Каролайн Кепнес
Ти (38)

38

Купувам слушалки от първия магазин, защото трябва да чуя какво говори Ники за теб. На касиера му отнема цяла вечност да ме обслужи и когато най-сетне е готов, грабвам покупката и промърморвам: „Благодаря ти, задник“. Изскачам навън, мъча се да отворя опаковката, която е запечатана твърде добре. Изкрещявам и няколко души се отдръпват встрани, сякаш съм супергероят Хълк. Свивам в една тиха пресечка и вече по-спокойно счупвам пластмасовата опаковка, вадя слушалките и захвърлям инструкциите за употреба. Не мога да ги сложа достатъчно бързо на телефона си, докато слизам в метрото и маркирам картата си. Натискам да прослушам първия файл и се качвам на влакчето. Сядам срещу някакъв чернокож слепец, който се усмихва безпричинно.

Окей, първи ден. Бек. Жена. На около двайсет — двайсет и пет. Хиперсексуална. Има проблем с границите на общуване. Проблеми с баща си. Твърди, че е тук, за да разреши проблемите с мъжете, но изглежда, че не се впечатлява особено от халката на пръста ми. Единственият начин на общуване за нея е прелъстяването. Постоянно кръстосва крака и носи размъкната тениска без сутиен отдолу. Търси внимание. Директно задава въпроси за пренос^[1], тежко нарцистично разстройство. Настоява да ме нарича доктор Ники въпреки неколкократните ми забележки, че не съм завършил медицина. Непрекъснато се интересува дали съм женен и дали с жена ми правим добър секс, за да избегне обсъждането на собствения си живот. Казва ми, че е спала с психоаналитика си в колежа. Повтори го няколко пъти. Питам я защо не си запише час при жена психоаналитик, а тя ми отговаря, че си има една майка и не й трябва друга. Възможни гранични, хищнически и мазохистични наклонности.

Чернокожият мъж се е вторачил в мен, ала той е сляп, не може да ме види и не мога да му се ядосам. Превключвам на следващ запис. Дано да е по-добър. Трябва да е по-добър.

Марша беше абсолютно кошмарна тази сутрин. Мак отново се успа, Ейми е с грип, а Марша е некомпетентна майка. За малко да отложа часовете си за днес, но установих, че се успокоявам от мисълта, че ще видя Бек. Стигнах дотам да очаквам времето, което ще прекарам с тази млада жена. Хващам се как отброявам часовете и обръщам внимание на облеклото си. Тя прави живота ми поносим, мамка му. И сега кой пита за пренос? Днес е с анцуг и безформено горнище, с разрошена коса и с блестяща кожа. Не мога да спра да си мисля, че се е облякла така небрежно заради мен, което предполага повече интимност, отколкото ако си беше сложила нещо официално за сеанса. Поставяме целите. Иска сексуална увереност. Та това е забавно, защото тя самата е секс.

Натискам „Пауза“ и искам чернокожият да престане да се усмихва. Искам светът да престане да се усмихва. Превъртам напред и натискам „Плей“.

Тя твърди, че съм й помогнал да се отвори и че сега си е осигурила така необходимата почивка от мъжете, че разбира неща за баща си, за любовния си живот, и всичко това само след няколко сеанса, понеже аз съм най-невероятният доктор, който е срещала. Повтарям й отново, че не съм доктор. Ужасно ли е, че страшно ми харесва, когато ме нарича доктор Ники? Не е нужно да си отговарям на този въпрос. (Въздишка.) Както и да е, казвам й, че няма вълшебно лекарство. Тя направо ме разтърсва. Заявява ми, че съм запалил някаква искра в нея. Добавя, че никога не е била в такава хармония със себе си. Че разговорите с мен са най-добрите моменти от живота й. Облича се все по-сексуално, с чорапи до коленете и с поли. Мисля, че е наясно, че си падам по нея. И, Господи, мисля, че и тя си пада по мен. Твърде много мисля за нея. И понякога се притеснявам, че го знае. Трябва да прекратя тези сеанси, а не мога. Толкова съм изморен от Марша и от счупената пералня, че Бек е като… отмора от всичко това.

Спирам записа. Оглеждам се. Иска ми се да имаше някой, когото да фрасна в лицето. Никога не бих фраснал слепец и продължавам да слушам.

Съзнавам, че трябва да я изпратя при някой колега и да ми се махне от главата.

Отново натискам „Пауза“, защото оглушавам от ярост. А мен ме изпрати при свой колега, без никакъв проблем. Екстра му беше да изрита Дани Фокс, но ти си могла да останеш. Пускам пак:

Воденето на дневник дава добри резултати при нея. Тя се вслушва в съвета ми, че трябва да бъде обвързана, за да започне да се справя с проблемите си. Постоянно ми повтаря, че между нас има някаква връзка. Аз не я окуражавам, ала си мисля само за тази връзка. Как може с такава лекота да приемам провал в работата си? И същевременно не съм склонен да приема, когато един доста интелигентен пациент ме нарече гений. Може би наистина я излекувах за няколко седмици. Да не би самоуважението ми да се е сринало до такава степен, че това да ми се струва невъзможно само защото съм купил кофти пералня?

Той те обича, пада си по теб, а слепецът се усмихва, изправил се е и опипва наоколо с бастуна си. Всички ние сме ловци, не е ли така? Продължавам нататък:

Казвам на Даян, че започвам да си мечтая за Бек. И, разбира се, Даян ме съветва да прекратя лечението. Същото би ме посъветвал всеки добър терапевт, а Даян е добър терапевт. Но не мога. Бек се разкрива пред мен и ми се доверява достатъчно, та да ми разкаже за зелената възглавница, дето използва, за да мастурбира. Да мастурбира! Предисторията е многозначителна. Баща им ги напуснал. След това помолил майка й да му изпрати зелената възглавница, която слагал под врата си. Инертната й майка се съгласила, ала Бек вече била откраднала възглавницата. В моята фантазия ние сме в кабинета ми, тя идва при мен и иска да седне в скута ми. Казвам „не“, но това не може да я спре и ме яхва. Непрекъснато си фантазирам за нея и кофти пералнята всъщност е нещо добро, защото мокрото помещение се заключва и мога да мастурбирам там и да си мисля за Бек, без никой да ме хване. В лудешките ми представи, когато съм вътре в нея, тя ме нарича рок звезда и звезда на чукането. Не съм се чувствал толкова жив от години. Оставането ми с Марша все повече прилича на предателство. Сякаш изневерявам на Бек, въпреки че нищо не се е случило. С всеки изминал ден се чувствам все по-отдалечен от семейството си. Истината е грозна — по-скоро бих бил с Бек.

По някое време слепецът е слязъл. Пропуснал съм спирката си, слушалките са се впили в ушите ми, те са евтин боклук, отскубвам ги от телефона и ги захвърлям към прозореца отсреща. Хората ме гледат. Да го духат. Влакът спира и аз пръв изхвърчавам навън. Няма как да съм по-ядосан, отколкото съм в момента. Чувствам се като абсолютен тъпак и ми иде да си откъсна главата, не мога да повярвам, че се вързах на всичките му глупости. Не мога да повярвам, че му разказах неща, които не съм споделял с никого. Завивам зад ъгъла и виждам шибаната Карън Минти седнала под козирката на входа ми с кошница за пикник. Котките би следвало да са по-умни и по-резервирани.

— Изненада! — възкликва тя. — Приготвила съм пикник.

И можеш ли да повярваш, че Карън все още съществува? Искам да се прибера и да мятам пишещи машини по стените, докато ги надупча целите. Мишките ще са съпътстващи жертви, пищящи до смърт. А Карън Минти, гаджето ми, е тук точно в този момент с истинска кошница за пикник. Никога не съм виждал такава кошница на живо, само по филмите и книгите. Не желая да ходя на пикник. Усещам миризмата на чесън, на розмарин и на „Ноксзема“, крема, който Карън е намазала навсякъде по стегнатото си, остро лице, крем, дето ползва от детските си години. Всичко е свършено. Ако знаеше какъв мухльо съм, ако знаеше, че съм плащал на някакъв долен семеен тъпак, пробвал да чука любовта на живота ми, не би искала да ме води на пикник. Трябва да я разкарам. Това няма нищо общо с нея. Виновен е Ники. Казвам й, че не съм гладен.

Тя обаче е гладна. Протяга ръце към мен, но се отдръпвам.

— Джо, какво става, по дяволите?

Аз не съм Джо. Аз съм Дан Фокс и крещя:

— Господи, Карън! Не разбираш ли от намек?

И това е всичко. Изправя се, треперейки.

— Майната ти.

— Звучи много интелигентно.

— Майната ти и на теб, и на интелигентността ти — изръмжава. — Мислиш си, че съм някаква шибана изтривалка, която само можеш да чукаш, когато си поискаш? Мислиш си, че съм някаква шибана парцалена кукла?

— Да — отвръщам съвършено хладнокръвно. — Ти си тъкмо това.

И действително преценката ми за всички е погрешна. Ти си курва, Ники е тъпак, уязвената Карън прелива от потискан гняв. Или може би тъга? Трепери цялата, кошницата се полюлява в ръката й. Аз съм задник, а тя е флеботомист и ме обича, обича мен. Ако Ники не беше влюбен в теб, нищо такова нямаше да се случи, ала той наистина те иска. Пилето мирише страшно вкусно и аз съм глупак.

— Седни — казва Карън Минти и й позволявам да ми помогне да се настаня на стълбището под козирката.

Как можа Ники да причини това на Карън? Тя толкова се старае, кошницата е пълна. Има добро сърце, миналия месец изчисти целия ми апартамент с прахосмукачка. Даже и под дивана. Беше облечена с курвенски шорти и с къса тениска. Откри мръсни места, за които дори не подозирах.

— Не би искал да завъдиш мишки, нали? — рече ми. — Защото, ако се случи, няма повече да идвам тук.

Никой не беше успявал да превърне една прахосмукачка в букет от рози, в туптящо сърце. И както всичко лошо, това също е по вина на Ники. Той ме накара да си взема котка. Карън би останала с мен завинаги и би ми раждала деца, стига да пожелая, и би работила допълнително, за да ходим във Флорида веднъж годишно. Имам всичко това в тази кошница за пикник, а розмаринът ухае божествено. Но работата е там, че тя никога не е чувала за Пола Фокс или за „Магнолия“, не се е опитвала да изчука женения си психоаналитик. Карън не е различна, не е секси като нас. И спазва правилата, не посмя да докосне дупката в стената ми, защото, каза, хазяинът трябва да се погрижи. Тя зачита границите и майната му на Ники, че загуби времето й и разби сърцето й.

— Защо си ми ядосан? — продължава да трепери. — Мислех си, че ще е яко да си направим пикник. Времето навън е прекрасно.

— Карън.

— О, мамка му — махва с ръка и знае, че ще я зарежа.

Скача и побягва, обляна в сълзи. Няма я. Не ще я видя никога повече. Качвам кошницата горе и изваждам всичко в изчистения от нея апартамент. Тъпча се с пилешки гърди, печени картофи и карфиол в сметанов сос и пия вино направо от бутилката. Ям, сякаш това е последната ми вечеря, и наистина е. Днес погребах Дан Фокс и сега трябва да се погрижа за Ники. Не е възможно да не го сторя, Бек. Слушам записите му отново и отново. Възползвал се е от теб в най-безопасното място на света. Той е в главата ти, мишка в къщата ти, и очевидно те е подлъгал да смяташ, че го обичаш. Ние с теб няма как да бъдем заедно, докато контролира мислите ти. Доктор Ники е… доктор Ники: лакомо женено прасе. И съвсем не беше прав относно мен. Аз нямам мишка в къщата си. Имам едно шибано прасе.