Каролайн Кепнес
Ти (39)

39

Не си спомням кога за последен път съм бил толкова близо до някое училище. Доста неща са се променили оттогава. Пред Осемдесет и седмо училище на Седемдесет и осма улица в Горен Уест Сайд е поставен следният абсурден транспарант: „Едно семейство под слънцето“. Прекарвам ранната сутрин на стълбите на Американския музей по естествена история. Пия кафе, следя Ники и чакам семействата да се събудят и най-сетне да дойдат под слънцето. Пътуването дотук беше шокиращо лесно, до голяма степен благодарение на Джаки, снахата на Ники. Намерих я в „Йелоу Пейджис“, докато търсех „Никис Пица“. Там тя бе публикувала безброй снимки на „нашето многолюдно семейство, което се тъпче с любимата ни пица!“. Профилът й в „Йелоу Пейджис“ ме отведе на изключително богатата й страница във Фейсбук, където се беше отбелязала много пъти в „хижи в северната част на щата!“, в „Никис Пица“ (пфу!) и най-вече в „Осемдесет и седмо училище! Най-доброто училище в града!“. Най-добрата Фейсбук страница в света!

Сериозно, трябва да се регистрирам в „Йелоу Пейджис“, дори и само за да харесам напудрените й коментари за ресторанта. Длъжник съм й. Благодарение на нея знам всичко за Ники.

Днес съм с екипа си за бягане, понеже училищата са единствените места на света, където човек не може просто ей така да се шляе необезпокояван, без да привлече внимание. Хич не съм във форма. Не съм тичал от случката с Пийч. Правих кръгчета от четири и половина сутринта и слушах перверзните записи на Ники, за да се концентрирам. Тичах надолу до „Кълъмбъс“, след това надясно по Седемдесет и седма улица, покрай празната детска площадка, после надясно по Амстердам Авеню, пак надясно по Седемдесет и осма улица, покрай Осемдесет и седмо училище и отново по същия маршрут. Не знам колко обиколки направих, ала си струва, защото виждам Ники да се задава. Вече гледам на него с други очи. Преди го съжалявах, че е така прегърбен, с вперен в земята поглед. Сега обаче просто ми изглежда зъл. Изгърбването му е наказание заради греховете му. (Заради теб.) Един нормален баща не би трябвало да изпуска от очи детето си, но Ники е навел глава.

Забелязвам, че дъщерите му са по-големи, което значи, че снимката на компютъра му е отпреди доста време. Той е хванал Ейми за ръка (решили са да имат Ейми, вместо да се разведат) и казва на Мак да не бърза толкова. Създали са Мак, за да скрепят сделката — тя е първородната, явно по-дистанцирана. Няма проблем, че бягам на място, тъй като съм със слънчеви очила и със слушалки, а и всички в Горен Уест Сайд харесват бегачите.

Ники придружава момичетата вътре в училището. Спомням си, че навремето никой не ме държеше за ръка, както и другите родители не водеха децата си. Една майка ме фокусира с поглед, махвам й и се усмихвам (по принцип съм добър!), тя също ми маха и се чуди дали ме познава от родителските срещи, или от фитнеса, или отнякъде другаде. Хайде, Ники, излизай, защото бягането на място не е като обиколките, пък и имаме да вършим работа ние двамата с Ники, а нямаме много време, ти трябва да го посетиш утре в един, но аз съм решил, че това не ще се случи.

* * *

Ники е живо доказателство, че бездейните са любимата играчка на похотливия, неверен сатана. Този човек е толкова ленив и спокоен, Бек. След като оставя дъщерите си в училището, поема по дългия път към дома и говори по телефона (може би с теб?), после изчезва в сградата. Не забелязвам някой да натиска звънеца му, така че не изглежда като да е зает с пациенти. Той и жена му излизат три часа по-късно и се карат за пералнята — ето защо бракът ме плаши, те обсъждат развалената пералня от месеци — и аз ги следвам неотлъчно. Ако Ники имаше топки, щеше да я напусне, но явно няма. И не съм ядосан, че си падаш по него. Не те обвинявам. Колкото повече слушам записите, толкова по-ясно виждам същинския Ники — много талантлив, ала и крайно извратен манипулатор. И аз се хванах на глупостите му, не мога да те виня, че си се поддала на магията му. И ако се замислиш, е някак си готино, че и двамата сме били измамени от него. Ние си приличаме. Усмихвам се.

Жената на Ники, Марша, изобщо не е като теб. Грубовата и шумна. Преподава психология в различни местни и онлайн колежи. Тя е мъченица с дебели крака и с постелка за йога, метната на рамо. Не желая да звуча тъпо, ама йогата май не й помага. Носи козирка с надпис „Да спрем рака на гърдата“. Очевидно е, че винаги се оплаква от нещо. Косата й е вързана на малка, тъжна опашка. Това не е щастлива жена. Тя е нацупена. Скръства ръце, когато минават покрай бездомници, сякаш бездомниците биха се пробвали да поискат нещо от нея. Можеше и да ми бъде кофти за Ники, но е факт, че все някога през живота си той й е предложил да се ожени за него.

Депресиращо е да го гледам как поприпква край Марша. Тя говори за рождени дни, за педиатри, за йога за деца, като че децата не се разтягат достатъчно сами. Трябва да се купят витамини, да се уволни детегледачка, а горкият Ники се прегърбва все повече с всяка следваща пресечка. Когато най-накрая го убия, ще съм го избавил от страданията му. Ти не го искаш, Бек. Той не бива да е жив. Цялата власт, която има в онази бежова стая с албумите на стената, изчезва, щом излезе оттам. Понечва да пресече, ала жена му го дърпа рязко за ръката и му изкрещява:

— Изчакай да стане зелено.

Пресичат едва след като светва зелено и влизат в някаква невзрачна къща. Търся адреса в Гугъл и, естествено, те са тук за семейна терапия. Петдесет и две минути по-късно се появяват отново и изглеждат унили. Мълчат по пътя към фитнеса и се прегръщат като роднини, преди тя да потъне в убежището си сред йога и съмишленички. Вървя подир Ники и с всяка следваща пресечка той е все по-малко прегърбен. Хлътва в „Уестсайдър Букс“, прекарва вътре цял час и излиза с изправена стойка и три плочи, купени на старо, без никакви книги. Продължавам след него, докато стигаме „Ърбан Аутфитърс“, където се отбива с плика с плочите си. Разглежда дрехите, пробва тениски, прослушва няколко песни и си тръгва, без да купи нищо. Връща се обратно в училището, взима дъщерите си и се прибират пеш у дома. По-малката е щастлива и приказлива, голямата е навъсена и мълчалива. Хората трябва да внимават, ако не желаят един ден да се окаже, че живеят живот, който не искат. Ти и аз сме щастливи, че се открихме. Мотая се около сградата, все едно чакам някой да бягаме заедно. Ето я и Марша с нейна приятелка, чийто вкус по отношение на облеклото е също толкова бозав.

Въздъхва и за мен е ясно, че въздъхва често.

— Той заяви, че по-скоро би се самоубил, отколкото да напусне децата си.

— А ти какво му каза?

— Казах му, че за децата е по-добре да са с щастливи родители, отколкото с женени родители. И че разводът отдавна не е нещо опозоряващо.

Приятелката кима одобрително и брачната й халка проблясва.

Марша продължава:

— И после рече, че на мен ми е лесно да говоря така за развода, понеже родителите ми са били щастливо женени. А ти знаеш какъв страдалец е Ники. Той си мисли, че неговите деца никога не биха се справили, ако ние се разведем.

Приятелката изпуска една шумна въздишка. Жените обичат да въздишат. Постоянно. Тя има брилянтна идея:

— Може би да му направиш профил в сайт за запознанства?

Двете се разсмиват и приятелката казва, че само е искала да се пошегува.

Няма лесни отговори и те планират да се видят семейно, смятат, че ще е забавно, и Марша се помъква към дома, който не желае, и към мъжа, когото не обича. Сега наистина разбирам защо Ники е станал психоаналитик. Той е копнеел да може да си говори с някого, тъй като се е оженил за неправилната жена. Знаел е, че се отказва от музиката си, ала не е знаел, че се отказва от любовта. Отново започвам да го съжалявам, какъв балама съм. Слизам в метрото и слушам как две медицински сестри се оплакват от работата си. Мисля си за моята сестра, Карън, и за това колко ли нещастна се чувства в момента.

Не мога да ти опиша какво облекчение е да се прибера обратно в квартала си. Ще бъде трудно да убия Ники. Но е необходимо. Ти си обсебена от него, той е мишка в твоята къща. Заради мислите, които минават през главата ми, почти откачам, щом виждам ченге пред входа. Запречил е вратата, огромен е и мозъкът ми замръзва — Бенджи-Пийч-Кандис-чаша-за-кафе-с-пикня — и търси мен. Както казва Етън, „когато знаеш, просто знаеш“. Това грамадно ченге е с извадена палка и не се шегува.

— Ти ли си Джо?

Събирам всичките си сили да пристъпя към него, а единственото, което искам, е да побягна.

— Ела насам — избоботва той.

Едно от тъжните неща, когато си беден, е, че малкото деца от квартала, които тичат наоколо, изобщо не реагират, подобна гледка не им е за пръв път.

— Мога ли да ви помогна? — питам аз, понеже съм невинен, наистина. Иска ми се да бях Дан Фокс, ала и това вече не става.

— Можеш, можеш, и още как — отвръща мъжът, докато се качвам по стълбите.

Сега съм застанал точно срещу него. Порите на лицето му са огромни, предмишниците му са по-големи от моите, вените на врата пулсират и се обзалагам, че и баща му е бил ченге, както и дядо му.

— Можеш да ми кажеш за какъв, по дяволите, се мислиш.

— Ами — измънквам аз и усещам, че ще напълня гащите. — Защо питате, за какво става дума?

Той ме имитира:

— За какво става дума?

Всичко се случва толкова бързо. Сграбчва ме за яката и ме придърпва към себе си. Дъхът му мирише на лук, на пресен лук. Целият кипи от гняв:

— Ти, малък шибаняк.

Нима ще умра? Затварям очи, а той стиска ризата ми по-силно. Невинен съм, невинен до доказване на противното. Изплюва се в лицето ми. И ме пуска.

Не се избърсвам и отстъпвам крачка назад. Той удря с палката по цимента.

— Знаеш ли, трябва да си благодарен на униформата ми. Защото, ако не бях с нея, щях да те пребия и да те изхвърля на бунището и да се погрижа никой да не те намери.

— С-съжалявам — заеквам и вероятно ме мрази още повече заради този екип на юпи.

Поклаща глава.

— Чуй ме добре, сестра ми… — Почти се разплаква и това пращене в гласа… В миг разпознавам характерния за семейство Минти начин на говорене. — Сестра ми Карън е светица, тъпако. Тя е прекрасна и с чудесен характер, педераст такъв, и ти нямаш никакво право да се държиш така с нея.

Чувам сестра ми и вече отново дишам свободно. Умолявам го да ми прости и му казвам, че е била твърде добра за мен, но той не се връзва. Млъквам.

— Не можеш да се ебаваш с Карън Елайз Минти.

Замахва с палката и аз прикляквам, за да се предпазя. Не желая да умра, не мога да те оставя така. Удря с нея по цимента точно до краката ми.

— Изправи се, педал нещастен!

Сграбчва ме за гърлото. И това също е на сметката на Ники. Той ме тласна към Карън и после ме накара да я отблъсна. Огромното ченге ме стиска здраво, пуска ме рязко, удря за последно с палката по цимента и си тръгва ядосан. Нищо чудно, че Карън Минти иска да бъде флеботомист. Брат й има хубава палка, защо и тя да няма нещо подобно като пипета за взимане на кръв?