае дали тя изобщо го е почувствала. Та тя дори не вярва в такива неща.

Тази част на Манхатън е различна от мястото, където се срещнахме. Повече небостъргачи и по-малко сувенирни магазини. Хората също се държат различно. Това не са туристи, излезли да се поразходят или да попазаруват. Тук няма възбуда, зяпане и широки усмивки. Тези хора работят в небостъргачите наоколо. Почти съм сигурен, че срещата ми е някъде тук.

Продължаваме да вървим в мълчание, докато не стигаме до огромна, чудовищна сграда от бетон и стъкло. Изумява ме това, че хората прекарват целия си ден в места като тези, вършейки неща, които не обичат, за хора, които не харесват. Поне да съм лекар, ще е по-добро от това.

— Аз съм тук.

— Мога да те изчакам навън — предлагам като човек, който само след час няма среща, която ще реши бъдещето му.

— Дейниъл — заявява тя с онзи строг глас, който несъмнено ще използва с бъдещите ни деца (определено тя ще бъде по дисциплината).

— Ти имаш интервю, а аз имам… ангажимент. Тук се сбогуваме.

Права е. Може и да не искам бъдещето, което родителите ми са запланували за мен, ала нямам по-добра идея. Ако остана тук още малко, влакът ми ще излезе от релсите си.

Хрумва ми, че може би именно това искам. Може би всичко, което изпитвам към Наташа, са просто оправдания, за да го накарам да излезе от релсите. В крайна сметка родителите ми никога няма да я одобрят. Тя не само не е от корейски произход, но е и чернокожа. Тук няма никакво бъдеще.

Това, както и фактът, че колкото и да я харесвам, тя очевидно не изпитва същото. А любовта не е любов, ако е несподелена, нали?

Трябва да си тръгна.

Ще си тръгна.

Тръгвам си.

— Имаш право — казвам.

Изненадана е и може би дори мъничко разочарована, но какво значение има? Тя трябва да иска това, а очевидно не е така.